Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Да и моето впечатление от проф. Кременски е прекрасно, много бързо отговаря на писмата и лично се държи много професионално. Въобще не знам как му стига времето да се занимава със всички, защото гледах, че и във форума на генетичната лаборатория отговаря и то на всяка бременна която пита за тълкуване на БХС, което спокойно може да си го спести все пак. Иначе Malinche ще си пускаш ли и ти някакви изследвания или вече си си пуснала и какви и колко време мислиш да изчакаш преди да почнете опити (то зависи и как се възстановяваме де), но се препоръчва 6 месеца, другаде 3 и затова те питам. Иначе се радвам, че не се включват нови хора тук и това е обнадеждаващо - наистина изтеглихме късата клечка, но все пак нищо не е загубено. Един прекрасен ден желая

Здравейте на всички бъдещи мами Първо искам да пожелая на всички успех, кураж и скоро да се будите вечер от гладни бебета,а не от кошмари...
 Преди една седмица преживях най-големия кошмар в живота си-аборт в 21 г.с. поради тежка хидроцефалия на бебето-мозъкът беше напълно унищожен. В 17 г.с. всичко беше наред, дори ми дадоха 3д снимка на момиченцето ми, която мъжът ми гордо закачи да си я гледа всеки ден. При следващата ФМ лекарят ми каза,че има проблем...обясни ми,че шансовете да се роди нормално дете са по-малко от 15%, а и фактът,че нямаше мозък,а само течност беше повече от красноречив. Още на следващия ден ме приеха в болница. Никой не ми каза кога ще започнем,какво ще правим,каква е процедурата. Тази нощ беше дори по-кошмарна от нощта на раждането. Усещах всяко ритниче и си мислех как трябва да убия собственото си дете...Исках да се сбогувам с нея по някакъв начин, но нямах сили...до последно си мислех,че всичко е един кошмар и ще се събудя...На следващия ден на обяд започнаха са ми поставят хапчета...няколко часа по-късно ритничетата спряха,а аз не се бях сбогувала с моето съкровище. В онзи момент повече ме болеше от мъката, колкото от контракциите.  Лекар нямаше, бях сама в стаята, а сестрите ми се скараха,че съм им звъняла през половин час, да съм търпяла, не можело да ми сложат обезболяващи.След 10-11 часа мъки ми изтекоха водите. 15 мин преди това ми бяха били инжекция болкоуспокояващи. Контракциите отслабнаха и сестрата ми каза да заспивам и че бебето щяло само да излезе,както водите! Да съм ги извикала, когато излезе (за да могат да спят)...!!! 1 час чаках да "излезе само" като през това време виждах и усещах малката му ръчичка на пубисната си кост,сякаш ме беше хванало и не искаше да се отдели от мен...След още 1 час напъване и гледане родих сама като куче. Когато излезе и главичката просто нямах сили психически да погледна и просто натиснах звънеца на сестрите...
 Все още когато ми се размърдат червата имам чувството,че детенцето ми рита... На следващия ден запалих свещичка и всеки ден се моля слънчицето ми да е на по-добро място.
 Всички ми казват, че се случвали такива неща, че ще си имаме друго дете, че трябва да съм силна и да го преживея...Извинявам се, но майната им! Който не е преживял подобно нещо, не знае през какво сме минали ние. Не може да се очаква от нас да бъдем силни и да се усмихваме, когато сърцата ни са празни. Трябва да ни боли, трябва да плачем и да изкажем болката си...а те само да ни прегърнат и слушат. Защото това показва,че сме хора и че имаме сърца.
 Плаках,когато четох историята на всяка една от вас...Искам следващия път, когато чета постовете ви да плача от радост! Пожелавам ви от сърце и зная, че скоро всички ще се радваме на сладки бебчета и не след дълго ще чуем най-хубавите думи за една жена - "мамо". Прегръщам ви всички и нека Бог да е с нас!

Angelche888, трябва да се мобилизираш, за да видиш какви изследвания трябва да си направиш, за да не се случи отново същото следващият път. Иначе ударът  е наистина голям, както за психиката , така и за тялото. Прегръдки!

Angelche888 много много те прегръщам и съжалявам искрено, че си минала през този ад. Това е ужасно преживяване и аз споделям мнението ти, че останалите не могат да разберат случилото се. Още повече съжалявам, че не си случила и на хора и отношение в болницата. Не мога да си представя болкатати, моя най-голям страх беше да не видя детето, при мен имаше опция също да го раждам, а нощта в болницата умирах от страх да не усетя бебето да рита, защото не знаех как ще го понеса. При теб всичко това е било на лице и наистина не мога да предполагам колко е било ужасно. Много ме е яд на хората които са се държали така с теб и са те оставили сама, защото травмата е достатъчно голяма, за да се подсилва с подобно изживяване и да е още по-трудно да го преодолееш.

Сега ти пожелавам да се възстановиш бързо физически, за психиката знам, че ще е трудно. Аз самата изживях много по-малка травма сравнение с твоята и уж съм добре сега точно 32 дена след аборта, но си признавам, че когато ми кажат, че можем да правим опити за бебе пак, не знам как ще реагирам и знам, че от тук нататък докато не родя живо и здраво дете няма да мога да се зарадвам, че съм бременна.

Може да споделиш чувствата си в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=705621.0;topicseen Кюретаж и забременяване след това.

За щастие тази тема за малоформациите не е много населена и се надявам никога да не стане, но съжаление има повече жени с аборти и кюретажи по една или друга причина и аз лично споделям с тях и се чувствам по-добре.

 

Angelche888,
Прочетох разказа ти и.. се разплаках...
И моят аборт беше в 21 г.с. и по пътя за болницата моето момиченце много ме риткаше...сякаш усещаше какво става...
При мен обаче всичко мина по възможно най-щадящия психиката ми начин, лекарят ми се погрижи да не видя бебето си. Иначе не знам дали щях да се съвзема.
Пиша ти, за да ти кажа, че не си сама, че всички тук сме с теб!
И за да ти кажа да не се предаваш - аз вече гушкам своето малко бебче, което родих преди няколко месеца. Да, така е както казваш, през цялата бременност аз не можах да се зарадвам, че съм бременна, страх ме беше, че отново ще се случи нещо.
Но сега е до мен, здраво и прекрасно малко същество, което ме гледа с красивите си очички и ми се усмихва! Сега съм най-щастливата мама на този свят!
Вярвайте, мили момичета, и всяка една от нас ще изживее най-голямото щастие - да прегърне малкото си бебче!
Прегръщам ви всички!

Basis чакаме все още изследванията на бебчето, за да се разбере дали е хромозомно или не...А иначе лекарят ми каза, че причината е просто лош късмет..на което не съм много склонна да вярвам,според мен всяко нещо си има причина.
Astined Благодаря ти за подкрепата и искрено съжалявам за това, което си преживяла и ти.  За съжаление си мисля какъв ще е страхът да се зарадваш при следваща бременност, бихме се страхували дори да обикнем бебчето си, да се зарадваме на ритничетата...Но ти желая от първия ден, в койо разбереш, че си бременна (което съм сигурна, че ще е скоро), да се радваш на всеки миг, да обичаш всеки гаден симптом на бременността, да се усмихваш при всяко ритане. Защото този път всичко ще бъде наред и ще се радваме на здрави и красиви бебета. Защото те заслужават да усещат любовта ни още от утробата.
Sara_Pencheva Благодаря ти за съчувствието и съжалявам, че възкресявам толкова тежки и за теб спомени. Чувствата на вина, объркване и отчаяние все още ме разяждат, но знам,че дечицата ни са горе на небето, на едно по-добро място без болести и мъки. Много се радвам за теб, че вече си майка на прекрасно бебе. Гледай го, целувай го и му казвай, че го обичаш всеки ден!
 
 Кураж на всички, прегръщам ви и се моля с вас за сбъдване на мечтите ви!

.

Прегръщам те Angelche888,много се разстроих,като прочетох случилото се,жестоко е.Моята съдба е същата-три пъти минах през този ад,да усещаш до последно отлитащата си от теб душичка и да не можеш нищо да направиш за да си я върнеш.Моля се там да са на по добро място,знам мила колко е тежко и болезнено,а на теб кураж мила,бъди силна.

