Бухта, имаш едни големи стиснати палци от мен. Не се тревожи, ще свикне Ния с бавачката. Аз си спомням, че Боби беше почти на същата възраст когато му се наложи да стои в къщи с бавачка, а аз се върнах на старата си работа. Ами тя така добре се вживя в ролята на баба му (беше по-възрастна), че той се сърдише когато тя трабваше да си тръгне. Да не говорим на колко много полезни неща го научи, на които аз нямах търпение. Така, че стискам палци всичко да се нареди както трябва!
Шу, като ти четях разказа ти за вашето море се сетих за моето изживяване на море на английска територия
За светатроишка среща, много ще се радвам и аз. Дано само времето да е с нас, че какво му стана на това лято, не знам.
За болестите, Лора също нещо ми се разкашля миналата седмица, за щастие вече и минава. Но и аз да не остана по-назад се заразих (както винаги), та няколко дни не можех да стана и гледах как да я сложа по-бързо да спи, че и аз да си легна. Добре, че вече мина.
Зеленко, сетих се за твоята тема за хапането. Лора е същата, уж ми се радва, умилква се, целува ме и в един момент ме захапва. Само мен, другите не ги хапе. Целите ми ръце са в синки от това, дано е период. Уж гледам да я отуча, ама за момента нямам особен успех.
Е, хайде лек и приятен ден и дано има повечко слънце.
, даже антибиотик и едни специални японски лепенки за температура помъкнахме - абе ужас!
Нали и нашия батко получи колело за РД, а и малкия се сдоби с такова. Сега и аз като тръгна по улиците с двамата отцепвам движението като пресичаме. Крещя като луда "СПРИ", "ЧАКАЙ МЕ"
Хората чукат на дърво като ме гледат. Ама какво да се прави двамата са толкова щастливи с новите си придобивки че немога да им го взема.






