
Тони
Пак много болнички има, дано бързо да се оправят
Галя 
Беба честито!!!!!!!!!!! Много се зарадвах на новината, желая ти лека бременност и прекрасно здраво бебе!!!!!!!!!!
Еля как е Елия, мина ли и ръчичката, кога ще ви излезнат резултатите?
Слънце

Браво на всички за постиженията

Аз пак съм в лудата фаза. Съвсем съм превъртяла. Два дни ходим в парка вечер и аз търча след топки и тем подобни като луда. Онази вечер, след като сложих децата да спят, излязох на двора и половин час подскачах повтаряйки „бойоу-бойоу". Мъжо седя и ме глегаи не можеше да повярва на очите си
. После го накарах един час да играем на фризби
А преди 3 вечери ревах като магаре. Ще го побъркам май моя мъж
Но явно съм ужасно емоционална. Много ме е яд че трябва да съм тук. Но не искам да ме разбирате погрешно. Яд ме е, че това което мога да осигуря на децата си тук, не мога да осигуря в родната си страна, която много обичам. Яд ме че трябва да съм далеч, че трябва да съм сама, се трябва да съм отделена от всичко което обичам. Разума ми казва че тук е най - добре за всички ( и за мен включително), но емоциите бушуват в мен и непрекъснато има борба за надмощие между разума и сърцето. Съответно като надвие сърцето и почвам да рева.Както и да е,за да избие на някъде,сега се чудя с какво да си запълня двора. Искам децата да имат батут, пясъчник, люлки, пързалки итн., но понеже мястото не е достатъчно за всичко, реших да е пясъчник и батут. Купихме зебрата на Яна и тя много я харесва. Всичко търся втора ръка, реших че не си заслужава да е ново, след като и другото си работи, пък и много по-евтино.
Ох много ми се доспа и мозъка ми изключи, а имам още да пиша. А само това ще напиша докато съвсем не съм отшумяла. Онзи ден се обадила някаква патица, шефка на една от аптеките и каза на мъжо, че бил направил грешка, дал друго лекарство и жената била в болница. Казала че била жива и му затворила телефона. Мъжо беше яко притеснен. На другия ден имаше свободен ден и се вдигнахме до аптеката за да видим какво става. Оказа се че патицата не е взела грешната опаковка от жената и ние отидохме до болницата да я вземем. И о каква изненада, подписа на опаковката въобще не е на мъж ми. Той още повече полудя, но си и отдъхна. Занесохме опаковката, даде я на онази, а тя му казала: „О така ли, ми добре, ама аз сега как ще го намеря този който е сгрешил?“. Едва ли не нека пак той да се разпише за грешката. Не стига че не си е свършила работата ми не се и извини даже. Още сме им ядосани

Ох това е, изключих, отивам да се пробвам да преместя мъжо от дивана и си лягам. Лека нощ


.Лека бременност и хубав,пухкав бебок на финала 

) и много ме впечатли 
Стари дрехи имаме дадени от някой за доизносване - тях ползваме за в къщи