На Морска честитим Елица! Да стане хубава умница! /АВГУСТ/

Здравейте от Лондонска земя 

Добре пътувахме, Неди не мигна в самолета, повърна в таксито  Купон  Тук е като гръмнат, плака днес като го изведох на разходка, ама то си е дооооооооста различно..После поговорихме и се разходихме, прекарахме си добре. Научих го да поздравява и като видим някой казва: " здравей на ангийски-хелоууу" или "чао на ангийски бай бай " 

Това се сещам за сега..Целувки!

Фети, 

ах,сладур

Фети,радвам се,че сте пътували добре! 
Включвай се когато можеш!

Фети радвам се така леко е минало пътуването, на Неди ще му става все по-интересно, а колко хубави спомени ще му се запечатат   .
Ади туак ли си още  ?
Лулу как е сега, като младоженци  ?
Тук е едно гадно, мрачно, дъждовно. Обиколихме с Цвети центъра, плъзнали са едни руси синеооки, като охлюви са след дъжд  , сега ми се разсърди и заспа.

Ох, едва станах, какво е това спане, незнам. Явно без мъж и дете, човек се отпуска и гледай какво става 
Натова отгоре и тук вали много, да му се невидеше и времето 

Фети, много още емоции ще имате. Първата година на живота в чужбина и сблъсъска с чужда култура, са незабрави откъм емоции 

Днес имам да посвърша някои неща и направо се чудя откъде да се захвана. да взема да хапна първо 

Тук съм,тук съм

Пера,гладя,чистя Лудницата е пълна.А колко съм подвижна,ако знаете,мъжо се счупва от смях с мен.Само се бутам в нещо

НА вън иначе е много топло.Такъв задух Оттървах един месец от жегите,ама сега......пффффф.

Бобче,само това е хубавото като си без дете и мъж.Спане на воля и моткане по цял ден

скукааааааа

Каква скука с две деца бре,Вале Я,да даваш рецептата

ами,като спят ми е скучно,като са будни искам да спят,а бе нямам угудия

Здрасти момичета!

Много сме добре тук, скъсваме се от разходки, по цял ден по метрото, по забележителности, а те наистина са МНОГО Дори кореняк англичаните не са посетили всичко за посещаване..смятайте за нас каква атракция е  Неди е супер щастлив, поотпусна се доооста  Аз също започнах да се чувствам по-уверена  Абе страхотно местенце за ВРЕМЕННО ПРЕБИВАВАНЕ  Гадничко е в Бг, ама си е Бг 

