"Слънце, пясък, плаж, море...ОКТОМВРИйче дупето пече"

Не е смешно..... И на нас не ни дадоха бележник. На Къци. Трябва да отида в училището до петък от 13 до 18 часа и лично от класната да взема бележника на "гения" тъкмо вчера се ядосвах че това е голяма простотия....ама явно не е прищявка само на нашата класна

Ей мацки,не знам какво ме прихвана,но се включих в конкурса във фейса "Моето усмихнато дете"
дайте по едно гласче,ако имате желание рзбира се!
http://www.facebook.com/photo.php?pid=4499343&id=144915587771
Нинка,снимките са страхотни!

Дилянче, гласувах
Васко е много сладък, а и наистина няма нещо по-радостно и разтопяващо от детската усмивка и детския смях
 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН миличка Наде. Сърдечно те прегръщам...


/стига се е моткало това, че супер много ме дразни.../
ще пиша обещавам, ще пиша... скоро при това 

Честит Рожден Ден НАДЕНЦЕ!
Да си жива и здрава. Все така лъчезарна!

Aaa, за да почнеш тичането в 6 си е почти задължително да станеш в 5
поне за мен а и имайки предвид, че морската градина е на 20тина минути път от вкъщи...
лошото е, че мъжа ми започна ужасно много да мърмори  - с кого тичам, коя минута какво правим, по кой път съм минала и защо, защо едикога си не си взе телефона, не ни ли е студено, не ни ли е мокро, как може човек да стои час и половина там и над какво медитираме, за какво си говорим, къде точно паркирам, каква е колата на дружката, не може ли тя да ме кара, като ме взема от къщи... един-два въпроса се ядват, но като цяло си е живо разседване, цру ряпа да яде. Та така - вече 2 седмици не тичам сутрин. И сега нещата вече са ужасни, защото знам какво пропускам... а как мирише градината сутрин рано след дъжд... направо не е истина... и птичките пеят, и единствените хора са на твоя акъл... да не говорим, че бях започнала да се наспивам и сама да се събуждам в 4 и нещо... а сега, без натоварването и недоспиването, едва ставам към 6, трудно си отлепвам очите... да не говорим, че и коремчето не е толкова перфектно... знам аз, че спорта действа добре, но откакто драстично го намалих, ми идва да убия причинителя..
във връзка с това.. вие как ще реагирате, ако ви третират така? искрено си казвам, не беше толкова параноичен, като бях дебела и доста по-непривлекателна... но винаги я е имало тази ревнива нотка. понякога си мисля, че нормална жена просто би срязала всички опити за контрол с две думи, пък който не му изнася, на палатка.. та искам да знам аз нормална жена ли съм или твърде търпелива

Аля, аз още вчера си мислих да ти пиша по въпроса, без да знам подробностите, че се мърмори в много от случаите тогава, когато човек се чувства пренебрегнат или онова малко червейче, което те яде, че половината може да се забавлява и без теб. Или не му се обръща достатъчно внимание - на него, на семейството, на къщата. Знам, че може да звучи странно и не всяка жена се вижда в тази роля.
Ревността е в добавка.
Мисля си, че покрай твоите интереси, познанства, спортуване в един момент се е оказал изолиран, тази тънка граница на това, че му се изплъзваш и имаш други развлечения. Отслабването е резултат от всичко, което правиш за своето тяло и не мисля, че там е проблема и затова е почнал да ревнува, а затова, че имаш други интересни занимания, вкоито той не се вписва.

Страхил не е ревнив (или поне успях с времето да го успокоя).
Аз също не съм ревнива, но не бих била съгласна или поне би ми било криво (дори и да звучи егоистично) да има чак толкова много интереси и ангажименти извън семейството.
Отвреме навреме с приятели - ок, да спортува в рамките на нормалното (не да не мога да го измъкна от залата) и т.н.
Може да звучи демоде, или задръстено, но това е моето мнение.

Не мисля, че варианта "на който не му изнася" е добър.
По-скоро се опитай да го убедиш колко е важно това за теб, как те кара да се чувстваш и т.н.  (сигурно си опитала) 
Въпреки, че след като веднъж си се отказала, той навярно знае, че можеш пак да го направиш.

Гушкам те!

еее на теб ти е далечко, ние живеем точно до парка, аз си нахлузвам анцуга за секунди и съм там. После ми трябва малко време за един душ, но понеже и работата ми е близо и мога да тръгвам към 8,20.
Иначе за ревността - и моя е много ревнив. Но не смее  чак така да ме разпитва, защото ще стане скендъла. Но въпреки всичко е толкова хитър, имам чувството, че всяка една минута знае какво правя и къде съм. Ама в негов + е, че аз хич не съм от мълчаливите и сама си разказвам всичко. Иначе вечер, почти винаги излизаме заедно, общо взето няма повод да ревнува, но ако някой ден ни се разделят интересите, сигурно ще става страшно.

Ох, Облачка хем се радвам, че явно си се разхубавила ужасно в очите на съпруга и затова те "тормози", хем пък аз лично бих теглила две майни и директно бих отсякла, ако толкова те интересува ставай рано с мен и идвай ( това при положение, че децата ги нямаше). Ама пък мен си ме знаете, че съм си цапната в устата, но то е защото има кой да ме търпи да ми се връзва. Не знам честно не съм се сблъсквала с проява на подобни отношения към мен......, явно не съм се разхубавила достатъчно  
Богито нали е наш'та будна съвест в дълбочина пак  . Изобщо не бих се замислила, дали му преча с моите занимания или не, ееее разбира се и аз също говоря за неща в рамките на нормалното.

Ауууууууу, т`ва верно ли?!

И пак в дълбочина - Страхил сега като си е вкъщи не излиза много, или ако излизаме сме заедно - това обаче не пречи да има забавления като:
1. Футбол (сега се е зарибил по и някакви футболни чатове и паралелно с мачовете обсъждат  )
2. Комп игри
3. Филми (т`ва е супер, ако на мен в 22 не ми се доспива  )
4. Книги
5..............

Всичко това, разбира се, е чудесно, ако това не го прави целия ден+ като се приберем при първа възможност. В допълнение, че той е нощна птица, а аз към 23 ч вече съм отцепила. Така че се броят на пръстите вечерите, в които си лягаме заедно...  Или ако си легне рано е защото адски му се спи  Освен това не е от най-отдадените духовно на семейстовото - има си своя територия и си я брани до дупка.
Напр. мен, ако ме помоли нещо света ще обърна да го направя. Докато той забравя или пък не му се излиза и т.н.
Та в тоя смисъл, дори и да не си подава носа навън и да не общува много, с многото си интереси понякога ме дразни и се чувствам пренебрегната.
Аз си имам свои си занимания и така!
 

Аз пък се поставям на мястото и на другата страна. Не че аз ако реша нещо да правя, няма да го направя, но определено бих се съобразила.

да, но като гледам, Боги, ти си до голяма степен от другата страна... аз със всичките си занимания като цяло отсъствам максимум 3 вечери седмично. От тях 2 с детето! което значи, че дори и да не тренирам, пак няма да ме има... а по време на третото той също има твърд ангажимент... значи говорим за 2 вечери седмично, когато съм с детето, и тичането сутрин, когато се прибирам преди да се е събудил.. баси, не е честно. и другото е йогата в неделя, когато той винаги е за риба... или спи, докато се прибера. Между другото )) и аз като Надето отсякох ако иска, да идва. Дойде един ден с мен за 10 (десет) минути в двора на училището до нас. Е, вервай ми, доникъде не ми стигна. макар че можеше и на това да кандисам, но той сам се отказа..
та така... аз повече за личната свобода и уважението исках да чуя да се поразговорите... но като гледам, май повечето дотук биха се опънали на такъв разпит.
Всъщност... май само Джулката ме води по години съвместен живот? Някой с 18 години семеен опит? преди 10-15 години сигурно щях да съм поласкана от целия този интерес...

Ние сме 16 години заедно!
Аля, аз малко наистина съм от другата страна.
Искаше да чуеш мнения. Моето е такова. Не искам да влизам в подробности.
Имам лична свобода. И може би затова не изпитвам голяма потребност от нея.
На моменти се чувствам самотна и пренебрегната, заради това, че любимия има други потребности и тогава и мърморя, и се сърдя. 

Брей, каква интересна тема се е захванала.
аз прочетох само от някъде ама да се включа.
ние сме от 15 години заедно.
и да си кажа правичката - според мен Аля има нещо малко нередно в начина по който той се опитва да те ограничи , но има и момента за който говори Боги. Тоест според мен решението трябва да е в компромиса - ако вие наистина толкова рядко се виждате - както пишеш (дали заради детето или заради теб самата) разбирам го и него. и мен понякога ме стяга когато моят мъж има интереси извън моите - не защото го ревнувам от другите - а защото ми се иска повече време да сме заедно.
затова пак казвам - намерете нещо което да ви удовлетворява и двамата и едновременно с това да сте заедно - така ще има повече теми върху които да говорите и едновременно с това повече емоции заедно. много лесно става отчуждението - предполагам това се опитва да избегне твоят мъж.
дано успеете да намерите нещото което и двамата да ви кефи.
само за пример - аз много харесвам ездата и моят мъж горе долу заради мен се научи да язди. Аз пък сега ми се иска когато ходим на езда да сме заедно - за да може после да си споделя емоцията.
дано съм била полезна.
целувки

Уф.... може би пропуснах да поясня, че работим в една стая... и че прословутите 4 часа седмично са ЕДИНСТВЕНИТЕ, в които не стои на по-малко от 2 метра от мен...  няма как да му липсвам. По-скоро за мен на преден план е въпроса с писването. Но ми е полезно какво пишете, друга гледна точка е.
Особено ми е интересно как се справят двойки като Богито, които са свикнали с цели месеци да бъдат неограничавани.. и после изведнъж - все заедно но сигурно зажадняват за компанията си...
и гледай колко интересно... все сме с малки деца, и стари връзки

Здравейте в този късен или по-скоро ранен час!
На работа съм,та реших да надникна.
Наде,честито,мила със закъснение! 
Желая ти да си здрава,много щастлива,обичана и все така красива!
Нямам много време,но да ви се оплача.Нати онзи ден глътна магнит колкото една стотинка.Утре ще ходим в Пирогов и не зная как ще се развият събитията.Моля ви,молете се всичко да е наред и това чудо да излезе,че ще полудея.Но май ще ни приемат там,така се практикувало.На всичкото отгоре е болна от какво не зная вече ...вирус?Кашля и се разсвирка сериозно,пък нали е с астма...
Е,оплаках се!
Бъдете здрави всичките и много весело настроение!
Пък дано и на "нашата улица да изгрее слънцето"!
Целувки.Обичам ви!