За умората - как да оцелеем?

позната ми е тази история. аз бях оразяла доманинската работа до минимум. който иска да си готви сам  за децата нали има. мъжО да се оправя сам. не гладя, за децата само. мъжО да се оправя сам. не пазарувам. за децата поръчвам по нета. мъжО да се оправя сам. ей на тоя принцип бях. като не вдена се изнесох. и не съжалявам, едното дете по-малко за прислугване. иначе и до днес си разсъждавам така, по-добре децата да се набеснеят навън, отколкото аз да чистя, а те да развалят след мен. като дойде събота и неделя ще позачистя. вечер не слугувам на къщата. щом децата си легнат е моето време за телевизия, компютър или хоби, или просто си лягам и аз ако съм много уморена

 И аз съм на този принцип  Майка ми до ден днешен не може да проумее как предпочитам да излезем с децата на вън вместо да изчистя, измия, изпера, сготвя.... Отговора ми е че домашната работа никога не свършва, за сметка на това годините минават, децата растат... Не им трябва стерилна обстановка, а много внимание и любов на тези деца. Ако сме гладни и няма време за готвене, винаги може да си направим яйца  . Всъшност аз готвя само веднъж в седмицата, в събота. През останалото време децата се хранят в училище аз в работата... абе гладни не оставаме.

умората ,ако е само физическа има само едно лекарство-тотален игнор!
не чистя повече от веднъж дневно-и то ,не основно!
готвя само за вечеря-караме го на суровоядство 
децата ми спят на тишина-аз вечер само за себе си мисля-или за мъжа ,ако е наоколо,че и той далеч работи напоследък 

с него имам уговорка-ако му се яде нещо по-така-да си сготви!,ако иска да е по-чисто и прибрано-да почисти!-и той се научи да готви,и то много добре  ,виж за чистенето-само ако го хванат бесните ,но пък колко добре прескача препятствия от кубчета,книги,един тон плюшени мечета и коали...

Савина,според мен проблемът ти е в големите очаквания,и във вискоките критерии 

 Тази постоянна умора не е добре за теб, децата и цялото ви семейство изобщо. Включи активно таткото когато е вкъщи. И нашия беше станал един ленив вечер след лекции, но годината приключи и тати не се сети да се включи. Приложих малко непукизъм и влезе в час   Ако изплачат нощем него бутам а аз "продължавам" да спя:) Сутрин той им прави млякото (още само АМ приемат за закуска   ) сменя ги и ги храни. Когато мама се събуди тогава като междувременно ми пазят тишина   и вкъщи не го оставям помага с каквото може въпреки мрънкането изпарявам се от хоризонта път той да си мрънка  . Гледам да почивам когато те спят или излизам с приятелки щом мъжо е вкъщи де Свекървата пък ги извежда, има голямо желание да бута тежката количка няма да го троша я през това време с мъжо излизаме заедно това наистина много ме разтоварва емоционално Не чистя всеки божи ден, а също така готвя 2-3 пъти седмично децата са на ДК и това ме устройва идеално.

Хитринки на заети момичета за справянето с  домакинската работа (несвързано с деца)

