Майчета 2009!

Мама Роси, възможно ли е днес да съм видяла Додо в Борисовата? Беше с една баба, затова не бях сигурна, но много ми заприлича на него! Дано приключват вечв проблемите при вас!
Валче, какво стана, пристигна ли благополучно?
Смехо, дано се оправя бързо Ицко! За слагането в количката - и ние сме така, то е едно изпъване в мост и истерични ревове, още като усети накъде отиват в нещата. Ама засега аз съм по-силната и успявам да го сгъна и напъхам...  
Мигле, на теб не ти е до смях, но аз се посмях с твоето описание на ежедневието.   И ние хвърляме всичко, а като щъка насам-натам из стаите гледа какво може да се събори на земята. На нищо не му е мястото на масата, да речем - трябва да е на пода.
Аз да докладвам, че май приключихме с температурата и разстройството, от днес сме на общ режим, дано не ни изненада пак.
КайРен, отново много интересен разказ и снимки!!  
Ох, щях да пропусна -   на Nijntje! Много здраве и щастие!!
И   за малките близначета...

Зайо, определено зоопарка си заслужава. Само изчакайте девойките да пораснат малко, за да имат спомени от това прекрасно място. Аз имам съмнения, че Оги ще си спомня за това, което е видял и преживял тук.
За съжаление това може би е последното ни пътуване до Сингапур. А има още толкова много неща да се видят. Със съпругът ми обсъждахме възможността да идем да поработим и поживеем там, но засега отхвърлихме идеята, защото Оги много тежко приема отделянето от средата и приятелите си. Затова сме си оставили една вратичка - като пораснат малко дребните, да осъществим и тази си мечта .

smehorana, при нас обикновено подобно разстройство се дължи или на нова зъбна придобивка или на не особено читава храна. Надявам се бързо да му минава на Ицко.

Мигле, с Божко от сега е добре да се разберете за това хапане. Повтаряй му със сериозен тон, че това не е хубаво, че боли, всеки път, когато ухапе.

Ох не съм само аз по нощите   и КайРен е писала преди час и половина .
Аз ставах да кърмя младежа преди малко и сега от мисли не мога да заспя  .
Яд ме е на сестра ми, че не се справя с кърменето и най-вероятно скоро ще са изцяло на АМ. Явно не иска да го кърми младежа и изтъква безброй причини да не го прави. Знам, че и на адапте ще порасне, но пак ме е яд  . Аз явно много искам да се кърмят, майка, която й помага също, но явно тя не иска  . Извинете, че ви натоварвам, но на кой да кажа колко ми е тъпо и гадно   . Даже си мисля, че и колкото племенницата ми няма да успее - три месеца и половина. Тя верно, че иска да й е трудно  .  
Иначе ние сме добре. Изби ни 6-ти зъб   и се надявам да сме минали разстроената фаза. Кухнята я ядем много трудно, с хиляди песнички и занимавки. Мисля да минем на втора група, където храната е на по-едри парченца и да видим дали ще я ядем  . Все още не ходим сами, макар вкъщи да правим по 2-3 крачки. Навън изобщо не се престрашава и се водим за една или две ръчички.

Боби, тук при нас вече е 9.30, не пиша точно по нощите .

Иначе разбирам чудесно безсилието ти, но не можеш да направиш нищо повече. Всяка майка сама взима решение кое е най-доброто за нея и детето ́и. Понякога нашата настоятелност може да има точно обратния на желания ефект.

В какво се изразява реакцията на Оги, че ми е любопитно? Стефан е по-голям, но му е обяснено защо се налага промяната. Ето, сега е без братчето си с не виждам никаква реакция. Ако го питат си обяснява. Със сигурност му е тъжно, но не го е показал. Знае, че ще ходи на ново училище, ще има куп приятелчета и лятото ще се прибираме при бабите, ще се вижда и с децата от ДГ.
След 6 г децата имат осъзнати спомени. Ето, Стефи макар и малък го заведох на Планетариум и адски се кефи на всичко свързано с звезди, планети, космически кораби и Космоса. Да видим колко ще помни обаче....
Снимките от зоопарка са страхотни! 
bobito2, недей да се тормозиш за племенницата си и реакцията на сестра си. Аз така абсолютно безмълвно реагилах когато кумата са похвали, че още в болницата пила хапче за спиране на кърмата. Малката принцеса се развива перфектно и е много сладка, та решенията ги взимат родителите в крайна сметка.
Ники много добре реагира на липсата ми, хвани се перфектно и заспива без ревове. Слава богу!

