За епидуралната упойка, напъните и т.н.
- Публикувана: 25 юни 2010, 16:05 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2010, 15:47 ч.
# 30
30 юни 2010, 11:18 ч.
Копирам си отговора от съседна тема:
Аз бях казала на лекарката,която ме следеше,че искам упойка.Сутринта в 7ч. ми изтекоха водите,в 10ч. вече бях с упойка и в 13ч. родих.Усещах си всички напъни,просто не усетих болка дори и за секунда.Ако имам второ дете,пак ще избера епидуралната упойка.
Виж целия пост
Аз бях казала на лекарката,която ме следеше,че искам упойка.Сутринта в 7ч. ми изтекоха водите,в 10ч. вече бях с упойка и в 13ч. родих.Усещах си всички напъни,просто не усетих болка дори и за секунда.Ако имам второ дете,пак ще избера епидуралната упойка.
# 31
30 юни 2010, 11:55 ч.
И аз не мисля, че упойката е пряко свързана с разкъсванията. За тях по-скоро е виновен окситоцина, който лекарите вливат без да питат дали искаш, особено пък като си с упойка.
Виж целия пост
# 32
30 юни 2010, 11:56 ч.
Не, не е пряко свързана, но притъпените напъни или пълната липса на усещане за тях, могат да доведат до разкъсваниа.
Виж целия пост
И аз не мисля, че упойката е пряко свързана с разкъсванията. За тях по-скоро е виновен окситоцина, който лекарите вливат без да питат дали искаш, особено пък като си с упойка.
Не, не е пряко свързана, но притъпените напъни или пълната липса на усещане за тях, могат да доведат до разкъсваниа.
# 33
30 юни 2010, 12:06 ч.
Да, така е.
И все пак по-голямо значение за мен има окситоцина (без да съм мед. лице), т.е. самото ускоряване на раждането. Защото мнението на лекари и родилки е, че колкото по-бързо е минало едно раждане - толкова по-добре. А реално се оказва, че не е така.
На мен за това ми е любопитно за коя болница става въпрос (по-назад бях попитала), защото в БГ болницата си безгласна буква и ти бодат системата с окситоцин, и корема ти натискат, и за напъните ти казват кога е дошло времето... Така че по-добре + някакво обезболяване, поне част от болките се пестят.
Имам приятелка раждала 2 пъти в Швеция и сега края на лятото й предстои в Англия, казва, че пак не ги оставят да си правят каквото искат, но обстановка, отношение, грижи съвсем различни и има право на избор; никой не й слага система ей така и да я върже на леглото с часове. Дори акушерката й препоръчвала да се разхожда, да сяда на топката и т.н.
Друг е въпросът, че като съм чела разкази на майки, раждали у дома, пак се разкъсват (може би по-малко, но пак има).
Майка ми е раждала 3 пъти, все едри бебета (3.450, 4.700 и 4.100), тогава упойки не е имало, за система с окситоцин не знам, не е с тесен ханш и 3-та пъти е с шевове.
Виж целия пост
И все пак по-голямо значение за мен има окситоцина (без да съм мед. лице), т.е. самото ускоряване на раждането. Защото мнението на лекари и родилки е, че колкото по-бързо е минало едно раждане - толкова по-добре. А реално се оказва, че не е така.
На мен за това ми е любопитно за коя болница става въпрос (по-назад бях попитала), защото в БГ болницата си безгласна буква и ти бодат системата с окситоцин, и корема ти натискат, и за напъните ти казват кога е дошло времето... Така че по-добре + някакво обезболяване, поне част от болките се пестят.
Имам приятелка раждала 2 пъти в Швеция и сега края на лятото й предстои в Англия, казва, че пак не ги оставят да си правят каквото искат, но обстановка, отношение, грижи съвсем различни и има право на избор; никой не й слага система ей така и да я върже на леглото с часове. Дори акушерката й препоръчвала да се разхожда, да сяда на топката и т.н.
Друг е въпросът, че като съм чела разкази на майки, раждали у дома, пак се разкъсват (може би по-малко, но пак има).
