Още ми е малко трудно да приема факта,страх ме е,защото знам,че никак няма да е лесно.Вие сте майки-героини,гледам даже има момичета с по 4-5 дечица...не знам как се справяте...
Може и да не е било правилно решението ни да запазим бебето,защото минахме и през варианта за аборт....но,просто сърце не ми дава,пък и ще се справим все някак,макар че децата ми са с малка разлика,аз съм малка и...положението е трагично почти.
Хубавото е,че живеем с родителите ми в къща,което е хубаво,защото има място за всички,а и има кой да помага.Разбира се,родителите ми,както и повечето роднини,на които казах,че съм бременна,не реагираха особено добре и не ме подкрепиха...единствената реакция беше:"Ама вие луди ли сте,не сте ли чували за предпазни средства...ние няма цял живот да сме до вас,за да ви помагаме"...И подобни неща....
А иначе,казвам се Симона,други ден ставам на 23 години,имам две дъщери-Ивон-20.08.07 и Бела-13.10.08.Живеем в едно село близо до Ловеч,мъжа ми работи в Лондон и си идва само през лятото за 1 месец,по Коледа и Великден за около 1-2 седмици,та не е розово положението ни.Ще ми бъде приятно да общувам с вас!
Разбира се, че ти е тук мястото. Това за реакцията на роднините на всички ни е до болка познато, но щом казваш, че ти помагат, радвай се. Вие с децата защо не сте в Лондон? Не ви ли е много трудно така? А иначе тук е пълно с любопитки и много обичаме да гледаме снимки. Та ако имаш някакви на разположение, ние с удоволствие ще ге разгледаме. Пиши по- често, та да се опознаваме.




. 