Мартенските ни хлапета, фръцкат малките дупета!!!

Като се върнем и аз ще споделя как е било с едно тригодишно и с едно проходило  

И ние така се носим - по никакъв начин не може да ме докопа. Днес мойто дете, явно защото ви се оплаках сутринта, реши да ме обори - беше послушен, усмихнат, даже спа в количката, сега отново си спинка в леглото.
Силно се надявам да са зъби, ама и на мен ми избиват бушоните - натрупаха ми се няколко неща на веднъж, пък и с това неспане...
Крисче говорила съм с педиатърката - тя е семейна приятелка и познава мъжа ми като дете. Та тя казва, че Кико е бил абсолютно същия...та явно ще си гледкаме инатче. Само се надявам да е взел и нещо от мен, тъй като аз съм била много кротко дете

Привет и от нас  Завърнахме се в неделя вечер от обиколката Варна-Русе - Букурещ и все не ми остава време да пиша. Добре, че редовно четях от телефона, че не изостанах много Сега набързо да пиша, че ако чакам повече време да имам сигурно ще е след 10 години  Както Танчето е споделила изкарахме си супер почивка. Бибата и Мария се забавляваха, ние релаксирахме и така. Запознах се с част от Варненки и сладките им момиченца  Да не повтарям Танчето После бяхме 5 дни при свекърите в Русе, но там от комари и жега не се живее. Зеленко, с какво мажеш Калин против комари?
Гледам много болни напоследък Мария 2 дни беше с разстройство. Тръгнали са и 3-4 зъба и е кошмар.
Беба, честито! Лека бременност и здраво бебче на финала
Даниелка, радвам се за хубавите новини при теб! За пола напоследък май има тенденция да е изненада, така че не го мисли. Най-важното е да е здраво и да мине лесно раждането
Ели, успех!
rossykv, и аз мисля, че си щастливка! Разказа ти за Истанбул ми напълни душата. Не съм била там, но ужасно много искам да го посетя. Да си гледате спечеления ТВ дълго време!
Ето снимки от Варненската среща http://martenichki.snimka.bg/baby/varna-sreshti-po-gradove.392335.19536438 . За жалост нямам време да ги надпиша, че трябва да ставам

Точно туй си го мисля и аз, а остават 16 зъба... честно, все по-често ми иде да скоча от терасата... минава ми, де, ама просто за няколко минути излизам извън себе си от нерви и вдигам тона, най-малкото... Ето мойто диваненце с най-голямата си усмивка тръгва да пресича сам - за секунда ще да излезе на платното... изтупвам памперса и толкоз, реве, пищи, сърдит ми е - поне е жив. Тук е много модно да се кара с много висока скорост, да дъни чалга и да се свири на всеки познат, ама задължително.... светофари няма, та представяйте си за какви скорости става въпрос понякога....
Тони, ти как се справяш с угрозата от вашите социални - не знам... Също другите чужбински майчета...

Даниелка, 


шуши_13, срещу комари ползвам пръскалото (спрей), купила съм и писалката за след ухапване, в къщи ползваме уред за контакта с течност (много хубаво мирише, само тревички е) - все на Чико. Тъй е край Дунава - жега и комари, признавам, че след 11 години в София просто бях забравила 

 Мда-а-а, определено Илийката не е уникален, въпреки че баща му го мисли за такъв.
 Номерът с търчането в неизвестна посока сме го овладяли до съвършенство, хапането също го възстанови, но за щастие хапе на шега и си мери силата на захапката, катеренето по всевъзможни места също ни е любимо, а за ината и артистичните изяви в стил Многострадална Геновева хич и няма да говоря. Ако сега кандидатства в НАТФИЗ, направо ще го вземат във втори курс. Най-ужасно е вечер, когато му се спи и хем започва да дивее до безумие, хем от това, че му се спи, непрекъснато пада и се удря във всички ръбове. Все едно му пада всякакво чувство за самосъхранение. УжасТ!
 Даниелка, трай още малко, служба не остана. Тъкмо като не знаете какво е, ще се въздържите от безбройни безумни покупки, които после да се чудите защо сте направили.
 Беба, късмет и на теб!

Ми старая се да не се ядосвам като сме на вън. Изобщо и не ми минава през ум да я изтупвам като сме на вън. Интересното е, че много и се радват хората тук дори и като вика, или се тръшка... поради простата причина, че тук всички деца до 5-6 г. са в колички и с биберони в уста, т.е. те не викат и не мрънкат, заради бибероните. А Рая нали е своенравна... Последният хит при нас е, че ако не стане нещо на нейната вика и крещи, ама няма такъв крясък... и като ми го приложи този номер в магазина, или на улицата и всички се обръщат да видят какво става. Вярвай ми няма как да я изпупам, макар че ми идва точно това да направя... Много е възпитателно за родители и учи на търпение...май има и добри страни.

Онзи ден сме в магазина - взех и паста за зъби, че нашата на привършване... Е, като я видя и започна да пищи, ама все едно я колят... откачих..докато не я извадих от опаковката и не и я дадох, за да и отвива капачката не миряса, а вече бяхме на касата и хората ни гледат. Ужас ти казвам... добре, че касиерката не направи проблем, а просто я маркира от хартиената опаковка.
Та така сме...