Майка ми е раждала 3 пъти, все едри бебета (3.450, 4.700 и 4.100), тогава упойки не е имало, за система с окситоцин не знам, не е с тесен ханш и 3-та пъти е с шевове.
# 34
30 юни 2010, 12:29 ч.
Първото ми раждане беше със спинална упойка - не усещах изобщо напъните, слушах акушерката, самото раждане беше бързо - това в Св. София /Тина Киркова в София преди 7 години. Оставиха ме до самото раждане да си правя каквото си искам, даже ме подтикваха да се разхождам, за упойка аз настоях в края на раждането, обаче имах и епизиотомия.
Второто ми раждане беше предизвикано заради страдание на бебето, бях с епидурална, напъните ги усещах напълно - оставиха ме да напъвам когато искам и усещам, също същинското раждане протече бързо, само два външни шева имах - преди година в Майчин дом - Варна.
И двете ми раждания бяха с окситоцин - и двата пъти преносвах, с много силни контракции, без особена родова дейност. Упойките и двата пъти ми ги сложиха към края, тоест забавянето на родовата дейност не се дължеше на това.
Виж целия пост
Второто ми раждане беше предизвикано заради страдание на бебето, бях с епидурална, напъните ги усещах напълно - оставиха ме да напъвам когато искам и усещам, също същинското раждане протече бързо, само два външни шева имах - преди година в Майчин дом - Варна.
И двете ми раждания бяха с окситоцин - и двата пъти преносвах, с много силни контракции, без особена родова дейност. Упойките и двата пъти ми ги сложиха към края, тоест забавянето на родовата дейност не се дължеше на това.
# 35
30 юни 2010, 12:39 ч.
Въпреки че и аз исках да усещам и контролирам положението родих и с окситоцин, и с упойка 
Упойката не ме обезболи по никакъв начин, но за сметка на това пък не усещах грам напъни.... В резултат на това напъвах от порядъка на 20 минути, ако не и повече без да имам никаква представа нито накъде да насоча напъна, нито кога, нито нищо...Имам вътрешни разкъсвания, имам и епизиотомия също.
Офтопик: Гледам чат-пат една поредица за раждане по Zone Reality и там една мама като раждаше и викаха "Браво, браво, точно така, страхотно се справяш!", а аз като раждах ми викаха "Давай, давай, давай, нищо не правиш, ше го задушиш!!!" Това, помислих си, е разликата в ражданията по света и у нас.
Едит: Сега се върнах назад да чета и гледам коментирате самите анестезиолози, момент на поставяне, дозиране и т.н.
В тоя ред на мисли исках да споделя, че епидуралната ми я поставиха чак като имах 6-7см разкритие, не можело по-рано и не като на момичето от предната страница, на което я поставили на 2см. (Не знам кога се поставя реално, толкова се бях надъхала да раждам напълно естествено, че дори не съм чела за тези неща) Поставиха ми упойката без локално обезболяване и усещането за това ще остане като топ 2 на най-силните и нечовешки болки, които е възможно да се изпитат. Мъжът ми ме чувал от паркинга как крещя
Не са ми я подавали на дози, не са ми я намалявали по време на напъните.
А и още нещо - докато анестезиолога ми поставяше упойката имах един супер силен спонтанен ритник с крака - т.е. някакъв нерв е закачил човека. Радвам се, че само с този ритник се разминах...
Така че да, явно има значение и анестезиолога, не само упойката.
Виж целия пост
Упойката не ме обезболи по никакъв начин, но за сметка на това пък не усещах грам напъни.... В резултат на това напъвах от порядъка на 20 минути, ако не и повече без да имам никаква представа нито накъде да насоча напъна, нито кога, нито нищо...Имам вътрешни разкъсвания, имам и епизиотомия също.
Офтопик: Гледам чат-пат една поредица за раждане по Zone Reality и там една мама като раждаше и викаха "Браво, браво, точно така, страхотно се справяш!", а аз като раждах ми викаха "Давай, давай, давай, нищо не правиш, ше го задушиш!!!" Това, помислих си, е разликата в ражданията по света и у нас.
Едит: Сега се върнах назад да чета и гледам коментирате самите анестезиолози, момент на поставяне, дозиране и т.н.
