Да отидем в чужбина или да останем в България.

подкрепям последното мнение.била съм и тук и там, най-важното е как се чувстваш на местата където си.На мен лично ми беше по-спокойно извън бг.сега съм в бг и съм готова още сега да тръгна, но за съжаление ме спират определени задължения.
но са прави всички, че не е хубаво да тръгвате всички заедно.първо единият и после другите, защото ако не потръгне, последиците са по-малко фатални.
Но изборът си е ваш.Късмет в решението и дано не съжаляваш след време за избора си.

Съгласна съм че хората на емигрират само поради финансови причини. Типичен пример за това е имиграцията на доста народ от ЮАР към Австралия, Нова Зеландия, Англия и Америка. Хората тук не емигрират поради лош стандарт на живот  а именно заради сигурност като сочат престъпността в ЮАР като основна причина за това тяхно решение. Чувала съм и мнения че на хора отишли в Австралия например ще им отнеме близо 10 години за да достигнат до този стандарт на живот който го имат тук.
Специално за България винаги съм мислила че хората имигрират предимно по финансови съображения. Специално за мен ако трябва да мизерстваш в чужбина или в България бих предпочела България, поне знаеш че няма да умреш от глад и да останеш на улицата докато в чужбина това не е напълно недопустимо.
Сега аз давам мнение за ЮАР и не мога да говоря за другите европейски държави. Тук социални помощи не съществуват, майчинството е неплатено и е само 4 месеца, детските градини са под нивото на тези в България, добри държавни училища почти не съществуват а частните са ужасно скъпи, за да имаш приличен стандарт на живот трябва или да имаш прилична квалифицирана работа, т.е. да си било инженер, лекар, адвокат, счетоводител и да работиш по специалността си, или да си имаш някакъв успешен частен бизнес. Не че всичко тук е толкова лошо но специално за мен не си струва нервите и усилията. Ако можех да се върна в България бих се върнала но за жалост наистина да се гледат 2 деца в момента е трудно особено като се има предвид че аз в България не съм работила по специалността си и да почна там трябва да почна от нулата.

Аз лично без работа, жилище и добра медицинска застраховка не отивам никъде. Още повече ако съм в ситуацията на авторката- с едно дете и второ на път.
Пробрайте да съберете малко информация предварително за няколко страни, които ви привличат. Език, признаване на българските дипломи, достъп до трудовия пазар, заплащане на труда, наеми, цени на самолетните билети до там, детски градини, цени на храните и т.н.
Изчислете си сумата, която ще ви е необходима еднократно за преместването- самолетни билети, началния наем ( в Австрия, където съм аз, това са обикновено 3 наема, което си е сериозна сума) и т.н., и преценете дали ще можете да си я позволите. Имай предвид, че европейските здравноосигурителни карти, издадени от България, важат в ЕС само при спешни случаи. Т.е. ако се наложи медицинска помощ, която не е спешна, става доста трудна ситуацията.

При мен стана така - намерих си работа в ИТ сферата, подписах договор дистанционно, продадохме жилището, което беше с кредит, върнахме кредитите и останаха пари да дойдем тук, фирмата ми беше намерила жилище, скъпо, но като за начало беше добре. Дойдохме всички с 3 сака/добре, че жилището беше обзаведено/. Махнахме всичко от БГ. Досега не съм съжалявала нито за минута. Не знаех на какво място ще работя, не бях виждала колегите. Беше ми страшно, но бяхме настроени позитивно, и дали заради това, но всичко вървеше с лекота. Харесва ми и града и фирмата, в която работя. Та...така беше при нас...просто да споделя.

Вярно, че това е третата такава тема в рамките на една седмица, май положението в България е лошо, аз пък си мислех, че мама просто си се оплаква. В момента помагам на един зъболекар да дойде тук. Каза ми, че и двамата с жена му са зъболекари, изкарват много добри пари, т.е. финансово са много добре от нищо не се нуждаят, но не можели повече да понасят фолкландията, не можели повече да се борят с простотията и си търсели мирно и сигурно местенце за спокойни старини.

Чужбина, ако е ок с възгледите и разбиранията ви.
В България е ясно, че нещата скоро (или никога) няма да се оправят. Както каза една приятелка - в България е хубаво да се живее ако си здрав като камък, никога не се разболяваш и си мнооого добре финансово.
На мен си ми е хубаво в БГ, но се прибирам за месец, два и какво следва - приятелки, кафенца, кръчми, гости, пазаруване, моренце - как да не ми е хубаво.  Ама, я да останем целогодишно там... разликите в усещането ще са значителни 

Мда, човек гледа различни неща, когато отива някъде на гости и за малко и когато търси място, на което да се установи.

