ЯНУАРЧЕ хвали се напето - топнах си дупето в морето

Mерси момичета!!! Много сте сладки

Ето тортичка: http://radost4o.snimka.bg/daily/bebe.492796.20214395

Радостчо, супер е тортата, с ягодки ммммммм... 

Радостчо, весел празник и от мен

Момичета, те дребосъците още не са съвсем социални, нормално е да общуват предимно с възрастни. Тези, които имат братчета или сестричета са по-свикнали, но пак им е рано. Например Ади е свикнала Калоян да я мачка, но наблюдава дечица на нейната възраст внимателно и предпазливо. И по-скоро би предпочела да седи при мама, отколкото да има вземане- даване с тях

Радостчо, извинявай за закъснението
Честит рожден ден, много много щастливи моменти и много любов Нека всяко твое начинание, бъде овенчано с успех 

Моник, Калимби 

При нас днес доста си поваля, но това не ни спря с Анджито да овършеем двора на деткия клуб. Съответно сега кисна всичките й дрешки, защото от кал не им се вижда естествения цвят, а госпожицата получи екстра вана като се прибрахме. Абе забавляваме си се ние... Ама да не си помислите, че без сълзи и тръшкане се разминахме...нищо подобно! Сдърпаха се с един младеж заради една розова количка, която откраднаха от друго дете...и така
В тази връзка- аз се опитвам да я уча да споделя играчките, като сме навън, да е търпелива и да си чака реда и тн. Ама не се получава...като иска нещо било то играчка, или място на люлката почва да реве и да се тръшка, и понеже англичаните са толерантен народ, обикновено отстъпват и какво става-аз съм строга и справедлива, тя ми се сърди и накрая става на нейното

Добро утро.
Нещо съвсем се разстроих аз  ....
Две седмици, Марти, ходеше по час на яслата, при което лелките твърдяха, че той плаче, че по-бавно ще свикне и т.н. Седи един час навън в двора и аз отивам да го прибера. Да той наистина плаче, но при него има голяма доза театър, все пак всичко друго разбира  /както му е удобно/. Да, обаче, аз тръгвам на работа след 2 седмици. За това време трябва да остане и да спи там, а с тези темпове хич не ми се вижда напредък. Още повече, че в къщи няма място, за да ми се тропне някоя баба да "помага"  .
Вчера, след като го оставих, казаха, че имало рожден ден в групата. Аз два дни поред миналата седмица увеличавам от един час на два, престоя, при което малко не са доволни и чупят стойки, но като цяло с това се разминава. Освен всичко друго съм платила и цяла такса за яслата,  а първата седмица не го пуснах заради сополи.
Та вчера, отивам - тишина в групата, звъня, излиза сестрата "да, ей сега", влиза, чува се страшен рев, изкарва Марти, след което влиза с думите "бързам, че камера снима рождения ден  " /майка ми беше с мен, направо онемя  /. Нито можах да я питам как е бил днес, нито да каже как да го пускам следващия ден. Най-грозното за мен беше, че насред тържеството, тя изведе детето, което вероятно се е забавлявало /не вярвам да се е крил зад пердетата/ и трябва да свикне с децата и да ги познава.
След като нищо не ми каза - отидох при директорката, която направо откачи, че детето седи по 1 час вече 3-та седмица. Заведе ме тя отново в групата, при което сестрата, имаше съвършено друг вид и взе да се обяснява и да пелтечи, и от днес Марти вече ходи за закуска. Разбира се аз го вдигнах трудно, че той си е поспалан сустрин, закархме го с колата, за да не се налага да бутам количка рано сутрин, там ревна, другата сестра излезе /според мен видимо нацупена, като ме видя, според моя мъж - не/... Много се притеснявам как ще се отрази това на Марти. Ясно ми е , че без сокове и бонбони няма да мине, ама това си е направо изнудване  на дребно - за едните сокове  и застояли лецитинови бонбони, такива изпълнения. /за стравнение - в другата ясла, където беше приет с едно познато момченце, викат това момченце на закуска от втория ден/.
Не пускам отделна тема, пиша тук защото съм много разочарована и разстроена, и извинявайте, че толкова дълго стана.
Хубав ден.

Елена,
И това ще мине. Може би и ти трябва да си по- настоятелна. Защо не поговориш със сестрите- обясни им че е време според теб детето да свикне, да се удължи престоя му в яслата. Ако не хванат от дума, пак при директорката, а ако пак няма ефект- инспектората.

Ох, Елена, много гадно така  Направо ми се плаче и заради теб...    Калоян пък както беше наред в яслата, така последните няколко дни плаче като го оставям, ама такъв жаловит е, че не е истина... Пък от държавната ясла не ми вдигат телефона, че са в почивка, и не мога да разбера как ще се процедира с неговото настаняване там.. въобще и на мен ми е едно свито под лъжичката...  ох, много е гадно да ти плаче детето...  съчувствам ти и те прегръщам - дано скоро отмине този период и всичко да е наред вече 

Радостчо, на една голяяяма патерица - честит рожден ден и от мен!   