Хилоу ви:))
Аз да се включа относно спомените...не съм съгласна ,че едва след 6-тата година имаме осъзнати спомени Спомени и то осъзнати можеш да имаш и на 4г., даже има известни случай на деца,които пресъздават с удивителна точност преживявания ,които са имали на 2-3г...Всичко е относително и зависи от това,колко възприемчиво и емоционално е детето в конкретния момент или възраст
Няма да продължавам с  какво съм учила, ще посоча собствен опит-помня много добре нещата от детската градина, помня добре и посещенията с детската на Делфинариума, имам ясни спомени от морето- говорим за възраст 4-5 г., пътувала съм извън БГ-то от ранна възраст -помня и части от това..Баща ми го командироваха за 3 г. в ГДР и лятото сме ходили при него- Ами помня посещението в Зоо-то в Берлин много ясно-била съм на по-малко от 5 г. и т.н  
Знам,че малкия няма да помни нищо сега,но искам да свикне да пътува и общува,  и за това го влачим навсякъде с нас, пък след година-две съм сигурна,че и откъслечни спомени може да успее да си създаде
В този ред на мисли KayRenn- снимките и разказът ти са безценни-един вид малко виртуално пътешествие и за нас
bobito2, според мен кърменето е осъзнат и желан процес първо от майката   Ако тя не смята това за нещо задължително и необходимо, то няма смисъл да се насилва..Представи си каква картинка и усещане за малкото още е една нервна майка, която само пуфти и се муси,когато малкото суче.. Някой тук беше казал,че кърменето трябва да доставя удоволствие, с което съм съгласна
Аз самата кърмих въпреки всичко, имам предвид организмът си, до 6-тия месец...Само аз си знам какво ми костваше да изцедя и 10м. кърма..На какво приличаха гърдите ми и какво е усещането да гледаш как бебето иска,ама няма какво да дръпне...Ами на финала си казах- "Ам= щастлива мама" Малкия даже не забеляза разликата, а аз си отдъхнах..От страни това беше коментирано как ли не, включително и че съм била лоша майка, щом не съм искала детето да пие кърма, а съм го тъпчела с химии, че съм се предала лесно....Така ,че да е живо и здраво детето,пък с кърма или АМ, ще порасне..поне това беше мисълта, която ме крепеше като ме коментираха  

Аз съм психично болна на тема кърмене
И не знам от къде ми е  - не е по наследство във всеки случай.  Аз се избивам сега на едни мацки от Зачатие да им давам акъл, но за тях явно това не е идея-фикс и си ги оставих да бъркат добавките.  Да не им останат децата гладни пък наддават по кило  Оф.  Боби, зарежи и не се занимавай, няма смисъл.
 Мацки какво си давате на децата за зачервено гърло- моят голям син направи ангина преди месец и половина и сега пак му е червено гърлото. Слагам биопарокс, гаргара с лайка, нишадър и пак му е зачервено. След 2 седмици е на море и искам да го пратя по живо по здраво.

Нем, не съм много сигурна дали възрастта на детето е от значение за адаптацията му и травматичните емоции. Съпругът ми е бил в пети клас, когато са се пренесли да живеят в Съюза. След това е останал да завърши висшето си образование и така 10 години е бил отделен от приятелите и роднините си. Въпреки изминалите години, това има все още отражение върху психиката му.
Иначе поведението на Оги е трудно за описване - просто се бунтува и прави неща, с които преднамерено иска да ни дразни. Има моменти, в които изпада в типично носталгично настроение и няма желание да излиза никъде, предпочита да си седи на дивана и да не мърда от него. Започна отново да се напишква на гащите.

