Влиянието на думите

Още нещо по повод говорните ни навици:

Имаме навик да казваме "добре" дори когато за нас никак не е добре. Например двама влюбени трябва да се разделят, а никак не го искат. Например мъжа отива в командировка за месец. Идва часа на раздялата, той казва "Време е да тръгвам", а тя отговаря "Добре".... Не влага никакъв смисъл в това, казва го по навик, в смисъл "да, така е". Аз понякога се хващам със закъснение в такива говорни навици 

Мисля, че "благодаря", "моля", "заповядай", "обичам те", "всичко добро", "изглеждаш добре" придружени с усмивка са вълшебни. С думите коронясваме хората, караме ги да се чувстват специални, или пък точно обратното. С думите представяме себе си, нашият свят, начин на мислене, дори образование. Умението да накараш думите да ти служат е уникална дарба. А самото съществуване на книгите е нещо уникално - влизаш директно в нечие чуждо въображение. Начин един човек да достигне до много хора по неповторим начин. Та, думите са магия. Как ще я използваме си зависи от нас самите. 

delices8, 

Умението да си служиш с думите е дарба; а самите думи са магия.

Може ли обаче човек да се научи да борави по-добре с тях? И дали замислянето над това, което казва, не определя човешките взаимоотношения? (Както пък отсрещната страна - да умееш да чуеш това, което ти се казва, което също е дарба, поне на моменти.)

В днешно време който има по-богато дар-слово, печели повече. Както и който умее да чува, или да чете между редовете.

Влиянието на думите може да даде крила някому, а може и да му ги ореже. Видях, че на книжния пазар е излязла книга "Самозащита с думи". Не съм я чела, но мисля че е от значение човек да умее да се самозащитава.

Да са магия ... не са. Но са инструмент с който можеш да рисуваш в душата на човек и затова трябва да се внимаваш какво казваш.

БЛАГОДАРЯ за хубавата тема.
,,Благодаря,, е дума произлизаща от старобългарски. Монасите  които слизали в селата употребявали,,Благост дарявам,,
П.п-в диалектна форма има м.р. на ,,женя се,,-,,мъжа се,,
,,....сите моми майко се мъжиия,а я най-малата,най-убава мома......,,
 

Много ми хареса!



Това за първи път го чувам, но ми хареса повече и от благодаря! 

Тия дни си мисля как една дума може да промени до голяма степен един живот.
Примерите, които в момента ми хрумват, са Бог, прошка, смърт . По-скоро разбирането на смисъла на думите (за едно дете те не говорят нищо, липсва асоциация със смисъла им).

Думите са чудото на общуването, речта е средството, с което контактуваме най-пълноценно.
В някои култури се е смятало, че да знаеш нечие истинско име - получаваш власт над носителя му.
Магиите са произнасяне на думи.
Целият ни живот е интеракция.
Няма по-добро рисувателно средство от думите. Нищо не дава по-пълноценно общуване.
Разбира се, че човек може да се научи да борави по-добре с думите - както и с всичко останало - това е въпрос на желание. Избираш подходящите хора и среда/и, подходящите книги и филми ако щеш, слушаш, запомняш, използваш. И чувстваш. Общо взето с времето можеш да си изградиш рефлекс - кога кака лексика, интонация, подправки да използваш. Замислянето над това "кой какво е казал" и ти какво ще кажеш изчезват с времето. Изградиш ли си навици и избереш ли какъв да си в изказа си - думите ти стават част от това, което си. Някакво продължение на характера.
Много оплескано   го обясних.
За мен - избираш какъв си, изграждаш си съзнателно или не начин на общуване с различни хора и в различни ситуации. Някак това е част от теб е нормално да определя взаимоотношенията с хората.
Labrador, позволих си да нарека думите "магия", защото за мен са такава. С нищо друго, не мога да опиша красотата на залеза. Тъгата. Любовта. Абе всичко за което се сетиш.
Всички водачи са имали дарба да говорят - да увличат - магнетично въздействие над тълпите - Александър Македонски, Наполеон, дори Хитлер. Ето я магията - как обясняваш, какво искаш ти, какво искаш, към какво се стремиш, как увличаш толкова народ след себе си? Обаяние.
Раздрънках се, ай стига  
Сън  в лятна нощ, мерси за инфото   

 

delices8, за теб общуването зависи от характера. Аз добавям и от това доколко човек е открит, за да си покаже характера.


