АПРИЛското детенце се припича на моренце!

Видях, че Деси е споменала котки. В нашия вход си имаме леко клошарска история. Някой завъдил котка-мама. Лошо няма, но има бълхи, умрели риби и всичко според това картинката да е пълна. Ние се прибираме с крясъци обикновено, защото акустиката във входа е много добра и трябва да се тества всеки път. обаче преди няколко дни бебетата бяха нападнали мама-котка и аз казвам на Мария, че котенцата цокат и затова тя не трябва да вика, защото ще се уплашат. Кърмаческата солидарност веднага сработи. Сега обяснява как цокат котетата като отваря уста като рибЕ.
За среща с Абрикотинчето - дайте да измислим една седмица отсрочка. Все още са в лудница, чакат ги роднински срещи и така. Аз не че имам нещо навъпреки и тази седмица, че и другата да се видим, но да не пришпорваме другарчетата.  
Деска, те другите дечица са малко по-големи. Напълно съгласна съм с теб, че тези периоди си минават от самосебе си. Няма смисъл да изпадаме в драми от това характерно детско поведение. А Саши все още си е много дашен. На Априлци си даваше нещата и си се грижеше след това за тях. Бях впечатлена от него определено.
ВериНайс, лошото май е, че когато има някакви непредвидени разходи, те се навързват като свински черва едно след друго. Дано серията да ви е приключила вече.  

Жабче,страхотни са!!!Дай още,дай,дай,дай !Такава прелест никога не е прекалено много !

рони,



Аз тържествено обещавам да не пиша повече днес ,понякога направо се оливам,но това е поради нужда от раздумка и липса на подходящ персонаж за тази цел наоколо .
А и вече отивам да правя плаж на 8-и етаж,че децата се събудиха ей сега,и Сашко вече е залепен на вратата на балкона .

Принцеске,дописвам,пък дано видиш(досрамя ме да пиша пак,след обещанието което дадох ).Мина ми през акъла,че може да те засегнем с вижданията си отстрани.Което понякога наистина не е това,което всъщност е.От моята си камбанария аз всъщност исках да кажа само едно-всяко нещо при мъниците идва,и си отива.Те го преодоляват по някакъв начин,ние също .Времето лети адски бързо,и понякога покрай многото нерви,притеснения и тем подобни,се губят доста ценни моменти.Поне такива бяха(и са) моите усещания.Ако можех да върна времето назад... .Със Саши бях кълбо от нерви,не само отстрани погледнато,ами отвсякъде.Сега осъзнавам грешките,и наистина обръщам внимание и се ''тровя'' само за неща,които наистина са сериозни.Всичко го казвам с най-добри чувства ,а за това,че ти се справяш чудесно с малкото зверче,и никой друг не би могъл по-добре,спор няма.Целувки !

Жабче, малките кукли са фантастични!Специално поздрави Аила като я видиш.Чакаме с нетърпение продължнието на снимките!
Вери найс, много ми е познато това с безбройните непредвидени разходи!Гадни са си разправиите като ти вдигнат колата, бюрокрацията ни е ужасна!
За миенето на зъбите- ние не ги мием, не дава по никакъв начин, пищи ужасно и реших да преустановя за по-късен етап.
Благодаря на всички, които се отзоваха по моя въпрос!Най- ми хареса поста на Деси
Малко ме огорчи факта, че ме мислите за кълбо от нерви и едва ли не всичките ми перипетии свързани с Ния се дължат на това.Но може би аз сама съм си виновна, защото все за нещо се оплаквам и думите ми сигурно наистина навеждат на тази мисъл.Съжалявам.
Не отричам, че наистина има такива ужасни моменти, но съм обедена, че едва ли има друг човек, който би се оправил по-добре ако детето му беше като моето.Мъжа на сестра ми също твърдеше, че понеже съм много изнервена и Ния затова била толкова кисела, нервна, неспяща и т.н..Ами гледал я е по цял ден и баща й, и баби и дядовци, все си е така, че даже и по-зле, още от родилния дом, още от първия ден та до днес.
Когато сме навън, не изпадам в истерия или нещо подобно, когато Ния се затръшка, просто ви исках съвет, защото за мен това е нещо ново, сега минаваме през този етап.Чувствам се спокойна с нея навън, винаги мога да я взема и да я отведа далеч от желаната играчка, която обикновено другото дете не дава, а майка му е някъде по пейките и пуши цигари и плюва обелки от семки по алеята, просто не искам да действам по този начин. Естествено, че съм опитала да й отвлека вниманието по всякакъв начин, но то просто не става, продължава да се съдира от рев.Аз пък мисля вече да не излизам с играчки, защото веднага биват иззети от другите по-големи деца, майките както казах са далеч от децата си и се занимават с "по-приятни" неща, а и обикновено на Ния й се доспива по-рано от на тях и се налага да си ходим по-рано, съптветно аз трябва да се карам едва ли не със сто деца и да обикалям с Ния в ръце цялата градинка, за да си взема нашите играчки.
мисля в най-скоро време да се преместим при Жабчето!
при нас няма детски площадки, камо ли толкова хубави!
Съгласна съм с Рони да изчакаме със срещата заради Абрикотин, тъкмо и Ени на Олчето вече ще е в пълен блясък и ще можем и нея да видим!

