Книгите, които не трябва да пропускаме да прочетем!

  • 93 260
  • 379
# 270
Току що завърших Граф Монте Кристо. Толкова много ме впечатли тази книга.
Виж целия пост
# 271
Сигурно я препоръчвам за хиляден път, но я прочетох 2 пъти и съм гледала филма около 4. Не знам дали мозъкът ми е промит или просто имам нужда от малко "женска драма", в която да се "самооткрия".

Виж целия пост
# 272
Малко да побутна, че от доста време никой не е писал.

За пръв път ми се случи да харесам филм повече от книга. Става въпрос за "Вода за слонове" - Сара Груън. Книгата е доста интересна, но някак си ( за мен) много простовато написана. Изреченията ми се видяха кратички, без много метафори, без тези неща, които те потапят дълбоко. Не ми хареса, че глаголите са  в сегашно време. Но наистина е интересна. Знам, че си противореча, но си заслужава да се прочете и да се прецени. Кара те да се разчувстваш.

Официално описание:
Ще се смеете, ще плачете, няма да повярвате на очите си.
Заповядайте, дами и господа!

Приказка за скитника:
Това е история за страст, лудост и прищевки – от пищния блясък на сцената до мръсотията зад кулисите и вълшебния свят на изродите, чудаците и животните от един пътуващ цирк по време на Голямата депресия. Смелост, чувственост и мрачни тайни композират тази приключенска сага, в която момчето-старец Якоб търси изгубеното време. От упоритостта на териера Куини, продавачите на бонбони, дамата-дебелана, момичето от палатката за стриптийз, джуджетата, скитниците, селяндурите и очарованието на слона Роузи, този шедьовър е книга за всичко онова, на което животните могат да научат хората за любовта.

"Красива и хипнотична сага! Имате нужда от този слон в живота си!"
Пъблишърс Уикли
Виж целия пост
# 273
Аз не успях да я дочета тази "Вода за слонове". На половината се отказах тотално и изгледах филма.
Виж целия пост
# 274
Току що завърших Граф Монте Кристо. Толкова много ме впечатли тази книга.

Обожавам книгите на Дюма и Балзак!

Дори веднъж се скатах от уговорка за дискотека, защото четях Дядо Горийо и ми беше супер интересно!

Последно четох "Надпревара с похитител" беше със списание Story. Учудващо много ми хареса, а по принцип съм скептична към книгите със списания.

Много любима ми е и "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри и друга любима ми е "Черната Далия" на Елизабет Шорт

Още не мога да се насиля да изчета "На изтой от рая", а са ми я препоръчвали горещо...
Виж целия пост
# 275
Хубава книжка е Вода за слонове... но аз съм пристрастна към цирка, защото този начин на живот ми е интересен. Бях залепена за книгата докато не я прочетох. Филма... от сегашна гледна точка ми хареса, ама май не бях много доволна като го гледах миналата година. Вече съм забравила какво съм писала из темите.
Виж целия пост
# 276
Току що завърших Граф Монте Кристо. Толкова много ме впечатли тази книга.

Още не мога да се насиля да изчета "На изтой от рая", а са ми я препоръчвали горещо...

Не се насилвай, грабвай я с мерак. Има защо...  Hug
Виж целия пост
# 277
TDI,На Изток от Рая е хубава,много е драматична,трагична,тежка,но си струва да бъде прочетена.Не е от жанровете,които чета попринцип,но определено е книга,която е добре да се прочете.Пробвай се!

Виж целия пост
# 278
Oт последните, които четох - "Гордост", У. Уортън - ще чета и останалите на автора, само "Пилето" бях чела преди "Гордост", и то преди 20-тина (!) години  Simple Smile Има много доброта, мъдрост и блаженство в прочита на книгата, за семейството, за любовт, за любителите на животни - за всеки! Това е една от книгите, за които си помислям във връзка с първата част от онази поговорка "За да поумнееш е достатъчно да прочетеш десет книги, но за да ги намериш, трябва да прочетеш хиляда!"  Heart Eyes
Друг обичан автор се очертава за мен да е Ъруин Шоу, "Луси Краун" ми беше много интересна с развитието на характери и изобщо привличат ме такива проследявания на човека в различните периоди от жиовота му. Да не говорим за увлекателния стил!
(ох-ох, как ми се дочете, а съм на работа  Blush  StopHug
Виж целия пост
# 279
Интересна тема   bouquet И аз ще се цопна тук.
 Чета много, непрекъснато, до степен понякога да не знам точно заглавието и автора, докато ги чета. Но има и много книги, към които винаги се връщам в даден момент и мога да препрочитам по няколко пъти годишно. Няма да препоръчвам сега, мисля, че е много субективно, просто въпрос на вкус и и възприятие. Например " Граф Монте Кристо" така и не съм я дочела  Embarassed
@ alen mak , освен "Пилето", която ми е много любима, много харесвам и "Татко" на Уортън...
Коментирали сте "Вода за слонове", прочетох  я преди известно време, страхотна е, съмнявам се обаче, че е за тук- доста хора не биха я харесали. За мен лично- има потенциал да ми стане любима също...
Виж целия пост
# 280
На изток от рая ми е много любима книга.
Виж целия пост
# 281
Една от книгите, които прочетох напоследък и много ме впечатли, е "Светът без нас" на Алан Уайзман:


Написана е увлекателно и се чете лесно (според мен), въпреки сериозните теми, които разглежда.

