Майчета 2009!

Уф, стана тя каквато стана. Всички разбрахме всичко, аз се опитах малко да омекотя, пък тя играта загрубя. Айде пийс, моля ве!!! 

КайРен, дай още някой пътепис - на всички ни липсват. 

Сис, ще ме убиеш.

Дикси четеш ми мислите.
Момичета и аз за КайРен се сетих. Много ми допада. Като добрите журналисти е - предава информацията, като спестява определен уклон. Безпристрастна е.

Стасита и аз понякога се чувствам като прочела заядлив постинг, обаче изпъстрен с мнооого усмихнати и прегръщащи емотикончета. Объркващо е.

Е да, винаги го има риска да останеш неразбран.
Нем, естествено че няма връзка с емигрирането. Аз сега разбрах, че емигрираш.
Извини ме, не следя всичко и всички в темата, ето защо е невъзможно да съм направила коментар, така както ти си го разбрала. Никъде не съм направила съпоставка на емиграцията и оставането в България.

Става въпрос за нещо далеч по простичко. Когато с нещо се прекали, колкото и да е хубаво, след време престава да бъде интересно, а по-късно започва леко да дразни.

Дендри, в тази жега нямам голям избор - мисли чета всякакви 
Вече и изтрити постове има    

Както е казала Дени дразни, особенно постоянното оплакване 

Джанъм, успокойте топката! Леле, и вие като медиите през август: няма новини, и току някой измисли някоя ))))))

Мария, за Неаполи ли говориш дай малко по-обстойно инфо плз и ако може подплътено със снимки.

ПС четох те в един друг подфорум

Лелее момичета тук стана доста нажежено.
Аз да си кажа обичам си я нашата Българийка - верно администрацията е тежка , морето не е много чисто , но пък си е нашето ....
Единственното нещо което си мисля като заминавам някъде извън БГ е полета ми обратно .Да верно хубаво е , подредено е - хората знаят какво вършат и никой не ти вика " ами незнам , ша видим ...", но на мен си ми е хубаво да видя нашето море, нашите планини , нашите реки,долини ,низини... абе отнесох се .
Така , че дайте едно наздраве да си кажем сега и да спрем спора  
Ние не бяхме никъде на почивка тази година - ходихме на гости при майка ми и там бяхме малко на язовир, малко на река .... но аз не се оплаквам , на мен парички ми трябват за друго, да може да кажете с тия 1500-2000 лева например няма да си оправите живота , нооооо всеки си има приоритети , така че кой където може да ходи и да се радва на живота.
Аз лично съм спряла да се ядосвам на задръстеното движение и на опашките по разните институции. Не смятав , че трябва да си тровя нервите за такива неща .
Лека нощ милички.

Бързо здравейте от мен!
Чета ама тъкмо реша да пиша и малкия се изтъпанчва до мен и ми вика КРАЙ (доста настоятелно) и тръшкането започва- не ми върви много. Сега спи и реших да се включа по една въпросителна с комар.  Имах същия проблем, ама му разказах играта- направо се умъртви само кръжейки в стаята.  Както си ме наяде 3-4 пъти докато четях на малкия за лека нощ и ме вкисна страшно - един дамски тампон го напоих добре с ЛАВАНДУЛОВО масло и го окачих до на малкия леглото, и до 15-20мин намерих негодника тръшнат пред вратата на стаята качествено тръшнат. Отдавна си мислех да споделя, но дава ли ми се спокойствие да пиша... 
Успех на всички с комарски проблеми - при нас от онази вечер такива вече няма 
Ще пиша повече при първа възможност

  Виждам, че питате за Кайрен и тъй като знам, че най-накрая се смили над нас и започна да прави своят блог за пътешествията, ето и линк към него, надявам се да не се сърди. Доколкото виждам е качила вече една статия, а има и още много които може да сподели с нас - http://www.theroadbegins.info/?p=10

Отдала съм се последните седмици на блогърстване, както се вижда от линка, даден от Айла. Искаше ми се да ви го покажа в доста по-завършен вид, но и така става .
Споделям мнението не Дени, но за разлика от нея нямах смелостта (а и нервите) да го споделя седмици по-рано. Това беше другата причина да спра да пиша тук.
Нем, не се сърди, аз в един от последните си постинги мисля, че ти споделих, че изказа е от значение. Твоят доста често кара околните да се чувстват некомфортно. Най-ярък пример, поне за мен беше, когато обясняваше как не си писала в отчетната на баткото, а тук ти е забавно. Думите бяха много двусмислени и човек започва да се чуди - приятно ли ти е да си общуваш с нас или просто сме група смешници, с които се забавляваш.