Принцеса Рая съжалявам че така е прозвучало, но така е в интернет пространството като не се виждаме лице в лице няма как разберем емоциите си, просто казах как при нас действа,но и ние се водим *лошо и разглезено дете* според едни наши приятели, на които скоро им се роди бебенце да им е живо и здраво, според тях бебето трябва да се възпитава още от 1вия ден и не трябва да се взима на ръце и тн, да обаче от дете до дете разлика от небето до земята - Диди например до ден днешен не харесва карсита и ако е в него повече време реве, същото е с количката, обича като се умори мама да я носи все *разглезващи неща* според всичките ни познати в началото много им се връзвах и се ядосвах, обаче вече не ми пука за мен е важно детето да е добре, спокойно и весело, та много се отплеснах мисълта ми е че всяко дете е различно много е изписано по книгите обаче при едни деца работи при други не важното е да са живи и здрави един ден като станат тинейджъри други ще са ни оплакванията

Е,не мога ,няма оттърване от мен днес.

Миме*,това ме наведе на една друга мисъл ,преди няколко дни се бях разтревожила къде ще си списваме след 5 години,като няма вече във форума ''Родени 2009'' .

_{При нас излезе нещо като буря,и ни провали басейна}

Съжалявам и аз пак,,,,
Само 5 години ли ни дават за родени 2009?

е,не мога   сватя как се сети   Само си те представих след 5 г пред компютъра гледаща тъжно,тъжно     ..........ама май и аз така ще бъда  
sisely и вкусна беше питката   нищо ,че ми е трета през живота  
Миме по-добре е Анито,но още има хрема и кашля   Надявам се до няколко дни да се оправи съвсем,и тя и аз ,за да може да се видим със сватята ,че колко време станааа   сигурно 1 месец не сме се виждали  
ще дописвам по късно(надявам се),че да свърша малко работа докато са ми взели детето да го разходят  

п.п. уж седнах да си допиша,ама като не помня какво щях да пиша 
принцеске на нашата площадка  постоянно се разменяме играчките и все някоя майка учи детето си или да дава или да не взема без да пита  всииииички са така  ако не са така с времето стават 
рони,сватя препоръчвам ви фронтлайн (нарочно го пиша на бълг.).Имахме котка и само то ни спаси да не вкарва бълхи,има спрей и се пръскат помещенията  Много е ефикасно,има и още един,но не го помня,някой ако има интерес да пише на лични,ще го проверя 
Жабче не можеш да омръзнеш със снимки  А аз се радвам не само на моделите,но и на качеството 
Belbey дано бързо се оправи твоя сладур 
за финал един поздрав от майсторката 

Здравейте, момичета, не съм писала от много време, но около нас се случват доста апокалиптични неща и затова не съм писала от доста време - някои от тях са не толкова хубави, други са хубави , а пък трети направо чудесни... все пак най-важното и чудесно нещо е, че Иво е добре и с него нямам кой знае какви грижи....
Не съм ви чела, затова ако повторя нещо, което вече сте коментирали, моля да ме извините....
Иво е пораснал видимо, но не съм го мерила, има пъпчици от жегите по гръбчето, тотално отказва да седи на гърнето, не дава никакви сигнали за естествените си нужди и засега сме на памперс, но това не ме притеснява, ще го изчакам, колкото е нужно.... и е пълно перде - като отидем навън и той хуква да бяга в неизвестна посока и въобще не се и сеща да погледне дали съм след него, ходи си, закача се с минаващите хора и ако може -докопва чужда играчка...едно момиченце на пясъчника го научи да пищи - гледа я известно време и видя, че когато тя пищи получава играчки и внимание, допреди това само ми мрънкаше, ако не стане на неговата, но сега пищи и се пробва на другите деца как ще реагират - повечето пускат играчките, но има и такива, които не се впечатляват много-много, та той сега сигурно ще търси нова стратегия... иначе раздава радостни потупвания по главичките на някои, та се извинявам като луда на майки и деца и обяснавям, че той така се радва и на него говоря, но явно трябва да мине периода...
Онзи ден гледах предаването на Гала за ваксините, предполагам сте коментирали, но много се сдухах - сега ни предстои Пентаксим и се чудя и мая какво да правя...седя и не мога да взема решение...ще се върна да ви изчета, че така не става, аз имам да разказвам, но все пак трябва малко да вляза в час.... липсвахте ми много....