Ето едно описание:
Цитат
В „Светът без нас“ Алан Уайзман предлага един съвсем нов подход към въпросите за влиянието на човечеството върху планетата: той ни кара да си представим Земята без нас.
С оставящия трайна следа разказ Уайзман обяснява как без човешкото присъствие огромната инфраструктура ще падне и накрая ще изчезне; кои неща от ежедневието ни може да останат обезсмъртени като вкаменелости; как медните тръби и жици ще се разпаднат до червеникави нишки в скалите; защо някои от най-ранните сгради може да се окажат последната запазена архитектура; как пластмасите, бронзовите статуи, радиовълните и някои създадени от човека молекули може да се окажат най-трайният ни дар към вселената.
„Светът без нас“ разкрива как само дни след изчезването на хората наводненията в нюйоркското метро ще започнат да подкопават основите на града и как – докато световните градове се рушат – асфалтовите джунгли ще отстъпят място на истинските.
Книгата разкрива как земеделските земи, третирани с органични торове и химикали, ще се върнат към дивия си вид; как милиарди птици ще благоденстват и как хлебарките в неотоплените градове ще изчезнат без нас. Черпейки от експертните познания на инженери, специалисти по въпросите на атмосферата, консерватори на произведения на изкуството, зоолози, нефтохимици, морски биолози, астрофизици, религиозни водачи от равини до Далай Лама и палеонтолози – които описват един свят без хората, населен с мегафауна като гигантски ленивци, които били по-високи от мамутите – Уайзман илюстрира каква би била планетата, ако не беше нашето присъствие.
Чрез места, вече необитавани от хората (последния остатък от първичния европейки лес; корейската демилитаризирана зона; Чернобил), Уайзман разказва за огромния капацитет на Земята да се самоизлекува. Разкривайки кои нанесени от човешката ръка вреди са неизличими и кои примери на най-възвишеното ни изкуство и култура ще траят вечно, разказът на Уайзман в крайна сметка води до едно радикално, но убедително решение, което не зависи непременно от нашата смърт. Това е повествователна документалистика в най-чиста форма – извеждайки напред една неустоима концепция едновременно със сериозност и голяма четивност, той поглежда надълбоко във влиянието ни върху планетата по начин, непоказан досега от друга книга.

Алан Уайзман е журналист, редактор и автор, който пише за „Харпърс“, „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анджелис Таймс“ „Атлантик Мантли“ и носител на много награди. Активно сътрудничи на „Дискавър“, води предаване в Националното радио и е главен радиопродуцент на „Хоумландс Пръдакшънс“. Преподава международна журналистика в университета на Аризона. Есето му „Земята без хората“ (сп. „Дискавър“, февруари 2005 г.), което прераства в книгата „Светът без нас“, е избрано за „Най-добро американско научно литературно произведение на 2006 г.“.

От тук.
Виж целия пост
# 282
Аз бих ви препоръчала да прочетете нещо на Джоан Харис. Например Шоколад или Петте четвъртини на портокала.
Мисля, че ще се хареса на онези от вас, които обичат малките неща и успяват да си дарят малко щастие чрез редовете.

Прочетете също  Яж, моли се и обичай (или поне гледайте филма!)
Виж целия пост
# 283
Аз бих ви препоръчала да прочетете нещо на Джоан Харис. Например Шоколад или Петте четвъртини на портокала.
Мисля, че ще се хареса на онези от вас, които обичат малките неща и успяват да си дарят малко щастие чрез редовете.

Прочетете също  Яж, моли се и обичай (или поне гледайте филма!)

Нито една от тези книги не ми хареса Rolling Eyes
Аз препоръчвам една по-малко известна книга - Когато в рая валеше дъжд
Цар Плъх, Престъпление и наказание, Любов по време на холера, Ловецът на хвърчила....
Виж целия пост
# 284
Нито една от тези книги не ми хареса Rolling Eyes
Аз препоръчвам една по-малко известна книга - Когато в рая валеше дъжд
Цар Плъх, Престъпление и наказание, Любов по време на холера, Ловецът на хвърчила....
[/quote]

Е, всеки си има вкус Simple Smile
Аз също харесвам Любов по време на холера, другите не съм ги чела, но благодаря за споделянето  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия