Да намерим Нико и Бени - Любители на котки - тема 38

 Ах на какви пухчета се нагледах не е истина  
 MissNellie , това мишле много ме разнежииии...и как самосе протягааа..душкаааааааа! Като живеех при нашите имахме едно такова чудо като твоето- черно, сладко и с розово коремче. След време се оказа, че е дама и то с труден нрав. Много ни обичаше....обаче къф звЕр беше нещо като не й изнася малиииии ... с времето се научихме да правим само това което й изнася   За сметка на това всички бяхме възторжени от самото животно- отваряше си всички врати из къщи, сложихме райбери за да можем да ги затваряме понякога  , тоолкова чистаааа и не ухаеща никак на коткаааа, пишкаше точно в сифончето- нито капка отвън. Акаше в леген...ама когато е наакан мряучеше около него докато някой не го почисти...ама и със сапун   бе то може и другите котки да са така....ама аз с нея нали съм живяла най много и все тя ми е в устата. Обаче до нас се нанесоха хора с папагалче....хората останаха, папагалчето бързо си замина...за съжаление. Ктанка често обикаляше по терасите чак до съседния вход...абе до остъклена тераса стигаше всичко   тероризираше комшиите...ама какво да я вържем на каишка ли? опитахме се да заградим, комшията и той правеше разни ограждения и препятствия...ама напразно. за съжаление един ден котана изчезна и повече не я видяхме...Търсихме я навсякъде- ако беше паднала щяхме да я открием. Единствината версия която смятаме за вярна е че някой комшия я е занесъл някъде. Много страдахме, все още страдаме за нея...тя беше прекрасна котка   И сега като видях черни писета...и ми стана едно носталгично, но исках и да кажа че може би нрава има връзка с цвета  
 Сега аз да си разкажа за моя мишок дребен. Категорично отказва да си смени тоалетната- ака си в кашона по встрани то фанелата, а пиша пред спалнята   постоянно съм с препарати и парцали   но това не е проблем...От три години имам алергия към целият свят- обриви, хрема, кихане и понякога кризи със задушаване. От два дена съм постоянно с кризи, но тъй като съм имала винаги животно в къщи изобщо не се усъмних в котарачето, обаче днес излизах извън къщи и ...о чудо, пристъпи нямаше. върнах се и хоп...пак същото.  Сега ще се наложи да търся дом на мъничето ... дано се намери някой, че иначе не знам как ще се изолирам от него   Иначе ми е голям бонбон...но си е още едно бебе. Не иска самичко и все при нас тича, сега като приспах малкият се гушках с него че и той да заспи...дешинката, сигурно му липсва майка му   И ме гледа с едни доволни и милички очички, чак ми става плачливо на моменти. Синът ми сега проговаря и мисля че вече измисли име на мъничето. Понеже аз постоянно му повтарям- не го вдигай, само го милвай, не го буди, не го вади от кашона, бъди нежен и т.н. Сами/синът ми/ се навежда умилен към котето, протяга ръчички и вика "каам каам" в превод искааам искаам. Та сега като кажа на котето каам и ми се струва че се обръща   Мисля това да му е името   Иначе синковеца покрай котето научи още една дума- на моето "не го пипай мамо, то спинка" отговора е "пипаааа" и бърка с малките ръчички в кашона и вади одряманото пухче  
 Мале като държана на въже и далеч от хора изписах цяла страница сама   Много се срамувам, исках да кажа още някои неща и да се възхитя на още няколко котаранчето които видях на снимките ама ми е срамно така че утре ще ги Фаля и ще им пращам виртуални гушки  

Poem, най-лесно свикват с пясък - котешка тоалетна тип Бенто напр
Пробвай - покажи му с лапички къде е правилното място - мисля, че ще свикне!

А за алергията - това, че навън нищо ти няма , не значи, че вътре е от котето,.. Аз нали имам подобни симптоми, та съм попрочела това-онова

Lady-B, ще купа през седмицата от тези котешки тоалетни да пробваме, ама то и още е мъничко...не му ли е рано да очаквам да свиква или те си го имат вродено.
 А за алергията и аз много съм чела, че ме мори от три години вече постоянно- като ми правиха изследвания ми излезе че имам алергия към всичко, но не могат да разберат какво точно предизвиква хремата и пристъпите. Ограничавах едно, друго и т.н. Но сега съм сигурна че е от котаче у дома...сега катосе гушкахме стана още по зле...но не се умира, така че докато попорасне ще изтърпя. А после ще си е на двора и ще си се гушкаме отвън, като вляза вътре и нещаша ще отшумяват. А ако му намеря по добър дом, където да си го гледат в къщи още по- добре. Ще трябва и на ветеринар да го заведа идната седмица, все пак да си го прегледа и да му даде каквото трябва за глисти и паразити разни- въпреки че бълхи няма, кърлежчето вчера го извадихме. по този повод ми се искаше да задам един малко тъп въпрос...но все пак ме интересува за да се подготвя..какви горе долу са цените при ветеринарите за това което аз искам- преглед, обезпаразитяване.... Извинявайте за малоумния въпрос, знам че навсякъде цените са различни, но ме интересува средно какви са 
 Много ви благодаря момичета че ми помагате за дребосъчко...все сме имали животни като бях дете, но тогава май основно съм им се радвала, а майка май ги е обгрижвала повече 

