ЮНЧЕ с палави крачета , стяга бански на лалета :) ТЕМА 108

Здравейте!

И аз ви чета, и следя, ама нямам много време.
Тази седмица беше по-лека в работата и добре ми дойде. Иначе от следващата пак се почват пътувания и тн

Стефан тръгна на детска градина, и после се разболя. 3 дни изкара вкъщи, но днес го заведох, т.к. е значително по-добре, пък и мъжът ми се връща на работа. Днес за пръв път и го заведох рано в 7.30. Досега все към 9 го водехме и го взимахме в 2, но вече и двамата работим, и ще го водим от 7.30 до 15.30. Добре че мъжът ми е с гъвкаво работно време, и ще ходи много работа сутрин, но ще го взима рано. Иначе се разплака като го оставих, но после се обадих, и казаха, че се е заиграл, смял и т.н. Сърцето ми се къса като го видях как се разплака  ... чудя се кога спират да плачат? Като го заведох беше весел, харесва си госпожите, но щом му казах чао, и се разплака  

И не иска да спи това дете в градината, а не е като да не е изморен. Всички деца заспиват, само той не. Като приспят всички деца, него го извеждат с количката, и спи в количката!  (там си оставяме количката - има си паркинг)

по темата за възпитанието да споделя моите наблюдения, без да мога да дам оценка, обаче. Тук специално много спокойно се гледат децата, но те порастват доста "непослушни" по българските стандарти. Бях свидетел на една случка в басейна, където 10/г. лапе не искаше да си обува чорапите (беше 0 градуса зима) и искаше да ходи само по маратонки. Баща му само каза "Добре, щом си решил така" - без драми, без викове. Много ги оставят да взимат самостоятелни решения, дори и да не са най-добрите за тях. Все още не мога да преценя дали това е добре или не.... И друго - няма пошляпване по памперси, през ръчички и тн. Много стриктно се спазва закона за ненасилие. Дали децата израстват разглезени поради това, не мога да преценя....

Значи... Ние заминахме на море на 21 август в събота, те са пристигнали на 23 в понеделник. Върнахме се вчера, а те са на море от тази неделя. Връщат се на 10 септември в петък. Девойката си заминава на 12 в неделя, т.е. ще се засечем само за два дена. Чичото и лелята остават до 4 октомври, но пак ще ходят на море като изпратят племенницата. Вече съм се успокоила на тази тема, но като си замине, ще споделя тук как е протекло гостуването.

Поли, добре е мъжа ми вече, благодаря! Пие си антибиотиците и вече няма температура. Утре ще ходи на лекар да види и едно ухапване от насекомо какво е, че нещо от повече от седмица го маже с фенистил и все го сърби и се възпалява..а си мислехме, че е комар.

Аморе, наистина липсва такава дума на български и в това е проблема, но съм виждала и майки, които дават флумастер на десет месечно бебе, да се учело да рисува... Някак имам чувството, че се краде от детсвото на децата понякога с прекалени амбиции... Не мога да го обясня...
Има такива, които не пишат вече и такива, които пишат рядко. Всички си контактуват усилено във фейса обаче  
Анито, нека поп освети апартамента, за друго и аз не се сещам, но не тръгвай по врачки сега. Мисли позитивно!

Ама аз по-добре да не пиша сега, че нещо много ми е лигаво и след всяко изречение пропускам едно, изпълнено с простотии  

Здравей те момичета!
Аз малко се по изгубих но сега се надявам да съм по редовна!

При нас всичко е ОК,Кати ходи и прави бели наред,много приказва и цял ден крещи и ми надува главата но се надявам "крещящата фаза"скоро да отмине
Цяло лято ходихме на плаж и "събрахме" доста слънчеви лъчи дано зимата да сме здрави

Не мога да се включа па дискутираните теми но ще наваксам с четене на зад

Лека и спокойна вечер   

Здравейте, момичета,

Аз ви чета от време на време, но съм доста заета напоследък и нямам време да пиша. Ние сме добре. Бобо както нямаше нито един зъб на година и 2 месеца, така за последния месец му изникнаха 5. Общо взето спокойно мина - само 2-3 нощи плака и 2-3 дена нямаше апетит.

Да се похваля, че най-сетне мога да кажа, че ходи стабилно Бобата. Той от няколко седмици се пускаше, но за по няколко крачки и после търси да ме хване за ръката или залита и пада. Вече обаче си ходи (тича е по-точно да се каже) и трябва да се организирам за прощъпулник.

