Нико и Бени още ги няма - Любители на котки - тема 39

Ауу, Lei, това е най-разкошния бял пух! Да не си помисляш да го връщате! Кукличка златна!  

А ето го най-после въпросния изстрадал балкон, обезопасен с телена мрежа /отгоре е хванат за парапета, но засега не напъват да го прескачат/:

http://kotkovo.snimka.bg/animals/kotkovo.306628.19298552

Ох, сега пък излиза маца... Превъртете едно назад, за да стигнете до балкона. Сори, ама съм компютърен инвалид!  

Страшно е сладко коте Никита Всъщност момченце ли е, или момиченце?
Kotkovo, страхотно кафе. И твоите писанчовци също Терасата е обезопасена перфектно, и аз мечтая за нещо такова, че да пускам Кетя спокойно навън, а не все да и ходя по петите.
Трейси, спящият дзвер е да го изпапаш направо А случката е един път
Pile^, много са ти готини диЧата, и двете

Здравейте на всички котколюбимки! Не бях влизала доста време и какво да видя няма ги нашите любимци Нико и Бени. Много съжалявам дано ги Върнат на Теди, доколкото разбрах са от Люлин и ако мога да помогна с нещо, някой знае ли къде точно аз също живея в Люлин. И аз мога да ги взема ако не ги иска мъжът й, където 3 там и 5
Сега и аз да си платя таксата с моите момичета Кара, Далида и Марта - в къщи сме се разделили на човек по коте, а мечтаем и за още, не аз мъжът ми







Дано се намерят!

Ох, много хубави котета 

Мацки имали ли сте проблеми с гъбичките  Не са от тези които опада козината на котката, а някакви други. Все едно се е омазал в нещо мазно като грес и козината се спластява, и седи леко зачервено. Аз помислих, че са се омазали в греста за смазване на половинката, та като ги къпах се спуках да им мия опашките, ама не се маха. Като кастрирахме Шерко вет-та каза гъбички и ми даде Спорил. На Шерко е малко заразеното място и след няколко мазания по-добре изглежда. Но тези дни видях, че Тоби му се е спластила опашката бая, а с него се решим всеки ден и сега е с поддтригана опашка и има доста заразено място. Едната рана не е малка и изглежда бая червена. Притесняваме освен раната, че и на гърба близо до дупето започна много да му пада козината и има един участък дето има и бяли люспи. Утре или други ден сме при вет-ка, но пак ако някой има опит да сподели 

 Айййй докато се натуткам да пиша и ...хоп нова темичка...благодарности на авторката за което   
 При нас нещата стават все по- добре. Коте си не пожела купешката тоалетна и след поредното маркиране навсякъде днес, мъжо се ядосал- отрязал една туба от вода и я напълнил с пясък от двора и 10 минути показвал на котарачко как да копае вътре/много беше ядосан за смрадта в коридора  / Вечерта кат се върнах нямаше маркиранки, а бебе коте се измъкна от маратонката ми....това му е новото място за спане  , веднага го сложих в пясъка и поровихме с лапички и си свърши и двете работи едно след друго там  ...ама колко съм доволна самооо. Ако можех тка бързо да науча и човешкото си бебе да си върши работата в гърнееее 
 Иначе за бебе коте да разкажа- амиии като истинско бебе е. като е нахранен и наспан иска да се гуши и да си грае с нас. Мъжо му е голямата любов, двамата гледат мач, като котумбаса му кацва на врата докато лежи и само периодично нодига муцунка да го погледне с лИбоФц
 Малкият сутрин докато си отвори очите напира да излиза от спалнята при "маааааааа" и го казва с един нежен гласеееец, напарво падам, а когато набар маааа става купонът. Двамата все повече играят, ама малкият не си мери силата и не и оставям да се налудуват самостоятелно. Иначе писанчо го преследва и му скача на една страна с вдигната опашка, типично по котешки. много са сладки. Имам и малко снимки, но все не ми остава време да ги кача. тези дни като се поосвободя и ще ви ги покажа. На името си не реагира много много...ама то и аз не съм сигурна какво точно му е името  Уж Каам, ама мъжо нещо не го харесва, та още е в процес на дообработка 
 Много се надявам скоро да се намерят изгубените котаранчета нико и бени, както и внушителния котарак на александрина. Толкова е тъжно. Момичета стискам палци съвсем скоро да се похвалите с добри новини 
 Трейси, напикала съм се от смях с преживяванията ви в банята  а спинкаш бебо е като ангелче точно 
 Лей, много е сладко бялото пхчеееее...за спукване от целувки е 
 оф, бебе реве...явно утре ще довършвам...
 