Джени, права си, но подозирам, че заради неприятните емоции, които изживява дребния тук, би предпочел да подтисне спомените  .

Здравейте,мацки!
От сутринта с Ицко сме навън.И се очертава цял ден да сме така.Сега ще обядваме
и отиваме на среща с Валчето.
KayRenn .И на мен ми се струва,че е от зъбоникненето тази екстра.Радвам се,че
значително намаля обаче.
Хайде до скоро!

Момичета много сте прави, но и аз като Кверти съм изтрещяла на тема кърмене  . Пък и сестра ми казва, че иска да кърми и в същото време бърка по-голяма доза АМ  . Дава противоречиви сигнали  . Както и да е - да ми е жив и здрав племенника, другото не е толкова важно!

QWERTYASD , аз мажа гърлото с кафявите капки Коларгол. Действа безотказно и при двамата. Сума ти антибиотици сме си спестили.

Bobito, тя явно просто не осъзнава какво става когато кърмата намалее и почти спре, някак за даденост го взема.. Ако наистина иска, но кара "по лесния начин" след няколко седмици ще плаче че няма да има кърма..дали ще успее обаче да възвърне лактацията

При нас почнаха тръшканиците Като не стане на неговата, дори просто като иска да се метне от някой бордюр (той не може да слиза от такива) и го хвана за ръчичка, за да не се пребие, започва рев, сяда на земята, ако не помогне - ляга по гръб и се дере. Не го очаквах.. Вчера пред блока сигурно събудихме всички, защото го оставихме да види че няма да стане неговата и после за малко със свеки ми се хвалеше как легнал и тя колко много го гушкала и колко много го цункала и  и  и направо след тая седмица дето ще го гледа тя ако е така посещенията стават само под контрол, не остана време да го повъзпитам преди да се появи дребната

KayRenn, 5 клас си е доста голяма възраст наистина. Аз също имам спомени и то ярки и с подробности още от преди раждането на сестра ми на 3 г и половина. Та ако се налага такава голяма промяна като нашата, то според мен сега баш е момента. После ще е по-трудно именно заради спомените. Стефи до миналата година не можеше от раз да се заиграе с деца, все в скута ми, на детски кът не искаше.  Тази година е тъкмо огледално положението - не мога да го изкарам от детският кът, запознава се и си играе с всяко дете. Та ще се възползвам от ситуацията, дето се вика. Ще видим. Времето ще покаже как ще се адаптира към децата в училище.

Аз също съм болна на тема кърмене покрай Бу и ЛЛЛ. Вече 5 г ми държи влага. Но....понякога е добре да не се дразним.

Пак съм аз. Да дам рапорт.
Днешната срещичка беше много приятна.Освен с Валчето имах удоволствиет да се
видя и с Аничка,Платинка и Слава.Искам да ви кажа,че малките госпожици са големи куклета.
Голям дъжд ни валя,ама пак си ни беше хубаво.
Обаче на връщане имахме лек инцидент с Ицко.Нищо лично,не искам да обидя никого,но МРАЗЯ ЖЕНИТЕ ШОФЬОРКИ!
Много отдавна съм стигнала до заключението,че на 90% от тях не  трябва да им се дават коли.
Та,вървия си по един тротоар,бутам количката,гледам една...............................незнам,какъв епитет да използвам,хвърчи направо.
И газ през една огромна локва,точно до нас.От детето течеше вода,горкият не можеше да си отвори очите чак,аз мокра до ушите,по количката
няма сухо място.Така ми падна пердето,че обърнах и тръгнах да я настигам ОНАЗИ.Настигнах я на сфетофара,да ама и светна зелено.
Освирепяла бях,пък и след свежия пример от Стаситка,може би щях да раздавам и аз правосъдие.
Абе,как може всички останали да заобикалят тази локва,а тая тъпанарка лапнала телефона,не я видя!
Това за сега от мен.

smehorana 
И мен така са ме опръсквали, но цялата станах на кални големи точки. Тъкмо бях облечена със червена шуба и станах на калинка. Съучениците ми умряха от смях да ме бъзикат, че съм калинка (бях ученичка).