Да намерим Нико и Бени - Любители на котки - тема 38

Moonlight, много си права.
Преди четири години имахме малки ротвайлерчета. Страшна рота сладури.
Майка им е невероятно умно и възпитано куче. Вече писах, че тогава имахме и котенца, които си раснаха безпроблемно и в сговор с кучетата.
Не искахме пари за ротвайлерчетата. Раздадохме ги с уговорката, че ще ги гледат добре. Още се интересувам за тях. За жлост имаше и голями разочерования. Уж бяха проверени хора, пък бързо им омръзна, дали го на друг. Съседите го отровили. Страдах от безодговорното им отношение. Мислех си, че ако ги бях продала можеше и да не допусна тази грешка.
Така и не се решихме да я загоним още веднъж. Страшно трудно е да се разделиш с малките.

Благодаря ви за информацията за ваксините. Ще видим и ветът какво ще каже. Именно от нещо пренесено с обувките се притеснявам. Нашето чудо е много любопитно и навсякъде се вре.

Елия, като пуканка е таз маца 

А Томасито ако ми падне в ръчичките ... жална му майка 

Нашта гуспоица осъзна, че може да хапе и съм постоянно под обсада. Дойде, близне ме два-три пъти и ... атака! Голяма е хала - краката на масата и столовете в хола са вражеска конница, която трябва да бъде разгромена, а тя явно споделя теорията, че и сам воинът е воин и се бори неуморно Освен това е ужасно бърза ... гледаш само някакво черно петно префучава оттук, оттам. Затова се сдоби и с кодовите названия The Monster, The Black Smoke или накратко Смоуки (феновете на Лост ще ме разберат). Обаче за снимки хич не става таз мома ... виждат се само две очи, ако и толкова сколасам да заснема, че то шило в торба не стои.

Дано ако котарака, който са взели тези хора е Нико, да се грижат добре за него, въпреки че едва ли на точно такова развитие се надяваш, Теди. И все пак има някаква надежда и да е там още ... понякога хората в желанието си да помогнат, дават несъзнателно погрешна следа.

Ха ха Смоуки,защо не и оставите това име много ще и отива?
Томасито  както винаги красив,и прическата много му приляга.
Moonlight,Бекс изобщо не се е кротнал,даже напротив и е ужасно отмъстителен котарак.
Елия,много красиво коте имаш,пухче сладко!
Теди 

Здравейте момичета. Нямам много време затова влизам само набързо да споделя опит с коването на катерушка (докато не се е изменила темата в друга посока). Наистина става и с обикновени парчета дърво които ви се търкалят из мазетата, няма нужда от специални покупки. Идеята на MissNellie за естествени клони също става, даже ние бяхме замислили следващата катерушка да е такава   Има някои много важни подробности, обаче, които ние открихме чрез метода опит-грешка:


- Много е важно платформата в основата, тази на която се гради всичко останало, да е широка и стабилна. Иначе има опасност цялото нещо да се преобърне и катурне.

- Котките са силни животни   Нашата се мята с такава сила по катерушката, че само десетте пирона на MissNellie не биха могли да я удържат цяла дълго време... Трябват мноооого укрепления с напречни летви, сглобяването да е с дълги винтове, и перпендикулярните части да са укрепени с ъглови скоби. В зависимост от конкретния дизайн, не всички подобни мерки биха били необходими, но при всички положения конструкцията трябва да бъде здрава и издръжлива на много тормоз без да пада или да се разглоби.

- Голям зор ще видите ако речете да лепите мокет с лепило. Мокетът е много твърдо нещо, което трудно се огъва и огъне ли се, не стои огънато дълго и ще се разлепи. Може би ако имате здрави клампи или други подобни да държат плътно прилепено всяко парче, може и да се получи. Друг вариант е да се изрежат отделни парченца за всяка плоска част, така че да няма сгъване, и те да се лепят поотделно като апликация. Но това е много пипкав труд, и крайният резултат няма да е много здрав - при всяко рязане, мокетът се разнищва, така че колкото повече рязано, толкова повече нищене (да не говорим като го погнат котешките нокти какво ще стане). По-сигурно и здраво закрепяне е заковаването на мокета към дървото с пирони - или на ръка, или с телбод-пистолет. Спокойно го наковете добре, те пироните не се виждат от рошавината на мокета   А за още по-сигурно можете да комбинирате лепило и пирони.

- Изборът на мокет е важен, въпреки че ако ви се намират стари парчета, всичко може да стане. Разликата е в здравината, и колко време ще изтрае. Ако ще купувате парче, препоръчвам да вземете "индустриален" тип, не домашен - т.е. мокет направен за офиси и обществени сгради. Те се газят от повече хора, затова тези мокети са много по-здрави и издържат на котешки нокти.

- Не използвайте габърчета. Котките явно са доста добри в изваждането на забити габърчета и после дъвченето им   Потенциално много опасни.

- Ние си мислихме, че ще сложим една наклонена дъска за драскане, а останалото да е за катерене. Да, ама Богданка не реши така. Добре че обковахме цялото нещо с мокет - дъската не е пипната, а основния пилон е надран до безобразие   Където си хареса, там ще драска явно...

- Въпреки всички предпазни мерки и индустриалния здрав мокет, само за няколко месеца ни сполетя ето това:




Така че, най-вероятно ще ви се налагат поправки и закръпки. Но пък представете си такава стихия да се беше развихрила по мебелите... Според мен си струва всички усилия.

Успех на който се захване със строежа, и питайте ако имате въпроси!
 


П.П. MissNellie, ако нямате такъв телбод или не ви се купува - в Home Depot ги дават под наем, на час 

 Дано не ви разсърдя ама това коте или куче в апартамент си е жива мъка за животните, това са едни от животните които имат най-много нужда от движение и свобода. Котката ни ражда вече 3та година на етажа ние сме на 2 етаж от къща и си ги отглеждаме вътре и после на терасата до 2 месеца и ги подаряваме,ми те като станат на месец и започва мяукане и ходене по терасата и апартамента и все на вратата,а не са излизали още никога на вън. Вчера закарахме на кума ни тази годишната реколта от 3 броя,на 6 юни станаха на 2 месеца, аз плача за тях,че ги гледам от мръвчици,а те още на първата минута се разщуряха и не ми е мъчно вече, ще щуреят на двора им колкото си искат,та така мисля аз

Thomasito уникална прическа, страшно му отива. Като истински лъв е! Страшни снимки, просто!
sauron аз съм съгласна с теб, но не мога да си пусна котето навън, при условие, че никога не е живяло навън и не умее да се пази, първата кола просто го е прегазила. Виждала съм какво става с котета които живеят на улицата, виждала съм и какво става с домашно коте изхвърлено на улицата, под такъв стрес живеят, че е по добре да са в затвор, но да е живо и щастливо. Ако имах къща не бих го държала у дома в никакъв случай. И аз съм за животното да си живее на двора, но ако нямаш условия за това по добре в апартамента от колкото между кофите за боклук. Аз имах възможността да отгледам 5 изоставени новородени котета (слепички) след като пораснаха ги пуснах на двора, който няма ограда, и естествено те хукнаха из улиците, оцеля само 1 и след месец го намерих случайно в края на квартала, прибрах го, но нямаше нищо общо с котето което отгледах, не ме позна, плашеше се от мен, не беше щастливо и игриво, а под стрес, се свиваше и чудеше къде да се скрие, пуснах го пак на двора и повече не го видях.
И аз си мечтая за къща с двор и висока ограда, където да си пусна животното на свобода. Но в случая избирам от двете злини по малката.

Не мисля,че им е чак толкова зле на апартаментните котки,особено на тези,които от малки живеят в апартамент.Те друго не са видели и навън трудно ще оцелеят.

Томасито е уникален  веднага открих разликите 

Ваксини и ние слагаме всякакви, само за ваксината за бяс се чудя дали да я слагаме  Тя е след навършване на 6 месеца.

Наша Мишел е къпана, оказа се че много спокойно прие тази мисия  Опита се 2-3 пъти да избяга, но нито е мяукала нито е драскала, накрая даже й хареса като я накиснахме в легена  Ето някое фото и от нас-







Плюс това много обича да гледа когато някой друг се къпе, малко воайор си пада демек 

Aми аз лично не съм съгласна. Особено с тези селектирани породи котки, нямат нужда от никакво излизане. Моят котарак никога не е имал желание да излиза, да бяга, мяука само за храна. И кучета сме гледали, декоративни породи, ми че то само докато слезе по стълбите и вече се е уморило. Сега не говорим да затвориш в апартамент някое ловджийско куче, но за по - дребните породи кучета и повечето котки, няма проблем.

elix   мишел.....като на СПА, топната в джакузито. На 2та снимка е  
Мерси за милите думи по адрес на Томазньони. Определено след прическата се чувства по -добре..иначе седеше с изплезен език в мивката под струята   поне сега ще изкара лятото, а на есен ще си облече зимния кожух отново  
За стригането щях да го водя на вета да свърши това, но като го видях с изплезен език и топъл нос...хванах машинката, но 2ри път сама не се наемам   следващия път на вет. Той стоеше, мъркаше даже усети, че му става по леко и не толкова топло но много бързо се задръства машинката заради дребния пух, дори предните лапички не са довършени съвсем, но машинката издаде багажа накрая. Като го водя на ваксина ще помоля вета да го дооформи.

 

Уникално красив е просто с новата прическа, направо ме шашна като прочетох че ти си го сътворила това, мислех, че си го водила на животински фризьор. Браво!

elix страшни снимки особено втората
Томасито е много готин с тази прическа и мен ми се иска да поострижа Алфи, но май няма да е скоро.

Да наясно съм че ако си в апартамент не може да го пуснеш навън,но е истина че са ощетени
  Ми то пък кое ли в днешния свят е както трябва,не ме разбирайте погрешно не казвам че не са щастливи тези които са затворени,приятен ден!

Дълга история е това кой е ощетен и кой-не. Моите съм ги прибрала от улицата, сигурно щяха да оцелеят и там, но с цената на какво... В къщи са обгрижвани, ядат качествена храна, спят на меко и топло, играят си един с друг. Едва ли се чувстват зле. Понякога изявяват желание да излизат навън, но го правят с проучвателна цел- да разгледат, да подушат и бързат да се прибират.
И тъй като съм си прибрала дИЧата от улицата, нямам намерение да им увеличавам бройката- предпочитам да намеря дом на някое родено на улицата коте, което наистина има нужда, отколкото да разплождам моите и да им търся после дом.
Твоите котета са мяукали, защото са били на терасата- аз това не мога да си го представя- да гледам животно на тераса 

Наистина зависи от породата. Понеже имам двор, ми се ще Мери да се поразходи по тревичка, да се покатери по дървета, но истината е, че я е страх. Не се чувства добре навън.
Предишните ми котета свършиха под гумите на колите. Последният Пухчо оцеля 6 години, което си е цяло чудо. Но пък колко пъти се прибира с рани, колко пъти го лекувахме, защото се инфектираха. Това е още по-голямо мъчение. Със седмици съм го чакала да се прибере и съм се притеснявала.
Не искам вече да имам коте, което излиза навън.