Пуснала съм снимчици във ФБ на който му се гледа да заповяда 

http://www.facebook.com/#!/photo.php?pid=4394410&id=736823885

Ей ме на, върнах се от селото. Вчера пътувахме, оставих ги, а днес - обратно в София. Сега обаче да разказвам нашите премеждия от вчерашното пътуване.  
Тръгнахме с майка ми и двете хлапета (мъж ми си остана, че има работа в София) раничко с идеята някъде около обяд да сме там. Да, ама не. Малко преди Ихтиман колата взе да бучи все едно е самолет. А точно преди седмица съм била в сервиз и всичко, което е било нужно да се оправя, бе оправено. Спряхме на първата бензиностанция, там за късмет едни чичковци от пътна помощ пиеха кафенце, погледнаха и видяха, че не работи охладителната система - явно някой датчик се е прецакал. Пипнаха тук-там и нещата тръгнаха. Погледнаха как е температурата - всичко ОК. Тръгваме отново. След 500 метра колата отново започва да бучи, но този път и температурата започва да се покачва стремително нагоре, със скоростта на светлината. Което вече е лошоооо... Спрях на секундата. Охладителната система заработи. А сега де, какво пък е това чудо?!   А не мога да мръдна и метър, защото а съм мръднала, а пак се е нагорещило. И докато се  помайвах на едно пусто място с майка ми и двете хлапета в колата, ме подмина кола на пътна помощ и спря. Погледна момчето каква е работата и каза: "Прецакал се е термостата, абсурд да изкараш и 10 метра така - моторът ще гръмне".   Трябва да се ходи в сервиз. Проблемът бе, че аз за първи път тръгнах без никакви пари и карти в себе си, щото нали на следващия ден се връщам и не ми трябват. А майка ми в себе си имаше само 100 лв. Обясних му аз всичко това. Той говори с шефа си и се разбраха да ме издърпа с колесар до сервиз, да му дам малко пари и в понеделник да пратя със запис останалите. Слава Богу, шефът му излезе рабран човек. И понеже бяхме подминали Ихтиман, а там в събота не се и знаеше какви сервизи има и кои работят, младежът предложи да ни дръпне до Пазарджик. Въпросният термостат струвал двайсетина лева и се сменял за половин час - нищо работа. Викам си: "По-добре в Пазарджик, че ни е по път, отколкото обратно в София, която е на същото разстояние. Така че потеглихме към Пазарджик.
И там стана тя каквато стана... Стигаме "сервиза". Въпросният сервиз би могъл да се нарече такъв само след много бурна и абстрактна фантазия и поне литър лоша ракия на гладно. Изведнъж от всички страни ни заобикалят десетина от най-гадните цигани.   Изобщо не отварят капака на колата, а започват директно: "Аааа, това е много сериозна повреда... Не е термостат. Направо е гръмнала гарнитурата. Сигурно е въздушната помпа... А като отворим, може да се окаже, че трябва да се подменя целия мотор и ходовата част..." Аз се разтреперих направо. Оооо, и колата трябвало да се остави поне за 2-3 дни в сервиза, щото работата била мноооого и пак не било сигурно дали ще стане. Изобщо да си ходим някъде, а пък те ще ни потърсят като стане готово. На мен направо краката ми омекнаха. В Пазарджик не познавам никого, а и за първи път попадам в този град. От коли не разбирам на 100%, но все пак поназнайвам нещичко, не съм съвсем боса. Казах, че ще търся човек, който да ни прибере. И веднага двама се залепиха до мен да слушат какво и на кого звъня. А друг започна да пита дали да започват колата. Казах да чакат. Слава Богу, имам си един познат със сервиз, макар и твърде далеч, но пък в посоката, в която отивахме. Звъннах му и човекът веднага ми каза да стоим, където сме, защото праща едно от момчетата си с кола и платформа, за да ни издърпа. Заявих на циганите веднага да изкарват колата от сервиза, защото сме си намерили кой да ни издърпа, а и ще бъде в град, в който имаме познати. Те се засуетиха и изведнъж се оказа, че имало човек в събота, който до вечерта можел да оправи колата, да не се притесняваме, ей сегичка щели да го викнат. Аз тропнах с крак и казах да изваждат колата на секундата от "сервиза", защото нашият човек е вече на път за нас. Посуетиха се насам-натам и като видяха, че няма да мине номера, я изкараха. Аз за всеки случай преместих колата пред едно кафене с доста джипове отпред и едни габаритни мъже вътре, които веднага ни поеха, предложиха за децата сокчета, извиниха се че нямат нищо за хапване, а само ядки. И започна дългото ни чакане, защото пък нашия човек трябваше да дойде от близо 180 км да ни вземе. Децата - гладни (за беля не носихме нищо за ядене, ядоха от бадемите в кафенето) и направо пощръклели (три часа в кафене ), а ние вече на ръба на силите. Но нашия човек дойде, качи ни, издърпа ни колата до познатия сервиз, там вече ни чакаха леля ми и чичо ми (които пък бяха тръгнали рано сутринта от Варна, за да помагат на майка ми за децата на село) и в крайна сметка късно вечерта ние пристигнахме в селската къща - уморени като за световно и с нерви, току-що оцелели от звучно скъсване.
Сега ще видим какво й е на колата, но поне знам, че сега е в сигурни ръце.

Божке Лулу това се казва премеждие.Добре ,че сте се прибрали благополучно.

лелееееееееееее

Лулу,приключение е било здраво  Добре,че всичко е наред все пак!

Фети,разгледах снимките и се размечтах и аз  но с тези бонбонки които ме чакат няма да е скоро!