Под черешата на кайсиев речел+прасковен конфитюр да обсъдим ваканционния турTR33

ХаДи ощИ Ина кУкона ще си пернИ от мамулЯ

ХАКИ
Като чета тебе и Мисти със това чудесно пожелание и ми става едно хубавУ, хубавУ, че чак гюзел на душата. Благодаря ти от сърце
МИСТИЧЕ
И на тебЯ 

ДЖОРДЕЙ
Това ЗриченИе което ме цитираш, съм го дала като риторичен въпрос. Щото на нашите, да ме прощава Господ, отдавна съм им дала, червен картон. Ние винаги ще сме им деца, но не могат да ни действат като тяхна собственост. И друг път съм писала във темата, че ние раждаме децата си, но не за нас!!!
Така, че ЛУИЗИ, слушай какво ти пише Хакито. Ти пак си ги обичай, пак си ги уважавай, нооооо......момиченцето вече е пораснало и има семейство. Тя трябва да живее със това семейство, още повече, че е толкова обичана!!!

За да останем на темата за любовта (и нека не е трудна и трагична), ви пускам една известна поема:

AKHTAMAR
HOVHANNES TUMANYAN
1891
Translated into Enblish by Vladimir Rogoff


Beside the laughing lake of Van
A little hamlet lies;
Each night into the waves a man
Leaps under darkened skies

He cleaves the waves with mighty arm,
Needing no raft or boat,
And swims, disdaining risk and harm,
Towards the isle remote.

On the dark island burns so bright
A piercing, luring ray:
There's lit a beacon every night
To guide him on his way.

Upon the island is that fire
Lit by Tamar the fair;
Who waits, all burning with desire,
Beneath the shelter there.

The lover's heart-how doth it beat!
How beat the roaring waves!
But, bold and scorning to retreat
The elements he braves.

And now Tamar the fair doth hear,
With trembling heart aflame,
The water splashing-oh, so near,
And fire consumes her frame.

All quiet is on the shore around,
And, black, there looms a shade;
The darkness utters not a sound,
The swimmer finds the maid.

The tide-waves ripple, lisp and splash
And murmur, soft and low;
They urge each other, mingle, clash,
As, ebbing out, they go.

Flutter and rustle the dark waves,
And with them every star
Whispers how sinfully behaves
The shameless maid Tamar;

Their whisper shakes her throbbing heart…
'This time, as was before!
The youth into the waves doth dart,
The maiden prays on the shore.

But certain villains, full of spite
Against them did conspire,
And on a hellish, mirky night
Put out the guiding fire.

The luckless lover lost his way,
And only from afar
The wind is carrying in his sway
The moans of: "Ah, Tamar!"

And through the night his voice is heard
Upon the craggy shores,
And, though it's muffled and blurred
By the waves' rapid roars,

The word fly forward-faint they are-
"Ah, Tamar!"
And in the morn the splashing tide
The hapless youth cast out,

Who, battling with the water, died
In an unequal boat;
Cold lips are clenched, two words they bar:
"Ah, Tamar!"
And ever since, both near and far,
They call the island Akhtamar

Не мога да я намеря на БГ, а само в оригинал - на арменски. Ако нашата Шехерезада - Мисти, може да помогне с готов превод, ще съм й задължена. За останалите, които не четат на английски, ето какво се разказва:

Имало едно време една принцеса, Тамара, която обичала момък от народа. Тя живеела на остров в езерото Ван и всяка нощ двамата влюбени тайно се срещали. За да стигне до своята любима, младежът плувал пре езерото до острова, воден от светлината на факла, запалена от красивата Тамара. Но връзката им била обречена и една нощ зложлатели загасили факела, запален от младата жена. Нейният любим не успял да намери пътя към острова в непрогледната тъмнина, и потъвайки, извикал за сбогом "Ах, Тамар!". Оттам дошло и името на острова - Ахтамар или Акдамар.

Всъщност етимологията на това наименование е доста по-прозаична - на турски то ознаава "бяла жила" и се свързва с геоложките особености на терена.

А ето какво е останало на острова на красивата Тамара днес - реставрираната църква и бадемова горичка:

 

 

След малко ще пусна и няколко снимки отблизо на църквата, че е красота голяма. Само да вметна, че снимките не са обработвани - такива са си цветовете! (извинявам се, че на парчета, ама е пипкава работа)

 

ОООООООООООО!!!!

