
Мейче, благодаря за подкрепата за спорта
А за снимката, ако искаш вярвай, обаче първо бях избрала онази от РД. Но после случайно попаднах на тази другата, май като качвах снимките от 'икебаната'
и се замислих доста. Накрая реших, че усмивката с бобърските зъбки ми е по-псисърце, въпреки по-далечния кадър. Карай, каквото стане
Благодаря и че даде своя глас 
Ками, мдам, периодът е точно около час, час и нещо. После пак така като Косе започва да ми казва колко ме обича и че няма повече да плаче и че вече ще слуша. Гушкаме се, прегръщаме се, целуваме се и на следващия ден пак. Понякога и два пъти на ден... Абе да са живи и здрави, надявам се, че това ще отмине

Мунка, никак не е рано даже. Сега се изграждат представите за света, за правилно и неправилно, започва да се оформя характерът - точно отсега си му е моментът. Пък и те правят упражнения под формата на игра сега. Например: краката на пода (застава се като за лицеви упори), облягат се на юмручета на пода с изпънати ръце и се брои. Първоначално едва издържали до 10, но с течение на времето започвали да издържат все повече и повече - това било елементарно упражнение за упоритост
), та сега тропат с крак, т.е. пробват, защото аз веднага започвам да обяснявам, че изобщо не ми харесва и не е правилно така да се държат.
Мен малко ме е яд, че не успяхме да запишем Криси на бойни изкуства, но градината ни е малка и не се събра група.. Има време, аз отдавна съм решила да я запиша на нещо подобно, просто защото на времето аз много исках да трянирам бойни изкуства, а така и не ми се сбъдна мечтата 


А Криси по-добре да си стои вкъщи наистина щом е толкова тежко положението в градината. В крайна сметка по-важно е здравето. Дано и мъжът ти си намери работа и да го оценат правилно. Отимизмът ти е страхотен, не го губи! И съм сигурна, че всичко ще се нареди
Прекрасни дечица,и не само те-всичките!И Вали не го бях виждала от година сигурно!
Още си има дяволит поглед,но е порастнал много!