Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

При мен бременността беше ин витро и може би има разлика. При първата бременност ембриончето не беше изследвано преди трансфер и тогава правих амицентеза. При втората бременност не се видя нищо притеснително по време на бременността, затова и не го направих.
Но ако имаше даже и минимално съмнение за нещо от страна на лекарите веднага бих направила.
Не разчитам на пренаталните тестове, защото имат много ограниен спектър на аномалии, които могат да установят.
Успех!

Здравейте,
За съжаление и аз се включвам в тази тема, след като на 24.05 в 17 седмица отникъде ми изтекоха водите (и то като по филмите). В Майчин дом ми ги доспукаха след вагинален преглед директно, което четох, че изобщо не е трябвало да правят, но на следващия ден сутринта на ехографа нямаше наистина никакви води при плода. Той беше без проблеми, на първа ФМ месец по-рано всичко беше наред, като единствено по едната артерия имаше по-високо налягане, но всичко беше ок тогава.
В Майчин дом бяха сигурни, че е инфекция, която засега не е доказана, защото кръвните ми изследвания са чисти и чакам стерилна урина.
В деня преди да ми предизвикат раждането успях да се измъкна до Клиника Сигридов и там ме прегледа д-р Чучумишев доста обстойно, като заяви, че шийката ми е бетон, няма никакво скъсяване и каналът е затворен. Откри и натрупващи се води долу при главата, но също не беше сигурен какъв ще е изходът, защото е много рисковано продължаването на такава бременност и е игра на нерви. В България доколкото знам никой не дава шанс на подобно състояние. Затова и бременността ми беше прекъсната на 26.05. 
Имам една безпроблемна бременност през 2018 г и родено здраво момиченце. Този път нещо явно е станало и дано се изясни.
Знам, че до скоро са се давали съвети за изчакване поне 6 месеца, после са станали 3, но чета доста проучвания след 2017 г, които показват, че ако има забременяване между 1-3 месеца от случилото се, шансът за липса на усложнения е много по-голям. Ние няма да действаме преди да се установи какво се е случило и ако има нещо да го излекуваме, но ако всичко е наред, искам да знам вас какво са ви съветвали за следващи опити?

Първо, съжалявам за случилото се. Дано се открие причината и моят съвет е при спешни случаи да се насочвате към Шейново, ако някога пак се наложи. В Майчин дом отдавна вече не е най-добрата грижа.
Сега по въпроса Ви - абортът ми беше през октомври и отвсякъде чувах различни мнения за изчакването. Варираха от 3 до 6 месеца.
След първия редовен цикъл ходих на преглед при д-р Янкова в Оскар Клиник (препоръчвам с две ръце). Прегледа ме и каза, че принципно съм се възстановила, но видя полип, заради който каза да изчакам още един цикъл (да видим ще се изчисти ли). След следващия преглед ми даде зелена светлина за нови опити. Тако общо около 3 месеца ми се събраха за изчакване.
Успех!

Много съжалявам.
На мен ми казаха три месеца след нормално раждане. Казаха ми също да не бързам, да си дам време прихически да свикна със загубата. Разбира се и аз като повечето от нас съм нетърпелива и не съм спазвала ограничения, но ето, че и за 8 м опитите за сега са неуспешни.

Много съжалявам.
Аз се оказах без води в 26гс, а плодът отговаряше на 22гс. За МД не ми се и коментира даже (вече).
Казаха ми да изчакам толкова седмици, колкото е бил плодът- т.е. 22. Повечето съвети бяха да се възстановя първо психически, което те съветвам и аз.
След малко повече от две години родих прекрасно и здраво момиченце.
Успех!

Оо, психически имам бая време да се възстановя от това, което преживях в МД. Все едно зъб щяха да ми вадят, така се държаха. Да не съм драматизирала... Чак им се чудя как работят с пациенти още някои от персонала там. За ветеринари да бяха следвали...
Иначе осъзнавам много добре случилото се, приемам го някак като част от живота за съжаление и продължавам напред. Просто след една безпроблемна бременност ми дойде от никъде и така...
Благодаря на всички за отговорите, утре отивам за епикриза и дано нещо подскаже за причината. Иначе от там някой се изказа да чакам 2 години преди следващи опити

s.ganeva , искрено съжалявам за това, което си преживяла! Аз отидох в МД за прекратяване на бременност по мед. показания в почти 14г.с. и си тръгнах с перфорация на матка и тънки черва, а за отношението, което в една ветеринарна клиника е по-добре изобщо няма да коментирам! Психически още не мога да се възстановя и ги сънувам даже!
Стискам палци, това никога повече да не се повтаря и за напред само пухкави здрави бебета да има.

Малък ъпдейт от днес: взех си епикризата от МД- единствено изолират Candida Krusei, но не са те причината според няколко лекари, с които държа контакт. Затова пък се сетих да изровя "стари" изследвания и попаднах на последното, за което бях забравила от 19.05, за което лабораторията се бави 5 дни да публикува резултат- изолирана бактерия Staphylococcus heamolyticus, който следящата ме гинеколожка не призна и искаше да ми вземе втори секрет на 25.05, а на мен на 24.05 вече ми бяха изтекли водите и през цялото време стоя без лечение за предполагаемата бактерия. Не го призна, понеже отдолу от лабораторията бяха забравили да си изтрият "2-3та степен чистота на влагалището", след като са изолирали бактерията и явно не съм била чиста. А аз от месец и нещо имам чести позиви за малка нужда и понеже съм бременна, не обърнах достатъчно внимание на това, че все още плодът е малък, за да ме притиска и да ми се ходи заради това.
По случайност позната ми писа днес за това, че при нея преди 2 месеца е имало същата бактерия, уязвила едната й тръба, в която при бременността й слиза едно от две близначета и едвам са успели да я спасят след акумулиране на 1.5л кръв там. Махнали са и тръбата...
Момичета, пазете се от инфекции, взимайте предвид всякакви необичайни състояния и симптоми, и особено много внимавайте кой ви следи!
Явно съм се "отървала" само със спукване на околоплодните мембрани и за съжаление това коства и живота на бебето ми.
Ще си правя и ехограф на съседните органи около матката, за да видим всичко наред ли е, особено пикочния мехур

Съжалявам за това,през което минаваш.Бързо възстановяване ти желая !
Вероятно ,а и предвид че имаш една успешна бременност с родено навреме бебе ,проблемът не е в тъканта на шийката,а инфекция.
Разгледай и Фертилити тест , пуска се в Геника и открива вътрематочни инфекции чрез изследване на менструална кръв.
Обаче няколко месеца преди това не трябваше да си пила антибиотик и  имуностимуланти,имай го предвид.
https://www.genica.bg/profilaktichni-testove/reproduktivni-nespoluki

Здравейте, момичета. След като се наложи да направя аборт в 16г.с. заради Триплоидия, днес разбрах,че резултатите ни за кариотип са добри Предстоят още изследвания разбира се, но това ме плашеше най-много. Чакахме мъчителните 2 месеца и половина. Искам да вдъхна кураж на всички, с подобен проблем. Не всичко е загубено и винаги има надежда

Прекрасни новини, Дени! Пожелавам хубави резултати и от останалите изследвания!

Момичета, здравейте.
За съжаление се включвам и аз в темата. На 16.06 ми се наложи да направя аборт по медицински показания в 25 г.с., поради рядък генетичен синдром на бебето, който беше открит доста късно. Бебецето имаше голямо разминаване м/у главата и тялото (с почти 4 седмици) и всички лекари, при които ходих ми казаха, че шансовете да оцелее са почти никакви щом има изоставане от толкова рано - изоставането беше забелязано в 21 г.с. и се задъбочи впоследствие.
След аборта се боря с психическата травма, постоянно чуствам вина и безпокойство, че съм ужасен човек и съм взела грешно решение. Моля ви, дайте ми някакъв съвет как да се справя - знаете ли добър психолог, към който мога да се обърна, книга или нещо, което да ми повлияе поне малко? Взимам капки на доктор Бах засега, но нямат особен ефект. Не мога да се храня, да спя и изпитвам внезапни пристъпи на плач.

Прегръщам те! Не си лош човек, дори не си го и помисляй! Взела си най-невъзможно трудното решение и е нормално да изпитваш колебание. Не се поддавай на тези мисли. По-добре сега, отколкото на още по-късен етап от бременността. Аз бях в 16-та седмица и от гледна точка на времето, което минава, се научих да съм благодарна, че поне е било сравнително по-рано. Да я родя и да ми умре в ръцете би бил истинският ад на земята. Понякога и при мен се прокрадват съмнения дали съм постъпила правилно, но избрах да се доверя на лекарите и преценката им. В момента не се сещам за добър психолог, но на мен ми помогна да говоря с момичетата тук. Те бяха до мен и подкрепата им значеше много. Поплачи си, а ако имаш нужда да споделиш, ние сме тук. Не си сама.
Сега мисли за това, че трябва ти да се възстановиш. Твоето ангелче ще се върне при теб, когато е готово, а ти трябва да си подготвена психически и физически за този момент, за да си го посрещнеш и да му се радваш.

Много съжалявам Рила,
Това което чувстваш, всяка от нас може да разбере и да бъде съпричастна към болката ти.
При мен с всеки ден ставаше една идея по-леко. Болката остава, но се научаваме да живеем с нея като част от нас. Аз не съм и помисляла, че вземам грешно решение. Ти също. На мен ми помогнаха много разходките сред природата. Не съм ходила на психолог, не усетих тази нужда. Споделях с приятели, с мъжа ми и момичетата тук, които ми помогнаха много да приема случилото се. Надявам се скоро ангелчетата ни да се върнат и да се родят здрави дечица.

v_pinko, Bobby_g, благодаря ви за подкрепата! Опитвам се да се убедя, че съм постъпила правилно, логиката ми го казва..но сърцето си е сърце. Трябва ми време да свикна с мисълта, че всичко свърши, особено след като бях толкова щастлива

Надявам се да събера сили и някога пак да опитам да стана майка.

Също да попитам, дали знаете към кого мога да се насоча за генетична консултация?
Мисля си за Националната генетична лаборатория и проф. Савов, не съм сигурна дали дава консултации. Искам да направя всичко възможно, за да не се повтори този ад.