Февруарчето не спира да вилнее, а майка му за нова национална среща копнее!

Oooo, Силве, това е очарователно! Милото детенце... Направо и на мен ми се насълзиха очите колко е добричък...

голям смях

такиви са манипулатори малките

Силве, и аз плаках днес.  А, и като прочетох какви съм ги писала за Мими, като е била бебе, а колко малко от това съм изпълнила... Боянчо е слънчице! Няма да ти трясне вратата. Ще те вдигне с една ръка,(щото ти ще си му горе - долу колкото Раличка сега ), ще те сложи на дивана и ще каже: "Майка ми, почини си малко със сериалчето, да се успокоиш..."

Галче , айде няма нужда да съм повече плодовита... Разбрахме се за майките... Но е много точно това, което описваш. Разбирате ли, момичета, като се роди Мими буквално съм стояла на входната врата и съм се чудила сега да изляза ли, или не - кое е по - добре за нея, дали проявявам егоизъм, че искам да съм навън в не дотам прекрасно време, например, или е полезно за нея... Ей такива влудяващи мисли непрекъснато!!! Как не ме пратиха на лечение, не знам. И това детенце ме обича сега... И то, ако знаете колко миличко ме обича и ми рисува картинки, композира ми песнички с нейно текстче и се кара на Бобчо (когото всъщност кръстихме вувузелчо ), да не мрънка непрекъснато, защото мама я боли главата... Абе, изобщо децата  ще ни обичат, каквито и да сме и точно там е белята.

Десика, това е Бобчо!!!

Фокси, какви оплаквания, какво чудо... И ние се чуваме все по - рядко, но имам една култова история с тяхното семейство, която ми държи влага и до сега, и затова ще я напиша тук и повече няма да занимавам никого с моите проникновения.
Идва въпросната ми приятелка с цялото си семейство на гости, преди години и ние ги навиваме да оставят мъничката й дъщеричка при нас, а те с баткото да отидат за сефте на 3Д в Мола... Успяваме да ги убедим, те влизат вътре, а ние си правим планове как ще се разхождаме наоколо и всичко ще е супер. Но в момента, в който им вижда гърбовете, 2-годишната й дъщеричка (също Мария), ревва с пълно гърло и започва неистово да се тръшка. Ние започваме да опитваме всичко познато и все още прясно от нашата Мими. Без успех. Започваме да се разхождаме по Стамболийски и представляваме следната картинка - съпругът ми с доза гръцка кръв, мургав от всякъде, ние с Мими - ни знаете колко сме тъмни също, а въпросното Миминце е с прозрачно бяла кожа, небесно сини очи и коса руса като на ангелче - извива се на всички страни в количката и крещи с цяло гърло: "Мамооо, тате, баткооооо, мамоооооо, татеееее, баткоооо" и така до ЦУМ... Решаваме да я качим на трамвай, за да й е интересно и да се разсее, а и защото сме уморени вече да обикаляме във всички пресечки, за да заспи уж. В трамвая се повтаря същото. Хората започват да ни следят като на тенис среща - ту нея, ревяща очевидно не за нас, ту нас - които нямаме нито батко, нито едно синьо око за цяр... Виждам как някои започват да опипват нервно телефоните си..., и слизаме моментално на следващата спирка. Имах чувството, че физически и самият трамвай с все железата се изви подир нас... И така се прибрахме пеша до Х. Димитър, с непрекъснатото "Мамооо, тате, баткооооо, мамоооооо, татеееее, баткоооо", с мрънкащата наша Мими, че  я болят краката вече, и че ако това било да си имаме бебе, тя не иска и да чуе, и ние - изприщени, пребледнели и ослушващи се за сирени... В последствие се оказа, че бай Митьо (бащата т.е.), бил скрил законно притежавания от него пистолет някъде из хастарите на багажника на количката, и просто си представях вечерта как моето Мими нарежда мамоооо през решетките на сливенския затвор... 
И затова вече, освен, че не приемам да раждат пред мен, не приемам и да гледам чужди деца без поне грам визуална прилика с мен.

Няма ли някой да ми спре интернета, да ме банне, нещо?! На себе си омръзнах вече, какво остава на вас... Влязла съм в много страшна серия тази седмица - готвя в несвяст, правя десерти и дори ми се получават, и си мълча. Нещо, което никога не е било и очевидно избивам тук.

Ох,Зари, " Избивай"  по-често,моля те! 

Леле Зари,не мога да спра да се смея.Много комична ситуация.
Хайде лека нощ на всички.Моето малко чудовище заспа преди малко и аз ще го последвам сега.
А да ви питам вашите даца спят ли си в краватчетата?Моята принцеса тотално спря да спи там и си се гушиме двете.Добре,че нашия тати работи нощно време иначе незнам какво щяхме да правим.

Зари,само като си представя Елиното Мими и се сещам какво ти е било тогава

Толо,мечтая си някой ден и моите момченца-диваненца да са такива душички като Боянчо.Ама и ти не се прави на лоша,щото знаем се ние раците колко сме "лоши", особено пък щом видим тъжна физиономийка със сълзички в очите...памуче ставаме
Аз между другото най-много се притеснявам,че точно щото съм "мека Мария" ще ми се качат на главата тия моичките след време....

 

Леле, Десиии, смях смях смях!!!!! Благодаря ти! 

Ох, Силве, незнам колко си наред, ама да знаеш, че не си сама  
След като и аз се просълзих на темата, твоят пост ме разрева тотално, а сега след поста на МамаЗ се смея с глас и със сълзите още в очите  
Дано съм те успокоила  

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"


 

Ееее,Дореееее

Неизбежно,но факт! Аз мисля,че съвсем скоро в един свой пост споменах нещо подобно.....

Хах, Зари, посмях се доволно.  
Тук е момента да кажа, че нЕма нужда да се напъвате- по-идеални майки от мене няма да станете. А, ако имате малко ум в главите тук е момента да чукнете на дърво, да си плюете в пазвите или каквото там правите за да държите злите сили (като мен) настрани.  
Миме, че отде ще ни изловят модераторите кой ще посмее да ни изпее като ни гледа какви сме бойни.

Това е старичка снимка, но положението сега не е много по-различно  .


Деси, мерси за клипчето. Мен ме разсмя, а Влади се разплака  . Хлапето наистина е добър артист  .

Мамо Зари, посмях се и аз на твой гръб. А преди това ме поразплака. Добре че скъпия спи на мача в другата стая, че и аз щях да съм охарактеризирана като неуравновесена.

Алхимиче, ти дори не искаш да говориш за нормалното си раждане, а се страхуваш от едно нищо и никакво секцио. Не е никак страшно  .

Щях и друго да пиша, ама стария ми мозък вече май дава на късо 

Момичета, благодаря за успокоението   Явно ще се търпи ..... А иначе и при мен като ми вадиха първия мъдрец нямах изобщо никакми проблеми с болки и ядене, но тогава не беше възпален венеца, нито имаше оток.  
Утре ще потвърдя дали ще дойда със сигурност.

Забелязахте ли как живна темата с тази щекотлива тема? Май трябва отвреме - навреме някой да провокира мозъците ни, че иначе настава такава скука тук  

А гостите на балкончето забелязвате ли?  Аз даже хванах Кремчо да проверява публикациите на едната (като мен  ). Я, мирно и запашете кирливите ризи.