Боян е новата звезда в НОЕМВРИйската тайфа!!!

Привет милички.

Честит празник

Илка, Шамс направо кошмар сте изживели.Надявам се за напред да нямате повече такива емоции.То сега очите трябва не на 4 ами на 40 да са отворени
Илка миличка опитай да се успокоиш, че лошо с тоя твърдия корем  
Нашата врата Анита не може да я отвори.Самата дръжка е на поне 1, 50 м от земята и е много удобно.Пък и няма начин да се заключи от вътре.
Ели прегръщам те мила.
И аз кичнах Анита в албумчето.
Вале нещо като краен срок ще има ли?

Целувчици

НАШЕТО АЛБУМЧЕ


Абе прави ми някакви номера линка от първа страница.Сега това го оставям тук, че да го оправя за другата темичка.

Илка, направо кошмар, представям си как си се разтреперила. Аз също заключвам, че и ние вече стигаме да отваряме вратите, а при нас са много стръмни стъпалата от етажа до площадката.

Мойта щерка тия дни ми пълни душата, явно усеща, че от онова ревливото дето не може още и да седи ще стане човек и като я чуе да плаче констатира "Рая плаче", носи си стъпалото и се изправя до кошарата, пуска й музика, дава й биберона, пее й 

Ели, мислех до края на месеца да е срока, че повечко снимки да се съберат и аз да имам време да доизмисля концепцията и да видя дали ще пасне.

Боже, Илка, ужас!!! Направо се разплаках като прочетох, 
Лягай някъде да се поуспокоиш, моля те!!
Аз преживях нещо подобно преди около месец - бяхме на погача, аз при майката с бебето, давам напътствия как да кърми, Момо уж го гледат гостите. По едно време илизам от стаята и гледам Момо сам на балкона (на последния етаж са!!),  се опитва да се качи на един стол до парапета - а се беше качил, а беше паднал. Ако се бях забавила още половин минута..... краката ми се подкосиха и така пребледнях, никой не разбра какво щеше да стане!!
Аз ще кача снимка тия дни!! каква трябва да е - в цял ръст или само лице, може ли с шапка и т.н. 

Охх, момичета, този ужас, който сте изживели сигурно не може да се опише с думи. Господ да пази дечицата ни!

Вале, браво на каката! Хубаво е, че не ревнува. Аз малко се притеснявам Наси как ще приеме новият член на семейството.

Днес Наси пак порева, докато го оставях на ясла. От 2 седмици ходи, но все още не може да свикне.  Постоянно му обяснявам колко е хубаво, че го водим на ясла за да си играе с другите деца, колко много играчки има...не иска да ме чуе и това е. Та по този повод, за колко време се адаптираха дечицата ви на ясла?

Илка, представям си какво си изживяла.
Сега аз да споделя моят синковец какво преживяване ни спретна - взе че се заключи в банята на майка в Русе. Иначе вкъщи нямаме ключове по бравите. Стана за секунда. Добре, че мъжът ми беше при нас, аз съвсем изгубих самообладание. Какво ли не се опитвахме да правим - обясняваме му как да завърти ключето - не става, опитвахме се дори да разбием вратата - не... Поне той се държа мъжки и не се разплака през цялото време. Постоя си около 40 мин. там. Накрая баща му успя с лост на надигне малко вратата и започнахме да го придумваме да пъхне ключето отдолу. Дори му дадохме друг ключ (демек размяна), но не. Човекът взема втория ключ, но не дава своя. Най-накрая взе че го сложи на земята и ние с една тел го измъкнахме.
Бях се разтреперила цялата. Извикахме и ключар, но в момента, в който той дойде, тъкмо отключвахме вече вратата.
Изобщо грижат се нашите дечица да не ни е скучен животът.

Светле, дано Наси да свикне бързо на яслата. Спи ли вече там? Влади през февруари ходи за около 3 седмици, почти не е плакал. Само 2-3 сутрини при раздялата си с мен.

Днес се прибираме в София след 2-седмична активна почивка (1 на море и1 в Русе). Наближава началото на учебната година и трябва да подготвим баткото. Той сега ще е в седми клас и тази година му е важна. Амбицирал се е да кандидатства в Американсия колеж, пък да видим. Не знам дали го похвалих, но детето през м. юли ходи на математическо състезание в Хонг Конг  и доста добре се предтстави. Беше избран с още 15 деца от цяла България.

Ох, какви преживявания сте имали с тези малчовци

Както е казала Светлана - Господ да пази децата ни!

  за всички

Сиска, браво на баткото ви!

Светле, да те успокоя- моята Александра всяка сутрин като тръгвам за работа реве сърцераздирателно, хем си е в къщи с баба си и баща си .

