Уини, Белла е много bella, както беше писала Галка във Фейсбук

Деси, Мама Миши, да оздравяват децата и наистина, хайде дано поне през летния сезон да си починем малко дори и от леки неразположения

Ние сме добре. Мила скоро се завърна от почивката в Турция с майка ми и баща ми. Много е доволна и доста е снимала. Дано да имам време скоро да кача малко снимки. 
Да е жива и здрава!


Дано не се разболееш, иначе съм сигурна, че си е струвало посещението и на двата концерта. За възпитанието на девойките - Киара все казвам, че е добра, ама в същото време постоянно й навиквам за нещо 
Фелисидад, аз дадох линк за снимки във Фейсбук, който всички би трябвало да могат да видят. Кажи ми ако не можеш да го отвориш
Бързо оздравяване 
Вчера беше 28 градуса, което в прави убийствена комбинация с тукашната влага
През следващите 2 седмици ще е така времето, но както казва майка ми, се аклиматизираме за почивката в България
По принцип е много разбрана, но просто обича да си прави на инат. Има постоянно излишък от енергия и понякога ми стопява лагерите
Добре, че Белла е по-кротка за да има баланс, иначе не знам как щях да се справям
Не знам дали сте гледали снощи филма по БТВ ( мисля, че се казваше "Един прекрасен ден" ). Та там се удивих на търпението на майката, която нито се развика, нито наказа синчето си след като то и счупи един много важен макет, омаца я сто пъти с какви ли не храни по официалния костюм и т.н. Дай Боже всеки му такова търпение 
), ами седна, поговори с нея (т.е. обърна внимание на това, което тя иска) и дори й предложи да си вземе котенце. Много се замислих за собственото си поведение към Киара и постоянните ми нервни изблици
. Нямам търпение да си видя мъжлето вече . gertrudka (дали случайно името ти беше Гери
,ох още немога да ви запомня имента сори ) то детето не е виновно що спираш колата до ако .
И да объркаш името, няма проблем
Така е, не е виновна, ама трябва да се научи да гледа, защото тук кучешките акита по улиците хич не са рядкост, особено по улицата, на която спирам за детската градина
Сигурна съм, че всяка от нас би била много търпелива и толерантна към детето си, ако си нямаше И други грижи на главата. Разбира се, това не е оправдание, но...понякога се случва. Аз, ако има възможност оставям Рали да си проявява характера, ако няма се опитвам да се справя по някакъв начин, решен на момента. Но с вдъхване на страх, вина, шамари, заплахи и т.н. не стават нещата, поне аз за себе си съм стигнала до този извод. Дори и когато й се скарам за нещо и се разплаче, идва да се гушка при мен и толкова мило ми става, че ми има такова доверие, което не бих искала да разруша.
Обикновено иска поне да ходя с нея и да й светвам лампата, макар че има прозорец и не е тъмно през деня. Но просто децата искат да имат свободата си, за да могат да се развиват по собствения си път.


Дано пък в Англия да ви хареса и да се устроите
Вярвай и се моли!
Господ понякога чува молитвите ни,дори и само като се молим на ум. 
Препоръчани теми