Хапкова, на руски го намерих това стихотворение. Как говорят , кому - как

Ованес Туманян
АХТАМАР

Каждой ночью к водам Вана
Кто-то с берега идет
И без лодки, средь тумана,
Смело к острову плывет.

Он могучими плечами
Рассекает лоно вод,
Привлекаемый лучами,
Что маяк далекий шлет.

Вкруг поток, шипя, крутится,
За пловцом бежит вослед,
Но бесстрашный не боится
Ни опасностей, ни бед.

Что ему угрозы ночи,
Пена, воды, ветер, мрак?
Точно любящие очи,
Перед ним горит маяк!

* * *

Каждой ночью искры света
Манят лаской тайных чар:
Каждой ночью, тьмой одета,
Ждет его к себе Тамар.

И могучими плечами
Бороздит он лоно вод,
Привлекаемый лучами,
Что маяк далекий шлет.

Он плывет навстречу счастью,
Смело борется с волной.
А Тамар, объята страстью,
Ждет его во тьме ночной.

Не напрасны ожиданья...
Ближе, ближе... вот и он!
Миг блаженства! Миг свиданья!
Сладких таинств райский сон!

Тихо. Только воды плещут,
Только, полны чистых чар,
Звезды ропщут и трепещут
За бесстыдную Тамар.

И опять к пучинам Вана
Кто-то с берега идет.
И без лодки, средь тумана,
Вдаль от острова плывет.

И со страхом остается
Над водой Тамар одна,
Смотрит, слушает, как бьется
Разъяренная волна.

Завтра — снова ожиданья,
Так же искрится маяк,
Тот же чудный миг свиданья,
Те же ласки, тот же мрак.

Но разведал враг жестокий
Тайну любящих сердец:
Был погашен свет далекий,
Тьмой застигнут был пловец.

Растоптали люди злые
Ярко блещущий костер,
Небеса молчат ночные,
Тщетно света ищет взор.

Не заискрится, как прежде,
Маяка привет родной, —
И в обманчивой надежде
Бъется, бьется он с волной.

Ветер шепчет непонятно,
Над водой клубится пар, —
И вздыхает еле внятно
Слабый возглас: «Ах, Тамар!»

Звуки плача, звуки смеха...
Волны ластятся к скале,
И, как гаснущее эхо,
«Ах, Тамар!» звучит во мгле.

На рассвете встали волны
И примчали бледный труп,
И застыл упрек безмолвный:
«Ах, Тамар!» средь мертвых губ.

С той поры мину ли годы,
Остров полон прежних чар,
Мрачно смотрит он на воды
И зовется «Ахтамар».

Пер. К. Бальмонт

Козелът ми е фаворит. 
Ей се ще пусна още една -две. Голям купон беше снимането  - баш на обяд, на най-силното слънце, когато никой уважаващ себе си фотограф даже няма и да си го извади 


(ти зЕми преведи таз поема, че много витиевата. Тоя руски преводач си е оставил ръцете)

Приемам подкупи в снимки !

Полека - лека и снимки ще има
(Който цял ден подрежда гардероби, няма време за снимки. Който е пратил децата на село, трябва да си подреди гардеробите, защото иначе няма скоро и гащите си да може да намери).

Качват се. Много са и не ми се ще да злоупотребявам.

Допълвам с още няколко кадъра:

   





   

Хапчице, снимките ти ми пълнят очите, думите - душата 
Делтичка, аз съм съгласна с Хаки и с теб, и точно така правя, и винаги съм правила, в противен случай днес нямаше да имам до себе си този отдаден на мен човек...

Лека вечер 

Добра вечер, другари  ...


Прекрасен мухаббет сте подхванали и за да продължим мед да ни капе от устите златни , пускам новата тема. Enjoy !


А за Ахтамар(а.к.а. Akdamar=Ак'дамар = ak=бял, damar=вена) - и аз така я знам легендата. Снимките са впечатляващи, изумителни, удивителни, прекрасни etc. . За др. легенда(от преди няколко страници) ще се опитам да напиша нещо утре. Сладка, радвам се, че всичко е минало по мед и масло ... и лъжици  ...



Хайде народе, скачайте у новътъ темъ




Ha Bcu4Ku