1. Плочките в банята мия докато чакам да подейства маската за коса 
2. Боклука хвърлям в торбички за пазаруване, когато излизам по друга работа.
3. Пазарувам по-рядко по списък. Примерно правя списък за седмицата и ползвам активно фризера...
4. Полуфабрикатите не са добър избор на храна, но винаги може да си направим по-голямо количество тесто за пица и да го замразим, да си опечем повече чушки и да ги сложим в кисиики във фризера, а следващия път просто да ги размразим... всъщност доста са нещата които можем успешно да замразим и след това да не минават за безвкусно ястие.
5. Не готвя всеки ден, а през ден. Тези които се сърдят, че ядат два пъти едно и също да се замислят малко.... (това особено ако се храним вкъщи само вечер) Е яденето може да се разнообрази с различна салата примерно...
6. Пода в кухнята се мие по-бързо ако е добре напръскан с обезмаслител 
7. Рафтовете по секциите не са подредени със сервизи и дребни нещица. Това пречи на бързото прахопочистване. Мястото на чашите е в шкафовете.
8. Знам точно колко време е програмата на пералнята с която най-често пера. Това означава, че мога да пусна прането и да изляза някъде извън дома за 2 ч 20 минути, а като се върна да простирам.
9. Ползвам тефтерче в което си записвам какво и кога трябва да се свърши (органаизер). Така не се налага постоянно да мисля за предстоящите задължения и психически съм по-спокойна.
10. Позволявам си в неделя да си направя кафето (млякото с какао) по пижама и да връча закуска купена от магазин.. След това демонстративно да не събличам пижамата до обед 



Сигурна съм, че и вие имате хитринки за справяне с ежедневните грижи, които могат да са полезни.

 И аз съм скапана. Признавам,че у нас е тотална джунглапрез последните два дни.Само готвя,мета и пера. Другото съм го отсвирила.Свалянетона тежката количкабез асансьор, после тичането нагоре да взема децата че да не се изсипят от кошарите...единияходи една,другото го нося в ръце,заметната с чантата с бурканите за кухнята,откъде намирам трета ръка да заключа входната врата и аз нз...
Направо съм като парцал.
И пари за някакво пазвлечениевсе не остават,та главата иумът ми също са пренавити.Понякога си мисляченяма да изкарам дълго. Сутрин особено се чувствам като паралитик,не успявамда си помръдна кракатаида ги принудя да ме вдигнат от леглото

Mила савина, на мен по-скоро ми звучи като психическа умора, отколкото физическа. Според мен на първо място, трябва наистина да 'отсвириш' някои изисквания както към хигиената, така и към другите 'дребни' нещица, които вършиш всеки ден. забрави за гладенето, за ежедневно пробиране на играчки /аз поне две години подритвах играчките, колкото да може да се минава, и ги подреждах само когато имах прилив на енергия./ таткото задължително трябва да ти помага, защото неговото неучастие е част от проблема ти. аз бях в твоето положение цели две години, и докато го убедя, че трябва да помага, минаха толкова разправии, че в крайна сметка се разделихме. /не само заради това, де  / да не говорим, че той беше адски претенциозен към всичко и държеше къщата да е като музей и чорапоте да са му сгънати по специален начин... 

така че - определи си два дни, в които той да остава вкъщи, по два - три часа, примерно, и си намери някакво занимание, можеш дори да си четеш книжка в парка сама, или да пиеш кафе с приятелка, да ходишна спорт...
ще видиш как след тези три часа децата ще ти изглеждат като ангелчета. вече не бих казала, че най-добре е да вземете жена, защото за имах помощница, и заради това таткото още повече се отдръпна от задълженията си, вместо да помага, още повече 'работеше', за да плащаме на жената. но не пречи да наемеш някоя баба, или студентка, за да излезете двамата веднъж седмично вечер, след като заспят.
пак искам да повторя, че според мен си психически изтощена и трябва да намериш време за себе си. така ще имаш енергия за всичко. щом Господ ти е пратил такова щастие, значи е преценил, че имаш сили.  /ще се опитам да намеря от моите стари постове, за да видиш, че всички сме минали и продължаваме да вървим по таз алея на 'гордостта и славата', на която всичко си правим сами./

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=44537.msg849554;topicseen#msg849554 ето я.  малииииии, какво е било... добре че се забравя всичко. остава само едно мноооого хубаво нещо - сега - когато са на 6 годинки - сутрин , ако успея да стана преди тях, и са се разпищолили на всички страни в леглото, и слънчицето им огрява косите, и ги чака новия ден, с новите ожулени колена... с новите усмивки и смешки, и скубане на коси, и някой друг сопол... толкова ми е хубаво, че съм минала през всичко това и благодаря за всяка такава сутрин. 