И аз съм за тази тема. Отдавна имаме желание с мъжа ми да заминем за чужбина, но се лутаме. И при нас не е само заради парите, и те са мотив, разбира се, но и на нас ни е дотегнала тая обстановка у нас....В личен план сега е момента да заминем - млади сме (аз де, той не толкова ), нямаме деца и ангажименти, които да ни задържат. Обаче с тая криза, не смеем да мръднем. До преди кризата бяхме готови да тръгнем на сляпо, но тъкмо се наканихме и тя "изгря" . Отказахме се за момента. В последно време все по-често се замисляме пак на тази тема, но още не ни стиска да заминем - нямаме няколко хиляди евро настрана, и не знаем дали и за колко време ще си намерим работа. Със средно образование сме, нямаме някакви специални занаяти... Не сме и някакви некадърници, де, без работа не сме оставали, а мъжо даже от години работи на по две места, не лоши при това - барман в добро заведение и поддръжка в театър, а аз съм офис сътрудник. Английския ни е добър, аз имам и добра основа по немски. Руски също говорим, но ме съмнява да ни е от полза. Занимавали сме се с посредници, но овреме разбрахме, че само ще ни вземат пари, а нищо няма да свършат.  
Насочили сме се към Германия, но просто не знам откъде да започнем. Имаме регистрации в Eures, пращали сме CV, но не са ни обръщали внимание. Отвсякъде чувам, че ако не сме някакви големи специалисти, никой няма да се занимава с нас да ни вади разрешителни и т.н. - така ли е? Замисляме се догодина да се запишем в една ферма и да берем ягоди и аспержи два месеца, но не знаем по-нататък как да процедираме.  Разрешителното ни ще бъде само за работа в тази ферма и като свършим там - пак сме в същата позиция.  Е, поне ще сме в Германия и ще сме събрали някое евро.
Надявам се тук да сме си полезни с инфо.
Успех на всички!

Мишел, щом искате в Германия, и щом сте готови да работите и нещо друго, както подразбирам, вижте за места за гледачи на стари/болни хора, много се търсят тук!

Аз не знам никой, който да си е намерил работа чрез EURES  michelle25, явно и при вас ситуацията е рискова, но май е по-лесно като няма деца. Не знам на колко години си и дали ти се учи, но може да помислиш евентуално за висше образование в Германия? Висшето образование ще ти е от полза на трудовия пазар, а диплома от немски университет си е много голям плюс в CV, ако живеете там 

Татянче, благодаря за насоката, трябва да обмислим и този вариант.
Щастлива, учи ми се и с удоволствие бих се пробвала в немски университет. Но все си мисля, че трябва първо да се установим и да уредим някаква работа, или като студент това ще е по-лесно? Езикът ми засега не е на такова ниво, че да уча свободно сложни предмети, но се надявам да стане

michelle25, има възможност да те приемат да учиш без да знаеш езика толкова добре. Мен ме приеха преди години без да съм учила немски изобщо. Но в такъв случай учиш езика първата година много усилено, защото после образованието е на немски   Трябва ти само добра диплома от средното образование и TOEFL например, тоест доказателство, че владееш английски на достатъчно добро ниво. Поинтересувай се за възможностите, едва ли се е променило чак толкова за няколко години. Лично мое мнение е, че много по-лесно ще започнеш да учиш в университет (и да си намериш почасова работа като студентка в началото), отколкото да си намериш веднага работа на пълен работен ден в Германия. А и както написах вече, възможностите ти за по-хубава работа впоследствие нарастват много повече след като си имаш немската диплома в джобчето. Инвестицията е дългосрочна и си заслужава.

Ние сме се запътили към Испания по принцип ако отидем там  може да останем за един месец в квартирата на девер ми докато си намерим жилище и работа. Ние решим ли че тръгваме продаваме всичко тук - апартаменти,коли, селски земи - покриваме си единия заем 15хиляди лева  и другото взимаме с нас. Ние езика го знаем перфектно и двамата . Ако отидем там  преди да родя ще работи сам той а ако е след това и аз няма значение какво само да има работа и да може да се живее малко по нормално.

И ние сме за тази тема...Колкото и банално да звучи-направо вече ни писна То това тука е борба с вятърни мелници...Насочили сме се към Испания,аз съм завършила Испанска филология,така че проблем с езика няма да имам;мъжът ми не говори добре испански, но пък има желание голямо да го научи,така че ще се справим и с това.Имаме разни идеи как точно да станат нещата, но ще видим,ясно е ,че няма как да стане в близката една година,че Коко ни е още много малък. Изобщо не си представям цветя и рози, но пък желание да пробваме имаме,не виждам какво можем да загубим-най-много някой друг лев,ама поне ще сме опитали.

Silvia, щом имате къде да останете, не го мисли. Отидете за месец, два, потърсете си работа, разгледайте кварталите, запознайте се с образованието и всичко което ще ви е нужно ако решите да живеете там. Ако намерите подходяща работа, останете, ако ли не се върнете.

Ще се съглася с мението за медицинската застраховка - задължителна е с малки деца. Аз направих едногодишна такава още от Б-я за да съм сигурна че ако не друго, ще имаме медицинско покритие.

Успех на всички решили да тръгнат по този път