Съпруг с епилепсия!!!

Есме права си че беборанка искаше съвет,тази млада жена на която се възхищавам на куража и любовта към мъжа си дано има повече като теб мила беборанке.Но не мога да подмина поста на онази необразована жена,която говори без да мисли.Ти ако си на наше място с дете с проблеми няма ли да реагираш?Знаеш ли колко ни е писнало от такива пошли коментари и като излезнеш с детето да те гледат като извънземно,ами съвземете се хора ами и нашите деца са човешки същества и много по-чуствителни от здравите.Аз съм много горда с сина си,който е болен от епилепсия на 4 годинки е тепърва прохожда не говори,но разбира,няма да позволя нито един злобен коментар спрямо него от който и да е.Господ е решил и ми е дал такова дете ще си го гледам и ще му се радвам каквото и да е за мен си е нормално здраво дете!
Ето една много хубава притча:


ОСОБЕНА МАЙКА
... През тази година 100000 жени ще станат майки на деца-инвалиди. Мислили ли сте някога по какъв критерий ще бъдат избрани тези майки?

Представям си Бог, как се рее над земята ...
Внимателно наблюдава и диктува на своя Ангел разпореждания в огромната "Книга на Живота":
"Лиза Науман - син, ангел-хранител Матеас.
Уте Ферстер - дъщеря, ангел-хранител Сицилик.
Карола Болман - близнаци, ангел-хранител ... Ммм, дай им Хералд, той е свикнал с проклятията."
Накрая Бог назовава едно Име и казва с усмивка:"На тази ще дам дете-инвалид." Ангелът се учудва:"Защо точно на нея, Господи? Тя е така щастлива!" "Именно затова - отговаря Бог. - Мога ли да дам дете-инвалид на майка, която не познава смеха и радостта? Това би било ужасно!"
"Но ще има ли тя нужното търпение?"- пита Ангелът.
"Аз не искам да бъде прекалено търпелива, иначе ще потъне в море от самосъжаление и отчаяние. Когато първият шок и гневът поутихнат, ще се справи превъзходно с всичко. Наблюдавах я днес. Има понятие за самостоятелност и независимост, които са така редки и нужни на майката. Разбираш ли, детето, което ще и дам, ще живее в собствен свят, а тя ще трябва да го заставя през цялото време да живее в нейния и това няма да е лесно."
"Но Господи, доколкото знам, тя даже не вярва в теб!"
Бог се усмихва:"Нищо, това е поправимо. Тя е наистина подходяща. У нея има достатъчно егоизъм."
Ангелът затаява дъх:"Егоизъм? Нима това е добродетел?"
Бог кимва:"Ако тя не се разделя понякога с детето, няма да може да понесе това. Ще се нуждае от особена помощ.
Тя още не знае, но ще бъде и за завиждане. Няма да възприеме първата произнесена от детето си дума като разбираща се от самосебе си, а като чудо. Ако описва на сляпото си дете цъфтящо дърво или залеза на слънцето, тя ще вижда това по начин, по който малко хора са способни да видят творението. Ще и бъде разрешено да осъзнае всичко, което знам Аз: Невежество, Ужас, Предразсъдък. И и разрешавам да се извиси над това. Тя никога няма да е сама. Аз ще бъда при нея всеки ден от нейния живот, всяка минута, защото тя ще върши на земята моята работа така превъзходно, все едно е тук, редом с Мен."
"А кой ще бъде ангел-хранител на това дете?"- попитал Ангелът.
Бог се засмял:"Огледалото ще бъде ли достатъчно?"

Не бях плакала така ,но тази притча просто обърна нещо в мен!благодаря ,че я поместихте именно тук! 
А що се отнася за това дали ме аплодират, -не неискам това исках само да помогна на човека когото обичам,но съм благодарна за топлите думи защото ме правят още по-силна и устремена в тази борба Няма защо да се гордея с постъпката си аз просто обичам един човек,но този човек колкото и нормален  е и толкова неземно добър
За тези които се чудят защо ме аплодират само искам да кажа ,че да живееш с епилепсията понякага е мъчно защото-Погледът след пристъп е на уплашено дете което търси своята упора,погледът му е питащ и молещ,очите му  шават неспирно и търсят!!!!Иска да ти каже нещо ,опитва се да проговори ноооо неможе а ти седиш до този ангел и се усмихваш докато сърцето ти плаче и пита дали сега е добре как ли се чувства този ангел!!!целуваш устните му по който има все още пяна от пристъпа ,но познаваш този вкус и той не те плащи ,обичаш го дори Изправяш го ,опираш го на себе си защото иска да се изправи сам ,но неможе а трябва да отиде до тоалетната ,но е толкова слаб и дезориентиран Избърсваш лицето и очите му ,милваш го и ........... се опитваш отново да се усмихнеш!Понякога сменяш чистите чаршафи с мисълта ,че поредният пристъп ще бъде забравен или просто за да не разбере този ангел че е "направил  беля" !После този ангел дълго незаспива за да не ме уплаши ВСЯКА НОЩ изчаква винаги първа да заспя за да се увери че съм добре  а после аз се съббуждам и пазя него докато спи!Да тези пристъпи са кратки мигове ,час и половина всичко на всичко ,но са нащите час и половина на сплотяване и борба Ето така се чувствам аз  немога да си представя какво ли преживяват майките на такива прекрасни ангели!
АПлОДИрАЙТЕ ТЕЗИ ВЕлИКИ мАЙКИ И ЖЕНИ!!!!!         

Боже, каква  любов! Разплака ме.
Заслужавате нищо по-малко от най-голямото щастие на света! 

beboranka, знам какво е да обичаш човек с епилепсия - преживяла съм го. Чела съм много за епилепсията. Знам как се дебне за всяко негово потрепване, за всяко втренчване. И колко безпомощни се чувстват близките в момент на гърч.
Хора които  си нямат идея са писали големи глупости. И хората с епилепсия имат право да бъдат щастливи, като всички нас. И те имат нужда от подкрепа, от обич, от семейство. Това е избор, който човек прави, така че си спестете съветите от рода на"бягай, спасявай се". Просто е тъпо.
Мила, ако те притеснява нещо за здравето на детето ти - вероятността и то да наследи заболяването на таткото не е голяма. По въпроса за отделянето в друга стая, мисля, че идеята не е добра - какво по-хубаво от това съпругът ти да те гушне преди лягане. Освен това и да си отделена, пак ще го мислиш - дали е добре. По- скоро помисли за методи за релаксация преди сън, автогенен тренинг или нещо такова. Желая ти лека бременност и много кураж!

благодаря на всички Ви!!!Здраве,щастие и успех на вас и вашите любими!

И мен, друго не мога да кажа!!

 Беборанка, избора ти е достоен за уважение и ме радва най-малкото защото е избор и изобщо не споря за това. Мисълта ми беше, че думите "поклон", "преклонение" ми идват вповече, като на национален празник някак си. Чисто формално погледнато .

Zdr мила авторке! Аз сьщо се прекланям пред смелостта ти и безрезервната ти любов! И моито мьж си има епилепсия,но и аз не спрях да го оби4ам заради това,имаме си две де4ица-малкото,родено след като разбрахме...Да са ни живи и здрави! Но при нас слу4ая е много по-лек,слава Богу! Пу,пу,пу! Наистина ви е нужна консултация с друг невролог,отидете на 4астно,толкова 4ести пристьпи,при все 4е пие лекарства...Моя пие Конвулекс хроно 300мг и му влияят добре.,но при всеки е разли4но...