Много съм доволна от говоренето при него - изключително много думи казва и каквото чуе, дори и да е мн трудно (като лъжица, гребен) се опитва да го повтаря. Най-впечатлена съм обаче, че се е научил да благодари - като му подаваме нещо, ние винаги казваме "Заповядай" и от седмица-две той за наша голяма изненада започна да отговаря "Бууййъ", което е неговото "Благодаря." Така че сме много любезни вкъщи  !

За възпитанието, не ми е правило впечатление да са по-невъзпитани децата на чужденците, даже напротив. Аз съм по-скоро от майките, които оставят доста голяма свобода на детето и затова повече се впечатлявам по паркове и градинки от майки, които всичко забраняват на децата си, не им дават да се изцапат, да се отдалечат на 2 метра, непрекъснато ги заливат със забрани. За мен е добре да се опитваме да ограничаваме поривите си да контролираме децата до необходимия минимум. Разбира се, така на едро е трудно да се говори, защото като видим взаимоотношенията дете-родител за 5 минути на площадката не е коректно да правим генерални изводи. Най малкото, и децата, и родителите понякога имат лоши дни.

Аз преди седмица много възмутих една лавкаджийка в спортния център, в който ходя, защото бях оставила Бобо да се придвижва сам из фоайето, доволна, че най-сетне се осмелява за по-дълго да ме пусне, той вървеше олюлявайки се, аз разсеяно и лежерно на 5 метра след него, за да не се изкушава да ме хване, а лавкаджийката като някоя квачка по нас и разтреперано ми каза "Ама моля те, хвани го, ще падне!!!" и аз, без въобще да се замисля, казах "Ами да падне". Е, тя ме погледна като че съм изверг. А аз имах предвид, че той на равен терен пада съвсем безопасно, че за него е много важно да върви сам, за да се учи да пази равновесие и т.н., но без обяснения думите ми със сигурност прозвучаха много бездушно... Сигурно до края на деня съм била тема на възмутени разговори.

За това какво обува вкъщи, преди ходеше бос, но откакто се захлади му обувам чорапи със силиконова подметка, защото вкъщи нямаме килими и се хлъзга.

Айде, успех от мен!

Като сте подхванали темата за възпитанието, да се изкажа и аз, но не във връзка с това как си гледат децата чужденците, тъй като нямам много наблюдения в тази насока. Аз се имам за добър и отговорен родител, но напоследък си мисля, че май хич нямам правилен подход към голямото си дете - към Елена. В чудо съм се видяла. Вкъщи отглеждам малко "зверче" и вече не знам как да се държа и как да реагирам. Не ме слуша за нищо, ама за обсолютно нищо. И най-лошото е, че няма респект нито към мен, нито към баща си. Аз от моя страна никога не съм я глезила/лигавила и т.н. В 24 часа от денонощието 4 часа е послушна, а останалите... Не мога да ви обясня за какъв характер става въпрос. Пробвах абсолютно всичко - от мъмрене до крещене, от потупване по дупенцето до по-сериозно потупване, говорила съм спокойно, обяснявала съм кротко, игнорирала съм, наказвала съм... нищо от изброеното не върши работа. Не се впечатлява от нищо. Или пък казва "да, добре, повече няма да правя/говоря така" и точно след 20 мин всичко почва наново.

Та така както отстрани изглежда, че се справям чудесно с двете дечица, че съм много добра и изобретателна, но всъщност съм безсилна пред едно 4 годишно дете. Надявам се, че това е само период. Може би е все още малка, все още се осъзнава като самостоятелна личност, може би все още не може да контролира емоциите си и затова се получава така. А може би характерът й си е такъв. Ако е второто - не ми се мисли какво ще се случва в пубертета. Ако е от характера й, ми остава да се надявам, че поне за в бъдеще, ще й помага тази нейна черта.

И другото, което забелязвам е, че ревнува все повече. Колкото по-голям става Павел, толкова по-агресивна и непослушна става тя. Когато той се роди, нямахме такива проблеми, но откакто пропълзя и се превърна в свободно продвижващо се човече... аз съм безсилна.

Случва се да оставя Павел при баба му и дядо му и да изляза на разходка само с Ели и в такива моменти, тя отново става предишното усмихнато и послушно дете. Предполагам, че й тежи това, че все чува реплики от рода на "не викай, ще го събудиш", "не му взимай това, дай му онова", "внимавай, ще го удариш/бутмеш/ритнеш и т.н.". Детенцето ми в никаъв случай няма вина. Виновната съм аз, че вече не знам как да реагирам в дадена ситуация. Просто се изчерпах.

