Приспиването ме влудява

  • 13 486
  • 227
Приспиването на сина ми винаги е било голямо предизвикателство. Като беше бебе някак си не умееше да заспива, дори да е каталясал и приспиването представляваше от моя страна около 40 минути крачене на бърз ход + дундуркане + шъшкане + т.н., а от негова - реване като при колене + блъскане + гърчене. После заспиваше... и спеше в най-добрия случай по 40 минути.
Така го приспивах около 6 пъти на ден.

После малко попорасна и разбра, че слагането в слинг + друскане и шъшкане, означава, че е време за спане и сравнително кротко заспиваше за около 10-15 минути.

Преди около месец направихме нечуван пробив - приспиване на спалнята, легнал, с песнички, гушкане и малко подрусване - абе като човек!
Това ми е максималното, на което мога да се надявам. Да си заспива сам в леглото? - дори не мисля за това.

Обаче чудото трая точно 3 дни. Колкото повече време минаваше, толкова по-бавно заспиваше и толкова повече се въртеше насам-натам, докато не стигнахме до състоянието, я което се намираме сега: става време за спане, взимам го на спалнята и започва една борба. Ама като казвам борба, това не е метафора някаква, а едно към едно с това, дето дават по телевизията. Лежейки се опитвам да го приведа и него в легнало положение и да го усмиря, а той се мята, ту от едната, ту от другата ми страна, ту върху мене, ама със скоростта на светлината и без паузи. Като му писна, започва да прави опити да се спаси някъде по-надалече (в залепеното за спалнята ни креватче) като ако го оставя да стигне до него почва да се друса като на батут. Аз го хващам под мишниците да го сложа обратно да легне - той си мисли, че се бъзикам и го гъделичкам, огъва се и се хили - респективно още повече се разсънва. Като тръгне да бяга го издърпвам обратно за глезена - за него и това е някаква игра. Стисвам му краката между моите в опит да го накарам да не мърда, за да си даде шанс да се успокои и да заспи - той изперква като му ограничавам свободата на движение.
10 минути се борим, а аз се опитвам да обяснявам какво и защо трябва да се направи или припявам за фон, с надеждата, че щом така е заспивал, значи това го успокоява и че то успокоението си действа все пак.
Накрая избеснявам нечовешки, ама лудост просто ме обхваща... разтърсвам го и му изръмжавам "НЕ! НЕЕ! Rage Rage" с вид, който очевидно му говори, че нищо добро не следва и тогава най-после се кротва. Точно 2 минути по-късно е заспал.

Как да го накарам да стои кротко, като не възприема, и с добро да заспива? Коремът ми се свива като дойде време за приспиване...
После ми е гадно, че трябва да съм лоша, за да се усмири, но иначе ме прави на маймуна Close
Виж целия пост
# 1
Аз не мога да ти дам съвет как да го приспиваш "като човек".
Но за успокоение ще ти кажа,че моя син е по-голям и все още го люшкам на ръце за да заспи.
Предпочитам да го люшкам 5 мин.,отколкото половин час да пищи и да се изнервяме взаимно,накрая пак аз отстъпвам.
Но ако твоето дете ,въпреки борбата ,накрая заспива само без люшкане,значи си на прав път.
Не се отказвай!
Виж целия пост
# 2
Как да го накарам да стои кротко, като не възприема, и с добро да заспива? Коремът ми се свива като дойде време за приспиване...
И аз бях така по едно време. Но само за обедното спане. От година и половина до две продължи борбата, след което спрях да я слагам да спи на обед и до две и половина имаше само нощен сън. На две и половина започна пак да спи на обед по собствено желание и вече без никаква съпротива. Направо се родих.

Но периодът от 1.5 до 2 миналото лято ми взе здравето. Не лягахме на леглото, защото тя ставаше и бягаше. Слагах я в слинга и трамбовах по улиците около час, докато заспи. Идваше ми да застрелям всяка лелка, която се спираше за да се радва и да дърдори на унасящото се дете разни работи и приспиването започваше отначало.

При дъщеря ми проблемът беше, че не искаше да стои мирно дори за минута. Ако легнем на леглото, ставаше да скача. Просто искаше да се движи, да прави нещо, само и само да не стои мирно. В колата записваше бързо, защото там е вързана за столчето и ще не ще стои мирно, а само 2-3 минути кротуване са гаранция за успех. Но извън вързаната в столче за кола ситуация, нямаше друг начин да я принудя да кротува, освен в слинг. Ако не беше той, щеше да ми замине рано рано нервната система  Laughing (От количката се откопчаваше и скачаше в движение, дори когато се опитвам да се придвижим от едно място на друго по най-бързия начин, така че не беше опция).

Опитай се някак да го накараш да стои мирно... ако можеш. Аз не успях да открия тайната на успеха  Laughing

Виж целия пост
# 3

Играта преди сън още я играем. Съблича се чисто гол и се започва едно лудо скачане върху спалнята, язди възглавниците отскача и си пада на дупето прави кълбо. Тази игра е около 30мин. аз или баща му я прекратяваме ако зависи от него цяла вечер ще си скача. Дърпам го и аз за краката, боря се с него докато го облека, но не плаче и не му се карам обяснявам му, че утре пак ще скача а сега е време за сън, слагам го в леглото и е заспал за 10мин.

Остави го да си скача това е толкова забавно нещо за тях. Примерно ако го слагаш да спи в 22ч. Отидете в спалнята в 21:30ч. да се наскача половин час може и по лесно да запива след като е уморен.
Виж целия пост
# 4
Голямата ми дъщеря престана да спи на обяд след осем месечна възраст. Сега е на осем години и до ден днешен не спи през деня.
Малката спря да спи през деня, когато беше на десет месеца и така до днес.
Виж целия пост
# 5
Ескарина и Xylometazolin, мислила съм си и аз дали не иска да отказва обедния сън, обаче му е рано още... Имало е 1-2-3 дни, в които съм го оставяла да будува - резултата е, че заспива в 18 вечерта, почти изпаднал в истерия от умора, а след като го събудя след 30 мин. (с надеждата, че няма да му е достатъчно и после ще си легне навреме) се оказва, че се е наспал и си лягаме едва ли не в малките часове после...
А днес например баща му го връща от разходка в 11:30, полузаспал - клюмал в количката на връщане, клюма му на рамото и затваря очите (щото стана 6:30 сутринта). Взех го само да му измия ръцете и да сменя памперса - за 3 минути. Разсъни се обаче и каза, че няма да спи. Оставих го.. обядва, игра, бесня... В 1 часа пак го пробвам да заспива и пак сцените обичайните изигра... Но му се е спяло, защото току що стават 3 часа, откакто спи..

Мислех и в слинга да го връщам обратно за приспиване - но това имам чувството, че е крачка назад... Макар че ако действа....... Tired

А и да приемем, че го оставям да стои буден по цял ден - той ще ми стопи лагерите за 3 дни точно... Защото е ужасно активен, в къщи не го свърта, сам не играе, иска на ръце или върху главата ми, не мога да свърша абсолютно нищо (да обядвам, да му приготвя храна, да събера сили за до края на деня и т.н.) и просто имам въпиюща нужда от обедното му спане.. Въпрос на оцеляване е... Иначе започвам да изпадам в разни депресивни състояния и толкова ми се изпилват нервите, че на агресия и рев ме избива Rolling Eyes

Поли, слагам го да ляга в първия удобен момент - връщаме се от разходка, вечеря, 30 минути си играе, къпя го и започвам да го приспивам....Обикновено към 21:15 е това, уж да заспи за 21:30.. Той от скачане не се уморява. Може да изкара така до утре. И после пак да се борим.
Най-накрая като заспи не ми оставя нищо друго освен да се строполя и аз да заспя, щото утре ще стане в 7... Та не искам да го оставям и прекалено дълго да си седи и да си скача, за да може като заспи и аз да погледам ТВ поне 30 - 40 минути и да си кажа 2 приказки с мъжа ми... Щото то иначе не се живее просто Cry

За заспиването действително разковничето е в това, да остане мирно за малко... Но засега само със зло го постигам, а не ми е хубаво от това факт... Именно тайната на успеха се надявам някой да знае...
Виж целия пост
# 6
Въпрос на оцеляване е... Иначе започвам да изпадам в разни депресивни състояния и толкова ми се изпилват нервите, че на агресия и рев ме избива Rolling Eyes
Абсолютно същото беше при мен. Имаше дни, в които въпреки всичко не успявах да я приспя и ставаше адска драма. За мен. Полудявах просто.
Така че не мисли за крачки напред или назад. Просто пробвай всичко, което се сетиш, докато нещо подейства. На тази възраст нервната им система става по-устойчива, по-издърживи са на безсъние и осъзнават колко още неизследвани неща има в света и колко неизиграни игри. И не им се губи време в спане.

