Сенайде, това, което си написала е прекрасно. И много истинско.
И в думите на Лейла стои една огромна истина - майчината обич действително е безмерна. Колко грешки съм правела като учинички, колко пъти съм наранявала с тях милата ми майчица и колко пъти тя е смекчавака вината ми пред баща ми, за да не ми се кара. Всеки път си мислех, че тя няма да ми прости. Но тя всеки път ми прощаваше. Всеки път, въпреки обидата в погледа й, аз виждах и огромната й обич към мен. Един ден просто го осъзнах - защо наранявам човека, който ме обича най-много от всички на света с моите глупави постъпки? Засрамих се от себе си. И сега смело мога да твърдя, че единствената мъка, която съм и причинила от онова време, е тази, когато напуснах семейния дом. Искам един ден да приличам на нея - грижовна майка, добра домакиня, поддържана жена и приятелка. Тя не чете по форумите, но все пак искам да й кажа - Благодаря ти, мамо, за всичко! Обичам те и винаги ще бъда до теб!
Съжалявам за офф-а, но се разчувствах...
И сега да ви питам нещо: Децата ви по колко пъти спят през деня? Павел се събужда към 7.30-8.00, когато ставаме и ние с Боби. След това спи от 11 до 12ч. И после от 15 до 17ч. Вечерта заспива към 21.00-21.30.

Доспиваме си от 10:00 до 11 часа. После спим от 14:00 до 16:00. В 20:00 в повечето случаи вече сме заспали като за вечер. Към 22:30 в просъница му давам да си изпие млякото.
ще почакам още малко да му нацелувам сладките бузки
От всичко само крема изяде, кара на солети. Боб въобще не иска.