Миме, напълно си права, наистина няма еднозначна тактика към децата, тоооолкова са различни, и аз съм като теб, Ния е същата като Диди както я описваш, и аз гледам да не плаче пък ако ще й само на ръце да е по цял ден.
Деси,  , разбрах те още първия път, всичко е наред, не съм се засегнала чак толкова, просто ми стана малко тъпо, че останах малко неразбрана.Надявам се и аз със второто вече да съм по-отракана мама и по-малко да ми пука, дано това да повлияе поне малко на характера на детенце живот и здраве.Сега тъпкано ни се върна и на двамата с мъжа ми, понеже и ние сме били доста ревливи бебета, та дано сега второто поне да е кротичко, живот и здраве като му дойде времето.
Аничка, радвам се, че малката сладуранка е вече по-добре, ще чакаме с нетърпение снимки от срещата със сватята ви, много са сладки двете Анита заедно!
Мара каси, аз това предаване съм го пропуснала, и слава Богу!И аз много се шашкам за тия ваксини, но гледам да не разсъждавам много-много, защото колкото повече мисля, толкова повече се шашкам!Че има вреди -има, но че има и полза-също е вярно!С всяко нещо е така, като прочетеш листовките на детските лекарства пак има написани страшни неща, не можем да ги опазим, ако има нещо да става недай си Боже, то ще стане и да го мислиш и да не го мислиш.Избери по-малкото зло. Поздрави на баш наборчето ни!
Ния ще става май инженерче като мама и тати.Навън не се интересува толкова от пързалки, люлки, играчки, пясък и т.н., но виж ако се чува някъде багер, кран или друга някоя машина, се втурва натам като пощуряла и бръмчи с устата, имитирайки въпросната машина!Най-спокойно ми е като я возя покрай Ломско шосе/нали правят метрото там/, еее няма такова зяпане- то багери, то кранове, то пилотонабивни машини, то армировка, то камьони, гледа като под хипноза!В парка ако има косачки, забравя всичко друго и се втурва да ги гони!

Принцеске, извинявам се!   Май е по-силно от мен, че казвам на глас това, което съм почувсвала. Но пък двете ти последни мнения ми харесаха много като тон, защото наистина от доста време (преди да родиш още) звучиш в минор. А на живо си толкова усмихната. Деси е обяснила какво съм имала предвид и аз. А това е, че за Ния ти си единствената и най-добра мама. Това е нещото, което е безспорно. Неспокойството на детето няма общо с твоето. Може да приема част от него, но не до степен да си отстоява мястото под слънцето.   Даже щях да те питам дали Ния случайно не е получила в наследство ревливи гени и ти си отговорила.   Не знам. Предполагам, че е до лична настройка. Аз си знаех, че моето бебе е облъчено генетично от двама ревльовци и очаквах да си го получим същото. Явно защото бях подготвена за това нещо, приемам кривотията на Мария като най-естественото нещо на света. Не че не си дивея на моменти, но пък ми минава убийствено бързо. Даже си казвам, че ако Мария спеше, ядеше и не ревеше, няма да разберем, че гледаме дете. Толкова е съвършена иначе.  
И понеже си вършила вече всичко, което ти бяхме предложили, се сетих че не съм писала за спасителното късане на листа от дърветата. Те се казват люля-люля (това е от ура-ура и съм го заимствала от племенницата ми, когато беше на годините на моето човече).
Мара Каси, много против съм тази всезнаеща особа, която така спокойно консултира по всички медицински въпроси. Тя е ендокринолог, диетолог и какъв ли не още -лог, ако я слуша човек. Има тема в майките по това предаване, ако не бъркам нещо.   А за ваксините - на мен Пентаксима не ми пречи. Аз все още не съм сложила шарките. Това даже да се има предвид, ако някоя майка не желае да участва в среща с неваксинирано дете.  
Аз вчера забелязах, че е изчезнала отчетната на родени 2004.  

Хайде и малко снимки
Не мога и зъбите да си измия на спокойствие. Пак „Погледни ме ,Мария. Снимам те.”
А, търкаляща се питка
Да видя тази кутийка
Трябва да се подпра на нещо дебело
Малко четиво за отмора.

