Номинация за най-абсурдна реплика, свързана с кърменето! - 10

На мен не ми звучи абсурдно една майка, чието бебе е в кувьоз да изпадне в депресия. Дори малък намек за упрек е достатъчен, за да прелее чашата. Не знам твое дете било ли е в кувьоз и от каква позиция даваш ти съвети. Моите и двете са били и като прочета подобна грубиянщина, просто ми прилошава. Докато бебето ми беше в кувьоз, се опитвах да изцеждам, само че не можех. Съдействаха ми в болницата, но пак не се получаваше.
Ако бебето беше постояло още време, със сигурност кърмата щеше да намалее още и нямаше да бъде кърмено. Ако някой ми кажеше, че не съм направила всичко възможно да го кърмя, щеше страшно да ми докривее. До ден днешен не мога да изцеждам кърма нито с помпа, нито на ръка, дори от препълнени гърди - просто не потича нищо ако бебето не суче, в този смисъл - за мен изцеждането би било мъчение ако трябваше да го правя за поддържане на лактация.
Не е лошо малко тактичност и толерантност да се проява към другите, особено пък ако никога не си бил в същата позиция.

Янечек от много лична позиция! Просто не е темата да пояснявам своите преживявания, но повярвай ми, знам за какво става въпрос. Не трябваше да ме нападаш така, наистина имам една болка, към която ми е трудно да се връщам...

Да разведря малко атмосферата Моят мъж от много време все едно и също повтяра" Кърменето води до насилие" . До този извод стигна , след като малкият започва да ме удря,ако му откажа цица вечер(примерно слагам масата в този момент)

Това с депресиите не го разбирам.... Ако си направила най-доброто, което си могла няма да се депресираш.
Но пък наистина човек не трябва да се хаби да раздава непоискани съвети. Просто няма смисъл, когато една майка се е предала и "не й се мъчи с кърмене", че то е и хамалогия, какъвто и съвет дададеш, както и да го поднесеш е глас в пустиня. Била съм и от двете страни... е не се хабете да съветвате.

Всички, които се присмиват на майките, за които кърменето е било мъчно, заслужават да им се падне да кърмят бебе като големия ми син - сънливо, да суче вяло и на всичкото отгоре да захапва плитко. И да нямат връзка с консултант, за да е честно.
Snejana_G,
не познавам личната ти история. Единственото, което съм прочела от теб е последния ти пост, а той безспорно звучи като гадно клюкарене.

Всеки е срещал разни трудности в отгледжането на дете, аз смятам че е малко странно някой да се тръшка, че като му давали съвети в някаква насока и се депресирал...
Иначе разбира се не е редно чак да се подиграваме на неуспехите на някой, но на глупостта няма как да не се присмеем.

Ми то цялата тема е клюкарска.

Ти не го разбираш, но е напълно лолгично дори! Много често човек прави най-доброто на което е способен, дори много повече от колкото са направили другите и пак не се получават нещата- достатъчен повод е да се депресираш! Особено в такъв момент - раждане, откъсване от бебето, проблеми със здравето му и т.н.

Аз съм такъв пример - бебка беше на системи и не са ми я давали 5 дни за кърмене - как ми поднесоха новината и как ме наплашиха без да е било толкова сериозно няма да коментирам. Какво ми костваше да се изцеждам, при положение, че никакво съдействие на получих от болницата - пак няма да коментирам. В момента, в който ми казаха, че всичко е наред и утре ще ми я дадах - просто усетих как гърдите ми се отпуснаха и кърмата спря - ей така от "положителна" емоция, не от отрицателена. Върнах се вкъщи с 20 мл кърма от двете гърди - при всичките ми опити кърмата не се увеличаваше така бързо както исках - ползвах услуги на консултант, чудеса направих, какво ли не ядох, какво ли не пих и за 1 месец горе-долу успях да постигна необходимата лактация. Налагаше се и да дохранвам първия месец- защото бебка рева гладна 4 дни и повече не можах да издържа. През това време бях изключително чувствителна на тази тема - всички съвети приемах много навътре (някои може да са били съвсем добронамерени, но други определено си бяха упрек). Даже тук във форума не срещнах необходимото разбиране - повечето беше -"Ти бъркаш" и "Ама не е възможно - в книгите така пише или консултантите така казват" - повярвайте ного лесно е да се почувстваш неспособен или нещо "дефектен" човек в такъв момент щом другите могат да го постигнат лесно, пък ти не можеш! И никой сякаш не се постави на моето място - няколко месеца по късно, половината от тези хора, които ми даваха съвети се отказаха при много по-малко проблемни ситуации от моята! През какво съм минала и по нататък пак няма да коментирам - обаче всеки път, когато някой реши да се присмее на някого - Моля, нека всеки помисли дали не може да изпадне и той в същата или пък в подобна ситуация и дали и него няма да го обявят в един момент за глупак, само защото не е постигнал нещо толкова лесно. Нека не забравяме, че и да сгрешиш също е човешко!

Taка ли, явно съм сбъркала темата, защото заглавието навява мисъл за шеговитост и споделяне на абсурдни реплики. Всъщност точно затова влязох - да споделя нещо, но като прочетох няколко страници и се погнусих  
То било да обсъдим отчетничките/ приятелките/ съседките, да се присмеем дори и на чуждото нещастие, защо не, все нещо трябва да се напише. Прекръстете я темата поне, за да не се подвеждаме по заглавието!

Я аз да споделя една реплика, която не е по темата, но тъй като няма тема за положителни реплики, реших тук да я постна Изказването е на пенсионирана акушерка

"Кърми си детенцето колкото можеш - капка кърмичка - жълтичка"

Стана ми много мило като ми го каза

Мислех да не пиша, но.. така както аз разбрах думите, които предизвикаха реакция, просто грижата за недоносените и децата с някакъв проблем е меко казано неадекватна у нас. Донякъде и аз го изпитах, за мое щастие не в такава степен. За едно бебе с проблем кърмата е безценна. Най-малкото бебе, което е сукало от гърда е тежало около 490 гр.. Ясно е, че не всеки може да цеди- за две години кърмене, моят личен рекорд е 5мл от двете гърди, но на който му се отдава, поне тази кърма да стига до бебето...
Колкото до депресията, всяко нещо  може да те депресира в такъв момент.., а другите колкото и да са добронамерени, просто каквото и да кажат, винаги могат да те засегнат.
Хайде да се върнем към смешките.

Простено им е на женичките ... На мен обаче нещо подобно педиатърката ми го каза   "Е, ако ти харесва да кърмиш - кърми, ама да знаеш, че няма смисъл. Вече и кърмата и организма ти са изчерпани и детето не получава нищо от теб"  
А последния път на консултация "Айдеееееееее идва млекоцентралатааааааа"

ама това сериозно ли...ако ми каже така съм я убила...

На мен ми е много интересно, как се е развила историята на Шамс със люксембургските социални служби

Шамси, ако не емного нахално, дай малко инфо 

За съжаление съвсем сериозно. Много се натъжих тогава и няколко дни само това ми беше в главата.
Въпреки, че няма защо да се чувстваме неудобно, че кърмим децата си, не зная защо, но в крайна сметка това се получава. Все едно е нещо срамно и долно. Чета, чета и все се натъквам на постове в които майките пишат как се оправдават за това, че кърмят - било заради предпазване от рак на гърдата или за да отслабнат и пр. и пр. А истината е много проста - това е най - доброто.