(ама бира не пия, да знаиш )
Вярно, че има две седмици ама вече нетърпението ми е огрооооомноооо!!! А как ми тежи- няма да се оплаквам, само да сме живи и здрави. Всяка вечер си лягам с надеждата до сутринта да родя ама...йок! А като забременях се притеснявах как ще износа това бебе, все си мислих, че няма да го донося,, че много по- рано ще родя, виках си, че ако родя доносено бебе ще е същински герой оцелял от батко си. А пък то - освен,че ще родя доносено бебенце ами ще откарам и до термин почти.
Но да сме живи и здрави, ще стискам още малко зъби, и без това 1-2 седмици все тая. Давам си кураж сама, че иначе
полудявам вече! Айде стига съм ви занимавала. Случи ли се нещо- ще пиша незабавно, но ако не се случи- ще се вайкам още малко.
.
!!! Да ви е живо и здраво името!

. Зачуди се за докторската случалка, но я подмина пренебрежително
Много се разстроих, но не дадох израз на емоцията си. Попитах спокойно дали не ми се пази мястото 3г., на което ми се отговори: "бройката се пази, но работа няма за 2 души". Един вид не ме гонят, но ме принуждават да напусна. Сега ще трябва да се оглеждам..Не ми се връща на предната позиция - все едно съм некадърна и не съм се справила и ме понижават в длъжност. Аз така го приемам, сигурна съм и че всички останали така ще го приемат. Наоплаках се. Вие как бихте постъпили? / въпросът е риторичен, но ако някой има желание може да даде съвет/

: :


Препоръчани теми