Е, пооплаках се. Ако някой има съвет, ще го приема  

Привет и от нас Голяма активност в темата напоследък, което много ме радва
За възпитанието българи - чужденци моите наблюдения са не че децата им са невъзпитани, а че родителите са много спокойни, отпускат му края и не "треперят" колкото нас над тях. Виждала съм бебета да пълзят само по памперси по под постлан с теракот, докато родителите им спокойно си пият коктейлите - това става може би около 11 часа вечерата
Анито, докато не съм забравила да ти честитя за новото жилище, макар че не мога да се включа със съвет относно "дейността" на предишните му обитатели  
Рая, честито първо зъбче на Емката. Ще видиш как набързо ще излязот и още зъбки, макар че ние от няколко месеца нямаме никакви нови попълнения.
Аз напоследък много се замислям за пращането на Стелиян напролет на ясла, че има голямо желание да общува с други деца. Горе-долу тогава планирам ако не ми мине котка път да се върна на работа, че сезона няма мен да чака да ми свърши майчинството в края на юни. Приема се оказа че уж няма да е проблем, но доста ме притеснява факта че децата много боледуват по яслите. Стелиян досега да чукна на дърво даже не се е закашлял и не ми се иска точно когато след двугодишна пауза се върна на работа да се притеснявам и за постоянно боледуващо дете. Имаме поне оферта от бабите че ще го гледат докато навърши 3 когато градината няма да му се размине.

Да, добре че захладня, включиха се доста хора, които ни липсваха
Geraldinе лятото точно от ухапване от комар ужасно се беше подуло около и под глезена крачето на каката, направо не можеше до тоалетната да отиде горкото, и ние мазахме с Фенистил и пи Ериус, за няколко дена се оправи. Така че и при вашия татко е възможно да е от алергия към ухапаното, дано скоро отшуми.
Св. както го описа много ми напомни на начина по който се държи и възпитава моята сестра, а и аз също давам голяма самостоятелност особено в ходенето, играта и опознаването на света. За мен това е правилния начин. Спокойствие уви, не мога да запазя на писъците, тръшкането и истеричните ревове.
Поли съвет не мога да дам, но и нашата какичка се държи по подобен начин на моменти, за мен също е нормално, ако си представим какво става в техния мъничък свят, чувстват се застрашени от малките човечета и по този начин се борят за внимание и любовта на мама, и това ще отшуми някой ден...
Ани според мен освещаването от свещеник е напълно достатъчно , не бива да се обръщаш и ти към подобни субекти за "помощ" , за вярващ човек това е абсолютно недопустимо.

Здравейте момичета, за пореден път искам да ви кажа, колко сте важни за мен, да ви благодаря за хубавите пожелания, за съпричастността и съветите ви    Ще направя каквото е нужно, само със свещичка и светена вода и ще гледаме напред с позитивизъм. Но прости онзи ден като видях тези неща много се афектирах, и обърках, и изненадах и малко даже се поуплаших. Просто емоциите ми дойдоха в повече....

Полито, разбирам те. И моята Андреа прави така, на моменти ме изкарва извън нерви с капризите си и глезенето, като и се скарам започва истерично да ми крещи да се махна, че си иска тате си, ей такива щуротии... После като е в настроение, Преси като е приспан и аз играя с нея, четем приказки, къпем се, мием зъбките, тя ме прегръща и казва колко ме обича....бебешки работи прави....На моменти просто явно ревността им се проявява с това поведение, знам ли... то големи хора, обзети от ревност обезумяват направо, пък какво остава  малките ни, незрели още сладуранки. Ами и на мен ми е жал понякога за нея, ама когато и двамата се тръшнат за една и съща играчка и всеки си изкарва нервите по различен начин, с различно тръшкане и пищене направо ми иде 

Иви, не е задължително много да боледува, но пък и е невъзможно да тръгне на ясла, да се сблъска с толкова нови и непознати вирусчета и бактерийки и нито едно да не го хване. Просто някои деца боледуват повече от други. И аз се замислям да си търся работа напролет, тъкмо дано за 3-4 месеца да успея да си намеря докато навърши двете годинки.

Хайде, ние отиваме към балкана, че са станали къпините, а моите деца обожават компот от къпини. Поздрави на всички!

