Да си поговорим за различията в гледните точки?

  • 6 810
  • 90
# 60
Ами това е Теа - така и е ник-а. Пиши и на лични, ще ти отговори със сигурност. Дори тя да не може да те консултира, със сигурност ще препоръча компетентен колега
Виж целия пост
# 61

Но какво ще кажете за мързела, например. Имаше една чудесна реклама "Мързелът е вроден талант". Да знам всички клишета-отговори, че мързелът води света към всички открития и улеснения в живота.  Е, не случи на майка  това моето дете - аз съм много деен човек и госпожица на 9 години да не пипва нищо, ама абсолютно нищо ..... (това е просто един пример). Пречи на всички около себе си - не само на мен, но на учители, възпитатели и т.н.
А, аз в къщи имам още едно дете, расте при същите условия (с тази разлика, че за нея имам по-малко време, голямата не лягаше без песен или приказка, а на малкото съм пяла и чела сигурно 2-3 пъти) и родители, но нещата не стоят така...

нещо ми се разбута профила, затова влизам така:
Ани М., ето моето скромно мнение по въпроса за мързела.
Първо: госпожици на 9 години, които нищо не пипват, съм виждала много.  newsm78
Второ, тя наистина ли нищо не пипва или не прави това, което ти смяташ, че трябва да се прави? Моите например моментално оглушават, когато стане дума за подреждане и чистене Mr. Green
В този случай най-доброто лекарство е ти самата да се поразболееш от мързел. Чорапите и тениските се оказват неизпрани, тетрадките за училище не се откриват, 'къде ми е еди-какво си?' не те кара да скачаш като пружина да търсиш, забравената домашна за училище си е техен проблем. Голяяям рахат, казвам ти Laughing
Трето и най-важно, от родителски и преподавателски опит съм дълбоко убедена, че истински мързеливите хора са една голяма рядкост. Обикновено зад бездействието се крие СТРАХ. Винаги търси страха - от провал, от успех, от отхвърляне, от обич... Децата, които проявяват 'мързел' в училище се променят 100%, ако се намери правилния подход и учителите си направят труда да разберат кое ги спира и затруднява.

Колкото до гена - честно казано, понякога това, че автоматично очаквам децата да са различни от мене, се оказва предимство. Другите родители са склонни да мислят, че децата им са като тях, а това далеч не винаги е така.

Оф, пак дълго  Hug Hug
Виж целия пост
# 62
Благодаря, Fussii.
Виж целия пост
# 63
....задавали ли сте си въпроса тези наши деца които ние отглеждаме кой ги е създал какъв е бил кой е откъде е и с каква психика е бил - не ми казвайте че това няма значение - а също и как са създадени и къде и по какъв начин - всичко това дава отражение...

Задавала съм си всички тези въпроси и най-вече какво са чувствали БМ към плода докато са го носили в утробата си още от самото начало, от зачеването. Според мен това има огромно значение за постигането на емоционално равновесие през целия живот. Дали са се опитвали по някакъв начин да общуват, как... или децата ми са били просто едно туморно образувание, от което са се отървали с облекчение когато му е дошло времето?

Особено значение като генетично наследство е предразположеността към развитие на някои видове болести, вероятността за притежание на дарби - музикалност, артистичност, технически умения и т.н. "Лошотията", според мен, няма как да е заложена генетично. А и всички ние влагаме различни нюанси в смисъла на това понятие.
Вероятността да има несходства в характерите между биологични и осиновени деца е една и съща. Около мен (предполагам и около всеки от вас) е пълно с примери за разминаване между очаквания на родителите и начин на живот на децата.  Днес говорих с майката на моя съученичка която за пореден път ми се оплака, че все още се чувства дълбоко разочарована от професионалния избор на дъщеря си, която има добра кариера и прекрасно семейство, но така и не пожела да продължи семейната традиция и да стане лекарка.

И още нещо - аз лично се почувствах истински щастлива с децата си поне година след като бяхме заедно. В самото начало бях много уплашена, несигурна във всичко което правех и почти категорично убедена че ще се проваля в тази тежка и отговорна задача - отглеждането и възпитаването на дете.
Към днешния ден знам, че е невъзможно да не се правят грешки, но и също така от натрупания опит се убедих че повечето от тях са поправими когато имам смелостта да се изправя пред проблемите и се опитам наистина да вникна в тях и да ги осъзная доколкото мога причините.