Това с омазняването по опашката и по гърба близо до дупето мисля, че е вследствие от жлезите. Ние процедираме на около 3 месеца /изтискване на жлези, като при кучетата/. И трите митават по тази процедура, защото преди няколко години едната имаше такъв проблем беше стигнала до там, че от миене и близане си беше докарала дълбока рана /до месо/, къде ли не я водих и всеки док даваше различно лечение , но накрая се установи, че всичко идва от жлезите и от тогава няма проблем. Миналата година и малката започна със силно спластяване и омазняване около опашката със силен /обилен/ пърхот и пак от жлезите, бях я пожалила, да не я стискат, защото е малка и мислех по натам, но уви. Питай твоя док за жлезите ...

Аз минавам много набързо, чеее нали съм блонди и глупи, залях лаптопа с лакочистител  Танче, мерси за темата, изтървахме да се запишем тоз път, исках да те отменя и да пусна темата ама на, технически затруднения   За Следваща съм на линия, и дано тя да е празнична, за намерените котета

и да не забравите случайно сивите лъвове...

Аууу как са плъзнали навсякъде сивите лъвове!  Ама така е, трябва да се провери навсякъде какво има, в случай че се завъдят мишки например. Пазачите са нащрек. При нас така замина на кино възпитанието да не се качва по плотовете и в долапа - тъкмо я научихме, и намерихме в долапа мишки, та... решихме че пълният достъп е по-малкото зло. Ама защо единият лъв е с розов нашийник? Защо такова унижение за горкия мъж? 

poem, честити тоалетни навици на котьо  Много са сладки твойте бебета.

И Никита е голям сладур, какво пък като е глуха. От описанията с дечурлигата, това ви идва като бонус, не като минус! Тук имаше май една мацка с глухо бяло коте, голямо вече - тя може да даде повече съвети? Не знам пише ли още, обаче...

Ето такса и от мен, че май не си платих:


Животът е тежък. Мъка, мъкааааа...

Добро утро! 
За съжаление все още няма добри новини за Нико и Бени. Но дори да не ги намерим, те ще се върнат сами, сигурна съм!
Да ви разкажа какво стана в петък вечерта. Бях отворила прозореца с детската да се проветрява... по  едно време се разрази буря и отидих да затворя прозореца и какво да видя - на перваза стои едно папагалче и ме гледа. Хванах го, леко ме клъвна и го прибрах в другата стая, то си кацна на вентилатора. Зарадвах му се, като пратено от Бога го приех, малко да намали мъката ми и да ме спаси от самотата и като че ли ми казаваше - и твоите котаци ще намерят пътя до тук, щом аз го намерих ...
Та разпитвах съседи, от някъде наблизо трябва да е дошло, те папагалите не могат много дълго да летят, а и гълъбите биха ги убили. Но  само един съсед сме имали с птички, обаче папагала не бил негов. Той ни даде клетка временно да го държим там докато открием собствениците му.
А то милото едно сладко - бежавко, със сиво по крилата, и жълта опашка и жълт перчем. Женско било каза съседа. Подсвирква много сладко и като че ли ти говори. Явно се привърза към мене, защото като изляза от стаята и почва да врещи истерично - до тоалетната не мога да ида. А  сега през седмицата като ще е само не го знам какво ще прави.
Та така ...

Миличкаа,прави добро и ще ти се върне пак добро!От сърце ти го желая!
Ще се върнат и двамата сладурковци!
Хайде момчета ,намерете пътя към дома,време е!
Моята глезана е горе долу добре,взима лекарства и лудее.

Мама на трима, абсолютно си права! от това се ръководя и аз, още повече, че съм вярващ човек и не мога да отвърна на злото със зло. Не че не ми се е искало, особенно сега, когато толкова много ме заболя и когато повечето хора около мен се изказваха не особенно добронамерено относно мъжа ми. Дори и във фейса писаха неща от рода- дано се разведе с тебе жена ти ...
Да, много лесно би било да се разведа, и не заради котките, за други неща.
По- трудо е да остана, да простя и да  помогна на мъжа си, защото той има нужда от мен и от моята подкрепа и помощ. Не мога и не искам да съм егоиста, който тегли черата на всичко. Няма човек, няма проблем. Не  е така.
Не мога да го накарам да обича животните,както аз ги обичам. Всеки човек е различен и уникален. Бих се радвала, ако мога да променя себе си и него в по- добра насока. И няма да спра да опитвам, колкото и трудно да е.

Права си Теди.Да ви споделя колко грижовна се оказа моята писана.Миналата седмица почина майка ми и когато плача идва и ме прегръща с лапички,мърка ми много особенно и ме гледа тъжно.