Здравейте!!! Болката, която изпитвам последните дни, ме подтикна и аз да споделя своята мъка и то за пръв път във форум. Това, което преживявам и все още предстои да преживея, не мога да оставя в себе си и не бих се справила без чужда подкрепа и разбиране... Бременна съм в 17г.с. Бебчето ми е здраво, развива се прекрасно и вече усещам как мърда в мен. Но... на последния преглед на 11.03.2013 (всеки преглед е на ехограф) докторът забеляза вероятен проблем с пъпчето на бебето. След два дни ме изпрати при специалист, който с един от най-модерните ехографи установи категорично, че за съжаление не пъпа, а отдясно на него бебчето ми има отвор, от който няколко черва са излезнали навън. Диагнозата е гастросхизис. Няма обяснение как се появява тази аномалия. Причините са необясними от науката и не са свързани с хромозомни или генетични отклонения. Както докторът сам го окачестви, това е нещастие с 1:40 000 шанс да се случи на всеки. Но се случва на мен!!! Възможните сценарии оттук нататък: ако бебчето на по-късен етап не умре в утробата ми, го раждам и веднага бива подложено на операция. Но каква? никой все още не знае, защото не е ясно след близо 5 месеца какво ще е състоянието на червата, които не са пригодени все пак да се развиват извън бебето в околоплодните води. Има вариант и при смаляване на отвора, тази част от червата, която е извън тялото да атрофира, което неизбежно води до по-късното отстраняване на червата, а това обрича моето бъдещо детенце на цял живот мъки: да не може никога да приеме храна по нормален начин, да живее с тръби и пластмаси в себе си, никога да не се радва на нормално детство. Често тези бебчета се раждат и с черва, които са наполовина големи колкото самото бебче, което прави невъзможно прибирането им в коремната кухина и бебенцата живеят първите си дни или месеци дори с торба на корема, която да придържа червата и имитира условията на коремна кухина и така докато докторите намерят начин да ги приберат обратно, чакайки да се смалят или един Господ знае как точно... Леталните случаи на бебета с гастросхизис след раждането са над 50%. Разбира се има и около 10-15% родени бебенца с тази диагноза, които оперирани веднага и при добро стечение на обстоятелствата, оздравяват напълно. Решението за съдбата на нашето неродено бебенце трябва да го вземем аз и таткото. Лекарите препоръчват да не рискуваме бъдещето на едно дете като инвалид, но от друга страна не са категорични, че не би се оправило след оперативна намеса...... Сега съм почти на 34 години. От 5 години се опитвам да забременея. Когато това се случи по естествен начин през август 2012, бях най-щастливата жена на света, След месец и половина бременност получих кървене и на другия ден направих спонтанен аборт. Тогава света за нас се срина. Но след един месец почивка и потвърждение от гинеколога ми, че всичко е идеално при мен и можем отново да опитваме, забременях веднага отново. Страхувахме се да се зарадваме истински, защото болката от аборта беше много прясна. Едва от един месец се радваме истински на бременността и то най-вече след като получихме отрицателните резултати от кръвния тест за евентуални изменения, синдром на Даун и т.н. Но друго нещастие ни сполетя: ГАСТРОСХИЗИС. Допреди два дни не бях чувала за това. А сега от два дни плачем и денем и нощем с таткото, знаейки, че ние трябва да решим съдбата на нашето толкова силно желано малко бебче. Таткото сега често ляга на корема ми и шепне на бебенцето ни, обяснявайки му, че ще трябва да се разделим с него, че е за негово добро и че много го обичаме...... Ние сме тотално сломени, а евентуалния аборт все още ни престои

DrugataBE много съжалявам за това през което минаваш.  ако имаше начин да е просто лош сън и никоя жена да не трябва да се сблъсква с такъв ужас. Можем да те подкрепим и разберем, като жени минали през сходни ситуации, макар твоята да е доста специфична. Страхувам се да се ангажирам с мнение първо защото не съм наясно с този вид аномалия и второ, за да не те обърквам. От поста ти разбирам, че се насочвате към прекратяване на бременността. Сигурна съм, че сте потърсили повече от едно мнение и лекарите могат да ви посъветват най-компетентно. Да си призная честно твоята ситуация е много по-тежка от моята, защото при мен нямаше шансове за здраво дете и даже не се даваха шансове да се роди въобще. Ако твърдо решите да прекратите бременността се надявам да го приемете и да нямате терзания какво е можело да стане. Ти си в напреднала бременност и няма да ти е леко, но каквото и да решите не се отказвайте от мечтите си и продължете живота си. Ще има шок и болка и никога няма да го забравите, но това не трябва да доминира на живота ви и да го направлява. Много прегръдки и дано слънцето изгрее и вашата улица.

Здравейте и от мен!За първи път пиша във форума, въпреки че го следя от известно време.