Виж целия пост
# 64
....задавали ли сте си въпроса тези наши деца които ние отглеждаме кой ги е създал какъв е бил кой е откъде е и с каква психика е бил - не ми казвайте че това няма значение - а също и как са създадени и къде и по какъв начин - всичко това дава отражение...

Задавала съм си всички тези въпроси и най-вече какво са чувствали БМ към плода докато са го носили в утробата си още от самото начало, от зачеването. Според мен това има огромно значение за постигането на емоционално равновесие през целия живот. Дали са се опитвали по някакъв начин да общуват, как... или децата ми са били просто едно туморно образувание, от което са се отървали с облекчение когато му е дошло времето?

Особено значение като генетично наследство е предразположеността към развитие на някои видове болести, вероятността за притежание на дарби - музикалност, артистичност, технически умения и т.н. "Лошотията", според мен, няма как да е заложена генетично. А и всички ние влагаме различни нюанси в смисъла на това понятие.
Вероятността да има несходства в характерите между биологични и осиновени деца е една и съща. Около мен (предполагам и около всеки от вас) е пълно с примери за разминаване между очаквания на родителите и начин на живот на децата.  Днес говорих с майката на моя съученичка която за пореден път ми се оплака, че все още се чувства дълбоко разочарована от професионалния избор на дъщеря си, която има добра кариера и прекрасно семейство, но така и не пожела да продължи семейната традиция и да стане лекарка.

И още нещо - аз лично се почувствах истински щастлива с децата си поне година след като бяхме заедно. В самото начало бях много уплашена, несигурна във всичко което правех и почти категорично убедена че ще се проваля в тази тежка и отговорна задача - отглеждането и възпитаването на дете.
Към днешния ден знам, че е невъзможно да не се правят грешки, но и също така от натрупания опит се убедих че повечето от тях са поправими когато имам смелостта да се изправя пред проблемите и се опитам наистина да вникна в тях и да ги осъзная доколкото мога причините.




Както винаги – ужасно мъдро изказване. Вие си ме познавате – аз рядко участсвам  в сериозни теми, но вече се изнервям. Писах някога на Аист – ти колко време отделяш на дъщеря си – тя ми отговори уклончиво. Хей, момичета, това са нашите деца. Поставете се на тяхно място... Просто ги приравняайте като вас-възрастните. Накарайте ги да се държат естествено, както на тях им харесва и само ги придържайте да не паднат. Ако паднат, прихващайте ги. Дъщеря ми е мннооооого малка – едва на две и четири месеца, но смея да кажа, че този твърд и непреклонен неин характер само ме радва. Тя е безкрайно интелигентно и талантливо дете, както между впрочем са всички ваши деца, както забелязвам. Ако вие опитате да дадете всичкото време, което им е необходимо, всичкото щастие, което са способни да поемат и всичките знания, на които са готови, какво очаквате от вашите деца????? Радвам се на Фоксче,  тя знае какво иска, радвам се на Фуси – тя вече го направи, но най-много се радвам на Дефи – виждала съм нейните прекрасни деца – няма как да не се забележи искрената им привързаност. Аз съм я виждала за няколко часа, но точно така се държа с моята дъщеря – като с равен. Очарована съм от поведението й и от отношенията им. Та било дори от отношението към моето дете. Те се занимаваха с малката ми дъщеричка и толкова непринудено й се радваха, както никой дотогава... ТЯ ГИ БЕШЕ НАУЧИЛА НА ВСИЧКО.

За да подкрепя казаното, и за да не се превърне в опрвдание и извинение – споменавала съм го вече... Братовчед ми е осиновен на 6  дена - майка – студентка по медицина, баща – музикант. В момента е най-добрия музикант сред лекарите и най-добрият лекар сред музикантите. Иииииии.... Няма такава привързаност майка - син. Той си мисли, че тя не знае, че той знае... Тя си мисли, че  тя не знае, че той знае... Не казвам, че това е правилно, но това е техният живот...Но как да говоря... Това ако не се види, няма как да се приеме... Когато един ден съм готова да кажа на дъщеря си, че е осиновена искам двама души да са до мен. Братовчед ми и Мираета. Това е от мен. Скоро пак ще ме виждате само с по две думи в отчетните...
Виж целия пост
# 65
....задавали ли сте си въпроса тези наши деца които ние отглеждаме кой ги е създал какъв е бил кой е откъде е и с каква психика е бил - не ми казвайте че това няма значение - а също и как са създадени и къде и по какъв начин - всичко това дава отражение...