мамамила, колко хубаво казано, разплака ме, това са моите щастливи мигове, сега следобед ги гледам как спят с розови бузи в слънчевата стая... а щом чета тука е ясно че и при мен не е лесно. таткото не помага и проблема ми е че аз губя много време да се ядосвам от това, защото и спокойното обяснение и караниците имат един и  същи резултат - никакъв. като ви чета - нищо няма и да стане. както беше писала мама в друга тема - просто свикваш ,особено когато нямаш избор. физическата умора е в основата на всичко - тя ни кара да се сриваме пред детските главици. и при мен половината от храненията завършват със сълзи - аз, не те. като погледна вечер кухнята след тях...  когато си уморена гледаш на света неадекватно, пресилено, безумно , принципа е само един - когато спят спиш и ти независимо от купчината за гладене или тъпия сериал който евентуално ще те разведри.

Мдааа... точно там е работата - че от физическа преумора и системно недоспиване се сриваш психически. Мен това ме е яд най-много. Ставам изнервена, крещя по децата за глупости... после се мразя, ама какво от това...  Напоследък установявам, че преумората може да е и опасна. Като не съм се наспала няколко дни подред физически нищо ми няма, дори не ми се спи, но не мога да си събера акъла. Ставам разсеяна, невнимателна... Миналата седмица 2 пъти минах на червено, което по принцип никога не правя.  Единият път изобщо не видях светофара, а втория - видях светофара, видях че е червено и изобщо не му обърнах внимание.  2 секунди след като излязох от кръстовището ми стигна до мозъка, че трябваше да спра, ама... Добре, че и двата пъти нямаше много коли, та не стана някой сакатлък.  Но ей от такива глупости стават белите.

съгласна съм, че се губи концентрацията от изтощение и може да стане сериозно. и аз имам моменти, в които имам милион неща за вършене и просто в момента не се сещам какво имах да правя и си седя пред телевизора. после се сещам и се позва бързането и да се чудя как можах да забравя това или онова. а мъжкото нищоправене аз не могах да свикна 

ооох,мъжкото нищоправене си е класика   -а ние ,дето не работим и сме вкъщи не сме правили нищо цял ден  какво толкова-две деца,пране,гладене...вие знаете   

майката му е да не обръщаш внимание,и да си намериш техника за спасяване на разума-дали ще го заливаш с катран мислено или с розови цветчета-важното е да ти действа добре на психиката
а за сакатлъците при шофиране  имах един случай да стигна до магазина с отворена врата на буса

да, това с пресичането на червено ми се е случвало и на мен веднъж, изобщо не ми мина през ум да погледна светофара. чух спирачки, брони, един сърдит човек излезе да ме гледа заедно  с друг сърдит човек от предната кола... извиних се стопъти и благодарих че не съм под гумите им, но това беше много преди децата и не искам да си спомням за този период.
сега от умора просто не се вглеждам и вслушвам в тях, а всяко мрънкане си има причина, ако погалиш,отговориш, разкажеш книжката, подадеш водичката или извадиш пръстчетата от кофата за боклук всичко ще приключи без сълзи. в тази възраст грешките на децата са грешки на родителите. утеха ми дава д-р Спок, там има много мъдър хумор, той казва : в тази възраст е важно да давате на детето си любов . как става това? опитайте да крещите по-малко
савина, много ти е трудно, сигурно и работатати е тежка. аз си представям че като тръгна на работа, а децата на ясли няма да е по-лесно, но поне ще се събирам с децата с безкрайна радост, ще успявам да изключа от битовите дивотии в офиса, ще говоря с хора от друга среда, ще бъда отново аз, или най-малкото ще имам причина да облека нещо без лекета от спанак и каша:).
не знам какво да ти напиша, кураж

и аз си мислех, че си върна моето аз, ама не става. явно промените да трайни и няма връщане назад 

и аз имах такива надежди ....