Постоянно да те спохождат щастливи поводи и много усмивки 
Катюш, доста страшно, добре, че е без жертви. Мен пък повече ме е острах от водната стихия, тъй като тя доста по-трудно се удържа
Дита, браво за бързата адаптация

Лека нощ
Постоянно да те спохождат щастливи поводи и много усмивки 






Ей такива мисли ми се въртят. Дано да мине гладко всичко. 

Утре сутринта пак по тъмно борси, цветя, и така...Мойта я знаете.
, снощи спретнахме една изненадка на Росито и Сончето. Галето - че несе бяха чували, а аз че се явих с Нина и НИки ( по стечение на обстоятелствата, трябваше да сме тримата ). Хапнахме от прекрасните произведения на сончето, пийнахме и най-вече се наприказвахме
Дано мине по мед и масло и най-вече тихоооооо 




) или твоята сестра не могат ли да ударят едно рамо?
), а другата е на вълна отново да не ми говори ( убий ме - не знам защо ).
Страхотни сте
Снощи отброявах последните минути на деня и реших да заспя, 2 минути преди да удари 12 - не исках този ден да свършва
Радвам се, че се запознах с Ники - Кате, имаш златно момче, ама ти това си го знаеш 
Дано не съм ги отегчила с бъбривостта си

И, ако питаш мен, непокорните ти къдрици ти придават още по-неустоим чар
Целувам те, мила 

, колко много се радвам, че познавам такива прекрасни хора, като вас
и, това не съм го казвала, де
Апропо, утре може би ще приключим и в Неделя, най-късно Понеделник си заминаваме 


.Снощи като засякох Галакси и Катюшка, още повече ви завидях 

/
.Ще поспите, ще и вземеш 2 играчки с вас, там все ще има и някое друго детенце и ще видиш как добре ще си изкарате.А пък и тя е послушна, видяхме я 

.То бива, бива да изчезнеш, ама ти се отнесе.Хайде пиши, разказвай и показвай, че ми е интересно
, нопроблема се реши, макар и негативно. Няма да ходим на сватба - бабата на Ники почина преди малко. Тя е възрастна жена - близо 90 годишна, но все пак...
! Много ви се насъбра, прегръдки 
. За Нова година ли резервира вече, сигурно нещо интересно си замислила
? Аз за рождените дни мисля и си мислех, че е рано
.
. Васко ми спретна големи сцени навън-снощи в супермаркета и днес на разходката, ама както той си може -страхотна истерия, с въргаляне по земята, абе пълна програма. Ама направо озверява и се плаша в такива моменти
. А хората и те гледат критично и се мусят все едно дете не са виждали да му се не види, направо се чувствам все едно ме е газил влак
. И е един такъв тъжен сякаш, аз ли си внушавам незнам, мъчно ми е, а и го овиках по едно време като не стана с добро и съм гузна.


) Веднъж точно между 8 блока на площадката реши да реве, че искал в парка(това е синоним на сладолед). Ми, докато беше още мрънкащ, му говорех и обяснявах разни работи, но като писна, аз млъкнах. Даже седнах на пътя отстрани, че да не ми се морят краката. Един булюк майки, баби и някакви работници зяпаха, но безуспешно
Препоръчани теми