Тези и още други въпроси е нормално да са осъзнати в самото начало.
Сега е доста късно да се осъзнава, че са от значение.

Няма как да имаш реална представа, освен една - най-вероятно нещата не са били хармонични след като се е стигнало до този резултат - бебе да се изостави.

Ако те е гнус от фактите - по-добре прекрати да се мъчиш.
За него все е ад, каквото и да решите - и разсиновяването, и постоянните неизказани упреци, че всичко е провалил и усещането, че те е гнус.
Не виждам едното да е по-добро.
Но ти си знаеш.

Има ли начин да помислиш за себе си - работа, някакви интереси, ти си знаеш какво.

А към него дано Господ бъде милостив и да срещне някого ...
Горкото момче.
 

Виж целия пост
# 66

Понеже сега Бобкас ме разрева, а съм след спортна травма ( на моите години Sunglasses и чакам детенцето да звънне, че е кацнало, та пак се връщам тук да кажа най-директното.
Вашата работа си е баш като бременността - или има или няма, само че тук е приемане.
Аз извадих голям късмет - милите ми баби ме приеха и с тяхното гориво карам вече 44 години. На тях всичко дължа. Бяхме заедно за много кратко - те бяха дълголетни, но разликата в годините ни беше доста.
Да си приел не значи, че не се караш, не ступваш дупето или не крясваш, и приказките и песните не са задължителни, кой както може и както предпочита си гледа детето. Но знаеш кой е насреща и си го припознал за свой.

Не участвам в дискусиите за тийновете по същество. Имам само техническа забележка - защо като влиза някой не се представя откога е казало на детето и защо въобще трябва специално да се казва. И после да си прави заклинания ако ще.
За тийноветенито нито споделяне, нито въпроси има, само заклинания. Една мама прекрасно сподели как се е справила с един проблем и как е открила къде е проблема въобще (момче с математиката), а това на никого не му направи впечатление. Беше единственото реално и опитно споделяне за тийнове.

Книжката на Фусси е много лека и мека за приемане.
Ако Верние е тежка като Бетховен, наша Фусса влиза леко,меко и намясто  като Чайковски и няма да е загубено време да прочете човек.
А и като речник служи, хич не се шегувам.
Виж целия пост
# 67
Мираета Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug


Ти си мехлем за душата ми Hug Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 68
Когато съм играла на карти йоги-йо /така  не схванах на какво играя/, когато са ме били на "Не се сърди човече", когато сме готвили заедно могат да си приберат стаята и да ме чуят. Когато между другото ги изслушам, когато наистина не ми е то техните световни проблеми ми стъжняват живота. Не мога да ги "излъжа". И използват моите реплики, моята интонация /и на баща си/. Използват нашите примери, показват ни нашите грешки и пропуски. Остава ни да се погледнем отстрани и да разпознаем. И да се опитаме да променим своето отношение и своя модел. Копират най-лошите неща, нашите слабости и грешки.
А пубертета не го мисля. За сега си имаме достатъчно екшънИ.
Нещо много лично - "аз бях лошото момче, но мама и тате /покойници/ ме обичаха много" - цитирам свой близък.
Аз съм за обичането.
Виж целия пост
# 69
Много си права, Калина - като огледало са за нашите кусури. Загледаш се в тях когато най-много са те раздразнили с нещо и разпознаеш... себе си като някакво ехо.

Никой никога в моя живот не ме е карал да мисля толкова много над елементарни постъпки от ежедневието, както моите две деца. И така старателно да се опитвам да се променям в определени детайли, дори на моите години. Велика сила са!
Виж целия пост
# 70
 Embarassed Embarassed Embarassed Благодаря за чайковски - то. Значи много за мен

Нещо за горивото, което го мисля от няколко месеца и все нямам повод да го напиша. Малко е объркано  Crazy

Около нещата със Сурогатното майчнство и другите идиотщини много мислих за собствените си проблеми със стерилитета. Мислих за това, че да, зле съм се чувствала, да тъжна съм била, ама честно не помня да е имало сърцераздирателна драма, да съм била готова на безумства, да съм искала да опитвам до безкрай. Стъпката към осиновяването си дойде като най-естественото, нормално и желано нещо... и така да не описвам последващите дълги разсъждения веднъж Мираетта каза нещо, което ме тресна по главата и си дадох сметка че е абсолютно вярно - аз толкова съм била обичана като малка (не глезена, напротив!)- енергийно, безусловно, мощно и това така е заредило емоционалните ми батерии, че през последвалите
 препядствия, които всеки има в живота си съм успяла да мина относително леко. Не мога много да го обясня, ама каквото и да те свали на земята с юмрук в слънчевия сплит, ти си имаш резерв ... ох как да го кажа ...