ДругатаБЕ Миличка много съжалявам за това което ви се случва и през което трябва да минете. Повярвай ми знам какво изпитваш в момента, тъй като и аз минах по този път преди около месец. При нас дисгнозата беше друга, но също така тежка и пред нас стоеше въпроса за съдбата на нашето малко таи желано съкровище. Бъдете силни, знам че каквото и да напиша няма да помогне и намали болката.Оставете си време, доколко е възможно, помислете добре, говорете с близки и приятели, тяхната подкрепа е много ценна в такъв момент.Каквото и решение да вземете то ще бъде най "доброто" за вас и вашето бебче, поне така ми казваха на мен психолозите, въпреки че аз невярвах в тази дума след всичко което ни се случи, но това ще ви помогне и предпази на по късен етап от чуството на вина което ще се опита да се настани в сърцата.

Angelche888, аз също не можах да се сбогувам с моето малко ангелче, не че нямах време, но неискам и не мога, то винаги ще живее в сърцето ми.Съжалявам за лошото отношение на медицинския personal към теб, нямам думи просто.

Съжалявам много и за останалите момичета преживели загубата на най милото и желано детенце.Вярвайте и не се предавайте, борете се колкото и да боли, за да може след време да се радваме на здрави и сладки бебоци!Прегръщам ви силно!   

DrugataBE ...съжалявам...изключително тежък пост,като на всички нас,в тази тема
При нас изходът беше ясен,дори не сме обмисляли и друг вариант...а и нямахме избор.
Един съвет от мен - свържи се с Д-р Стаменов,кажи му за какво става въпрос,сигурна съм,че ще те приеме веднага за консултация...още едно мнение,при това на голям специалист,може би ще ви помогне да вземете най-правилното и адекватно решение.
Буца ми е заседнала на гърлото докато ти пиша,освен,че знам през какъв ад минавате,всички гадни спомени от декември 2009г. ми изплуват в съзнанието
Нека Бог и Девичката се смилят над вас...

Съжалявам за това, което са ви съобщили, DrugataBE!

Задължително потърсете второ, трето и колкото мнения са ви необходими, за да вземете информирано решение как да постъпите с таткото! Не оставяйте нещата в ръцете само на един човек, защото дори най-добрите лекари грешат. Казвам ти го, защото аз бях само в една болница... Вярно, че ме гледаха няколко лекари, но мисълта, че може би съм се предоверила и че може би на базата на неточна диагноза съм взели такова тежко решение, не ми дава мира...

Прегръщам ви и ви пожелавам сила! Най-вече, на теб!    Помислете, поговорете и бъди сигурна, че каквото и да решите, каквото и да се случи, то е за добро! Може да не изглежда така в момента, но вярвайте силно, че всичко на този свят има смисъл и трябва да се приема със смирение и надежда, че предстоят по-добри дни!

DrugataBE, здравей, мила!
 Това,през което минаваш, е ужасно. Страшно е не само заради това, което евентуално трябва да направиш, страшно е поради тежкия избор,пред който сте изправени. Единственото, което мога да те посъветвам аз, е да си поплачеш. Няма по-лошо от това да таиш мъката и болката в сърцето си. Излей всички негативни мисли и тогава, на "трезва глава", ще вземете най-доброто възможно решение. Каквото и да решите, не спирай да се бориш. Дано да има шанс всичко да се размине и детенцето ти да е добре!

 Гушкам ви, гушкам ви всички ! Много тъжни и тежки истории... И аз, въпреки че минаха почти 2 месеца, не съм забравила и секунда от цялото преживяване... Понякога даже нещо случайно отключва сълзите в мен - като например карнинка на лимончета /бебето беше толкова големичко по един календар/... Вече знам, че всичко е било за добро... и...каквото и да стане - винаги ще бъде! Сега пътувам и не мога да ви напиша как то установих, но довечера ще постна едно много хубаво обяснение...

Ето това, което обещах! Това е един цитат от книга, която въздейства като балсам за душичката. Отговори на доста от въпросите ми! Специално над тази глава бяха пролени много сълзи ....
За всички мили мамчета - успели или все още "треперещи"

"Когато една жена забременее,  душата на бебето вече знае дали майката ще пометне, дали ще абортира или ще се роди мъртво, или с увреждания. Без значение от това, което ще се случи, душата на бебето обича родителите си и винаги ще бъде то тях, за да им помага в живота. Ако някога сте изгубили бебе, никога не забравяйте, че тази мъничка душа ви е избрала за родител. Тя всъщност ви е харесала още преди да бъде зачената. Тази мъничка душа ви обича и е била много щастлива, че сте успели да я заченете." Лорна Бърн, "Ангели в косите ми"