Целият Априлски отбор е засмян, след като днес се роди Дамян!

Танче, на море ще ходим, на Равда, но има още три седмици....! Ох, вече нямам търпение.
Браво на Миленка! Мати си кара с помощни, но е надборял. Равновесие, обаче, не пази определено! сега и Лора е решила вече да се учи, че тя съвсем не схващаше какво се преви, че да върви това колело и така и не прокара дори ис  помощни. сега направо на голямо ще се учи. То и аз така се научих на 12 чак, че преди това нямах колело.

Ренка, честит рожден ден! Желая ти здраве, късмет и любов!   

На Ивчо му взехме ролер (тротинетка). Много добре се справя - в смисъл, че е хем много внимателен, хем успява да пази равновесие по малко. Даниел вече не може да го настига и изпреварва с камиончето за бутане с крака и се сърди 

Дани се изрина целия от жегите. Първоначално решихме, че е алергия, после почнахме да проверяваме в интернет симптомите на всички видове дребни шарки, но в крайна сметка най-вероятно е прегрял. Не сме го водили на лекар, защото - естествено - всичко започна в петък вечер, а и освен това не съм сигурна дали в действителност искам да знам какво му е. Сигурно съм безотговорна, но след варицела, кърлеж, скарлатина и обикаляне на главните софийски болници посреднощ просто не искам да се срещам с лекари за известно време.

На нас ни остават две седмици до голямото ни лятно приключение "до Ирландия през Париж с преспиване". Трябва да решим какъв багаж ще взимаме, да подготвим всички документи, да пазаруваме подаръци...

Ей, Юлче, супер, с децата ли?

Юлче, само не казвай, че ще бъдете и с децата  

Иначе звучи чудесно, Ирландия е толкова красива...

Всички, всички. Отиваме на гости на братовчеда на Младен. Той има 4 деца, с нашите две можем да си отворим детска градина 
Младен се притеснява дали ще им хареса да летят, а аз от нищо не се притеснявам    Аз и децата ще летим за първи път.

Юлче, страхотно! 
Вили на 2 г. рева кански при закопчаването на коланите и то при един от полетите, други проблеми нямахме с нея.

Нуни, благодаря добре сме! И аз вече съм в редиците на отпускарите!

Аги, и на мен ми хареса хотелът ви - особено масите под шатрите.

Ехе, супер, Юлче!
За полетите не се притеснявай изобщо    Взимай дребни играчки и моливи за самолета, бонбони за Иво за излитането и кацането (да преглъща, заради налягането, да не го болят ушите) а за Даниел може-би нещо за цокане  Вземете да четете книжки за самолети и/или летището, за да йм е интересно 

Леле, Юлче, съвсем ви завидях, чудно да си прекарате и да направите много снимки!

Искам и аззззззззз!

Ренка, честит рожден ден! Все така усмихната и положителна! Весел празник!

Еха, Юле, страхотно звучи! Колички и пластмасови фигурки добре се приемат за самолет, такива, които не са скъпи нито парично, нито близо  до сърцето, за да няма рев като се загубят (винаги се загубват  ).

Въпрос - говорили ли сте с децата за пари? Ние решихме да почнем да въвеждаме понятието, защото до новата ни къща има страхотен магазин за играчки, и не можем да минем оттам, без да се залепи за витрината, ако е затворен, а ако е отворен, всеки ден инвентаризация прави. Та му дадохме $10, да си ги изхарчи сам, хем да познава числата, хем да почне сметка да си прави. Проблемът е, че сега непрекъснато иска "още парички и тостинки  "... Казали сме му, че веднъж в седмицата ще му даваме, защото на нас лично не ни харесва американският стил да му се "плаща" за извършена работа (ако си събира играчки и т.н.). Кажете какво мислите по въпроса?

Ренка,  Бъди все така готина и позитивна
Юлче, браво за екскурзията
Бубка, аз мисля да започна да процедирам с Кало така в скоро време. Да му даваме определена сума и той да решава за какво да си я харчи.