Лорини, благодаря ти за милите думи за Анастасия!
Елена,   дано Марти по- бързо свикне. Много е странно това- цели две седмици само за по 1 час. Ами то ще си реве 1 час и няма да свикне. При нас една седмица се ходи до обяд, като там си закусва и обядва. Анастасия вчера беше за първи ден с преспиване. Много ми беше притеснено, а и ми бяха казали, ако реве много, ще ми се обадят. Е, не се обадиха. Следобяд, като отидох да я взема, ми казаха, че лесно е заспала- легнала, гледала малко и заспала. Вече плаче по- малко и се   все така да е. На два пъти, като отивам да я взема, я сварвам да не плаче, но щом ме види, започва да реве и да бърза към мен. Сигурно си мисли, че няма да я взема милата.
Иначе за контактите- играе с деца. Преди плачеше от възрастни, сега вече не, но не дава да я вземат на ръце, да я водят за ръка ( докато баткото даваше всеки да го вземе). Играе с батко си, но вече започва и да се глезка; дърпа играчка от ръцете му, която той току- що е взел, той съответно не я дава и тя се обръща, и хленчейки ми казва " мами, мамиии". Аз в повечето случаи го моля да й я даде за малко, но вчера се замислих, че не е много правилно. Вчера пак така инатливо дърпаше една играчка, но реших да й кажа няколко пъти, че е на батко и че не може сега де я вземе. Порева малко и си намери нещо друго.
 Това е при нас. В края на седмицата чакам отговор от едно място за работа. Може да се   за мен.

Пепи - успех с работата.  

Така. Приспособяване към ясла, част Втора:

След като днес оставихме Марти /закарахме го с колата сутринта/, аз  поплаках в къщи и цял ден не мога да се събера и да се организирам, отивам към 11.00 да го взема. Преди това говорих с колежка, чието дете е било в същата група и тя ми каза, че е имала подобни изцепки, но като цяло нейното бързо е привикнало /все пак на 2 години и кусур - съвсем е различно/.
Та отивам аз в групата, пред мен звъни една жена, носеща хлебчета. /За протокола съм купила сок, имам малък повод; за по-голям ще трябва и бонбони според мен/. Отваря се врата и сестрата щастливо я посреща, в момента, в който ме съзря усмивката й изстина, аз чувам че се реве в групата.
Аз: - Мойто плаче.
Тя: - Всички плачат  ! влиза вътре и го извежда, той спира да плаче.
Аз вадя сока: - Да се почерпите, имам днес малък повод  !
Тя: - Не вземете си го  !
Аз: - А, аз за вас съм го взела  .
Тя: - Вчера не трябваше така да постъпвате  !
Аз: - Нещо лошо ли съм направила  ?
Тя: - Ако имате нещо да кажете, първо с нас се споделя, не се ходи направо при началството! ПОсле се коментира, стават клюки, чак до инспектората казаха, че ще се оплачете!
Аз: -   Добре, кажете ми ВИЕ на мое място как бихте постъпили, когато аз ИСКАМ да обсъдя и да споделя с вас, а сестрата влиза вътре и не ми оставя секунда даже да попитам? Майка ми беше тук и е свидетел, тя може да потвърди.
Тя: - Ами да 25 деца вътре, някой трябва да е при тях. /в отпускарския сезон и при това, което съм засичала в градинката, бройката е доста надолууууу .../.
Аз: - Съгласна съм! И при това положение, с кого трябва да говоря? Аз не съм човек, който решава проблеми като ходи при началниците, но погледнете и от моята позиция, от моята гледна точка. Не случайно съм в тази група и точно при вас. Събрала съм мнения и всички са доволни от вас и аз също искам да съм. Да знам, че моето дете е на сигурно място...

И все в този дух.... АМа да сме "забравели" този случай и ако има нещо друго, първо към тях да се обръщам, защото мойто най-скъпото там било, и те се грижели за него, и се стараели. А пък аз КОГА почвам работа? И нали съм казала, че свекърва ми може да го гледа, ама КАК никой нямало наблизо   /свеки на 300км, майка ми на 600км/. И т.н., т.н., какъв е поводът - за секунда трябваше да се освестя - "рожден ден на племенницата ми, която ми е като дете, и която живее в София  /....................

Пак попрекалих с писането.
Сега очаквам втората среща с другата сестра /която беше потърпевша в случая/. Този път ще пусна и моя мъж, то няма само на мен да ми се кривят  

Е, започва сблъсъкът с реалността и чуждите хора, от които зависим малко или много. Като ученичка, много преживявах ужасните учители и гадното им отношение, не искам да допускам някой да си изкарва отрицателната енергия на моето дете  .

