детските игри на открито

Най-много ми харесваше федербала и "Стражари и апаши". как се играе на това"да бие.."??

И ние играехме на ластик до припадък, на народна топка, пътни знаци, федербал- много, на ръбчета. Абе движехме се много. Сега като гледам как играят децата няма нищо общо с преди, предпочитат повече да стоят и да си говорят май.

Децата пред нашия блок предимно ядат сладолед,чоплят семки и слушат чалга по мобилните си. Лошото е,че и дъщеря ми копира от тях,просто си седи на пейката и иска да яде нещо..

Stelfy мерси за припомнянето    . Хайде мами не само да кажем на какво сме играли като деца а и как се играе  А как се играеше това ораторе бораторе ........  Това с двата отбора и веригата която трябва да се разцепи и ние сме го играли ама каква беше крайната цел  и мисля че единият отбор питаше царьо искаш ле сироп  не си спомням за съжаление ....

Ние наричахме тази игра Цепеница. Ако разделиш веригата, един от играчите на противника преминава към твоя отбор. Ако не успееш да я разцепиш, ти преминаваш към противника. Накрая всички играчи се събират в единия отбор и той е победител.

Сигурно ги повтарям, но тези, за които се сещам, са: Стражари и апаши, Кралю Порталю, Държави (пишеха се имената на държави в един кръг и се броеше нещо), Замръзни (един броеше със затворени очи и като кажеше "Замръзни", всички спираха), Какъв цвят е реката, Дама, Ластик, различните игри на топка (примерно един подава топката на играчите с думите "Обичаш ли, обичаш ли... моркови" и ако обичаш моркови, я хващаш, ако ли не - отбиваш я), Истината или се осмеляваш... много са

На Цепеница и ние играехме много - колко са ме болели китките от тази пуста Цепеница 
Имаше една игра, която не си спомняк как точно се играеше "Царю честити" Имаше там някакви крачки - миши, котешки. Млко ми е мътно какво точно представляваше, но много я играехме.
Имаше и една игра на ластик. Двама държат ластика, правеха се някакви движения и ластика образуваше плетеница. Ама и това как точно ставаше  След това третият се засилваше и трябваше или да прескочи замотания ластик, или да пропълзи отдолу, или да се промуши някъде между плетениците така, че никъде да не го закачи. Само като се сетя колко високо сме скачали 
Друго. Обичайните гоненица, криеница. Сещам се,че и някаква замразяванка имаше. Народна топка, футбол, Магаре, Пиян морков, Маймунка. На фунийки също много играехме, катерехме се по дърветата, карахме колелета, карахме също лагерни колички. Чудя се какво ли е станало с моята лагерна количка. Токова си я обичах. Колко пъти съм оставяла част от кожата си по асфалта като се отъркалвах на някое спускане.

Ха-хаа, да Беше нещо от сорта на "Царю честити, колко ти е часа?" И отговора "5 миши" (примерно). И трябва с 5 миши крачки да минеш напред към "царя". Май двама души седяха на известно разстояние от гърба на "царя" и се редуват да питат колко му е часа. Целта е да го стигнеш първи и тогава ти ставаш цар. Нещо такова май беше

А как се играеше това "ораторе-бораторе"? Аз си спомням мелодията и текста на песничката "ораторе-бораторе, кажи какъв да бъъъъде тоз!". И после какво ставаше?

А защо според вас сега децата не играят вече на подобни игри? Не непременно същите, но на съвременния аналог на групови игри на открито?
Определено не е защото няма приемственост между родители и деца, понеже нямам спомен някога майка ми да ме е инструктирала как се играе на народна например. Тези игри сякаш винаги са си съществували и от малко по-големите деца се предават на малко по-малките, когато станат част от бандата. Какво се е променило не знам.

Но в интерес на истината в градинката на "Седмочисленици" има нещо като едновремешните банди и децата ритат топка по стената на църквата, играят доста на криеница и на някаква осакатена версия на народна топка, в която няма 2 отбора, а просто тумба деца между консулите и когато те очукат нищо не се случва (не изгаряш тоест), а просто продължават да мятат топката напред-назад и толкова

Другаде обаче не съм виждала да се играе така.

Според мен основното да няма много деца играещи навън днес е, че няма място където да се играе. По-малка вина имат компютрите и телевизорите. Къде да караш колело, примерно, като навсякъде фучат коли. Пред блока, в който израстнах, сега няма място за игра - кола до кола е отпред. Преди годи беше празно, имаше само няколко коли. Блокът, в който живея сега, е същата работа - паркингът е пълен, не става за ритане на топка. Израстналите там си спомнят какво огромно празно игрище е представлявал  в детските им години. Ваканциите си ги прекарва като малка на село. По цял ден кръстосвахме улиците - една тайфа дечурлига. Сега къщите в същото това село са празни. Почти никой не живее там.

