Целият Априлски отбор е засмян, след като днес се роди Дамян!

Привет

Първо честито на всички дето имаха поводи за празнуване през изминалите дни   От здраве да не се отървете
Специални поздрави на малкия Морко, който вече е на цяла годинка. Бубка, да ти е жив и здрав и много, ама много да го слушате

За градините - и според мен най-важно е да има желание от страна на директорката, средства се намират ... При нас събират пари за учебниците, по които учат и миналата година еднократно събираха пари за килим и малко играчки, тъй като сградата е нова и имаше нужда от някои неща.

Татянка, ей го къде е Коледа, няма да усетите как ще мине и Миленка ще си има ново легло. А ти задължително да снимаш да му се порадваме и ние

Ние иначе сме добре, скитосваме с малчо, баткото вече е на градина. Аз май вече влязах в ритъм или поне така си мисля
Много се надявам времето да се задържи сравнително топличко до края на месеца, че имам мераци да ходим на планина малко

Здравейте и от мен!
Накрая да пиша и аз - още си нося големия корем, но се надявам до дни да олекне вече 
Хванал ме е голям страх и гледам от 2-3 дни пак вдигам кръвно, а тъкмо се бях похвалила на всички, че този път всичко ми е наред. 
Аз все още се чудя кога да пусна Ивайло на градина - може би като изляза от болницата, искам аз да си го заведа първия ден, аз да си го приготвя, че баща му я някой чорап различен ще му обуе, я ще пропусне нещо......разсеян е доста човека. 
На патерици честит празник на всички, които са имали тези дни и на малкия морко също, да са живи, здрави и много много щастливи всички!      

Роси,  леко и безпроблемно раждане ти желая
И да се похвалиш като се появи прицеската
А градината на Ивчо не работи ли вече? Или ти искаш не само първия ден, а по принцип ти да си го приготвяш?

Роси, леко раждане.Чакаме хубавата новина.

Честит първи рожден ден на Морко!
Аз си живея с мъсълта, че е няколко месечно бебе, а той вече е голям! Ходи ли вече?

Благодаря момичета, ще пиша задължително, само дано всичко е наред, много съм се стреснала нещо тези дни.
Нашата градина работи от 1ви, но са сборни групи и затова ще го пусна към 15 или 20, зависи кога изляза от болницата, със сигурност няма да е веднага, да не си помисли милия, че го гоня, знам ли,   или пък да го пусна сега още докато не съм родила, още се чудя какво да правя.

Роси, и от мен стиснати палци, то не останало и всичко ще бъде наред, сигурна съм 

При нас нищо ново, Милена все още е болничка и може-би няма да я пусна на ДГ преди отпуската. Иначе се подготвяме вече за морето: http://milenawied.posterous.com/ich-habe-eine-tauchbrille-fur-den-urlaub 

Танче, оправяйте се бързо, че предстои почивка! Ех, завиждам ви!

При нас - децата бяха на вилата с нашите, уж щяхме да ги взимаме, ама нали в събота беше лошо времето, в неделя се оправи към обяд и ние да ги вземем след обяд ми се видя глупаво. Но отидохме при тях вчера на обяд, навръщане карах през цялото време. Надобряла съм, ей, да знаете!

Развали се времето и Мати веднага започна постарому със сополите и кашлицата - аман вече!

Привет!

Честито на патерица на всички, имали повод за празнуване напоследък! Много сбъднати мечти! 

Роси, стискам палци!

Татянка, слънчева и спокойна почивка!

Юлчеви да не останаха в чужбинско!?

Ние се завърнахме от морската ни почивка. В резюме - 14 дни на едно място много ни идват, от 01.09. си е есен, децата са пораснали и дават възможност, да си почиваш. От днес Велина стартира с ДГ, а ние с работата, на 15.09. и Петър е на линия в у-ще - и въобще всеки по направление - стига толкова почивки и ваканции!

Спорна кратка работна седмица!

Привет и от мен!
Роси , леко раждане!
Аз току що си влизам след три прекрасни дни в Истанбул! Не знам какво да кажа, освен че втория път ми хареса повече и от първия, защото имаше бонус от друга моя любима група, гледах Боно и компания от 15 метра, заобиколена от БГ знамена, и доста мили комшии! Искам пак:)
Иначе Симона днес  вече откри годината в нейната си градина. Ще я видя довечера, сега отивам да спя.

Тук сме вече окончателно, но нямам никакво време за писане - първо всички мъже бяха болни, а от днес съм и на работа. Ще се опитам полека-лека да кача снимките някъде (имаме около 1000 снимки) и ще ги показвам. Ирландия е невероятно красива държава.

Ех, че хубаво звучите всички. Много хубаво

Ние вкъщи се занимаваме със събиране на акита за чревните изследвания и от понеделник ще тръгва Соня. От утре ще отидат на село за последно, че ще е хубаво времето, та и аз да отдъхна малко.
Соня също е с някаква задна хрема, която се надявам да мине до понеделник, иначе след 1 седмица ще цъфне болна.

Татянка, хубаво да си изкарате на морето!

Ехо, свърши ли ваканцията?  

След поредица от компютърни злополучия да се разпиша набързо, преди поредното ПиСи до което се докосвам да се счупи
Разгледах страхотни, летни снимки - много весели и отпускарски, и щастливи детски муцунки. Страхотни сте всички!!!


Дължа ви една мнооого закъсняла почерпка за РД-то ми и ви благодаря за чудесните пожелания!
Едно освежаващо коктейлче за горещ ден като днешния



Имам и много да ви се оплаквам, че това лято ме разби отвсякъде, ама ще е друг път, че много работа, пък и скоро ще трябва да отивам за чавенцето.