Днес пак е топло тук...та ще излизаме и сега и следобед.
Приятен ден на всички!

Привет!
Тони, позната картинка  Но при нас тези номера ги прави баткото. Случвало се е преди и да отворим нещо за ядене в магазина, само и само да спре да реве  На касата проблем не правят, но не е редно така
Иначе ние вчера бяхме на консултация, Алекс е качил 1 кг от рд  , вече е 12.6кг. На см също е дръпнал - бил е 78 тогава, сега е 85  Сложиха му и последната ваксина, по тази причина днес има Т   

Tony_st, Рая ти се е качила чааак на върха на главата. Виктория също мрънка за това и онова в магазина. Казвам НЕ и приключва въпроса, ако ще да се тръшка. След няколко такива ситуации е разбрала, че НЕ, значи не и нямам проблеми с лигавщини. Ми нали сега, ако й давам всичко, на 5г, като пазаруваме, направо ще си взима продукти от рафтовете, ще отваря и яде  Била съм свидетел на такива изпълнения от пораснали деца , а майките решават проблема с думите, че боклуци не е редно да се ядат и спокойно оставят отворената опаковканякъде преди касата  
Иначе съм напълно съгласна със SZA, че има неща, за които си струва да се настоява и такива, за които не  
Тя Elwing вече е писала...

Привет-мривет!
Беба, честито!  
Даниелкка, стискам палци раждането да мине отлично и бързо да се похвалиш със снимки!  

Тръшкането...мога роман да напиша. Навън не пляскам, сдържам се. Помага и това, че никой никога не прави забележки на непознати, на непознати деца да не говорим. Благоприятни коментари правят или ти се усмихват, но да тръгне някой да те поучава е абсурд!
Не ги водя в магазин, изключително рядко пазаруваме заедно и тогава ги заплесвам със нещо за ядене, празната опаковка слагам в количката за продукти (има ли си име това чудо), или обябявам на касата, това не е проблем. Тоби и той обича да гризе туби всякакви, само така успявам да го преобуя, без туба или четка за зъби не става.

Тоби не иска да се вози в количката, но също не иска и за ръка да се води, иска да тръгне накъдето му падне. С големия ми син ми беше все тая. Бях сама с него, време колкото искаш, мотаехме се по негово усмотрение къде ли не. Да, ама и Риша иска да ходи накъдето си иска и се тръшка ако не е на неговото, изобщо идилия!
Моя близка приятелка с деца на същата възраст като моите дребита се връща в Англия за постоянно. Чувствам се ужасно, много ще ми липсва.
Гемиите ми са потънали съвсем, то поводи колкото искаш. Трябва да се взема в ръце, на Риша рождения ден наближава, а нищо не съм решила.

Дез, голяма прегръдка от нас! Предполагам колко ти е зле, че останаш без компания.

Ако това ще ти е успокоение и Рая не иска количка, ама това не е новина де...тя отдавна не иска количка... новината е, че от седмица-10 дни тя ходи хваната за ръка. Наистина е много своенравна и преди не понасяше някой да я води за ръка. Обаче аз тъпо и упорито и казвам, че ще падне, ако не се хване и тя се приучи. В началото го правеше само на стълби, или като излизаме от асансьора, прекрачване на тротоара и т.н., но сега сама си търси ръчичка за да ходи хваната. Та надежда има - дано скоро и Тоби реши да ходи така.

За магазина - тук е практика на децата да се отварят пакетчета с храна, които после се маркират на касата. Май не е проблем, защото го виждам ежедневно, просто на мен ми е странно и затова и се притеснявам, когато се налага да отворя нещо преди касата, като пастата за зъби онзи ден.

Крисче, сигурно си права и трябва да съм по-твърда с Рая, ама в магазина и на обществено място това просто не е възможно, защото тя пищи и реве зловещо...много е гръмогласна , а това поведение тук не е нормално. Никой няма да каже нищо, но си мислят не че детето е лошо и проявява характер, а че родителите не са го обгрижили и не са проявили разбиране към него и то затова се държи така. Често говоря с приятелите ни на тази тема тук и повярвай ми това са им разбиранията. Донякъде ги разбирам, защото в тази възраст е все още рано да се проявява характер в истинския смисъл на тази дума. А и децата по този начин опознават света, ако ги спираме дали в последствие ще искат да учат и да експериментират?! Е, макар и не с опаковки... Та, личното ми мнение е, че трябва да се намери баланс в поведението и на възрастните и на децата. В този смисъл аз разбирам и изказването на SZA, което до известна степен се припокрива с моите разбирания.

Elwing, дано не поддържа Алекс дълго Т. Прекрасни са ви мерките! Браво.

