ФЕВРУАРИ 2007

bzepic при вас естествено нещата са по-организирани. Аз тук никога не съм чувала да има специални часове, в които може да поговориш с учителите. А, за обсъждането на децата - и при нас нищо не продумват, но пък нали тук няколко майки казаха, че им похвалили децата на родителската. Само на най-първата ми родителска среща пред 2 години в яслата казаха, че нашта мома била "много оправна".  .

Ами аз за първи път съм на родителска, и съм много доволна.
Казаха за парите, казаха и от какво има нужда, но повечето е самоинициатива на родителите, решихме да занесем повече играчки и нов килим, все пак нашите деца се въргалят на него. Иначе ми взеха 2 лева за вода и 3 лева за тетрадки. По нататък сигурно пак, не знам   Госпожите са много разбрани, и изглеждат свестни, за всяко дете обясниха, и изслушаха търпеливо въпросите на всички. Хареса ми, че не се и замислиха, за всяко дете отговаряха за спане, ядене, тоалет и т.н.
Предполагам че така трябва да е. И наче нашата детска е с локално парно, много е топло и ни казаха, децата да са по-леко облечени.
Имаме си в групата едно детенце със по-специални нужди, което много добре са адаптирали, това много ми допадна, защото Никол гледа странно разичните дечица, а така ще се научи да контактува, без предразсъдъци.

бадем, за обличането зависи дали е пуснато парното или не. Когато го пуснат е доста топло вътре и пускам Ники с тънка блузка с дълъг ръкав и тънки панталони. Сега е бая студено - съответно пак с блузка с дълъг ръкав, по-плътни панталони и жилетка или анцунг (вашия подарък за РД ). В нашата градина не разрешават чорапогащници и съответно зимата, за да стигнем до градината, върху тънкия панталон обличам космонавт или ватиран панталон, които там събувам Не ми се занимава да му свалям чорапогащника и да му обувам чорапи
sofy, Да ти е жив и здрав малкия юнак

В яслата Ивка беше в такава стая и зимата вътре температурата беше 26 градуса  Обличах я с тънки панталони и блузки с дълъг ръкав пак от най-тънките. И това не е много добре, все ми казваше, че като стане от сън е вир-вода.

Не мога да не се похваля  имам си примерна ученичка с две пломбирани зъбчета  Бяхме на градина само за малко, да посвикне, от понеделник - цял ден. Моля се само да не се разболее сериозно до 26ти 

Не смея да се похваля още, за да не урочасам хавата, но не мога да се стърпя да не подшушна, че трети ден Пламен отиде на градина само помръквайки много леко ... Пу-пу-пу ...

И ние имаме дете със специални нужди в градината. Още не е ходило, но мисля, че тия дни ще започне. Ще си има придружител и ми е много чудно Пламен как ще реагира. Не съм му говорила специално за това дете, но винаги когато сме срещали хора в неравностойно положение съм обяснявала какви са и защо са така. Уча го да е толерантен, но виждам че се плаши от хора с недъзи. Избягвам да го подготвям за това дете, защото съм забелязала, че понякога той не обръща внимание на нещо, а аз зорлен го карам да му обърне и той се обърква. Един вид да не би той да възприеме детето нормално и да няма проблем с това, а аз да настоявам "ама виж сега, детето е различно, но то не е по-добро или по-лошо от теб, просто е различно и ти трябва да го приемаш такова каквото е" и той горкия...
Иначе в нашата градина е хладно. Пламен е с горница и долница на анцуг, а отдолу с тънка блузка с дълъг ръкав. Вчера учителката ми каза, че е добре да занеса някаква грейка/елек за всеки случай докато им пуснат парното.
Ние събрахме пари само за нови завивки за децата и оставихме по някой лев за коледната почерпка за децата. Понеже ХЕИ забранява внасяне на храна, ще им приготвим торбички с лакомства за празника...
И ние имаме ден в който учителките дават консултации. Два пъти в месеца можеш да отидеш и да поговориш за специфичен проблем на детето, да попиташ как се справя, да споделиш проблем в семейството, който би имал отношение в общуването му в градината или има значение за персонала, но аз не виждам смисъл защото нашите учителки са толкова отворени за диалог и толкова подробни за това как е минал деня при вземането на детето, че другото се обезсмисля...

и пижамата му е почти лятна.. не се поти лесно той, няма да имам проблеми с 26те градуса.. тъй като у дома сме с локално парно - не стоим на студено зимата така да се каже.. с две думи обличаме се тънко и стоим на топло.. гледам да го извеждам при всяка възможност - ако не духа силно и не е лошо време, студ и дъжд не ме спират.. така си събираме здраве за зимата...

Благодаря за милите поздрави.
Малчо много добре се представи вчера, посрещна си гостите на крака и пак така ги изпрати и хем че му се спеше накрая нямаше никакво мрънкане. Избра си мишката от масичката и много добре си тръгна след питката. Направо за 2 дни колко стабилно проходи не е за вярване. Тя и Валето така беше по същия начин, но тя тръгна няколко дни по-рано и на нейния рожден ден пак правихме прощъпулник.
Миленка, то не останало. Желая ти много леко раждане, доколкото е възможно това 
Тези дни почваме да оправяме багажа, в неделя изчезваме. Ще гледам оттам да се включвам, когато мога, че както е тръгнало май ще гледам и трите деца  Той затова брат ми ме чака с нетърпение 
Чао и до скоро 

wish, в никакъв случай нищо не му казвай за децата "различните" за нас, са си съвсем естествени за тях. Децата нямат предразсъдъци, те приемат всяко нещо естествено, както котката има козина и кучето лае, така и някои деца са по-различни. Аз настръхнах от ужас когато нашата учителка заяви, че щели да ги учат да приемат чужбинчетата. Демек различните и да се учели да ги разбират, за децата от смесени бракове (пък имаме и македончета и сръбчета). Та и казах сакън не ти обърквай децата за тях Иванчо си е Иванчо и ако им подчертаеш, че е мешанче ще ги объркаш. Поздрави за Пламката и стискам палци така да остане.
Трябва да ви кажа, че много ме радвате и супер приятно изненадвате като пишете за дечица със специални потреби, това май е новост. И по-оптимистично звучите, някак имам чувството, че тази година са по-добри условията, дали понеже сте в градина. Една приятелка ми каза, че в България яслите са ужас, а градините са много добре.