Поли, не че е успокояващо, но и при нас положението с каката е същото. Мънички са, трудно им е да поделят мама, говоря, говоря, но удрям на камък....Точно както казваш и ти, когато сме двете е съвсем друго дете, спокойна, усмихната, послушна, помага, в момента в който види Георги и полудява, а така искам да са приятелчета, за какво се мъча с тази малка разлика, но вярвам, че и това ще стане.

От друга страната малката лепка се превърна в голям ревнивец, само да види че взимам Ева на ръце и се започва рев със сълзи и сополи, посяга да я удря, пищи да го взема. И представете си гледката с две пищящи деца, в двете ми ръце, които се блъскат едно друго Това се случва по няколко пъти на ден поне.

И в крайна сметка се търсят, Жорко докато стане вика каку и хуква към нейната стая, тя като го види започва "ей, принце, аз откога не съм виждала теб"

За детските градини не ми се мисли, каква драма ще е, от сега ми се свива сърцето, но напролет трябва и двамата да поемат, а мама на есен с песен обратно на работа.

Анелия, много ми хареса тази извадка за глезените деца, бях си я изтеглила въпросната книга, но на компютъра не мога да се съсредоточа да чета, ще взема пак да я потърся.

Поли87 намерила си точния подход за да тушираш ревноста на каката. Време само за нея и теб, няма значение къде сте и какво правите, важно е детето да разбере че си остава важен фактор за мама и тате и че новия член на семейството не е откраднало любовта им.
Аз нямам по-голямо дете, за да споделя опит, но едно наше приятелско семейство така постъпваше.
Майката отделяше деня си за дъщерята, а таткото със сина и двамата се чувстваха специални и задоволени.
Имаше дни когато си разменяха децата в зависимост от това на кое дете какво му се прави, изобщо много ми харесваше техния подход към децата им.
Също така и децата са малко по-големички от твоите, но са със същата разлика в годините.
За по малки деца и като са постоянно заедно е доста трудно, но мисля че там е ключа, във всеки един момент като се почувства пренебрегнато, да тушираш нещата и да и покажеш по няккакъв начин че е също толкова обичана колкото и братчето.
Ох много писах и на думи е лесно ама в действителност май не е.

Ани, като прочетох какво си писала си представих картинката и те разбирам за притеснението, но честно казано, както и някой друг беше споменал едва ли някой иска да ви навреди. Вероятно там са си живели с тези "висящи и прочее бонуси" и за тях е било нормално. И аз си мисля, че трябва да направиш нещо просто за свое успокоение - това е най-важно 
Поли, не мога да кажа, че разбирам какво ти е, защото съм с едно дете,, но си представям колко е трудно. Това, което знам за ревността при децата го знам от майка ми. И аз нали съм по-голяма и съм била голяма ревнивка. Когато майка ми е приспяла брат ми съм скачала в скута и доволна  Анелия може и да е права 

Поли, моите са с малко по-голяма разлика и картинката вкъщи е подобна - особено страшно беше докато кърмех. Обаче си изградихме една стройна организация за уикендите, защото само тогава сме всички заедно - излизаме четиримата и по обяд мъжете се прибират, а ние по женски - на разходка, с приятелки, в МОЛ-а, на кино, с колело или тротинетка - поне 2-3 часа само двете с голямата. Да не казвам голяма дума, но поне от 6 месеца положението е доста по-спокойно. Не че няма ревности, но някакси много бързо ги тушираме. В последно време Елица много го търси да играят заедно, сърди се, ако аз я събудя, а не Боян, ходя с бебето да я вземам от детска и тя го разхожда в двора гордо и го показва на приятелчетата си там - много са ми мили тези моменти и забравям за неволите тогава , до следвашия път...

Аморе ще се включвам! Ама ето сега чата чета и сили не ми останаха да пиша  (предвид пак колко е часа е ясно...) затова набързо:

    много мисля и аз и на тази тема. иначе по другата - за спокойното възпитание подкрепям Св.
нещо по въпроса съм чела, като го намеря ще постна.

Мариета бързо да ти кажа, че дечица с ТЕЛК имат предимство при прием в детска ясла/градина - директно пререждат останалите и се класират. Също директорите нямат право да откажат записване на детето - колкото и да не им се иска. Ако го направят директно се оплакваш в инспектората.

много искахда пиша но ми се спии...

Помня в моето детство кое ми носеше голямо удоволствие и радост, и ще го осигуря на децата си. 
Крем, радвам се, че ще пишеш!