обхваща ли ви паника преди раждане

  • 27 184
  • 397
# 60
И аз се панирах последния месец, първо дали няма да тръгне много рано, от тичане по баткото; после като взех да преносвам - що не тръгва.... и като дойде момента бях пълното спокойствие - почнаха контракции от предния де, аз спокойно легнах да си поспя.. и така на сутринта отидох да раждам с вече 5 см разкритие... и всичко стана много бързо и лесно.
Само спокойствие трябва; а за шубето от пълната упойка... и мен ме е било страх да не ми се наложи. Ама те усложнения стават в някакви мнооооого редки случаи, човек не трябва да ги мисли много-много. Успех на всички!
Виж целия пост
# 61
Чак паника не. Страх от неизвестното, да. Но в нормални граници. Grinning
Виж целия пост
# 62
Чак паника не, по-скоро притеснение, нетърпение и т.н. То ако не изпиташ някакви силни емоции преди такъв момент, няма да е човешко и нормално Grinning
Виж целия пост
# 63
    Започна да ме свива под лъжичката в началото на 9-ти месец. Накрая дни преди термина, се молех да раждам по-скоро. Беше ми омръзнало да съм бременна. Нямах търпение да си видя бебчето. Когато ми изтекоха водите имаше известен страх от неизвестното, но долу горе запазих самообладание
Виж целия пост
# 64
На една лекция в училището за бременни ни попитаха: Има ли майки, които изобщо не се страхуват от раждането. Мен понеже нито първия, нито втория път ме беше страх, вдигнах ръка, нахилена като зелка. Отговорът на лекторката беше : Е, девойки - (аз и още едно момиче) искам да ви кажа, че вие сте депресирани, защото най-нормалното нещо на света е да ви е страх Mr. Green
Виж целия пост
# 65
1вият път не бих казала, че ме е било страх. 2рият път вече знаех, че не е болка за умиране Simple Smile Но пък ме беше страх за бебето (роди се доста по-рано).
Виж целия пост
# 66
Чак паника не. Страх от неизвестното, да. Но в нормални граници. Grinning
и при мен беше така. Бях се информирала за всичко, но все пак е нещо неописуемо. Леко раждане!   bouquet
Виж целия пост
# 67
ами през деня - не, но през нощта - да Mr. Green

е не беше болка за умиране така че втория път се надявам въобще да не го мисля хихихихх
Виж целия пост
# 68
Чаках раждането с огромно нетърпение и бях страшно спокойна и радостна, когато се започна. Не съм се страхувала изобщо, може би защото не знаех какво ме очаква...
Виж целия пост
# 69
Аз определено се страхувам...не знанието за това как точно ще протекат нещата,ме влудява...Остава ми ден до термина,а бебка май въобще няма желание да се срещне все още с нас...това допълнително засилва притесненията ми!И все пак тая надежда,че всичко ще завърши благополучно!А и посрещаме всеки ден с очакване,че той ще е съдбовния...И днес не е,дано да е утре Wink
Виж целия пост
# 70
Страх - да, нормално е, но чак пък паника...
anelia001, стискам ти палци днес да е Денят! И всичко да мине по вода!
Виж целия пост
# 71
Първия път отидох да раждам с голяма радост и ентусиазъм от срещата с бебка. Преносвах 6 ден и тъпението ми се беше изчерпало, а и позната ме беше подготвила ,че боли като мензис, а моя си е страшно болезнен. Е, вече знам как е и малко ме е шубе, но се надявам поне да си тръгне естествено процеса и да не се налага да ме наблъскват с окситоцин  Praynig
Виж целия пост
# 72
И аз много се притеснявах откакто влязох в 9 месец. Всичко обаче се оказа неоснователно, защото родих много лесно, пожелавам го на всички бъдещи майчета  Hug
Виж целия пост
# 73
Остават ми 12 дни до термина и ме е страх, човешко е, първа бременност, не знам какво ще стане, как ше мине, страх е от БОЛКАТА, защото съм много чувствителна  в това отношение, но Бог ми е свидетел колко много съм чакала това бебе и колко много искам да го гушна !!!! Wink
Виж целия пост
# 74
Не съм се страхувала от раждането.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия