Юли 2007

Вики от янури е така не е дупка,нали?
Да ви кажа честно,за първи път се разделихме е не е било за дълго но не ми беше мъчно,като се върнаха не ми обърнаха никакво внимание,аз също не им се радвах.Незнам как се нарича това,късно ми е за след родилна депресия друго ще е.Айде преставам че очерних лятната ражденна тема,простете ми.

Иве, пиши си, на който не му се чете,да прескача  поне малко да ти олекне.
Не е дупка,направо си е кратер. Определено имаш нужда от почивка, то е ясно, че по-добре сама,ама ти си знаеш . Лош период,какво друго да е.
Аз за туй го пуснах Вичо на ясла толкоз рано,щото не го издържах у нас. Като го водех сутрин ми беше криво,ама 10мин след като се прибере и вече не ми беше мъчно  И сега е тъй- цяла седмица си мисля как ще си дойде и ще се гушкаме,ама съм сигурна,че най-късно утре пак ще ми се ще да заминава някъде 

Такааа.. първо да поканя всички, които могат да заповядат на 20ти /вторник/ след 4 часа в Смехурко на РД на малчо
Всъщност ние ще сме тук цял ден и всеки да заповяда когато може 
За помощта от мъжете - моя се беше отплеснал нещо и в един момент нещата станаха нетърпими. Обаче някак се разбрахме и сега всичко пак е ок. Поне за момента. 
За самообслужването - малчо уж сам се бърше. Понякога има зацапани гащи, но до подсичане не се е стигало.

Нямаш нужда от почивка, а от работа...
Аз миналата година я прекарах тази болест, та затова...
Имаш нужда не от работа като... финансов резултат, нито дори като реализация в... кариерен, да речем, смисъл, а в социален аспект - като да виждаш хора, по- високи от метър, употребяващи изречения с деепричастия, да правиш нещо, резултатът от което виждаш... непосредствено... и др. подобни.
Тъй си мисля, де...

Иве  само сили, какво друго да ти кажа и аз незнам. Улавям се че и  аз искам почивка, нещо ми писна и на мен, децата много ме действат

Иве, къде бяха като се разделихте? За колко време? Аз да ти кажа, шапка ти свалям. Аз не мога да си представя да съм по цял ден с двама Кристиановци. Много е трудно. Според мен като тръгнат на градина ще си дойдат нещата на мястото. И това, което Кати казва с работата е също много вярно. Наистина имаш нужда от почивка и от смяна на средата. Да можеше сега да ми дойдеш на гости, щеше да те оправим за 3 дена  . За акото не пришпорвай децата. Колкото повече внимание обръщаш по-зле става според мен. Полека-лека ще свикнат.

Ува, точно те мислих вчера, че изчезна и си мислех, че си в Русе. Къде са децата? Моето и то е при баба си в Русе и аз съм на абсолютно същото дередже като теб. Гледам да съм непрекъснато заета, защото иначе изкуквам. Забелязвам, че непрекъснато искам да правя нещата бързо, защото така съм свикнала да имам ограничено време. Дори сега, като имам всичкото време за себе си. И аз съм си напланувала 1000 задачи и дейности и като съм вкъщи ТВ трябва да е включен, защото не понасям тишината. 

Аз пък ги разбирам мъжете ви  . На мен работата ми е много натоварена, имам много отговорности и по цял ден съм на педал и под срок и надзиравам други хора дали си вършат работата навреме. Като си отида вкъщи въобще не ме интересува дали чиниите са мръсни или дрехите по леглата. Там съм на друг режим и искам да разпускам, та и аз домашните неща ги отлагам.  За разделението на работата ме е яд, че по-рано не се скатавах и сега повечето неща са мое задължение.

Женска му работа  Явно повечето жени сме така, сигурно е от възпитанието и от примера вкъщи. Свекърва ми е като пчеличка, постоянно нещо прави, а свекър ми тежко тежко чете книга на фотьойла и разцъква дистанционното.   

Привет,

По темата - за помощта от мъжете вкъщи. Слава богу, че по негласно споразумение готвенето почти на 100% го е поел той (липсващите няколко процента се запълват от буркан фабриката на майка и тук там някое мое вдъхновение).
Чистенето обаче е мое задължение - не понасял бученето на прахосмукачката (че кой ли пък го харесва), но пък в тази част пак имам помощта на майка. Тя свършва работа понякога по-рано и се отбива и през нас и минава с някой парцал по мебелите в къщи.
Това, което се опитвам да науча домашните е да не разхвърлят и да ви кажа, с Коцето виждам светлина в тунела - поне се е научил кое къде се намира и там го търси, а понякога и там си го оставя , обаче с татко му нямам такъв успех  .
И това протакане също ме побърква - в къщи като се развали нещо, минават няколко ледникови епохи, докато го оправи, не че не може и много е сръчен и чевръст иначе, ама... Даже някой път му се ядосвам, че толкова иска бързо да свърши нещо и недоизпипва детайлите, докато аз съм по-бавна и флегматична, но искам да направя нещото перфектно.
По описаното до тук, да не си помислите, че в къщи е картинка. За мен също по-важно е децата да са разходени, да си поиграя с тях, да им обръщам внимание, отколкото да се вживявам да е като за корица на списание. 

Другото, което исках да предложа - Иве, опитай се да се успокоиш, поне с моя опит с Коцето, беше голямо търпение, хайде той рядко се е случвало да се наака, като махнахме памперса, просто защото си му знаех ритъма и беше приел гърнето и вършеше работата там, но се напикаваше непрекъснато - без големи драми, сменяхме дрехи, бърсах напикано и му показвах само, че съм разочарована, но винаги му казвах, че съм сигурна, че следващия път ще каже навреме и няма да се намокри така. В момента си играете на инати. Направи се че не ти пука.

добро утро
Ние решихме и днес тръгваме за Добринище.Еви пи едни капки хомеопатични и веднага имаше резултат.Мен обаче ме заболя гърлото и подкашлям,дано в планината се подобря 
Там ще съм без нет.На предстоящите рожденници желая весел празник и много игри 
Мая, мерси за поканата

Ох, Иве, стискай зъби, още малко и тръгват на градина една приятелка ходи при много добра психоаналитичка, мога да ти дам координати, ако има кои да ги поеме за малко. Аз мислех да ходя, ама с двамата не става, може би на есен. Моята приятелка казва, че много й се е променил начина, по който приема нещата и се е успокоила

Галена, той не може да спи повече отколкото вкъщи, защото никой няма да го остави. Вкъщи три часа не му мърдат и след това се разтропвам, за да се буди По-добре, че ви е прежалила, а ако страдаше?

Ками, приятно изкарване

Ние днес ще сме в Лозен

Добро утро!

Иве, почивка и спокойствие ти е нужно. Ако можеш да си ги осигуриш. Не ти е лесно, но ще дойдат и по-добри времена.

Winx, моите са на Ловеч, на има няма 2 часа път /миналата седмица баща им отскочи да ги нагледа, че единият беше вдигнал температура/. До Русе все още не ни остава време да стигнем, а и с жегите и комарите там - никак не ме привлича идеята. Гого ми прави алергии към ухапвания от всякакви насекоми. Краят на юли, началото на август, се надявам да отидем и до там.
Не ми се мисли как се чувстваш, когато Криси е толкова далеч от теб.

Лек ден!

Ками весело изкрване
Елче и аз мисля така,ще им направя пълен игнор
В къщи когато се счупи нещо не се поправя,закрепя се просто да не нарани децата.Мъж ми е много сръчен но време между куче деца няма,а и извадили инструменти се почва изнервянето.Имахме едно чекмедже падна,закова го Бокса за чинии ми се счупи защото го ползваха да се катерят обаче така и остана е сега не се катерят
Велина как ми се идва при теб за седмица
Марти и при мен не става,няма кой да ги гледа
За детските в социалните ли се ходи и сега искат бележка за ваксини ли?каква е

Съветите към Ивето наполовина ги поех все едно са за мен. 
Всички ме успокояват че сега ми е трудно с две малки деца,но после ще растът заедно и ще ми стане по-лесно.Да видим.
Но ето в понеделник ги водих на Макдоналдс после в западния,нито единия ме потърси нито другия за нещо освен за пари,в смисъл да им купя каквото там си искат.Напоследък все така сама си вися и двамата се занимават сами,мисля че минах вече ''първо ниво '' на трудност когато някой ми виси по ръцете.
Искам да работя но да съм поне в някаква степен спокойна за децата си,за да мога да си върша работата.Незнам като дойде октомври и ми свърши трудовата борса какво ще правя,незнам дали имам условия да почна работа.Тва не е да се запишеш на курс,а сериозен ангажимент.Не ми се ще да съм супергерой и да се налага да правя какви ли не въртележки до крайно изтощение мое.Тва няма да е в полза за никого.
Аз съм жизнерадостен човек,но ми липсва някой ''зад гърба ми'',някой който да мисли за мен,за моя интерес,за това кое е добро за мен.Но в семейството всички са затънали в проблеми и мислят само за брат ми щото е ерген и под наем,а аз като се ожених и просто вече едва ли не не съм част,нямам нужда от друго.Тва го преодолявам и сама,каквото такова,колкото толкова.Нещата са такива каквито са.Но неща като кажа че отиваме на море да ми се натяква как съм много добре щом мога да си позволя морето,или като се похваля че имаме нова кола и отсреща да се смотоляви а не да се зарадват.
Ува и Никола е алергичен,онзи ден бяхме в свеки а там има хлебарки и паяци,неиска да викаме фирма да пръска че да й гледали нещата.Аз й обеснявам че те са пръскали по какви ли не дупки.Та както и да е,като полази нещо Никола още има белези.Такива плюски такова чудо,по лицето до петите.Големи с течност.

Забелязах, че и днес има рожденици.

Честито на всички дечица, празнуващи днес рожден ден! Да са здрави и щастливи! 

И аз се успокоявам, че ще пораснат и няма да е все толкова трудно. Но все не едва това лесното и лекото... Хем трябваше да ги оставя, поради ред причини, хем вечер като ги чуя - мамо много те обичам и мамо кога ще ни вземеш.... и ми се обръща всичко. Карам баща им да се обажда и говори с тях и да ми препредава, иначе сън не ме лови.

приветииии

една виртуална почерпка от мен за родженника ни днес и с пожелание за всички други, на които не успях да честитя, и които може би ще пропусна за съжаление, да бъдат много здрави!   

нямам време да влизам но се надявам скоро да се промени това от 20 излизам в отпуск и може би ще ми остане повечко време да ви изчета. и идва време за морееееееее 
поздрави на всички!