Също така тези дни направих списък на “думите”, които употребява с някакъв смисъл, а не просто джомолене. Ето ги:
Тати – татко и мама (много нежно тааатииии); просто ‘тати’ – на хора, които са й симпатични, което често ме кара да се червя по улиците, когато подвиква ‘тати’ на непознати мъже.
Мама, баба и деде – по предназначение.
Гого – кучета и пр. играчки с четири крака;
Мау – котка; тук имаше котка; къде е котката? – в зависимост от интонацията.
Па–па – пате и всякакви жълти играчки;
Тяпти – копче
Пу-па – пуф-паф
Ти-та – тик-так
Тяп-тяп – троп-троп (с крачетата по пода)
Ети – ‘ето ти’ и ‘дай ми това’
Ба! – бау
Ало! – ало, с телефон, дистанционно или всичко с подобна форма, задължително обърнато наопаки.
Ау! – фиба, шнола, аксесоар за коса или кърпа/шапка, които аз имам в косата или тя си кичи по главата сама за украса (Идва от ‘аууу, колко си хубава’, което й казвам аз)
Нина – на една годинка, придружено с навирен показалец. Повтаря се по няколко пъти, за да е сигурна, че всички са разбрали и са я похвалили.
Не – когато не иска да правя нещо, или ако тя прави нещо, което знае, че й е забранено.
Айди – хайде; ‘ето ти’ и ‘дай ми това’.
Дий-дий – люлка и ‘люш-люш’
Бебе – на образа си в огледало или на снимка, както и на малко бебе.
Каку - дете
Бррр – колички и камиончета, всичко с колела.
Във връзка с прохождането ме интересува как се прави прощъпулник. Това, което аз знам е, че се прави питка, в която може да се отбележи стъпалцето на детето, после се събират най-близките, и някоя жена (момиче? Жена? Омъжена, неженена? С деца или без? Една ли е, или няколко? Нямам представа) раздава от питката на присъстващите, както и на по-близките съседи, като подтичва, за да е пъргаво детето и да не се спъва. После се нареждат предмети, от които да избере, за да се ‘види’ какво ще стане, когато порастне.
Какво друго пропускам? Правят ли се подаръци? Има ли специални манджи? Някакви поверия и ритуали? Моля, кажете ми какво знаете вие.