Токава си дадох сметка, че 7 месечното ми бебе е било изпразнено до дъно. Не на 0, а на минус ...  9 месеца нежелано и излишно, после 7 месеца просто оцеляващо. Не го казвам за да има драма, просто констатирам.

Затова мисля, че нашата задача поне в самото начало е да ги включим в мрежата и само обичане. Никога вероятно няма да можем да стигнем скалата макисмум, но всеки да направи нему посилното ...Ако щеш докато спи, да го гушнеш силно и цяла нощ да стои включено  Laughing Смейте се, ама аз така правя от първия ни  ден заедно, сега го осъзнавам. Брат ми казва, че първия месец не съм го пуснала, а детето си мислело, че е прасе, защото съмо съм му грухтяла в ухото  Laughing

Може и да не ни се получи - както не се получава при много хора. Но знам две неща. Това, което аз изпитвам в момента и тече като поток към него съм изпитвала единствено с моята майка. И второ, утре да свърши това което имаме помежду си, благодарна съм за всеки един миг дотук.

а на спортистката искам да кажа, че се моля, поне за един момент да разбере какво е направила за мен ... и поне за един момент аз да мога да бъда същото за нея

аре че много ревливо стана, пък не обичам глезотии  Crossing Arms
Виж целия пост
# 71
Аууууууу как ми оклепахте темата - тя е за дърляне, не за любоффф Mr. Green

Виж целия пост
# 72
Аз в началото много фирософствах и мислех по тези теми. Сега се доверявам на инстинтка си и на интуицията, които стават все по-добри с опита, който трупам като родител. Не мисля толкова, опитвам се да чувствам повече и да се радвам на всеки миг, час, ден заедно. За моя радост връзката ни става все по-силна и все повече си пасват характерите ни. Това последното за мен е от ключово значение. Сега, след 2 години се разбираме много повече, "удисваме" си на акълите - аз на нейния и тя на моя, гледам да се отнасям с нея като с партньор, другарче, приятелче. Даже снощи точно това ми каза "мамо ние сме най-добри приятелки, нали?. Знам, че като родител трябва да я преведа през живота докато стане зрял човек, но гледам и да не съм прекалено сериозна и да се забавляваме често и да вършим "глупости".

Така виждам нещата между нас на този етап. Какво ще излезе, един господ знае. Но както Фуси писа поне ще съм имала тези мигове, които ще ми топлят сърцето винаги.
Аз бях много обичано дете, нямала съм пуберитет,  newsm78, мама никакъв зор не е видяла от мен. Дано имам късмета на майка ми. Дано всички го имат.
Виж целия пост
# 73
На Фуси зад думите буква по буква заставам. Не съм се борила със стерилитет. Страдах много, че нямам бебе, не ми е било мечта да зачевам. Чаках да го донесе щъркел. Всеки луд с номера си, аз съм убедена, че ще умра при раждане /сякаш ако не раждам ще съм вечна Mr. Green/
И аз ги държах до тялото си. И усещах тупкането на сърцата им, чувствах дишането им. Всъщност се зареждахме взаимно - бях полумъртва от умора, гледах ги сама, с мъж, който работи по 12 часа нощна смяна. Сякаш те ми даваха сила да се движа. Вече почти 6 години преди да си легна се спирам до тях и слушам дишането им, усещам миризмата им и се чувствам препълнена с обич и благодарност, че ги има в живота ми. Те са моята благословия, най-сигурният знак, че Бог ме обича.
Не е редно, според мен, да плюеш по щастието на другите, колкото и нещастен да се чувстваш. Ако успееш да се порадваш с радостта на другия, на непознатия, на "чуждия", дори на човека, когото не харесваш... Това на себе си го пиша, не е адресирано към никого.
Виж целия пост
# 74
Господи, как ме разтърсихте.
Никога не бих повярвала, че абсолютно непознати хора, с абсолютно различни деца, поставени при различни битови условия и различни проблеми на ежедневието ще чувстват по абсолютно еднакъв начин.
Всичко, което сте написали до тук, съм го преживяла по същия начин като вас. Няма да цитирам, всичко е еднакво - и болката, и страха, и всеобхватното чувство на майчинството, и "горивото", и ...
Фоксче, извини ни, моля! По такава тема не можем да се "дърляме". Измисли друга...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия