Трябва ли да търсим любовта ?

Хормонално-отчаяно ми звучи "да търсиш любовта". Никога в живота ми не ми е хрумвало да си поставям такова нещо за цел. Има толкова по-интересни неща за правене, а докато си вършиш обичайната работа, обикновено забиваш нещо.

Имам такива хормонални познати - страшни са. С годините се понижава нивото на деколтето, покачва се количеството грим, кикотят се неестествено, непрекъснато си внушават, че някой ги е погледнал и с часове обмислят какво би могло да означава това. Ако някой ги поздрави любезно, веднага решават, че "тук има нещо". Възприемат "ще ти се обадя" като истина и създават цяла плеяда от възможни пречки: бабата на принца внезапно е починала, той е зазидан със седмици в родопско село без обхват и няма как да си ползва мобилния, отвлечен е, има "твърде много работа", загубил й е номера. Често се хващат за първия срещнат, който им е обърнал внимание - по-скоро заради идеята да са с някого, въпреки ярки предупредителни знаци, и после са с "разбити сърца".

Отдалеч светят като фарове в мрака, а мъжете си трошат краката да бягат, защото им намирисва на "искам дете".

И връзка не ги кротва някои, продължават да търсят любовта.

Примерен диалог (истински, дамата си има гадже, когото много обича):

- Ох, да ти се оплача! Един мъж ме преследва.
- Сериозно?
- Да бе, всяка сутрин по пътя ми за работа ме спира един и същ мъж и се опитва да ме заговаря. Много ми е неприятно, страх ме е!
- Минавай по друг маршрут.
- А, не ми беше хрумвало. Е, той може и на съседната улица да ме намери!
- Кажи му, че ще извикаш полиция, ако продължи да те притеснява.
- Ама как, той може да се обиди!

е, Края на Търсенето на любовта, началото на друго нещо 

Любовта не се търси, тя просто идва естествено. Случва ти се, когато най-малко очакваш.

Стръвното преследване на любовта води до нещастие. Всъщност това се отнася до абсолютно всичко - всяка една стръвно преследвана цел, не води до нищо добро.

От друга страна човек трябва да е готов и отворен да срещне любовта - да си дава шанс, да излиза, да се регистрира в сайт за запознанства или там каквото и да е. Не може да си стои вкъщи и да чака да се случи нещо като в романтична комедия.

Мойто ококорено отиде с баща си, Принца, за риба, след като ме изгледа умилно, от което съответно ми се сви стомаха.   

Обаче, странна работа, от всичко, което ми е интересно за правене, а те са хиляди неща, пак любовта, тръпката, емоцията, свалката, флирта - макар и вече неангажиращ, уви - ама страшно е приятно, бе хора, какви сте такива , та не ви е интересно, че и съветвате и другите хора да не търсели, а той филанкишията сам щял да ги намери.....
Който търси и избира, той и намира. Който само мрънка не намира нищо. Както и с всичко останало в живота.

Даже обратното - който само мрънка, всичко бяга от него 

А това с търсенето ...
Ми сори, ама явно копнееш за нещо ново и различно, и "принца" вече не е толкова принц, колкото дюк, имам усещане 
( не си обяснявам случка , в която аз намирам принцесата, ама си търся и флиртчета от друга страна  ... )

Лъже те усещането. Ново и различно, по- добро от наличното просто не съществува в природата, затова не ме привлича.
Обаче който е свободен, връзките с противоположния пол го интересуват и забавляват и да не ги търси, а да седи страдающ и да чака да го връхлетят от ясно небе - ми сори, нема как да стане.

Естествено, че докато човек чака голямото, няма причина да не работи по малките връзчици, а в малките - да, няма какво да се чака и просто трябва да се действа! Е - то пък не е гаранция, че от малката няма да порасне една голяма любов де ... Но ето - не си очаквал да е нещо сериозно (т. е. не си търсил умишлено нещо голямо в тази връзка), а си се излъгал.    Човек просто трябва да се оставя на моментите! 