Танче, в мислите ми сте. Много прегръдки за сладкото Лиленце и за невероятно зрялата ви кака Поли  .

И понеже мисля да качвам статиите в блога си горе-долу в хронологичен ред, едва ли скоро ще стигна до най-новото ни предизвикателство, на което доброволно се подложихме. Затова ще ви го пусна тук, може да се каже, че дори има допирна точка с темата - Нашето или чуждото море .

Преди седмица се завърнахме от поредното си приключение - остров Бали. Това е място, което определено не е желателно да посещаваш с деца. Със съпруга ми сме си обещали следващия път да сме само двамата, за да може добре да разгледаме целия остров.
Бяхме разпределили малкото време по следния начин - ден и половина на морския бряг в Санур, където да се отдадем максимално на почивка и два и половина дни във вътрешността в Убуд, където да сме в близост до повечето интересни забележителности.

Санур е сред по-спокойните курортни селища на южния бряг на Бали. Въпреки това, сергийките и циганийките, характерни и за нашите южни черноморски курорти, си ги има и тук. Хотелът, в който се настанихме, навремето е бил върха на лукса и снобарията, но в момента от него лъха на вехто и не особено добре поддържано. Дори хотел Добруджа в Албена изглежда доста по-приветливо на фона на Inna Grand Beach.
Голяма част от посетителите на хотела бяха китайски туристи, които се движеха на големи групи и сутрин на закуска бяха като скакалци - след тях не оставаше почти нищо. Затова на втория ден се наложи да посрещаме изгрева, за да можем да се нахраним нормално .
Може би оставям впечатлението, че не съм доволна, но определено успяхме да релаксираме по време на престоя си в Санур. Хотелът беше непосредствено до плажната ивица, с много хубави басейни. Топнахме за пръв път Елица - оказа се, че е луда по водата, за разлика от брат си, който много се бои да не си намокри главата. Възползвахме се и от детския кът към хотела, Оги не беше се люлял на люлка откакто сме в Индонезия, на нашите площадки в комплекса има само пързалки и катерушки.

На втория ден от престоя ни в Бали се пренесохме в Убуд - това е малко селище във вътрешността на острова, притегателен център на хората на изкуството от цял свят. В Убуд и околностите се практикуват много от занаятите, с които Индонезия е популярна - тъкане и батик, дърводелство и дърворезба, изработка на сребърни и златни бижута.
Хотелът ни се намираше на една от оживените централни търговски улици в градчето и в същото време ни предоставяше спокойствието и тишината на джунглата. В края на улицата се намираше една от забележителностите на острова - Monkey Forest. Това е парк, населяван основно от маймуни, които си имат и храм в него. Гадинките са свикнали с хората и на моменти са доста нагли. Ние имахме приключение с един нахален мъжкар, който започна да рови в коша на количката ни. Интересът му беше провокиран от една черна найлонова торбичка, в която си мислеше, че има банани (защото до нас имаше двойка чужденци, които хвърляха банани от именно такава торбичка). Обаче в нашата имаше само едно дървено прасенце-касичка, което Оги си беше харесал на една сергийка. Нещастното прасе се сдоби с няколко ожулвания по ушите и се раздели с една треска от капачето си, която се оказа доста важна, защото в момента е доста сложно затварянето на касичката.
Вторият ни ден започна с обилна закуска и продължи с разходка по храмовете в околността - Moon Temple, Yeh Pulu и Elephant Cave. Така си оставихме малко повече време за пътуване следващия ден. По пътищата имахме известно забавяне, защото местните деца се подготвяха за парада, посветен на Деня на независимостта на Индонезия (17 август).
Следобедът прекарахме в почивка, планиране на следващия ден и ходене по магазинчетата. След известен пазарлък Ели се сдоби с една много приятна дрънкалка от естествени материали, а аз с малка сребърна висулка и ръчно изработени сапуни с местни аромати.
На следващия ден, след закуската и още един кратък шопинг, се изнесохме от хотела, натоварихме се на колата, която предния ден бяхме наели и се запътихме на север.
Първо се отбихме в Gunung Kawi - древен хиндуистки храм построен през 11 век. Забележителното там са 7 метровите олтари, издълбани в скалите, които са разположени симетрично едни срещу други, от двете страни на рекичка. Другото забележително там са оризовите тераси. На тях се дължи и голямата денивелация на пътя до храма. Голям зор беше да разнасяме двете деца, но да ни е жив и здрав таткото и по-специално гърбината и ръцете му .
Около пътеката имаше множество сергийки, предлагащи различни интересни неща, изработени от дърво, кокос и кост. Ние се сдобихме с 4 чаши за чай, изработени от кокосова черупка. Надявам се скоро да ги пробваме .
Втората ни спирка беше Pura Tirta Empul - храмов комплекс с лечебни извори, в които повече от 1000 години местните лекуват болежките си. Изворите са оформени като голям басейн, като може да се види как водата извирайки оформя черни облаци.
Дойде и време за обяд - шофьорът ни ни заведе в едно заведение, разположено на ръба на кратера на вулкана Кинтанау (може и да не е точно такова името, но вече не помня, а и Гугъл мълчи по въпроса ). В кратера на този вулкан се намира езерото Батур, най-голямото на остров Бали. Гледката от терасата на заведението беше спираща дъха.
След обилния обяд се насочихме към поредния храм, който се намираше в близост до вулкана. Не беше сред най-големите и впечатляващите, но беше добре поддържан, с красиви цветни статуи.
Последната спирка по пътя ни беше Mother Temple - вторият по големина хиндуистки храм на остров Бали. Това е храмът на Триединството - Шива, Брама и Вишну. За богатите индонезийски хиндуистки семейства е въпрос на чест да имат собствен семеен храм в близост до Mother Temple. По време на церемонии тук се събират хора от целия остров. Ние имахме късмет, защото го посетихме в деня посветен на новата луна, който се почита с церемония и принасяне на дарове на боговете (и в другите храмове, които посетихме този ден се извършваха церемониални действия).
Уморени, но много доволни от видяното, се запътихме към летището на Бали. По традиция самолетът на Еър Азия закъсня порядъчно и се прибрахме у дома около 2 часа след полунощ.