В тоя ред на мисли исках да споделя, че епидуралната ми я поставиха чак като имах 6-7см разкритие, не можело по-рано и не като на момичето от предната страница, на което я поставили на 2см. (Не знам кога се поставя реално, толкова се бях надъхала да раждам напълно естествено, че дори не съм чела за тези неща) Поставиха ми упойката без локално обезболяване и усещането за това ще остане като топ 2 на най-силните и нечовешки болки, които е възможно да се изпитат. Мъжът ми ме чувал от паркинга как крещя
Не са ми я подавали на дози, не са ми я намалявали по време на напъните.
А и още нещо - докато анестезиолога ми поставяше упойката имах един супер силен спонтанен ритник с крака - т.е. някакъв нерв е закачил човека. Радвам се, че само с този ритник се разминах...
Така че да, явно има значение и анестезиолога, не само упойката.
# 36
30 юни 2010, 13:44 ч.
Явно от анестезиолог до анестезиолог има Балкан разлика. Така като те чета, нямам думи за твоя
. При мен я поставиха на 3см разкритие, не съм усетила нищичко, освен лекото бодване на локалното обезболяване. Вливаха я на дози, като имам спомен за 3 такива вливания, вкл. първоначалното. Към края, когато наближаваше раждането ми казаха, че спират с вливането на упойката, за да мога да усещам напъните - усещах си ги, но болката беше минимална. Разкъсвания имах вътрешни, но за тях си имаше друга причина...
За протокола - раждането беше в Окръжна София.
Виж целия пост
...
Така че да, явно има значение и анестезиолога, не само упойката.
Така че да, явно има значение и анестезиолога, не само упойката.
Явно от анестезиолог до анестезиолог има Балкан разлика. Така като те чета, нямам думи за твоя
. При мен я поставиха на 3см разкритие, не съм усетила нищичко, освен лекото бодване на локалното обезболяване. Вливаха я на дози, като имам спомен за 3 такива вливания, вкл. първоначалното. Към края, когато наближаваше раждането ми казаха, че спират с вливането на упойката, за да мога да усещам напъните - усещах си ги, но болката беше минимална. Разкъсвания имах вътрешни, но за тях си имаше друга причина... За протокола - раждането беше в Окръжна София.
# 37
30 юни 2010, 15:15 ч.
И двата пъти раждах с епидурална, усещах и напъните, но първия път имах разкъсвания, които смятам, че не са заради упойката, а заради големината на бебето. Синът ми се роди почти 4 кг и 56 см.
Виж целия пост
# 38
30 юни 2010, 15:26 ч.
Раждах с епидурална упойка, но болките ми бяха зверски. 
Убедена съм, че ако нямах упойка просто нямаше как да ме боли повече. Явно не ме е хванала. Бях и със система окситоцин и с поставени таблетки, които да предизвикат раждането. Родих за 1 час, контролирах напъните, скачаха ми по корема, имам и епизиотомия. Живот и здраве за раждането, което ме очаква скоро - много сериозно ще поговоря с док и за окситоцина и за упойката.
Виж целия пост
Убедена съм, че ако нямах упойка просто нямаше как да ме боли повече. Явно не ме е хванала. Бях и със система окситоцин и с поставени таблетки, които да предизвикат раждането. Родих за 1 час, контролирах напъните, скачаха ми по корема, имам и епизиотомия. Живот и здраве за раждането, което ме очаква скоро - много сериозно ще поговоря с док и за окситоцина и за упойката.
# 39
30 юни 2010, 15:39 ч.
Малко офф и от мен, но по повод написаното от Стелфи за поредицата по Zone Reality. Именно от там бях най-вече провокирана да пусна тази тема. Прави ми впечатление, че там лекарите се намесват с даден етап от раждането, когато са решили, че родилката трябва да напъва. Т.е. казват й кога да го прави, дори и да няма естествени напъни. Нещо, от което се оплакват и много майки тук.
Виж целия пост
# 40
30 юни 2010, 15:55 ч.
Това е просто... нечовешко, как без локално обезболяване?!
