Честита рожба на мама Jovana, разкошно име, пожелавам здраве и бързо възстановяване.
Мари, стискаме палци да мине бързо и на всички дечица, киото са болнички, прегръдки и целувки.
Маце, не се притеснявай, не мисля, че има нужда, но за своя спокойствие може да отидеш.
И моя Мърко онази вечер вдигна Т, гърлото му е леко червено, подозирам, че е защото пие студено безалкохолно и понеже постоянно му е жега от банята идва на климатика и май сме прекалили с разхлаждането.
Сега пръскаме тантум Верде и Нурофен, но през нощта беше много топъл пак, събуди се в много кофти настроение, явно му се пишкаше пък не му се става и се разрева, напишка се в памперса, а по принцип сутрин му е сух и затова се разтрои, после се гушкахме ту с него, ту с Ивката, после се събрахме всички на едно легло и тъкмо да заспим и часовника на баща им звънна. Сега Ивчето си доспива, че за нея в 8 е много ранно ставане, а ние с Мърко клюмаме. 
Иначе ние сме 6, вкъщи е мир и любов, децата след обед спят по 2 часа, през другото време се разбираме, Ивчето почти не плаче, а в двигателно отношение е много по-развита от брат си на тази възраст, вече свободно се обръща по корем, а той едва на 4,5 месеца се гъзеше едва-едва. И мимиките й са като на голям човек, брат й беше "по-задръстен" сякаш.....тя разбира, контактува, закача се. За помощ вкъщи - таткото го няма по цял ден и с децата и всичко друго се оправям аз, той само ходи да ми пазарува и влачи големите торби, кара ни насам- натам и ноще спи с Мърко и си се грижи за него, дава му гърнето и в това се ограничават неговите задължения, но аз съм си изградила система и се оправям, наистина всичко е въпрос на организация. В началото обаче си е трудно, когато малките са съвсем малки, не виждат, нямат режим и само църкат, но само времето помага, стискаш зъби, носиш и това е. Другата седмица Ивчето прави 4 месеца и почваме пюренцата.
Ох, да ви се оплача под прозореца ни строят Била и като са закрепили тия ламарини на покрива и едно слънце като пече и не мога да погледна през прозореца, човек направо може да ослепее.
Виж целия пост
Мари, стискаме палци да мине бързо и на всички дечица, киото са болнички, прегръдки и целувки.
Маце, не се притеснявай, не мисля, че има нужда, но за своя спокойствие може да отидеш.
И моя Мърко онази вечер вдигна Т, гърлото му е леко червено, подозирам, че е защото пие студено безалкохолно и понеже постоянно му е жега от банята идва на климатика и май сме прекалили с разхлаждането.
Сега пръскаме тантум Верде и Нурофен, но през нощта беше много топъл пак, събуди се в много кофти настроение, явно му се пишкаше пък не му се става и се разрева, напишка се в памперса, а по принцип сутрин му е сух и затова се разтрои, после се гушкахме ту с него, ту с Ивката, после се събрахме всички на едно легло и тъкмо да заспим и часовника на баща им звънна. Сега Ивчето си доспива, че за нея в 8 е много ранно ставане, а ние с Мърко клюмаме. Иначе ние сме 6, вкъщи е мир и любов, децата след обед спят по 2 часа, през другото време се разбираме, Ивчето почти не плаче, а в двигателно отношение е много по-развита от брат си на тази възраст, вече свободно се обръща по корем, а той едва на 4,5 месеца се гъзеше едва-едва. И мимиките й са като на голям човек, брат й беше "по-задръстен" сякаш.....тя разбира, контактува, закача се. За помощ вкъщи - таткото го няма по цял ден и с децата и всичко друго се оправям аз, той само ходи да ми пазарува и влачи големите торби, кара ни насам- натам и ноще спи с Мърко и си се грижи за него, дава му гърнето и в това се ограничават неговите задължения, но аз съм си изградила система и се оправям, наистина всичко е въпрос на организация. В началото обаче си е трудно, когато малките са съвсем малки, не виждат, нямат режим и само църкат, но само времето помага, стискаш зъби, носиш и това е. Другата седмица Ивчето прави 4 месеца и почваме пюренцата.
Ох, да ви се оплача под прозореца ни строят Била и като са закрепили тия ламарини на покрива и едно слънце като пече и не мога да погледна през прозореца, човек направо може да ослепее.
) го показва. Дара много обича да я носим, тя в количка седи само ако спи, и то около 20-30 минутки, през другото време държи да бъде носена. С Емо такъв казус не сме имали, той си спеше в количката, после си седеше, разглеждаше, играеше. А тя, щом се събуди, трябва да става да разглежда. Вече по-често излизаме само с кенгурото, така е много доволна, гледа, хили се, приказва 
понякога дори заспива в него. виж, вкъщи си седи в шезлонга/люлката/гимнастиката, и тук Емо много ми помага, щото непрекъснато се движи и прави нещо и на нея й е интересно да го гледа 
а и за тях е добре да свикват от малки, че не са центъра на света, иначе ще им е по-трудно като пораснат.
Чак ми се прииска и аз вече да съм родила. 