Права си, ston, днешните деца не могат да играят на улицата, както играехме ние. Голяма част от детските площадки са занемарени или със сменено предназначение. Но трябва да признаем и друго - има много по-малко деца. В блока на родителите ми, от 26 апартамента се събирахме 16 деца. В блока, в който живея сега има 16 апартамента и само 4 деца в тях.

В нашия квартал има място за игра,ама що ли си мисля,че спокойно не бих пуснала детето ми да си играе!?!До един детски магазин висеше снимка на педофил ,а вчера ровейки в храстите за охлюви след дъжда намерихме спринцовка.Та колите са ми малък проблем.
Иначе с баба или дядо в голямата ни градинка е пълно е деца и особено сега виждам и доста големи,тинейджъри.Ваканция е!
Момичета на по 8-9год. си играеха на ластик и ме върнаха в спомените ми.
Ние много играеха и на народна топка и белот.

Хубаво е да се мята фрисби, вариантите на бадминтона също стават. По-големичките момчета, пък и момичета е хубаво опитват джитбол - като тенис, но само с крака, нужно е малко игрище, произволен размер.
Но това са по-скоро спортове. Имат повече стстезателен, отколкото развлекателен характер.
Детските игри в тайфа са съвсем друго, то е по-скоро начин на живот, днес едно, утре друго - изграждане на къщи, издирване на неща, бърборене на щуротии. Там децата сами определят заниманията си.

От всичко горе изброено,май не срещнах само играта на ''лепка'' с картончета от кибрит .

Аз обожавах да играя на ластик 

Аз като по-малка вероятно от вас, мога да потвърдя, че тази игра "Царю Честити" точно така я играехме, но мисля, че по друг начин сме й казвали.

Относно този вид народна топка - имаше го и по мое време, мисля, че "Малка народна" му викахме, просто когато няма деца за два цели отбора, играехме така. Защото като се сложат двама консули и поне по трима да са във всяко от двете полета, това автоматично прави 8 деца, а невинаги се събират по толкова. Имаше и един т.нар. "петел", ако сме нечетен брой, играехме с "петел". Ако всички от един отбор изгорят, влиза "петелът", който ако хване топката, може да спаси останалите от отбора. Това беше супер вариант, защото така се оправяше нечетната бройка, а и всички играехме. Обикновено "петел" ставаше някой, който е по-добър и пО можеше да хваща топката.

За стражари и апаши - на различните места, дето го играех, беше само гоненица, нямаше стрелки, е, пак имаше това със затвора и това с паролата... А това, в което пишехме стрелки, си му казвахме "Стрелки" - по цяло лято го играехме и точно по начина, по който обясниха по-горе.   

Сега моите добавки:

1) Играта "Замръзни" по мое знание (или поне при нас  ) еволюира до игра, в която един човек жуми, а другите го питат каква е водата - течна, твърда или газообразна (боже, кви думи сме ползвали като се сетя ) и този със затворените очи казва едно от трите, после брои до 10, всеки тръгва нанякъде и на думата "СТОП" спират всички. Той тръгва със затворени очи и трябва да хване някого, като при твърда нямаш право да се двишиш, при течна можеше да се движиш малко (клякане, навеждане), но мисля, че пак оставахме на място, а при газообразна си ходиш. Разбира се, следващият, който жуми, е този, който бъде хванат.

2) "Държави"/"Континенти" - рисува се с тебешир на земята една окръжност и се разделя на съотв. брой равни части спрямо броя на играчите (като торта разрязана). Всеки стъпва с един крак върху своята си държава/континент (сам си казваш коя си избираш, т.е. вс сам си измисля) и един се избираше, който играе пръв. Той затваря очи и брои до Х (не помня колко  ). Всички се разбягват на всички страни, възможно най-далече. После този, който е броил, си избира една "жертва" и казва: "Ще те стигна с 5 великански крачки, 5 мечешки и 5 миши!" и тръгва към него, като се следи дали спазва съотв. брой казани от него крачки. Ако успее да стигне до другия, настъпва го (ние не се настъпвахме ако сме с нови обувки, да ги пазим  ) и му взима част от територията. И така се играе, докато един не завземе примерно половината земно кълбо. 

3) "Кър" - доста е дълга за обяснение, но много любима игра.

И всякакви гонитби по катерушките без да слизаш + кент купе по двойки (с измислянето на знаците беше голям майтап).

Другите вече ги казаха. 

А може ли да кажете какво е това "ораторе-бораторе"?