Мамочка, как е бабушка? Отнесла ли е питката на деди?
Като ти прочетох случката в магазина се сетих за позната, която легнала насред пода до детето и тя пищяла заедно с него. Получило се бързо отрезвяване. Това мисля и аз да го пробвам някой път. Предполагам, че и пясък ще опитам, за да съм спокойна какво яде Мария.  

Добре съм, Мамочка. Вече не ме боли, но си ходя на превръзки.

Принцеске, напълно те разбирам! Бях в шок, когато Маги (примерна на тази възраст) легна насред магазина и започна да крищи и да бие наистова с краката по земя.   Освен да я изнеса от магазина, никакъв друг изход не видях. Като резултат бях набита по крака до синьо ,оскубана и оглушена. Започнах да търся съвети, да чета книги... Като резултат, мога да те кажа следното:
1. Всяко дете е различно. Едното напляскаш, и то повече няма да прави така (макар че почти не познавам такова   ), другото трябва да гушнеш, третото да игнорираш. И периода на тръшкане също различен при всяко едно дете. Нашия свърши малко преди да се появи Миша.
При Маги вършеше работа гушкане, после, като се успокои- обяснение (промиване на мозъка).  до ден днешен така. Тя също се поддава на разсейване- Храна, коте, играчка ,друго дете, какво ли не. Миша малко е различна. Иска да на нейното,пищи силно, засега я разсейва САМО храна, и то закратко.
2. Може да си нервна и ядосана и какво ли не,но в момента ,който искаш да успокоиш пищащо съкровище, трябва да събереш воля в юмрук, да стиснеш зъби и да се успокоиш на всяка цена. Аз съм сигурна, че детето усеща нашето настроение дори по тупкане на сърцето. Трудно е, и аз съм емоционален и "лекозапалим" характер, но с времето се учиш и се променяш. Важно да си обичаш детето, и да си сигурна ,че правиш за своето мъниче най-доброто.   Ще се справиш, сигурна съм!!!   А това ,че си била ревливо бебе недей да го проектираш на Ния.   Тя не ти, тя е друго човече с друг характер, макар че и от теб

За котките пред блока вече нямам сили.  Последна капка беше, когато опика нашата количка.   Прибирам количка с две други майки в една стаичка до входа. Едната съседка (млада майка) някакси пропусна котка вътре. Цяла нощ тома дивото създание лазише по нашите колички ,опика ги и надра с когти. Тапицерия след киснене и праве все пак занесох на автомика ,където с пароструйката се оправиха нещата. Освен това, котарак успя и да на...ре,но къде -въпрос! Цялата стаичка мирише на л..о. Аз прибирам количка в колата и вече не се ядосвам, а само наблядавам как другите две майки дори не се направиха труд да изперат своите колички, камо че играчки, соито също бяха вътре..... Но коментс за такъв мързел и немарливост!

Жабче, никога не омръзва да ти гледам дъщеричките!

Аничка, ах ,че умно това Ани  
Рони, как се чустваш? Ужасни истории!

Зарязвам цялата работа за да изпратя едно мнооого голямо ГУШ на принцеската!!!
Мила, много добре те разбирам и вярвам, че момичетата тук не са имали за цел да те накарат да се чувстваш тъпо, а напротив.
Децата са наистина различни, аз не случих на кротки и двата пъти , хеле пък на лесни за гледане ... И двата пъти са били, а и са до ден днешен скачени, залепени, ангажиращи цялото ми внимание и грижи, гушкани, целувани и т.н., и т.н. Абсолютно си е до дете, колкото и да е банално, родилите си ревливи, неспокойни, инатести, капризни и своенравни деца, можем само да завиждаме на "противниковия" отбор, и да се надяваме, че следващият ни опит ще е по - сполучлив. Ако своевременно не ни дойдат истериите в повече и съвсем не се уплашим да повтаряме и потретваме. Това в кръга на шегата, естествено.
Има значение как се чувстваш и Ния го усеща. Няма значение колко ти е трудно, колко изморена и оттегчена си на моменти, и как ти писва от всичко (на всички ни писва и всички изпитваме тези чувства, просто не всички се оплакват и тук, в нашата темичка, затова си мислиш, че сте някакъв кой знае какъв случай... А съвсем не е така! Сигурна съм!)
Аз те съветвам да не и се шашкаш толкова, струва ми се, че прекалено и трепериш и и се впечатляваш и оттам ти тръгват всички беди. Подозирам го, защото съм се чувствала, като престъпник, още когато Вели ревнеше като бебе (а и той и сестра му доста завидни гласови данни вадеха... ), но НЕ е нещо ненормално да има и по - луди и емоционални деца. Които да реват, да се тръшкат по улиците и магазините, да се бият с другите деца и т.н... Светът иначе би бил много скучно място. Въобще да не ти пука за реакцията на околните, опитвай се да си почиваш максимално от нея , не отказвай помощ и време за себе си. Така разнообразяваш и двете. Това е начина.
Знам, че не ти е лесно, но все пак се радвай, че е здрава и се развива нормално, като майка на дете с проблем (въпреки, че напоследък има видим напредък и то за кратко време, милото ми момченце... ), мога да ти кажа, че има УЖАСНИ случаи и съдби, дори и най - черното въображение не може да си представи през какви нещастия минават някои родители... И пак оцеляват (психически). Та ние с ОВНЕТАТА ли няма да се справим???
Много   от нас и вземи я изпрати на баба и дядо, наспи се, отиди на фризьор, наяж се с шоколад, гледай Сексът и градът, ако не всичко това, поне едно нещо си позволи за себе си. Заслужаваш го.
И в никакъв случай не те смятаме да емоционално неуравновесена , напротив рядко съм имала щастието да срещна толкова ведър и лъчезарен човек , просто прекалено се притесняваш, за наглед съвсем нормални неща. Оттам идва всичко. Приеми си, че е ревлива и не се бори срещу това. Ще го израсте. Все някога.