Ренка, честит рожден ден и от мен!   
Бъди все така усмихната и положителна хеви-метъл мацка 

Аз се опитвам да вляза в час,след 7 дни ваканция, мини среща със съученички и концерт на Таря в Каварна  мнооогоми е трудно, ама ще успея де 

Татянка, браво на Миленка 

Юле, с кротките момчета надявам се да ви е лек пътя 

Бубс, хубава тема за парите. Ние сме обяснявали, че за да се купи нещо са нужни парите, които мама и тати изкарват, докато работят. Знае, че не може всичко да се купува, обяснявам, когато нещо е скъпо, понякога той си купува сладолед. Знае някои неща колко струват.......опс, работа, после пак 

Бубка, интересен въпрос, върху който и аз се замислих скоро 
Та ето моите 2 стотинки 

Аз се вбесявам, когато Милена не се отнася с уважение към вещи - искам да ги пази, да ги оценява, и й казвам че татко й работи толкова много, за да имаме пари и че без пари не можем да й купим хубави неща, но....    Освен това спонсорираме още едно дете, едно момиченце в Еквадор, и тя е априлче  (същия набор). Заедно с Милена й пишем писма и пращаме малки подаръци, и аз й обяснявам че има страни, които са много бедни, и че има и бедни семейства тук. Имаме и книги за различните страни у света, които тя обожава, но май много се откланявам 

В момента чета една книга, чийто заглавие може да се превежда с "Как работи психиката на децата. От разбирането до възпитанието" (демек разбирай децата за да ги възпитаваш по-добре). Книгата е написана от детски психолози, и там препоръчват такава система, която ти май имаш предвид:
Когато искате детето да прави нещо, му обещавате след това една бонус точка, или една лепенка. Ако събира 10 лепенки, примерно, получава една награда - било то сладолед или влак на Томас  По този начин децата хем се научавали да са търпеливи, да събират и спестяват за да могат да си купят нещо. Макар, че и аз не искам тя да прави нещо само заради възнагражданието, не мога да отричам че това ми звучи логично и че има положителни страни. Но все още не сме решили дали ще го прилагаме или не (за прибирането на играчките).

Не вярвам, че са узрели да разберат стойността на парите, дали 10 долара са много или малко. Имаме игра за пазаруването http://detskaradost.wordpress.com/2010/01/10/wir-spielen-einkaufen/, която учи малко на всичко това, но наистина мисля че са още малки за пари.

И Милена има много желания  , в момента иска пиано, китара, барабани и кон  и за баща си едно Порше  но ние й казваме че може да напише писмо до Дядо Коледа в който да си напише желанията    Една играчка всяка седмица, ей така без повод, на мен лично ми се вижда много  Само книги купувам безобразно много   

При Дани не работи delayed gratification, може би е въпрос на узряване на мозъчето му, но не може да чака (пробвали сме с лепенките, като го учех да заспива сам, беше такава разправия, защото той си иска лепенката, дори и да не я е заслужил). 

Освен това аз искам той да си събира разпиляното, да помага и т.н. без да очаква пари да му се "плащат" - това много се практикува тук, но на мен не ми харесва. Аз предпочитам другия модел, на "режийни", а задълженията всички си ги изпълняваме без пари.

Парите може да си ги харчи не само за играчки. Освен това искам да му обясня, че може да си купува балони, ПЕЗ и подобни глупости, но може и да си ги спести и след време да си купи нещо голямо. Трудно ще е де ....

Това за спонсориране на дете е хубава идея, но при нас не би проработила в този вид, по-скоро трябва сам той да види, как някои хора нямат нищо, да го водя да помагаме в някой приют или нещо подобно, но може би след време.

Танче, тази книга сигурно е интересна. Аз също съм мислила дали е възпитателно да се иска да свършат нещо срещу възнаграждение. От една страна е кофти като знаеш, че не го прави осъзнавайки, че трябва, че помага, а защото ще му се плати под някаква форма. От друга страна в живота е така реално - никой не ти дава пари, без да си свършил нещо за него. Е, освен, ако получиш наследство или спечелиш от лотарията, разбира се. Но в общия случай вършим работа за определени пари. Но и не всичко вършим за пари, нали така!
Иначе аз обяснявам също, че нещо е скъпо, правя сравнение между нещата и така.

Така е, да, и след Х години ще трябва да работят за да получават пари. И аз съм против това да получават нещо на среща за щяло и нещяло. В ДГ примерно, директорката работи така    обещава награда (бонбони) на тези които прибират играчите, и на Милена когато си беше счупила ръката ако престане да плаче 


Ние ще ходим да я видиме малката Елиана (така се казва), някой ден. Милена вече иска да научи испански