Понякога, а може би често, съм си мислила, че думите не са достатъчно изразителни. Имала съм усещане, че когато облека нещо в думи - то става по-незначително, по-дремно, нищожно.
Снощи, докато си четях книга, попаднах на това:



Но пък друг път попадам на "бисери", които ми топлят ушите  Като например тия дни получих мейл, завършващ на "мъркаща вечер" 

http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=8&ved=0C … -AqYw&cad=rja
Приятни Събота и Неделя.

tonimar  "Мъркаща вечер" ми напомни за котаракът ми..... Колко малко и трябва на душичката,за да мърка доволно...

tonimar, съгласна съм с теб - някой неща не можеш да облечеш в думи - НО как поне да пробваш да ги "покажеш" на другите? Имала съм такива затруднения с описване на определени неща и "усещания", които предизвикват в мен определени неща. Всичките глупости, които изписах досега, са валидни за мен в частност, а при мен откровеността и истината са си на преден план. Но си права, че по принцип до голяма степен нещата зависят от това, доколко е открит един човек. И все пак - аз съм за силата на думите, изразителността им, начинът, по който можеш да ги моделираш, да влияеш с тях на другите... за мен си остават най-изразителното средство за описване, рисуване, интеракция, предизвикване на емоции. А тоя бисер е страхотен Ще си го "скрадна" за бъдеща употреба.
Сън в лятна нощ, Балан ми е стар познайник покрай едното ми следване. Голям образ, но за мен твърде много е държал на чистотата на българския език  - нещо което особено днес няма как да се случи.
tonimar, затова обичам понякога чрез филми или клипчета да показвам на любими хора разни неща, които са ми бръкнали в душата, ей така могат да видят и най-важното да почувстват сами   Там вече си е съчетание от мощен натиск върху всички сетива, който няма как да се опише. Например гайдите от саундтрака на "Brave heart". Ми уникално е!
Много ви хубав ден, дами и господа  

Да така е.Новото ни и забързано време налага с неотменна твърдост промените.
Срещала съм хора които в желанието си да се изтъкнат, използват много думи без всякакво съдържание и покритие.Понякога дори и не знаят как и за какво се използват. 

а какво ще кажете за думи, използвани с умишлено лоша цел? Манипулация, инсинуация, лъжа, злостни намеци....
Сблъсках се с такива и дори само това, че съм ги чула, ме прави изцапана. Отвратена съм! И всичко това е с цел. Или пък -вярва ли си сам на собствените думи?!

  Да, думите понякога не са достатъчни, но няма по изразително средство от тях. Това да ги моделираш и да успееш да влияеш с тях (в добрия смисъл) си е майсторство; не е присъщо за всеки и може би не всеки може да се научи на него. На някои просто им е дадено и не се замислят, - просто го правят. Дори в този форум има такива 

Чистотата на българския език... Мисля, че е невъзможно да бъде постигната, особено в днешния ден. От Балан вече не си спомням нищо, че годините ми наброяха, а гънките намаляха. Но някои класици, които бяха давани за пример в употребата на българския език, за мен останаха далечни, като поезията на Славейков и Вазов. 


За "злите" думи имам особено мнение. За тях не се иска умение, моделиране и дарба. И въпреки това са достатъчно силни и запомнящи се. Ра, ти си се почувствала изцапана и отвратена не само от думите, а и от целта, с която са били изречени. Целта и интонацията при злите думи, както ги наричам, им дават голяма сила.

Мислила съм си, че човек често има нужда от време, за да повярва на "обичам те", но на злите думи вярва веднага - за тях не му е нужно убеждаване или време, те се възприемат на момента в пълната си сила.

 

Подобно слаб актьор, от страх във миг
забравил текста си, или подобно
на мъж гневлив, останал без език
от прилива на чувството си злобно,
и аз така мълча, смутен и ням,
на любовта забравил етикета,
усетил под товара й голям,
че словото след чувствата ще крета.
Затуй да бъдат техен адвокат
и ходатай тез мои книжки скромни —
по-сигурно от някой по-устат
гласът им ням за мен ще ти припомни.
        Учи се ти да чуваш в тях с очи
        безмълвната ми нежност как звучи!

Уилям Шекспир

 
  Тони