И 2та пъти раждах в Шейново, и 2та пъти ми я сложиха на 5-6см. разкритие - преди това било рано - така обясняваха и на курсовете за бременни; и също и 2та пъти като наближа пълно разкритие спираха вливанията (може би на 3 пъти ми вливаха). Като усещане имах, т.е. усещах контракциите и как бебето притиска, но напъне - не.
Анестезиологът има голямо значение. Първият път нищо не усетих - нито от локалното обезболяване, нито от слагането на самия катетър; вторият път беше кофти (хем специално викнаха нея лекарка), точно силна болка - не, по-скоро тъпа неприятна. И месеци след това ме болеше кръста на същото място.
Виж целия пост
Поставиха ми упойката без локално обезболяване и усещането за това ще остане като топ 2 на най-силните и нечовешки болки, които е възможно да се изпитат. Мъжът ми ме чувал от паркинга как крещя
Това е просто... нечовешко, как без локално обезболяване?!И 2та пъти раждах в Шейново, и 2та пъти ми я сложиха на 5-6см. разкритие - преди това било рано - така обясняваха и на курсовете за бременни; и също и 2та пъти като наближа пълно разкритие спираха вливанията (може би на 3 пъти ми вливаха). Като усещане имах, т.е. усещах контракциите и как бебето притиска, но напъне - не.
Анестезиологът има голямо значение. Първият път нищо не усетих - нито от локалното обезболяване, нито от слагането на самия катетър; вторият път беше кофти (хем специално викнаха нея лекарка), точно силна болка - не, по-скоро тъпа неприятна. И месеци след това ме болеше кръста на същото място.
# 41
30 юни 2010, 15:56 ч.
Както вече ми става ясно- в България всичко си е по нашенски.
Дори и добрите практиси са опорочени.
Виж целия пост
Дори и добрите практиси са опорочени.
# 42
30 юни 2010, 15:57 ч.
Явно има разлики - аз раждах само с акушерка - тук е така, ако няма някакъв проблем няма лекар.
Но акушерката беше страхотна - хем ме окуражаваше, хем ме водеше. Изобщо не ми се е карала или обвинявала, през цялото време ми казваше, че добре се справям и ме поздравява затова.
Въпреки че чувствах напъните се водех по нея.
А анестезиолога като ми слагаше упойката ме питаше къде какво чувствам - ляво, дясно. Но естествено беше с обезболяване преди това!
Виж целия пост
Но акушерката беше страхотна - хем ме окуражаваше, хем ме водеше. Изобщо не ми се е карала или обвинявала, през цялото време ми казваше, че добре се справям и ме поздравява затова.
Въпреки че чувствах напъните се водех по нея.
А анестезиолога като ми слагаше упойката ме питаше къде какво чувствам - ляво, дясно. Но естествено беше с обезболяване преди това!
# 43
30 юни 2010, 17:50 ч.
Първият път раждах с епидурална упойка. Боцнаха ме, когато контракциите ми бяха вече на 2 мин, а нямах никакво разкритие. Не са ме обезболявали преди да ме боцнат, а и самото боцкане на фона на болките от контракциите го чувствах като охапване от комар. 
Родих след това за час и половина. Усещах всички напъни и самото излизане на бебето. Без епизиотомия, само с 1-2 козметични шева.
Вторият път раждах без упойка, без епизиотомия и без разкъсвания.
И двете в Швейцария. И при нас се ражда само с акушерка. Само накрая при излизане на бебето идва някаква асистент-докторка и следи как текат нещата. И ако има проблем, тогава се намесва.
Виж целия пост
Родих след това за час и половина. Усещах всички напъни и самото излизане на бебето. Без епизиотомия, само с 1-2 козметични шева.Вторият път раждах без упойка, без епизиотомия и без разкъсвания.
И двете в Швейцария. И при нас се ражда само с акушерка. Само накрая при излизане на бебето идва някаква асистент-докторка и следи как текат нещата. И ако има проблем, тогава се намесва.
# 44
1 юли 2010, 10:46 ч.
Раждах с епидурална упокойка, усещах напъни и всичко, без болка 
Виж целия пост
Препоръчани теми