Добро утро и от нас.
Сиска, мила  Ти ако питаш мен много си издържала.Аз на петата минута щях да съм разбила вратата.Ох започват с пакостите вече.Аз силно стискам палци Анитка да прилича на баща си, че като се помня каква бях 
Иначе браво на баткото ви.Хубаво е да има високи амбиции-пък аз си мисля, че ще влезе където иска  
Тук с адаптацията на децата действат така-първо има едни групи, където мамите си водят децата, за да играят с други деца, като мамите стоят с тях.Това е в същата сграда, където е градинката.;После можеш да стоиш с детето в градинката първите няколко пъти, за да не е съвсем стрес за него; после можеш да си избереш за колко време искаш да стои, поне в началото.И така лека полека.Дано и ние свикнем бързо.

От понеделник и Крисчо заминава на ясла, егати борбата беше с изследвания, документи и дрън дрън. Даже мъж ми сега ме пита ние не може ли да постоим с него първия ден. Тук такива надежди няма.
Ей тези диванета ужас. На Крис му е ужасен номер да иска да се качва по коли. Майка онзи ден го извела и на една кола, която прилича на нашата се лепнал. Мъжът от колата се бъзикал и викал дали не иска да се качи и този нашия веднага се юрнал да се качва.  

Сиска, браво на баткото, дано да осъществи амбициите си 

Светле, ще свикне спокойно.

Елито, при вас голяма адаптация са организирали хората да не се стресират децата. Тук няма такива екстри.

Честно да ви кажа, вярно че си зависи до някаква степен от детето, ама и майките понякога преиграват. Калина реве от едната лелка в яслата, (от другата не иска да се отделя даже бута и плюе ако някое друго дете се присламчи към "нейната" леля) сутрин като я видеше и наддаваше един писък чак на мен ми притреперваше. "Страшната" леля Пепи една сутрин вкара Калина вътре и аз докато слухтя на вратата дали още реве дойде и ме заведе вътре да видя, че Калина като влезе при децата млъква и си играе, а пък като види закуската забравя и майка и баща и всичко 
Та оттогава я предавам, казвам чао ухилена и изчезвам и постепенно спря да реве, мрънка като не е нейната леля ама вече не се дере.
Мисълта ми беше, че децата като гледат че ние още малко и ще ревнем и те се притесняват.

Голямо обяснение му дръпнах, отивам да работя 

Моята майка нали е детска учителка.Та тя каза така-70% ако не и повече от адаптацията на детето зависи от самата градинка и от момента, в който даваш детето на градина/ясла.Т.е. дали има много деца, които плачат в групата (било, че и на тях им е първи път, било то дали са здрави), дали самото дете е добре здравословно(дали е настинало, дали го мъчат зъби и т.н.), дали лелките и учителките са добре подготвени професионално и знаят как да се държат с детето точно в тези първи дни.......Другата част от адаптацията сме ние майките.Известно е, че нашето настроение се предава и на децата.И както е писала Валето ако ние сме нервни и сме готови да заплачем и с децата ще е така.отделен е въпроса, че в БГ не дават на мамата да стои с детето.Според мен така децата много по-лесно ще свикват и няма да е толкова голям стреса за тях.

мале каква лекция дръпнах  Сори ако съм досадила.
и аз изчезвам, че съм се хванала да чистя основно  мъка, мъка

 

Здравейтееее!
Аз се дотътрих до форума Днес съм си у дома, че дребен беше с Т 39 и кусур вчера и го водих на лекар. Добре е де - било му леко червено гърлото ама на оправяне вече. И слава богу, че много му дойдоха лекарствата в последно време...пуста ясла...ама няма как.
За адаптацията - той още поплаква малко като го оставяме, но като влезе и спира. Ако успеем да изкараме поне 2 седмици непрекъснато ходене може и да спре ама за сега не се е случвало...сега го чакам да се наспи, че да го карам в Разград при майка ми да укрепне колкото може до понеделник...
Иначе , като изключим вирусите, сме ОК.
За колажчето , ей сега ще харесам снимка
Хайде лек ден! 

Хехе, свате, аз чистих в неделя. Изрових изпод дрехите очакващи гладене (+ куп други боклуци) леглото на Фафи. Детето изведнъж го откри и много се зарадва, взе да нарежда Фафи нани тук зайо (има музикално зайче, окачено), Фафи тенте (момченце) не нани мама, нани самм   Да де, ама като дойде съдбовният момент, постоя 5 минути при зайо и се развика: "Мамаааа, Фафи бебеее, нани мама"   Толкоз ни бяха мераците за самостоятелност  

За яслата, свикна бързо, но беше малък. Но и до ден днешен се случва да ревне сутрин или да ме разиграва по 10 минути, докато успея да си тръгна  

  Старшен тарикат е ей!
Ние поне с това нямаме проблеми.И ние и тя не сме свикнали да спим заедно.Спи си в кошарата с една кукла и един тигър дето е колко нея голям.Колко място остава за Анита не знам ама се разбират тримката  Като беше болна тия дни спахме две-три вечери заедно ама никой не се наспиваше.Сама в кошарата си прави салта и челни стойки и никой не я обезпокоява.

Качих снимки, ама са 3, щото не можах да реша коя да сложа