Тая работа ми изпива всякакви жизнени показатели, чувствам се не на 20, ами на 70 може би. Прибирам се капнала и първото нещо, което правя е да легна да спя. С 300 зора сутрин ставам за работа и всеки възможен миг прекарвам в сън и пак ходя като сомнамбул. И сега дори и почивки няма да ползваме, защото една колежка влезе в болница, а нещата са сериозни и до края на месеца не се очертава да се върне на работа. За сметка на това пък в петък инцидентно си идва моето Мило. Откакто замина имаше едни проблеми по ръцете - обриваха се и той предполагаше, че е от препаратите, които са на основата на сода каустик. Като си дойде в отпуската от мъжко самочувствие не отиде на лекар, пък и ръцете му много бързо се оправиха. Но на 4-тия ден от връщането му пак са пламнали и дори Хотел мениджъра е викал специално за него лекар на кораба. Казал му е, че е алергия от ръкавиците. За това от БГ му изпратих 2 пакета с медицински латексови ръкавици. Но вчера след като ръцете му не са се оправили с изписаните медикаменти са викали отново специалист дерматолог на кораба, който е заключил, че има Стафилококи по ръцете, забранил му е да работи и го е пратил болничен. Сега си идва и докато не се оправи и не получи заключение от специалист дерматолог, че може да работи ще си е тука. Сякаш точно навреме се събраха нещата.... Той ще си е тука, а аз няма да имам време и едно кафе да изпием навън с тея мои смени от по 12 часа....