Именно! Точно това имам предвид, особено това удебеленото

Ники също пищи когато не получи това, което иска и моята естествена реакция е да отвърна на желанието му. Единствено ако иска неща като примерно да изкочи на улицата, по която хвърчат коли, проявявам твърдост във всякакви форми 

За отварянето на опаковките в магазините аз лично не виждам какъв е проблема, стига да си я платиш. Ние също примерно като пазаруваме в Била и вземем хлебчета, чупим на децата, просто оставяме половината за да  може да се преброи на касата. Или ако им се пие вода, а нямат - отварям малка бутилка и я плащам на касата. Никой никога не ми е направил проблем. Виж, ако видя някой да остави нещо отворено и да не го плати, с чиста съвест ще го "обадя" на охраната. А и по големите магазини имат камери за такива хора...

SZA, примера с магазина го дадох по-скоро за илюстрацията на тръшкането на Рая... и че гледам да и угодя, ако обстоятелствата позволяват. Друг е въпросът, че преди да пазарувам с Рая не ми се е налагало да отварям стоки още преди касата и затова ми е странно.

Здравейте мили момичета !

Да взема и аз да се разпиша, че май отдавана само си чета...
Ей момичета, недейте така с майчинския провал - изобщо не е сериозно, макар че съм сигурна и много добре разбирам как се/сте се чувствали.  То и аз мога да се включа във вашите редици де. Но си мисля, че сигурно на моменти, критериите, които си поставяме са по-височки или просто искаме нещата да се случват по-бързо...

В този ред на мисли да си споделя и аз болката от последните дни - поредното душевно терзание - аз пък съм на етапа, че не съм достатъчно полезна и седя и си пропилявам времето.... До такава степен се сдухах вчера, че дори си го изкарах на милия, а той дори не разбра какво лошо е сторил... Та вместо да спя се поразмислих... та установих, че се чувствам като помощен персонал. Сигурно това е част от ролята на майка, съпруга и жена....Но в момента това не ме успокоява. Сигурно част от драмата ми идва от това, че след един доста натоварен и разнообразен период на пътувания, гостувания и почивки не се задава нищо на хоризонта. Отделно още не ми е съвсем ясно какво ще правим с Бибата и яслата или бабата... И се чувствам една такава притихнала с много енергия, но в същото време съм адски апатична... И си пилея безцелно дните, и се повтарят нещата и всичко си върви... Даже си мисля, че сигурно не съм толкова полезна и на Бибата.... Мога и още да пиша, ама хайде стига толкова за сега

Иначе много са ми интересни темите, които се обсъждат. И Бибата проявява характер, а и тя си е доста гръмогласна. Напоследък с голям рев си тръгваме от пързалките, но аз не отстъпвам - гледам да обяснявам и прилагам тактиката от книжките да предупреждавам кога/след колко пускания тръгваме. Не че действа, поплаква си детето, ама какво да се прави. Но акто цяло е от разбраните. Не знам дали като Крисче мога да кажа, че е послушна, защото и аз си мисля, че на тази възраст още е рано за пълни дресировки и послушание, но определно се вслушва и проявява разбиране като й обяснявам разни неща. И гледам да не казвам "голо НЕ", както и да не го обръщаме на игра със смях.

Elwing, браво за мерките на Алекс. Ние утре сме на консултация и ми е любопитно колко сме пораснали. Ще ви споделя

Хайде хубав ден и дано скоро пак да има слънце, че то на есен си наподобява пусто време

Здравейте.

Даниелка много те прегръщам и от цялото си сърце ти желая точно на време да се появи най здравото и прекрасно бебенце

Елвинг мила дано още следобед вече да няма температура сладуркото. А и много браво за размерите, ние сигурно на 2-3 годинки ще сме толкова, че още нямаме 8

По въпроса за тръшкането. Аз не мога да се съглася с Крисче. Смятам че по този начин децата градят характер, Учат се да настояват и да постигат целите си. Ролята на родителя е да ги насочва това да е градивно. Но определено с тези малки победи те се учат да бъдат твърди, да  се борят за това което искат, а не да се подчиняват безрезервно. Макар и с тези за начало незначителни победи, когато попаднат в ситуация с други деца ще могат да се защитят. За сега начина който знаят е тръшкане, но по- нататък ще се научат и на други методи. Важното е да имат самочувствие и да знаят че  трябва да отстояват позициите си. За мен е много по- вредно за детето да му се забранява да иска и да настоява, смятам че това подтиска и води до несигурност. Надявам се да сте ми разбрали мисълта, че съм ужасно гладна и  мислите са ми по-скоро на масата от колкото в компа

По въпроса с тръшкането - Крисче не мисля, че си права - децата са различни - едни са по-кротки, други са по-бурни в реакциите си и едно просто и твърдо не не се отразява по никакъв начин. И на мен ми се е случвало на обществени места да направя всичко възможно детето да спре да пищи, щото и Алек е от гръмогласните, че даже и публика си е събирал. И не мисля, че това е защото е разлигавен, просто проявява характер. Така че Тони разбирам те Браво за постижението за водене за ръка - при нас такова нещо няма - ходи си където реши (естествено с малко насочване от моя страна). Добре че има къде да навъртаме километраж
Дез
Елвинг браво на големия мъж. Ние тези мерки май на втория рожден ден май чак ще ги стигнем, като се има в предвид, че Алек от 3 месеца седи 10 кила плюс, минус. Добре че поне на сантиметри расте.