bzepic, детенцето в нашата градина, Никол го приема нормално, даже не ми е споменала за него, от госпожатая разбрах, което супер много ме радва. Но приема различно, например ромчетата, може би чува по телевизия, като говорят хората, определено има предразсъдъци към тези дечица. Даже веднъж изтърси "това циганче ли е, мамо" пред жената и детето и ми стана много неудобно. Смея да твърдя, че не сме говорили така в къщи, обаче.....

Попиват от вън, това няма как, но определено съзнателно все още не правят разлика. И аз бях писала, че нащо донесе от градината "ти си босненец". Само дето ние за това сме тук да коригираме и напътстваме, кое е правилно и кое не.

Добра вечер!
Миленка, гледам, че още малко остава...стискам палци всичко да мине леко!
За зъбките да споделя, че имах опасения за петна позъбите на Мартин. Заведох го при нашата зъболекарка, тя каза, че не са кариеси, а петна, които могат да станат кариеси обаче, трябва яко търкане. Той си отвори устата с охота, което ме изненада приятно разбира се.
А за нашата градина искам да ви кажа, че в групата на Мартин децата по списък са 42... Познайте дали виждам някой като го водя и взимам- не, защото те стават хахави да приемат или сдават деца в пиковите моменти. Учителки са много готини, но си казаха жените- нямат елементарна физическа възможност да се справят с децата. А моят син нищо не ми споделя, добре че отидох на родителска, та да разбера какво е научил за 3 дни...Иначе уж всичко ОК, пък вечер се започва- не искал да ходи и дрън- дрън и аз като Уиш изперквам...
Уффф, тази бременност ми върви мнооооого дискомфортно...чуствам се не бременна, а болна- буквално...
Оплаках се, нищо че се включвам веднъж годишно, ама...в офиса нямам форум, пък вечер все съм един парцал или нямам какво да пиша...

Цъфси ше я пребориме тая бременност и аз едвам чакам, тоя път много ми тежи. Миналия път си галехме коремчетата, гледахме снимките от ехографа. Сега искам само да излезе живо и здраво, та да му се радвам и да си го гушкам.
Моя мишок днес такъв рев му друсна, че и за си се разплаках, даже по стълбите го носих. Беше толкова тъжен, ама то повече заради главата ми. Бях писала, че с една друга мама караме заедно децата на градина. Една седмица татковците ги карат, една седмица ние двете (татковците втора смяна). Обаче тази и тя бременна, ама на нея май по и личи хормонално, щот нервичките ми яде. Та започна да досажда да съ паркираме някъде си отзад около градината, че на градинския паркинг голяма бутаница. Ама карам аз, тя няма книжка, обаче много знае за правилника и карането  . И днес и се навих на ума, паркирах на майната си и водих детето пеш до градината, няма лошо, обаче детето е свикнало от друга страна да ходи и се обърка, пък и като капак по пътя ни валяк, трактор, багер и всичкото работи и естествено малкия се залепи и няма отлепване. Новата учителка, както бях споменала не ги води на такива невероятни забавления (миналата ги водеше и номера Аля ще те заведе минаваше, понеже наистина ги водеше). Така че сега и обещанието, че Ана ще  ги води не мина, човека просто ми каза, не ни води. Ей какво дърпане и рев му падна, не мога да ви опиша (всъщност виждам, че знаете как изглежда). Обаждам се на възлюбления кютук да му се оплача, а той вика, ми нищо ще абортираш и готово (щото съм го носила), а като слушаш кокошките и другото дете ще мъчиш, проблема си е твой като не можеш една кокошка да изпратиш на мястото и . Така успокояват мъжете кво да ви кажа. Айде и аз се оплаках рано-рано, ма олеква наистина като си го кажеш.

Спокойно момичета. Ще избутате. Наистина втората бременност е доста по-различна. Преди се грижехме само за малките зрънца в коремчето, а сега трябва и за големите хали. Никол не ми слизаше от ръцете, докато бях бременна, всичките си бебешки пубертети и глезеници, тогава реши да прояви. Ревала съм и съм се прибирала натоварена с колело, чанта с багаж, торба с кофички и лопатки, нещо от магазина за ядене и диване, ритащо и пищящо на гръб. И на цялото това шоу, една съседка непрекъснато ме посрещаше, аййй ама ще направиш някоя беля. Е кво да направя, да си зарежа детето на улицата, или да го оставя гладно, или и аз не знам вече какво. Помня с Никол не вдигах е 3 кила, а с Марина носех бидон 10 литра + Никол. Ама така ни е създала природата....
Само спокойно, колкото е възможно 

Твоя и моя да не се окажат рода, нищо че мо'йта кръв е от вашия край 

Спокойна съм, много спокойна, броя дните, часовете...минутите, пак че оцелях след всичкото това мъкнене и летните жеги, цял рекорд ще е ако съм цяла до другата седмица.... 

Хубав ден на всички ви, въпреки че хич не е...поне тук, съвсем се смотвам