Да, и още нещо, малките деца обичат да се повтаря едно и също, моят син си има една любима книга с картинки и все нея си разглеждаме от месеци вече. А аз коментирам картинките с едни и същи думи всяка вечер и на него точно това му харесва, защото предварително знае какво ще кажа на всяка страница и очаква с нетърпение да го кажа! Имам и друго предложение, ти сигурно си купуваш списания за майки, прелиствайте тези списания заедно - там е пълно със снимки на деца, които пият от шише, или се чипкат във ваничка, или държат играчки - това са все неща, познати за детето и то ще ги гледа с интерес, показвай му картинките и му разказвай, кой какво прави - най-малките деца "четат" картинките, не слушат текста... но и това е "четене"...
Виж целия пост
Детски книжки - за малки и големи деца
- Публикувана: 9 авг. 2004, 14:35 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2005, 10:20 ч.
# 61
21 септ. 2004, 17:17 ч.
Относно четенето на книжки на малките (около 1 годинка) моят опит показва, че е по разумно да се избере книжка с хубави и разбираеми картинки и да се импровизира по нея. Така научих нашата кака. Аз й обяснявах картинката, като от време на време я карах да ми показва кое къде е. Естествено отначало 2 -3 неща. Например: "Къде е Мечо?", "Къде е Зайо?". Може дори да се учите и кое животно как казва. Постепенно кръгът с обяснения и въпроси се разширява. Като най- накрая се стигне до истинско четене на текста.
Сега установих че точно тази схема работи и при бебо (не съвсем бебо - на 1г. е човекът).
Виж целия пост
Сега установих че точно тази схема работи и при бебо (не съвсем бебо - на 1г. е човекът).
# 62
23 септ. 2004, 10:11 ч.
Аз продължавам списъка с хубави книги за деца: "Призракът от замъка Кентървил" от Оскар Уайлд, поправете ме, ако българското заглавие е различно, оригиналното е The Canterville Ghost. Книгата е за по-големи деца. Като съм го ударила на английска класика, ще добавя и "Д-р Джекил и мистър Хайд" на Р. Л. Стивънсън - намерих тук тази книга, адаптирана за деца и със страхотни илюстрации - самата аз останах изненадана, как тя "грабна" децата ми...
Виж целия пост
# 63
23 септ. 2004, 12:55 ч.
Петя Дубарова има много сладки стихотворения за деца. Препоръчвам ви ги!
Малък пример:
Моето котенце
Коте мило, нежно мъркаш
и помръдваш със мустачки.
Виж, конците ще объркаш,
а пък те не са играчки.
Гордо-гордо преминаваш
със очички закачливи,
колко смешно се прозяваш,
тръгваш пак със стъпки живи.
Тихо ти обхождаш всичко,
аз игриво те наричам,
ти си котенце добричко
и затуй те аз обичам.
И в този контекст - Лира говореше за литература писана от тийнеджъри - Петя Дубарова е писала още от ранна детска възраст.
http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=186&LangID=1
Виж целия пост
Малък пример:
Моето котенце
Коте мило, нежно мъркаш
и помръдваш със мустачки.
Виж, конците ще объркаш,
а пък те не са играчки.
Гордо-гордо преминаваш
със очички закачливи,
колко смешно се прозяваш,
тръгваш пак със стъпки живи.
Тихо ти обхождаш всичко,
аз игриво те наричам,
ти си котенце добричко
и затуй те аз обичам.
И в този контекст - Лира говореше за литература писана от тийнеджъри - Петя Дубарова е писала още от ранна детска възраст.
http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=186&LangID=1
# 64
24 септ. 2004, 14:22 ч.
Аз искам да попитам мамите с опит как се преборихте с късането на книжките. Много обича да гледа картинки, много и харесва да и чета, обаче от време на време я прихващат редакторски чувства и започва да къса книгите, дъвче ги или им отскубва картинките. Вече не е малка, разбира че не трябва да прави така и въпреки моите опити да и обясня, че така не се прави и т.н. пак си знае нейното.
За мен скъсването на книга е много лошо нещо и сташно ме е яд на моята малка книгоунищожителка.