Ted_cat семейните проблеми са си ваши, ти сама каза, че не искаш да има анализи по темата, така че това обяснение е ненужно   Всеки би реагирал по различен начин и не съди някои хора, че не го приемат, както ти, макар и изразено с недоволство към съпруга ти. Хората са различни... при мен мъжката част също не е очарована от белите на Заки (а преди това на Мако), но никой, никога няма да го изхвърли като знае как ще се почувствам аз и това на моменти е с голямо стискане на зъби - баща ми мрази котки, никога не ми е давал дори да ги пипам, това ставаше само на село, при баба и то тайно. В 8 клас ми донесе Мако, само защото видя колко го искам, даже бях доста унила, че нямах коте. Цялата си антипатия към това животно преодоля, в името аз да се чувствам добре, грижеше се за него, а по-късно го и заобича   Сега търпи и Зак и въпреки всичко не би направил нищо - и знаеш ли защо? Защото ме обича и е далеч от мисълта да ме нарани така, че да ми го върне за нещо. Това се отнася и за половинката ми. С това искам да ти кажа, че ако ти приемаш нещата по един начин, че са се случили еди как си и за теб означава едно, не го очаквай от другите   Съгласна съм, че класификациите са излишни, това само ти може да прецениш, твой си е животът. Темата е за намиране на котетата и нищо повече. Кой как ще си живее животът, си му е личен проблем, не е нужно да даваш обяснения  

Изглеждаш ми добър човек, а доброто се връща и аз най-искрено вярвам, че ще намериш котетата, не го казвам само за успокоение или да ти дам кураж, просто го вярвам истински, още от първия ден  

Трейси, права си, че не е тук мястото да пиша за това, още повече , че досега аз самата не исках да се коментира.
Но аз пиша в тази тема от 3 години, някой от  момичетата  ги познавам и лично. Не ни свързва само любовта ни към котетата. Чуствам ги близки и затова съм си позволила да споделя.
Аз самата до скоро бях на кръстопът. Може би сега съм взела решение и съм имала нужда да го споделя.

Lei@ ау много красиво котенце и аз такова искам.

MissNellie много са пораснали мъниците, и май са големи беладжии.

Ted_cat съжалявам, че все още си без Нико и Бени, но поне си открила някой който се нуждае от дом и любов и си го приютила. Вярвам, че това папагалче ще те радва.

grigori съжалявам за загубата ти сигурно е ужасно.

Аз да се оплача от моя Мърчо "убиеца". Абе мирише ни на мърша с мъжа ми из къщи обикаляме чудим се и накрая намерихме едно убито врабченце бебенце под хладилника, моя котарак там си крие играчките. Вече не знам какво да го правя, не искам да го затварям в къщи, понеже той много обича да стои на балкона, но не искам да убива животинките, а тези тъпи врабчета, не се научиха толкова години потомство не могат да отгледат, имат гнезда на водосточната тръба, и при всеки пороен дъжд се давят бебетата им, а сега и Мърчо се грижи за това, ужас направо.

Аз да кажа, че махнахме гипса на сина ми, това е добре, но ръката още не е заздравяла добре, не това ме тревожи де. Махаха и шевовете, което беше ужасно, беше минал 1 месец от операцията и шевовете бяха сраснали с кожата. Така го болеше, така викаше и плачеше милото и молеше сестрата да спре, а тя с едни пенсети му бърка в кръвясалите рани да търси конците. Скъса ми се сърцето, едвам издържахме с мъжа ми, аз се разплаках, а на мъжа му му стана лошо, взе да му се гади. Направо кошмар, сестрата дето му маха конците също се разчуства. А лекаря който го оперира, нищо не го жегна, и даже ми вика, ама то все едно на майката и махат конците (защото плачех). Ама предпочитах на мен да ми ги махаха, и на мен са ми махали конци и знам как боли, а пък камоли ако са сраснали с плътта. Милото ми е такъв герой така търпи на болка. А най лошото е, че това не е краят, предстои най страшната част, махането на иглите от костта. Изпадам в ужас само като си помисля, не знам как ще издържа. Но за сега се опитвам да не мисля за това, това ще стане най рано след 1месец. Не знам как ще успокоя детето, той знае, че в спешното само болка му причиняват и само като влезе там и се разстройва, крие си ръката не я дава, а не искам да го насилваме. Достатъчно ми беше това в болницата. Ох, оплаках ви се, не че ми олекна де, много съм изплашена така ми се иска това да се беше случило на мен, а не на него.   Ама не искам да ви натоварвам с моите проблеми, всеки си носи собствения товар.