Жабче, малко са ми снимките на куклите даже. Крайно недостатъчно. Толкова са интересни.
вери, би ли добавила Ели на Айла на първа страничка? Отдавна се каня да ти пиша, Айла мисля, най - много заслужава детето и да е в нашите редици. Елена е родена на 4 май!
Мамочка, ужасно гадно това с котешкото п**о. Цял живот съм гледала котки и ти съчувствам, няма отмирисване това. Дело на някоя много своенравна гадинка е било. Много подло, наистина.
Деси, разкошни са ти дечицата, Ани с тази рокличка и къдриците... Кукла!!! Бързо да и минава ухапаното по сладката муцунка.
Ени почти вече няма подуто, но беше страшна история, страшна.
На Абрикотинката добре дошла, чакаме си първо да я "видим" виртуално, после и реално.

Благодаря ви, момичета!
рони , наистина докато бях бременна си представях, че ще гледам кукла, не бебе, съвсем друг живот си представях, а то какво стана, така че имаш право, много неподготвена се оказах!
Мамочка , благодаря и на теб много, от всичко изброено, при нас гушкането най-върши работа, заинтригуваме това с храната, не се бях сетила затова! Кофти случка с котките, а иначе има всякакви хора наистина!

  много си мила!!!
Олче, така добре го обясни, наистина много й се шашкам, всичко гледам да е най, треперя й наситна за най-малкото нещо, давам я често да я погледат баби събота и неделя, ама пак през цялото време ума ми е все при нея, все си мисля, че за нещо няма да се справят добре, я да я приспят, я да яде или нещо подобно, а накрая се оказва, че Ния си е прекарала супер, а аз съм й треперила през цялото време.И навън наистина все се притеснявам като ревне, кой как ме гледа, кой какво си мисли....
много ви благодаря за милите думи на всички!
Рони, Мария е страшна сладуранка, особено на първата снимка!
хайде стига вече с моите глупости, желя ви мноооого хубав ден

Ако не беше важна за нас, да сме те били игнорирали. А ти си ни другарче и от най-добри чувства е това нашето. 
Сега ако ни покажеш и малко снимки на Ния ... 

Принцеска, заповядай при нас, ще се радваме на още компания.  Всъщност едното място, където се разменят много играчки, е Бизнес парка... не е специално детска площадка и има езеро, но е зеленко и поддържано и винаги е пълно с малчовци.

Нося топка голяяяяма 
Фръц!
Опала, къде се покатерих!
И аз искам там!
Игра на гоненица с елементи на криеница
Ще мина оттук за по напряко
Една маймуна
Две маймуни
Йоана
2 х 2
Цялата тайфа
Време за солети
И време за  раздумка с Ели
Опааа, намерих изоставени обувки
Чакай да си ги пренеса някъде на скришно място за да ги разгледа … да са ми ги взели
Малък човек, голяма къща 
Имаме си нова количка   
Ели И пак
И каките гонят топката

Принцеска, и аз все се притеснявах в началото от околните хора като се тръшкаха и ревяха моите. Още повече, че повечето дечица на площадката не са като моите. А и без това съм си атракция - сама, с двете. Направо истерията ме хващаше по едно време. Но претръпнах. Все пак данък обществено мнение не плащам. Гуш! И дано скоро се кротне Ния.