Виж целия пост
За мен скъсването на книга е много лошо нещо и сташно ме е яд на моята малка книгоунищожителка.
# 65
24 септ. 2004, 14:27 ч.
ами...в началото библиотеката и се състоеше само от книжки с ДЕБЕЛИ, картонени страници:)
като и увря главата...получи и другите.
Виж целия пост
като и увря главата...получи и другите.
# 66
24 септ. 2004, 15:01 ч.
И още нещо. Децата наподобяват възрастните. Колкото по-често детето вижда родителите си да четат книга, толкова по-бързо ще започне да си играе "на четене" и ще прелиства страниците, вместо да ги къса и мачка... Иначе това, за което пише Деспина го правят всички деца, и моите са го правили...
Виж целия пост
# 67
24 септ. 2004, 17:15 ч.
Късането на книжките - спомням си нашата сладуранка как късаше и се радваше и казваше : Много много книжки. После отмина. Отмина следвайки именно рецептата на Лира. Копираше мама и тати и играеше на четене. 
Но за начало и се даваха книжки, съдържащи само две-три изречения, 5-6 страници и много картинки. Във всяка книжарница ги има за левче-два...
Виж целия пост
- спомням си нашата сладуранка как късаше и се радваше и казваше : Много много книжки. После отмина. Отмина следвайки именно рецептата на Лира. Копираше мама и тати и играеше на четене. Но за начало и се даваха книжки, съдържащи само две-три изречения, 5-6 страници и много картинки. Във всяка книжарница ги има за левче-два...
# 68
25 септ. 2004, 10:13 ч.
Ами тези които и давам са точно такива и то от тези с дебелите корици, обаче пак успява да им види сметката.
А иначе е много интересна, запомнила е как почва например книжката за зайченцето бяло, отваря и почва да "чете" на глас "зачи бало" и продължава да си мърмори нещо като много успешно имитира интонацията с която аз и чета книжката.
А за четенето и аз и мъжът ми много обичаме да четем и имаме доста книги в къщи, така че личен пример не и липсва. На мен за нова година мъжо ми подарява целогодишен абонамент за окръжната библиотека във Варна.
Виж целия пост
Цитат на: TopCat
Но за начало и се даваха книжки, съдържащи само две-три изречения, 5-6 страници и много картинки. Във всяка книжарница ги има за левче-два...
Ами тези които и давам са точно такива и то от тези с дебелите корици, обаче пак успява да им види сметката.
А иначе е много интересна, запомнила е как почва например книжката за зайченцето бяло, отваря и почва да "чете" на глас "зачи бало" и продължава да си мърмори нещо като много успешно имитира интонацията с която аз и чета книжката.
А за четенето и аз и мъжът ми много обичаме да четем и имаме доста книги в къщи, така че личен пример не и липсва. На мен за нова година мъжо ми подарява целогодишен абонамент за окръжната библиотека във Варна.
# 69
29 септ. 2004, 14:14 ч.
О да! Децата запаметяват безпогрешно! Майка ми е разказвала как Виктор знае приказката почти наизуст: като му дадеш книжката се прави на важен и само говори и прелиства Но го оставя, за да продължи интереса към четенето.
Късането е само етап... После идва изцапването на книжките с ядене, важното е да му харесва на детето да се занимава с книжки. 
Виж целия пост
Но го оставя, за да продължи интереса към четенето. Късането е само етап... После идва изцапването на книжките с ядене
, важното е да му харесва на детето да се занимава с книжки.
# 70
5 окт. 2004, 10:32 ч.
Току-що прочетох една интересна дискусия за четенето в един чешки родителски сайт. Оказва се, че момчетата четат по различен начин от момичетата... Майките на момчета там писаха, че синовете им не обичали фикция, а предпочитали фактическа литература. Най-често прелиствали енциклопедии. Една мама написа, че на синчето й дежурната реплика, като почвали да четат, била:"Ама да няма цау!" ("цар"). То предпочитало да му разказват накъде водят кабелите, как функционира електроцентрала и т.п. - ето такива неща слушало с отворена уста. От чешката класика за деца мамите на момчета споделиха, че единствения автор, който и днес "грабвал" децата им, бил Отакар Батличка. Това като го казах на мъжа ми, той подскочи на стола, разказа ми от воле няколко разказа от него и започна да ми вади книги от него, които си пази още от момче... Мъжа ми каза също, че хубавото на Батличка било, че пишел разкази от по 2-3 страници, на втората-третата страница вече имаш развръзка и това също привличало момчетата, момчетата нямали нерви да четат по 200 страници, за да видят какво ще стане. Случайно да знаете, дали има нещо от Отакар Батличка, преведено на български?