По време на пътешествието децата се държаха много прилично. Елица наблягаше на сукането, за да навакса загубата на течности. Оги все го влечеше към декоративните езерца с риби, но успя да се цопне само в едно, сравнително плитко, принадлежащо на любимото ни заведение.
Като цяло сме доволни и определено мислим да повторим някога .

Ето и снимките: http://picasaweb.google.bg/101716109519169719252/Balli59082010#

Ей, на това се казва ефектно появяване  ! Страхотен разказ, прекрасни снимки, а малките сладури са направо разкошни!
Определено имахме нужда от свежият ти полъх KayRenn  !
След разказите ти, от една страна ми се иска да посетя местата, които си описала, от друга, се притеснявам, че няма да съумея да ги видя по същия вълнуващ начин!

Хубав ден момичета!

Ауууу, КайРен, вече ти завиждам не съвсем благородно  . Страхотно е. До Хонг Конг няма ли да ходите? Мечта ми е и поне да го видя през твоите очи.

По заформилият се спор няма да взема отношение. И аз съм живяла в чужбинско, и аз имам мнение по въпроса ама си е мое и няма да ви го кажа  Ама я как наизкача народа дето не му се пишеше 

Ех, КайРен
Отдавна имах нужда от нещо толкова вълнуващо, като твоя  разказ, пак се пренесох при вас
Благодаря ти ,че ни правиш част от Вашите приключения
Сега се размечтах и определено ще ми стане по-леко на душата
Прекрасен ден мили Майчета  (много си ви обичам )

КайРен, благодаря ти и аз за прекрасния разказ и снимки!  Направо усмихна гадното ми утро 
Ели, права си, я как се раздвижи темичката 
Надеждата, 

Отдавна не съм писала, но си ви чета
Ние сме добре. Бяхме на почивка в Дюни - нищо, че живея във Варна Беше невероятно хубаво. Била съм и в Анталия, но този комплекс не отстъпва по нищо на хотела 5 звезди там
Ники нещо не иска да яде последните няколко дена - какво му става незнам. Крив, криииив, не яде и си хапе пръстчето. Май кучешки зъб ще излиза ама още нищо не се вижда. Голяма е беля, ако го изпусна от поглед поредната беля е станала. Добре че е каката да помага и да го наглежда от време на време, че иначе спукана ми е работата