ФЕВРУАРИ 2007

Скай, само мъжки разговор не съм пробвала, по обясними причини.  Нашият татко не знам дали ще помогне в тази ситуация, не може да се справи явно. При нас боят по-често е провокиран от Дани. Всичко, което по-долу Джоя описва за Марина, го правеше Дани, а беше поне на 5 г. Ясен подарък не можеше да вземе в ръцете си. Понякога толкова се ожесточават, че ако не се намеся, някой от двамата е одран или ухапан до кръв. В такива моменти няма как да оставя по-силния да се наложи. Но това не е постоянно, много си играят. Търсят се. Между другото чувала съм, че е така и при деца от различен пол.  А колега на мъжа ми ми каза, че с брат си се били като тъпани до 11 клас, а после вече не можели един без друг.  Явно латино сериала ще продължи още дълго. 

Номера с отстъпи ти си по-голям/а е възможно най-лошия вариант. Наще и до сега си носят последиците от такова възпитание, глезанката им остана да и отстъпват, само дето мъжа и не и отстъпваше. Това остава на детето за цял живот. В никакъв случай не бива да го осакатяваме по този начин, понеже в по-малкия остава впечатлението, че целия свят е длъжен да му отстъпва. Аз бих ги оставяла до момента, в който се стигне до насилие, сами да се разберат, ако се стигне до насилие разделяш ги в отделни стаи, като вземаш спорната играчка. Ако е необходимо прибираш всичките играчки и толкова. Този номер го опитах и действа. Миналата година ми бяха три на главата когато си бях в България. Двете братовчедчета и Иво, точно това правех, взимах спорната играчка, поставях я на видимо, но недостъпно място. При третата прибрана играчка вече се разбираха, щото знаеха какво следва. Номера с разделянето го правеха в градината, учителката ги поставяше на две столчета едно срещу друго да се охладят страстите и ставаше.
AvrorA, на училището за родители, дори съветваха самите родители да не им отстъпваме, в случай, че играем някаква състезателна игра или подобно, да си държим на победата, така им възпитаваме борчески дух.  Не е вярно, че само Дани ще печели, това че е по-голям няма винаги да му дава предимство, понеже например за обличането вече имат равни  възможности, за миенето на зъби също. Мисля, че е добре даже малко да се възползваш от положението в посока, кой ще изяде първи супата и подобни не до там любими неща.
Аз пак много компетентна, ама ще ми гледате сеира след някоя година, тогава ми наврете в носа този пост  .

Аз също съм на мнение ,че "по-големия да отстъпи" е лоша практика. Нито от позицията на по-големия , нито от тази на по-малкия. Големия вечно се чувства ощетен , а малкия бързичко се научава да манипулира от позицията си на по-малък.   Когато сме с приятели и двете деца се скарат просто им взимаме спорната играчка. Това наистина действа безотказно. Когато са повече от 2 и се скарат , сдърпат и сбият , получават предупреждение, че всичките ще бъдат наказани , ако само един писне или се тръшне. Да видиш какъв рай настъпва тогава. Ако някой се разсърди , всички останали скачат да го успокояват и да му тъпчат играчки в ръцете , само и само да избегнат наказанието  . разбирасе това няма как да се приложи при наличие на бебета, които не разбират .