Виж целия пост
# 71
5 окт. 2004, 10:52 ч.
Типичните книжки с картинки с дебели страници са за деца от две до пет години. А иначе книжките с картинки са за деца от три до седем-осем години. Това е класическата възраст.
***
Ще потърся в библиотеката! Според мен би трябвало да е преведен, но за съжаление вкъщи нямам книги от Отакар Батличка. И аз съм забелязала подобно разграничение на вкусовете при децата. Може би идва от разграничението на длъжностите в семейството - татко прави всичко и аз като един малък мъж трябва да мога като тати... Искам да знам за водата и тръбите, за дъжда, за колата, за телевизора...
Много често децата се вдъхновяват от кукления театър и после със седмици майките разказват пиесата.
Вкусът към книгите се определя от родителите.
***
И сега ми се иска да препоръчам приказките на Здравко Сребров. Те са кратички и се примат с интерес от малките деца.
Виж целия пост
***
Ще потърся в библиотеката! Според мен би трябвало да е преведен, но за съжаление вкъщи нямам книги от Отакар Батличка. И аз съм забелязала подобно разграничение на вкусовете при децата. Може би идва от разграничението на длъжностите в семейството - татко прави всичко и аз като един малък мъж трябва да мога като тати... Искам да знам за водата и тръбите, за дъжда, за колата, за телевизора...
Много често децата се вдъхновяват от кукления театър и после със седмици майките разказват пиесата.
Вкусът към книгите се определя от родителите.
***
И сега ми се иска да препоръчам приказките на Здравко Сребров. Те са кратички и се примат с интерес от малките деца.
# 72
5 окт. 2004, 20:58 ч.
Може би са за малко по-големи дечица, но поредицата на Джерълд Даръл за времето, което е прекарал на остров Корфу е невероятна поне за мен. И досега си препрочитам "Градината на боговете" и се смея до сълзи.
Всички книги, които сте написали ме върнаха години назад и ми стана толкова хубаво и мило, благодаря!
Виж целия пост
Всички книги, които сте написали ме върнаха години назад и ми стана толкова хубаво и мило, благодаря!
# 73
7 окт. 2004, 11:12 ч.
Аз искам да препоръчам една руска авторка за деца - Софья Прокофьева. Не можах да я открия по българските търсачки, но предполагам, че толкова известна руска авторка за деца не може да не е преведена в България. Предполагам, че се намира по-скоро по библиотеките. Ние сме чели с децата чешки преводи на 3 нейни книжки и на тях особено много им хареса "Часы с кукушкой". Нашият превод беше с илюстрации от Радек Пиларж, това е човекът, който е нарисувал Румцайс. Ако я има тази книжка в България и е с хубави илюстрации - цена няма да има за по-малки деца.
Виж целия пост
# 74
7 окт. 2004, 13:50 ч.
Хей, wa-wa и аз съм върл фен на Дж. Даръл. Сигурно съм го препрочела поне 100-пъти. Особено са ми любими книгите за Корфу - 3 на брой /има и една, която все още не е преведена/.
А някой чел ли е "Моето протокалово дръвче". Не мога да си спомня автора /беше латино-американец, май/. Много любима книжка ме и била /и сега също, де/
И приказките на май беше Виталий Сутеев с илюстрации на автора /Под гъбката, Кой каза мяу, Патето и пилето, Ябълката../ страхотни са за по-малките.
Виж целия пост
А някой чел ли е "Моето протокалово дръвче". Не мога да си спомня автора /беше латино-американец, май/. Много любима книжка ме и била /и сега също, де/
И приказките на май беше Виталий Сутеев с илюстрации на автора /Под гъбката, Кой каза мяу, Патето и пилето, Ябълката../ страхотни са за по-малките.
Препоръчани теми