Мерси на всички за комплиментите за Звяр,малката мишка, за съжаление той почина миналото лято, но аз още си спомням с умиление и си гледам снимките от време на време, и си спомням какво вързопче беше като го намерихме, едва си носеше душата,камо ли тумбачето...

 poem много мило звучиш, с такава любов говориш за котанчетата, жалко че си алергична...имаме тук и други котколюбки с подобен проблем, много неприятно
За тоалетните, още от малки свикват, не е малко хич даже, колкото по-малко, по добре. Важно е да има нещо което може да ровне, товаим е инстинкта да си го заровят, та предпочитат нещо което могат да ровят. и може да пренесеш нещо напишано/наакано вътре в легенчето/кашончето по миризмата би трябвало да се ориентира. Може направо след хранене да го слагаш вътре и да му показваш да рови с лапичка.

 мдааа, и аз си го помислих, приличат си  сладурчета

Дааааа бе, ше са някакво хипер мързеливо и дремещо семейство в жегите...
memorgana,
то твойто не е ли женско?


А погледнете и преценете - има ли нотка на гузна съвест в погледа или играе?


(крие се зад леглото )

МинАло е покрай гузната съвест 

Добро утро

Поем, много мило звучиш Не знам какви са цените за вет във Варна, но още утре можеш да минеш през някой и да помолиш за паста за обезпаразитяване на съвсем малки котета. Оня ден взех от моята ветка 1 доза (май се казва Витамент), излезе ми 1 лев, натиках я в муцунката на Пухальони без проблеми. Това трябва да го направиш задължително, особено заради детето. Иначе един първичен преглед е 15лв при нас, ваксините са доста скъпи, но може и без тях, 1 доза Фронтлайн или Адвентич е към 10 лв. По-евтино излиза ако вет го напръска със спрей, но там трябва да е навършило някаква възраст.

Ако го обезпаразитиш вътрешно, другото може и да почака. За учене на тоалетна хич не му е рано. Някои се раждат научени, но някои са тъпчовци - като при хората

За алергията - и аз съм алергична към целия свят, даже в един момент мислех да махам котките, но и без тях щях да продължа да кашлям от какво ли не, така че остават. А и за детето е много важно да расте със животни - хем няма алергии, хем ще стане човек.

Между другото се твърди, че за алергия, особено придобита на емоционална основа, много помага ТЕС. Емел, защо не вземеш да пробваш. Отстрани изглежда глупаво, но ефектът е моментален. Ето линк към тукашната тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=277859.0

Добро утро от нас
Напоследък много изтървам, като вляза сте изписали много и само чета, не смогвам да коментирам, май е много кофти от работа да не влизаш във форума Напускали сте такива сладки снимки, че само ахках и охках пред компютъра с желание всичките писета да нагушкам
Моето Кетишонче се куми на терасата, там е такава жега, че не знам как издържа, търси сенките покрай стените и ляга на плочките. Ей сега ще я прибера обаче. Ето малко снимки и от нас:



- не знам защо много обича да се покатери на парапета, за да си гризка тревичка

Тя пак се качва по долния  , а Мери с шкембенцето като я видя по горния и замръзвам  , скоро не го е правила, слава богу, но не ми се иска да я лишавам от терасата, това и е дворчето   Днес ще е много горещо, тръгваме на Витоша, ех Мери ако беше кученце   Довечера ще разгледам на спокойствие всичките бонбончета   Приятен ден  

Добро утро и от нас!

Тази сутрин имах едно прекрасно събуждане... мъжо ходил да изведе кучето и се прибра с ... коте 

Сладурка е, на около 2 месеца, тигрова... естествено пълна бълхи. Изкъпахме я - незнам къде е търкаляла, но аз и като си боядисвам косата водата която пада от мен е по-бледа. Много гальовно и силно мъркащо коте... влюбих се в нея 

ето малко снимки
Искам още манджа....



Първа баня... няма по-ужасно и страшно нещо... ама успях да изплаша всчки съседи с крясъците 



Изкъпани, нахранени и мъркащи

Лелеее, че сладуранка , ще си я задържите ли?

Хубавица Мери не се ли сварява под одеялото Ама гледам компания си има, не я мислете вие нея

ganbg,честито ти мъркащо коте!Много е сладко!А Сода как реагира на новото попълнение?

Ххххаха, на кой му е топло, на кой му е студено.  

Делфи, много ти благодаря. Не бях попадала на темата. Аз съм убедена, че силна емиция е предизвиквала алергията ми към котките и дори знам коя е емоцията. Стигнах до този извод, след като почетох за случилото се с кучето Мими. Тази случка ми разби емоционалното състояние, макар да не е мое куче. Това ме подсети как съм реагирата след случката с Кьорчо и как не успях да си помогна да го преодолея.

За Сода ми е най-жал... свила се е под леглото и неиска да излезе. Мо прие котето добре, ама то нали е лапнишаранче още само го съска. Сода милата как да я накарам да излезе от там...
А сладура вече е най-новия член на семейството ни... вече сме многодетни 

Само още се мотаем с името.

Ganbg, честита ти тигърка с черни лапи! Пусни по-големи снимки ако можеш да му се порадваме на лапнишаранчето 

Темата се напълни с малки котета