Eто ме и мен  .
Вчера се прибрахме и ние от моренцето, този път доволни. Вече решихме , че септември е перфектното за нас време за море.   
Децата ги оставихме за една седмица на вилата и вече започнах голямото чистене и прибиране на летни дрехи  .
Ема ще е на  градина от 20.

Роси, пожелавам ти леко раждане  .

Татянка, на вас хубаво време и приятно  изкарване.

Спирам да пиша , че така ми е забрал един пръст, едвам пиша.

Малко пътепис за Ирландия:
Впечатленията ми за Ирландия е, че тя е като пощенска картичка - виждаш същите искрящи сини и зелени цветове, само че наживо. Все едно да живееш в пейзаж, рисуван с маслени бои. Всичко е наситено на цвят и най-вече живо. България е такава през средната пролет - април и май, преди горещините да убият цветовете. Времето е много променливо, може за един ден да пече слънце, после да има дъждец като мъгла, проливен дъжд, вятър и безветрие - и така около 10-ина пъти за деня. Нямат ниви, вместо това имат пасища и съответно - крави, овце, кози и коне - в много хубав топъл кафяв цвят. Хората са много възпитани и дружелюбни. Убеждавам се, че това, че българите са гостоприемен народ, е някакъв мит...

Всичко е много добре уредено  - може да се ориентираш навсякъде, само като следиш пътните знаци. Освен знаците с имената на селищата и туристическите обекти, има и допълнителен знак с номера на пътя - просто няма начин да се загубиш. Ограничението на скоростта извън градовете е 100км/час (!!!), при което всички карат достатъчно бързо и като резултат почти не се налага да се изпреварват. Да не говорим, че са невероятно толерантни шофьори - и към пешеходците, и към другите шофьори. На едно място накарах Младен да спре и да снима някакъв пейзаж с кротко пасящи крави. Той снима, гледа, после влезе в колата, погледна в огледалото за обратно виждане и каза - а, зад нас има спрели 3 коли... Никой не бипкаше, нито нервничеше, докато ние си зяпахме... Просто ни изчакаха. Десният завой, който е аналогичен на нашият ляв при тях е решен много просто - навсякъде има кръгови движения, в които си с предимство и така си влизаш директно в твоето платно. На мен лявото движение даже ми стори много по-интуитивно и лесно от дясното (взехме си кола под наем за 1 седмица и затова доста обикаляхме).

Туризмът е много добре развит - нищо общо с България. На всеки туристически обект (а повечето са частни), има щанд с реклами на другите обекти в околността. Отиваш някъде, събираш си такива проспектчета и можеш да си направиш маршрут за следващия ден. Разделното събиране на боклука при тях работи и е много опростено - имат торба за боклук и торба за рециклиране, където се изхвърля всичко подходящо, единствено не трябва да има хранителни остатъци - опаковките от храни се мият преди изхвърляне. Нашите роднини имаха и нещо, в което се изхвърлят отапдъците от хранителен произход - за компост, така че реалният боклук е практичеки никакъв. Къщите са красиви (как не видях нито една двуетажна неизмазана къща, с каквито са пълни нашите села), с огромни прозорци (от пътя през предния прозорец на къщата се е вижда ливадата зад нея ) и еркери, има много цветя, а дворовете им са оформени като спретнати ливади (липсват доматени и пиперкови насаждения, кочини, курници и тем подобни красоти). Навсякъде има цветя. Няма да забравя една къщичка на междуселски път, по който не срещнахме друга кола - саксии с цветя на прозорците, саксии отпред, отстрани... Красота.

 В Ирландия няма земетресения и змии, само наводнения. През зимата не вали сняг. Разказваха ни, че миналата зима е няавялял сняг с дебелина около 5 см за пръв път от около 20 години насам. През лятото температурата рядко се вдига над 20 градуса (ние улучихме най-топлия ден за годината и беше 28 градуса), но не се усеща студ, даже и когато вали. Климатът е просто прекрасен и ни се струваше невероятно как в Пловдив е било 39 градуса. Дъждът в повечето случаи не е точно дъжд, а нещо като влажна мъгла, която не пречи да се разхождаш навън. Типичното ирландско семейство е с 4 деца и е нормална гледка да видиш жена, която води за ръка едно проходило, вози друго в количка и е бременна с трето. Аз се чувствах малодетна там. Децата са най-голямото богатство на Ирландия - това е нещо като национално мото някъде от средата на миналия век, когато Ирландия е била все още изключително бедна и с огромна емиграция. В момента в Теско (голяма верига магазини) количките за пазаруване не са с една седалка за дете, като в Била и Кауфланд, а с две седалчици една до друга, за две патенца    Всичко е направено така, че да е удобно и за деца.

Шляби, размечтах се преди лягане! И аз това съм чувала за Ирландия - че е много зелена! Дано я видим и усетим и ние някой ден!

Бях на родителска среща, всичко нормално засега, по-натам ще има род.среща на групата и вече ще се види накъде духа вятъра.

Между другото, прибирайки се качих и една комшийка, защото се оказа, че с нейния син Дидо ще е в една група, та си бъбрихме. Да, ама колата не пожела да запали - процедурата е вече отработена - вдигам капака, отварям една букса, от там с кабел давам ток от акумулатора към буксата и тя пали. Един сладур отдалече заприпка да помага, беше силно впечатлен от техниката, пък настоя той да рови под капака, запали колата, изобщо...накрая каза, че 'Добре, че ме видял и решил да помогне" и нещо от сорта да не ми се случело на светофар, че тогава зорът щял да е голям....а Саш допълни като му разказах /без сладури и т.н. физически данни/, че съм несъобразителна, трябвало да си дам телефонния номер   Хубава родителска среща с други думи!