Благодаря Ви за подкрепата   и за това, че сте мислено с мен /и че изчетохте това също/.

Да се разпиша на бързо, че малко Ели ме притесни...Ели, първо мила се успокой. Ще ти кажа едно - Марти вижда и усеща, че ти не си сигурна в местото, където го оставяш и това рефлектира и върху него. Децата са много чувствителни и усещат всичко. Настрой се положително за престоя в яслата и ще се успокоите взаимно. Обяснявай му колко е хубаво да си играе с другите деца и тн. Ако той е с нагласа, че там е хубаво и ще е добре ( а това трябва да е и твоята нагласа) - нещата ще се оправят. Ще кажеш, че е лесно да се говори от страни, но като вече минала по този път си правя и тези изводи. Хриси почнах да го увещавам месец по-рано как ще ходи при дечицата, ще си играе, ще има много играчки - не ми е ревал нито ден...Виж с малкия ще имам проблем от друго естество, но и с неговата подготовка вече съм започнала. Ние го водехме и излизахме веднага. Повечето родители седят да слушат плаче ли детето...Ми ще плаче първите дни. Нормално е - сменя обстановка и всичко...
Колкото за игрите с други деца - малкия е голям Темерут в това отношение. Играе, но не с всички и като цяло обича да си играе сам. Батко му е пълна противоположност - сам не иска. Все някой трябва да е около него...
Иначе аз от 3 дни съм с 2 деца и вече Поне съм свикнала. Започваме бавно да се пренастройваме пак към старата програма... Поскъсих доста косата, леко поотслабнах и съм друг човек 
И не на последно място - Радостчо, да си жива и здрава и всичко най-най- ти пожелавам

Елена, щом ти остават две седмици до работа, първата го остави до обяд, а втората - цял ден. Много по-бързо ще свикне, ще видиш. Тия проблеми ги има навсякъде в началото, докато детето се нагоди, докато ти се нагодиш(и докато свикнеш с мисълта, че за него ще се грижат добре), докато лелките свикнат с теб. Не им давай да ти се качват на главата!  Ето да ти разкажа нещо от тръгването на детска градина на сина ми: Бъркал в чантата на учителката??? Крадял значи! Как съм гу научила така? Той е дете на 3 години... А тя може да има разни неща в чантата, като лекарства например, или режещи предмети разни... Къде си е оставила чантата?

Ох, Елена, напоследък заради теб пиша тук... Много ми е мъчно да те чета такава... Обаче съм твърдо на мнението на Доника - гледай да притъпиш всякакви негативни чувства у теб спрямо яслата и спрямо всичко там.. Опитай се да си втълпиш, че всичко ще е добре, че ще се грижат за него, че ще се чувства добре там. След това почни да му обясняваш как отива при децата - може да научиш имената на някои от тях и да му говориш с имена как отива при Ники, при Еми, при Криси... как ще си играе с тях и какви играчки има там - топки, колички, кубчета, как ще ги редят - покажи му вкъщи или пък си играйте на нещо ваше си и обяснявай как ще играят и в яслата... И не забравяй да кажеш как сутрин ще го водиш там, защото отиваш на работа, как после като свършиш веднага ще отидеш да го вземеш... И всяка сутрин с усмивка, ведър поглед и глас - целувка, милувка и изчезваш. Без сълзи няма как да мине съвсем... Но като нямаме избор и трябва да ги даваме на ясла - така е... за съжаление ще трябва да се примирим с раздялата, все пак е временна и в момента, ако трябва да съм честна, вечерите ни заедно, както и уийкендите са просто безценни 
Много кураж ти пращам 

Мда, Сиската ме подсети - обясни му, че мама трябва да ходи на работа за да изкара парички. С тях ще купи на Марти (нещо каквото обича) Децата не са глупави и разбират. Трябва да му обясниш, че мама го оставя при лелите да поиграе и ще се върне да го вземе. Него не го притеснява обстановката, а се тревожи - ще се върнеш ли...
Аз и до ден днешен като излизам казвам на Хриси, че мама отива на работа  - така той знае, че мама трябва да излезе, но ще се върне. Нищо, че да речем действие се развива в 10 вечерта 

Дони, Усмихнато

Елена, и от мен имаш стиснати палци бързо да минава този труден период Много е тежко да си оставиш детето на чужди грижи, а особено ако имаш резерви към качеството на тези грижи. Моят личен съвет е да си поговориш спокойно, но твърдо с тях, да им обясниш, че си се тревожиш за детето, и след това да ги подхванеш с добро. Кутия с бонбони от време на време, как си-що си и така. Мисля, че това е по-лесния начин да се справиш със ситуацията. А Марти ще свикне с градината, че то да не е лошо там-игри, песни, лудории, след някой и друг месец ще реве в Събота че няма градина

Пепи, успех с работата!

Анджито е сополива и кихаща. Днеска ще сме под домашен арест, че много духа вънка. Айде, до после!