Борбата с рака- духовното оцеляване и физическото преодоляване-20

Момичета, благодаря 

    Здравейте! Колежката ми беше оперирана от рак на гърдата, проведе химиотерапия и уж всичко беше наред. Сега, за голямо съжаление има разсейки в черния дроб и мозъка. Предстои й операция спешно операция на мозъка. Ще съм ви благодарна за съвети и препоръки!

Момичета, има ли сред вас такива, които пият/са пили Фемара (Летрозол) и към момента на диагностициране не са били в менопауза? Питам, защото се чудя дали се предписва по принцип и на по-млади жени?

Аз мисля, че няма такива, а и в листовката ясно пише, че се предписва при жени след настъпила менопауза...
Ето тук пише:  http://www.medicine.bg/public/listovka/35051s.pdf

За съжаление, истината е че никаква комисия не заседава! Когато човек отиде на регистратурата в дисп ти изготвят картона и ако не съобщиш че искаш да се регистрираш точно при някой лекар те пращат при някой, ей така може би който е по-свободен, има по-малко пациенти. После в кабинета ти чете епикризата, може евентулно преглед и това е момичета! Лечението е определено, после протокола го подписват още двама доктори и това е комисията! И после, както вече казах по пързалката надолу!
Това е нашето мило родно здравеопазване! А в белите държави - наистина има онкокомитет, но той се състои от лекуващите доктори -хирурга който е оперирал, химиотерапевта назначил химиотерапията и лъчетерапевта назначил лъчетерапията! Това са естествено докторите които са напълно запознати със състоянието на пациента по време на операцията, по време на лъче и химио, те трябва да определят и необходимостта от последващото лечение, вида му и неговата продължителност!А също и така от какви изследвания се нуждае всяка една от нас!!!! За съжаление тук  у нас това рядко се случва и то в определени случаи!!!
Т.е да го кажа в прав текст - ако искаш при определени доктори, трябва да платиш!!!!!!
Моля момичета не си мислете че баба Маргич е обзета от негативни мисли! Напротив! От одавна вече не се впечатлявам от това, че отивам в диспансера в ранни зори  и към обяд си тръгвам весела и щастлива със заветната опаковка летрозол, защото фемара няма от пет месеца и няма да има!
Мога още да продължавам много по темата, ама няма смисъл, защото не мога нищо да променя! А вие момичета не се натъжавайте, защото нали знаете, че господ ни обича и бди над нас! И аз ви обичам също - ваша баба Маргич която преди няколко часа се завърна от онкодиспансера , както казах весела и щастлива!!!!!!!!

Да, за да се приема, трябва да се спре цикъла. Въпросът ми е дали изобщо има практика да се прилага вариант спиране на цикъла+фемара, вместо спиране на цикъла+тамоксифен при по-млади жени. Извинявам се, ако въпросът ми изглежда глуповат, но не съм чела по-старите теми, а от различните ръководства за прилагане на препарата на чужди онкологични асоциации съм малко объркана относно този вариант.... 

   Добра среща,момичета
Рядко пиша но искам да подкрепя Маргич не само защото я обичам и ценя много а,защото е самата ИСТИНА.
И най-вече да споделя че,има и по-големи парадокси.Ако си от по-малък град а си опериран в Голям град носиш епикризата
и диспансера в Малкия град те регистрира и никакъв комитет не те преглежда не разговаря и никакви такива екстри
просто ти назначава каквото има в аптеката на онкото и това е.Като почнеш да питаш иси търсиш правата ти казват
като си недоволен знаеш пътя към Големия град или къде им са частнити кабинети.АБСУРДНА ДЪРЖАВА пази Боже който върви по тази ЖАРАВА.
 И аз да кажа това не е Песимизъм а още по-голям хъс да се борим и да им доказваме че,сме ЖИВИ ХОРА с огромна жажда за живот.
 Мога много да споделя но,няма смисъл нищо няма да се промени за съжаление.
 Та SENNI думата ми е дерзай
 На всички момичета весело лято и 

Видях темата преди време, но тогава не мислех, че един ден ще пиша в нея.
Ракът е и в моето семейство. Едната ми баба има две операции и двете са успешни. Чувства се отлично и тази есен, живот и здраве, ще празнува 90 годишен юбилей 
Не така добре обаче се стекоха обстоятелствата около майката на съпруга ми. Не искам да изпадам в подробности около операциите, защото не е това най-важното. В момента тя е настанена в хоспис във Варна и може би изтичат последните й часове  Ужасно е  Чувството, че си безсилен пред болестта е кошмарно. Как да си дадем сили един на друг??? Тя усеща какво се случва с нея и не иска да вижда никой от семейството. Какво да направя? Сигурно постът ми е объркан, написан през сълзи.
 

Да Senni, има го точно този вариант .Имам позната ,която трета година се лекува по този начин.При нея золадекса даде много бърз отговор - т. е. спря й цикъла.И сега е на Фемара,няма мета при нея. Тя попрекали със сцинтиграфиите и за това сме сигурни ,че е в ремисия.
От нея знам ,че при има и жени при които не успява Золадекса.И още тази комбинация й предложеха в В Александровската болница в София.

Прасунчо, съжалявам скъпа за това, което се случва, но живота е безмилостен към някои.
Ненапразно от това заболяване умират твърде много хора. Открива се често късно и случайно, защото не боли. Просто нищо ти няма до един момент, когато случайно разбираш, че имаш рак. И този рак така бързо е разпрострял пипалата си в цялото тяло, че става невъзможно лечението.
Единственото, което мога да дам като съвет е, да я обграждате с цялата си обич и внимание на което сте способни. Мисля си, че ако наистина има друг свят в който отиваме, там тя ще живее с тази обич, която сте и дали.

Danaya, направо ме озадачи с този пост. А има ли някой, на който золадекса не е спрял цикъла.

Хули, мерси за подкрепата 
Това, от което всички ги боли най-много е, че тя не иска никой до себе си. Тъжно е и боли, много боли 

Да ,от второ ръка е сведението ми ,но нямам причина да се съмнявам в истинността .Жената от която го знам не гони сензации.
Прилагането на золадекса цели медикаментозно прекратяване на цикъла.И имало е жени при които това не се постига .
От там на сетне не зная как би следвало да се продължи с терапията?!

Ами  според мен я гледате твърде състрадателно и с това й припомняте ,че е обреченаМного е тънка нишката .....
За известно време се отстранете и после  по- спокойно се дръжте поне докато сте при нея.

Наистина чувството,че си безсилен е ужасно.
Днес на баща ми му откриха тумор на лимфен възел.
Отначало докторите го лекуваха за настинка, след това бронхит и това в продължение на месец. Стигнахме до София. Там му направиха биопсия,резултата от която излезе днес-тумор на лимфен възел. Искат да го пратят в Русе,но ние настояваме за Варна,мислейки че има по- добри специалисти. Какво ще кажат тези,които са минали по този път? Засега не предвиждат операция,а лечение. Много зле се чувствам, чувствайки се така безсилна.