bzepic  много е сложно. ако насърча Никол да не отстъпва, става страшно. Тя не може да си прецени силата, бутва Марина, уж за да премине, а дребното пада. Оня ден така се сблъскали за една детска масичка и кой да рисува по нея, и Никол дръпнала масата, Марина залитнала и си разцепила устата в радиатора. Направо полудявам. Защото е лудница, пълна, иам ситуации в които се скарвам за нещо на Никол и в следващият момент виждам че не съм била права, или обратно казвам и да си отстоява позициите, а след това се чудя как да успокоявам Марина. При нас са от един триъгълник , уж се разбират, ама деленето е страшно. Ще видите скоро, дано да не видите де, ама според мен винаги има такива дразги. А понеже Марина е още малка, и все минава между капките, аз и се карам, тя ми се смее. Само веднъж ме изплаши ужасно и така креснах, че детето замръзна на място, наведе глава надолу, не сме е да ме погледне, и ревна. Ама щеше да бръкне в контакта. Уж всичко съм обезопасила, ама  не става. Не мога да обезопася шкафа на Никол. пълен с книжки, боички, моливи, пастели, защото тя си бърка и рисува, а Марина като го отвори и става ужас, всички пастели са нахапани, всички боички са дегустирани, от скоро се научи да се качва и на столчето на кака си, и рови и на високо, а след това задължително пада, защото не може да си синхронизира слизането. След като вземе на кака си боите, започва бой, защото и онова си има негова територия, и не се дава. Марина удря, Никол бута, рев, кръв и сополи, все едно сме на арената, аз понякога се чувствам като звероукротител. Добре че не са момчета, че до сега да съм се изнесла.

Joya, извинявай , знам ,че хич не ти е смешно, но като те чета и направо  . Сладки малки маймунки - представих си изядените пастели . Поне не ти е скучно

А за момчетата не съм съгласна  . Моето като го сравня с някои момичета и ми се струва ,че виждам ореолче над главата му  . полът няма общо с палавостта на детето

Аз бих казала от позицията на дете от семейство с три дъщери с малка разлика, че наистина родителя трябва да е максимално справедлив и да не остава в децата чувството, че едното е по-толерирано от другото. Номера с "ти си по-голям" до ден днешен ми вгрорчава детските спомени. Аз бях най-голямата и съответно все аз трябваше да отстъпвам, да се примирявам и т.н. Съответно едната ми сестра като по-напориста личност постепенно започна да командори и аз несъзнателно почнах да се съобразявам с нея, защото така ме бяха обработили - да отстъпвам. Стигна се дотам, че винаги позволявах на сестрите си първи да си изберат, когато имаше нещо за избиране - кой кое чекмедже да ползва, коя стая да е негова, кой подарък да вземе...ужас! Винаги за мен оставаше последния, най-неапетитния избор. Изобщо не си давах сметка за това, а явно и родителите ми. Така че - внимавайте с подхода - важен е. (да дам и аз някой акъл  )

Уф, и при нас е така. За насърчение на Дани и дума да не става, просто ако не го спра. Джоя, ти направо ме успокои, не сме чак толкова сбъркани в къщи. Щото и аз понякога се чувствам звероукротител и хич не ми е приятно. Особено като се заредят такива дни един след друг. Да, на теория всичко казано звучи логично, но децата са различни и реагират по различен начин. Ако Ясен иска да играе с конструктор, а Дани му го вземе и малкия ревне, честно ли е да го накажа и него заради поведението на по-големия. Според моите представи - не е честно. Ако детето е едно - ок, то си знае, но когато са повече..... Дори в описаният от Радостче случай пак се стига до там, че под натиска на 1но дете, другите отстъпват и правят компромис, което е лека модификация на "по-големият да отстъпи". Мисълта ми е, че в случая Радостче отрича тази схема, но на практика я покрепя, защото "настъпва рай".   Аз по-скоро говоря на Дани в посока да е пръв за важните неща - учение, помощ, спорт, там да е най-добрия, а не да се бори за копчета и врати. Бебешки са и безсмислени, не му отиват на възрастта, но той още с раждането на Яско реши да е по-малък и това е.

roverandom, точно това се опитвам - да бъда справедлива към двамата. Не просто "да отнема играчката" и така да накажа и този, който не е виновен. Но понякога нервите ми не издържат. 
  Последният спор беше снощи - кого да целуна и гушна за лека нощ първи.  Обясних им, че не мога да реша, защото ги обичам еднакво и затова реших спора с броилка ала баланица..... 

Аврора, а таткото не е ли предпочитам при момчетата, съответно всяващ и повече респект ?
При нас Марина сякаш обича повече татко си, много му се радва, и Никол която беше по-ориентирана към мен, сега и тя му се впи, вечер той се прибира гушва МАрина, Никол изхвърча отнякъде, гушва и нея, после пуска Марина, започва да подхвърля Никол, дребното отдолу и то иска, таткото почти изперква, а аз седя на дивана и злорадствам, докато дойде и моя ред 
Както навремето Нико си идваше с мен до вц и баня и ако недай си боже се затворя в банята, започва чукане, писъци и рев, докато изляза, сега Марина прави същото на татко си, а тъй като той е твърде чувствителен, вчера ми заяви, че ще си направи тоалетна в мазето и планира да се изнесе там 

А как решаваш кой точно е виновен като двамата я дърпат един към друг?  Аз го правя точно в ситуации, в които не може да се прецени кой е крив и кой е прав , но и не може да се накара по-големия да отстъпи просто защото е по-голям...  Броилката е интересен подход - ще го приложа

Скоро имахме подобна ситуация, Ясен иска да играе с конструктор, а Дани с друга играчка. Баща им вади, след което Дани окупира конструктора, а Ясен реве и според мен с основание в случая. Реших спора като разделих кубчетата в 2 стаи и всеки да играе с неговата си половина, поотделно. Конкретно при играчките обикновено единия се заиграва с нещо, а другия се мята и го иска. Няма виновен, просто правото на първия.
Проблемът по-скоро е, че вдигам бял флаг вече, много ми писна от всичко това и ми е досадно.
Джоя, и аз към мазето съм се запътила.  

Днес добре ви помрънках, но забравих най-важното: честит празник! 

Теди супер си се справила с броилката.. моята майка казваше че има две ръце и двете я болят еднакво ако се удари.. стратегията и при кавга между нас със сестра ми беше - между вас не заставам и страна не заемам.. винаги ако се намеся може да съм несправедлива в очите на ощетения.. за това отношенията си изглаждайте сами.. ако се стигнеше до бой - разговаряше с насилника (в случая аз)
Личен опит с две деца нямам за това спорам със съветите, но една книга ми беше мн полезна в изясняване на някой принципни положения по отношение на момчетата - "Как се възпитават момчета" Стив Бидълф.. там се изяснява и теоретичната постановка за ролята на бащата..
п.с. офф  забравих.... да накажеш всички заради грешка на един е казармена практика, която няма такива полезни плодове като във военните редици.. но да вземеш предметът на раздора да го сложиш на видно място и да поговориш с децата докато решат как да играят заедно с него - е добра стратегия.. всичко това при условие че малкия човек не е малко бебе.. стратегията там е безполезна защото бебето ще се тръшне и не може да учазства в изясняване на ситуаията

Проблема всъщност идва от недостига на време, иначе ако седнеш с тях с конструктора няма да има проблем, ще им дадеш пример как можете всички заедно да играете, или пък при разгорещяване на страстите можеш да подхванеш обща игра, в която да се включват всички. Това са прийомите в градината, дето се оправят най-малко с 19 деца. ОБАЧЕ там им носят храната, някой друг я готви, някой друг мие, а ние у дома имаме още 100 неща на главата си. Аз в това виждам проблема, че нямаме достатъчно време за децата. Дори и без да гледаш телевизия или да си отделиш време за себе си (кой ли има такъв лукс) не насмогваш. Виждала съм го при нас, ако му се посветя и си играя с него къщата е подредена все едно няма дете, обаче ако си играе сам, бомба е паднала.

Да, аз с ръка на сърцето си признавам, нямам време.
Затова къщата ми е надолу с главата, всеки яде каквото си намери или навън.
Затова като отворя манджата на Марина всички се струпват, и храня и Никол и се надявам да остане една лъжичка и за мен 
Гледам веднага като се прибера с децата, и докато си легнат главно да играем.
Един ден мъжът ми каза, от кога не сем си говорили насаме. Ами то аз докато си легна, той вече е заспал, или аз спя той се прибира късно, ужас. Вече си мисля че не е хубаво така, цял живот ни чака. Имам толкова планове и мечти, а от работа в къщи с децата, в леглото и пак на работа. 

Мили ми другарки, почерпете се за мое здраве и за добавянето на още една година към досегашните.