Може просто аз да съм си сбъркана. Интересно, приятно - да! Смисъл на живота, цел на целите, умишлено действие - не. Дори не мога да си го представя това търсене на любовта. Как става? Не отиваш на дискотека, за да се забавляваш, а за да... търсиш любовта? Какво правиш по-различно?

Сред моите познати, с чиято история съм бегло запозната, един "откри любовта" на курс по английски, а целта беше да научи английски. Друга се загаджи със съквартиранта си. Трети - новопостъпил на работа, харесал си колежката. Четвърта двойка бяха приятели няколко години, той я ухажваше, тя - "само приятели сме", накрая се напушили и станала работата. Пети - харесали се във форум по взаимни интереси. Въобще не ми се струва някой от тях нещо да е търсил, просто живеят, срещат се с различни хора и някой от тях е подходящият.

Ми то това е търсенето. На курса по английски , ако някой ти допада, постъпилия на работа бройка колежките, форума си е направо златна мина за много хора. Не става  въпрос да обикаляш наоколо с блеснал жаден поглед и тиктакащ какво беше, хормонален часовник, а просто да си отворен към хората. И ако ти хареса някой в дискотека, ами покани го бе... що не.

Лизбет, харесах ти постинги в някоя друга тема беше, затова ще си направя труда да ти кажа. На курс имам огромно желание да ходя, но в момента не мога по финансови общо взето съображения, ходех преди 2 години обаче. Майка съм на малко дете, сутрин водя на градина, следобе д взимам, останалото време съм на работа, в която сме само жени  и която не искам да сменям в момента, общо взето ме устройва за целите на гледането на малко дете  , сиреч и намирането на някого на работа отпада при мен. От старите ми приятели няма подходящи. Съквартиранти нови няма да имам, понеже съм с малко дете, трябва ли да обяснявам, защо не е удачно да живея с други хора и защо няма и намеря желаещи. Изобщо по тези места, за които ти ми говориш, и на които може да се срещне някой, не ходя. Кисна само по градинките, където играе детето и където има само майки и евентуално някакви бащи, които обаче не са потенциални бъдещи любови... та от тая гледна точка, ми не, не ми се случва, ей така просто. Единствения ми вариант е непознат да ме заприказва на улицата, но пък този начин на запознанство не е за всеки... Ааааа, да, остана форума по взаимни интереси. Абе, пак опряхме до нета, върти го, сучи го.... 

Началото на темата точно на ме навежда.

А да се възползваш от възникналата ситуация е просто живот. Може би се губим в превода. Мисля, че дори и да си отворен към хората не е задължително - аз се запартньорих когато имах най-малкото желание и готовност за това.

Да, да си отворен към хората като цяло и за мен не е задължително.

Каси, писала съм за случай като на авторката - доколкото знам - свободна мацка без ангажименти, която казва, че е доста контактна. Не включвам никакви особени случаи. Знам, че такива има...

Да  се включа и аз по темата с моите скромни 31 год и доста обвързани и свободни приятелки .Моята майка беше права , че е хубаво човек да се обвърже сериозно докато е студент , в началото ми беше смешно  , но след като завърших и излязох на квартира разбрах какво е имала в предвид.Доста се ограничава кръга на мъжете , с които човек може да общува, при все че работя в сфера , която изцяло мъжка.Но повечето мъже ,които са свестни на една по "зряла" възраст са  ангажирани .Честно казано никога не съм вярвала във връзките "завързани"в заведения( ама винаги може и да има изключения).Та моите приятелки , които нямаха сериозна връзка от преди да завършат , се омъжиха впоследствие за мъже , с които се запознаваха в нета-всичките до една.Има още няколко свободни , и то са все успяли , красиви  и самостоятелни ама с големи претенции.Така, че мисля , че е доста трудно на жена след 30 да  се обвърже с мъж-няма значение дали го търси или не , дори и да се влюби , изискванията им доста скачат.Ама майка ми и една хубава друга приказка " Който много избира накрая прибира".Май не се изказах много по темата обаче .