Виж целия пост
# 7
Моята дъщеря е така, но тя е на 2 години вече. До преди месец я приспивах с кърмене, но вече я отбих и от тогава отказа следобедното спане, заспива вечер като гледа филмчета, и то пак си е борба и въртене и какви ли не пози. На обед като и се доспи иска в количката, там понякога лесно се отпуска, но и в доста неудобни часове. Поне вечер спи по 10часа и си наваксва за през деня Simple Smile, обикновенно от 00 часа до 10 сутринта.  Аз положих доста усилия да я откажа от носене на ръце, дори и на разходки не я нося, но пък за това сме с количката навсякъде.
Филмчетата не са най-добрия вариант, но за мен са успешен. Ще се мъча да ги заменя с приказки, но....
Виж целия пост
# 8
Направо си плаче за ясли твоето момче  Peace
Не е от личен опит, но имам наблюдения точно над такива дечица и мога да ти кажа че съм направо  Shocked каква промяна има в тях. Дисциплина, хранене, сън  Wink
Виж целия пост
# 9
За да научиш детето да заспива, трябва да имаш много нерви и воля.
Аз знаех, че ще ми  е трудно, но категорично от 8-ми мес. просто я оставях в креватчето и излизах от стаята. След 7-8мата мин. аз буквално се свличах с  рев на земята изпитвайки омраза към себе си.
Но знаех, че това е единственият начин. Първите дни ревеше около 20-тина мин. но с времето намаляваха, и така накрая си лягаше съвсем доброволно осъзнавайки, че колкото и да реве, ще трябва да заспи.
Сега е на 4г. все още си спи следобед. На думи, уж не иска да спи,  но щом помирише възглавницата е готова.


Само да спомена, че я слагах сама да спи, само в кошарата-която е безопасна, креватчетата  имат решетки от които могат да се наранят и да плачат още повече. Peace
Виж целия пост
# 10


Само да спомена, че я слагах сама да спи, само в кошарата-която е безопасна, креватчетата  имат решетки от които могат да се наранят и да плачат още повече. Peace
Сякаш само физическото нараняване е опасно....
Синът ми доста трудно заспиваше докъм десет месеца -годинка, с непрестанни разходки с количката, никога в неговото легло. Имахме си и една резервна за вътре, защото освен, че заспиваше в количка, държеше и да продължи да спи там. В момента, в който правех опити да го пренеса в кошарата, се будеше.Според мен му беше важно пространството да е по-тясно.
При нас ключът към бързото и пожелавано от него самия заспиване стана ритуалът, при който лягам до него, чета му, той ми рови в косата. Само че .... дълго време, може би докато стана на две години, така ме гушкаше докато заспива за обеден сън, че беше невъзможно да се измъкна от прегръдките му.  Станех ли, той се будеше, , в повечето случаи. Или ме привикваше насън "мамо, ела". С времето започна да иска по-широко пространство, да не е така силно зависим от присъствието ми до него. Но ритуалът с книгата преди сън е винаги много желан. Всъщност откакто му чета, никога не съм настоявала да си ляга, той сам като се умори си казва и ме подканя.
Виж целия пост
# 11
Едно нещо не разбрах  приспиваш го до теб на спалнята и после го местиш в неговото легло или остава да спи до теб.

Пробвала ли си баща му да го приспива, ако да така ли скача и при него.

И другото което мога да ти предложа е след като скача 10-15мин. да го гушнеш да отидете до другата стая да кажете лека нощ на тати, тати да го гушне да си пожелаят лека нощ просто да минат 1-2мин. да му мине малко еуфорията от играта и после да го сложиш в леглото му и там да се опитваш да го приспиваш. Като му пееш песнички, галиш го по главата или го потупвай по дупето дръж му ръчичката може да се противи и да плаче, първите дни, но ако бъдеш твърда и не му отстъпваш мисля, че ще има резултат.
Виж целия пост
# 12
Моята щерка е така, но само в почивните дни. С детегледачката заспива за 3 мнути, с нас... днес един час и половина си игра и накрая й се скарах и й казах, че няма да отиде на море, ако не заспи моментално... заспа, но не искам така. А аз съм гроги и недоспала, че до скоро ставаше да яде нощем и само събота и неделя следобед мога да наваксам някакъв сън... и тя - ако успее да се кротне за минута и е заспала, ама пусто не успява, когато всички сме си в къщи Sad
Виж целия пост
# 13
Аз пък друго не разбрах, казваш че ти се свива стомаха като стане време за сън /разбирам те отлично, аз бях така с яденето/ Само не разбрах, защо влачиш полу заспало имащо проблеми със съня дете да му миеш ръцете? Аз ако съм не бих го извадила от количката изобщо, бих го оставила да си заспи там.
Виж целия пост
# 14
я го остави да се налудува,и ще видиш как ще заспи без истериите !
според мен един непрекъснат сън през нощта е 300пъти по полезен от дневно- истерично-психически подмолващо майката упражнение по спане  Peace
моите бяха така-2 часа борба ,аааа не!на 2г бяха-оставих ги да не спят-малко зор беше в началото,докато свикнат,че се уморяват бързо,но сега съм си добре
спят от 20-20,30,най-късно 21часа до 9-9,30,че и 10 часа сутринта-и с дневния сън им се събираха 12-13 часа сън,но разпокъсано-защо да си пиля нервите  Naughty
и още нещо-именно,когато премахнах дневния сън-започнах да върша повече работа през деня-преди бях изцедена физически и психически просто,и най-доброто,което можех да направя по време на обедния им сън,беше да се пльосна пред компа  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия