Дерзанията на една студентка

  • 2 265
  • 29
# 15
И аз така го разбрах. Потърсих израза на немски, но не излиза нищо, явно не се превежда буквално...  Rolling Eyes Чудя се дали няма някакви билки, които регулират... Като имам време ще прочета в интернет. тогава би трябвало и овулацията ти да е по различно време, нали така?
Виж целия пост
# 16
Рени ... вземи си оправи заглавието

Терзание се пише.
Дерзая е друго нещо ... има речници - провери.

Като гледам, май по-добре завърши първо.
Виж целия пост
# 17
И защо да не е дерзания?  Thinking
Не бих казала, че е много уместна забележката и намека ти! Със здраве!
Виж целия пост
# 18
виж в тълковния речник  Peace
или в речника на чуждите думи.
Не го казвам с лошо!

и в правописния можеш да погледнеш
Виж целия пост
# 19
Напълно е възможно и да не е грешка.

Цитат
дерзаеш, мин. св. дерзах, мин. прич. дерзал, несв. Смело се стремя към нещо благородно, възвишено или ново.


От поста обаче оставам с впечатление, че всъщност авторката се терзае?  newsm78

Рени, аз също съм пила противозачатъчни и дълго време след това цикъла ми се колебаеше. Пожелавам ти успех в бебе правенето. Преди забременяването е добре да спреш или драстично да намалиш употребата на алкохол и цигари и да се храниш балансирано. Моята бременност беше изненада за нас, макар и планувана в някаква степен. Пуших и пих до тогава. С появата на чертичките просто тотално смених режима си и начина си на живот. Родих живо и здраво доносено бебе. Пожелавам го и на теб.
Виж целия пост
# 20
Искам да я защитя Рени - и грешка да е, поне не е толкова тривиална, колкото на някои от пишещите тук във форума.

По-добре да завърши първо ли? Момичето горкото си излива сърцето, вие едва ли не някакъв намек й правите, че първо да се образова, после да иска, че чак след това да пише по форуми??? Моля ви, недейте с лошо  Naughty
Виж целия пост
# 21
Ей, пак с лошо дами?

Рени, отиди пак при твоя лекар, пусни си и някакви изследвания ако нещо те притеснява.
Според мен хем искате, хем не искате бебе. И ние сме имали такива моменти. Моето мнение е първо да завършиш, но не за да се образоваш или нещо такова, а поне година да поработиш нещо (в случай, че сега не работиш). После е много трудно за младите майки да се върнат на работа, а ако не си работила не ми се мисли. Това го казвам без да знам инфо за теб, така че ако не е така--извинявай.
Виж целия пост
# 22
Red Velvet, права си и аз го осъзанавам това. Работила съм доста, но никога по специалността си. Тук е проблематично с наемането на млади жени без деца. Не съм сигурна в България как е, но тук работодателите изобщо не искат например 28 годишни млади жени без деца да наемат, защото им е ясно, че след една две години ще плащат майчинство. Но пък дете и студентсво също хич не е лесна работа. Аз съм пред завършване на бакалавър. И аз искам да изчакам още година, за да го завърша, не че тогава нещата ще са по-различни. Не знам дали е удачно да се надявам на моя приятел и неговата бъдеща работа, която още е мираж, защото и той има поне година докато завърши.

Иначе цикъла дойде, даже и свърши почти, много кратък, също като миналия път. Наистина ще мина през доктора да го питам евентуално ако реша да имам бебе дали е идейно да пусне разни изседвания. То тук и без това не става от днес за утре... Искам да го питам и какво имаше впредвид преди доста време като беше казал, че ми била странна матката, но аз не попитах какво има впредвид, голям съм шемет...

Момичета мили, Вие как се решихте на тази стъпка да имате бебе? Колкото и да мисля, то подходящ момент не се очертава да има в тоя мой живот...  newsm78
Виж целия пост
# 23
Red Velvet, права си и аз го осъзанавам това. Работила съм доста, но никога по специалността си. Тук е проблематично с наемането на млади жени без деца. Не съм сигурна в България как е, но тук работодателите изобщо не искат например 28 годишни млади жени без деца да наемат, защото им е ясно, че след една две години ще плащат майчинство.

Да това е така - абсолютно на 100% Имам приятелки живеещи в чужбина и това са ми го казвали.В България практиката е обратна, тук по лесно ще си намериш работа, ако нямаш деца...

Иначе по въпроса ти, аз съм на 25 и не се чувствам още напълно готова.Понякога много ми се иска, понякога ме хваща страх...
Виж целия пост
# 24
Рени, тук и с малки деца не искат, защото пък им е ясно, че ще има болнични по няколко пъти в месеца. И за млади жени без деца също не е много лесно. Ако започнеш много да го мислиш никога няма да е удачен моментът. Аз за себе си прецених, че възраст, дом и в някаква степен нормална работа ми носят достатъчна сигурност за тази стъпка. Отлагах дълго и аз, но когато решихме, че моментът е настъпил бебето не се получи веднага, чакахме го две години и половина. Така че и това трябва да се предвиди. Ами ако то не стане бързо, а годините са повечко? Така че просто можеш да стиснеш очите и ако мъжът до теб си струва, да започнете с опитите. Дано се получи скоро. От все сърце ти го желая. А и колкото  и да е трудно, изнервящо понякога и отчайващо дори си заслужава. Нищо не е толкова изпълващо сърцето с щастие, както две тичащи краченца, думичките "обичам те мамо" и сияещи очички на едно малко човече. Две ръчички обгърнали раменете ти и усещането, че ти си целия свят за някого.
Виж целия пост
# 25
Да ти дам и аз един съвет. Не знам до колко ще е правилен, но все пак е по-добре от нищо. Моят съвет е да си направиш панорамна снимка на зъбките ти. Може да звучи глупаво, но сега ще ти кажа защо смятам, че трябва да си направиш.
 Аз съм на 21 години. Забременях март месец след 2 години опити. Подробности- някой друг път. Всичко беше наред, докато в края на 13 гс не направих спонтанен аборт- мисед. Две седмици по-късно реших да отида на зъболекар, защото имах кариеси за оправяне, а и за тези бремелински седмици нещо ме наболяваха зъбите. От едната страна даже ми се беше подул лимфен възел. Зъболекарката почна да ми пише бележка за локална снимка, но аз я помолих да ме прати за панорамна, да видя какво си отглеждам в устата Simple Smile И какво излезе на снимката- киста. Вече я махнах (заедно със зъба). При контролният преглед при гинеколожката я попитах дали е възможно зъбът ми да ми е изиграл лоша шега с бебчето. Нейният отговор беше, че има такава вероятност. Но нищо не е сигурно. Понякога просто се случва. Абразиото ми беше на 11 юни. Сега съм се заела сериозно със зъбите си- поне при следваща бременност да съм спокойна.
 Та това е моят съвет- прегледай си зъбите за всеки случай Peace

Успешно бебеправене  bouquet
Виж целия пост
# 26
Подкрепям - зъболекар е едно от нещата, които трябва да направиш (аз вече го минах, засега ми е наред всичко със зъбите)

А за другото - всеки сам решава - аз въпреки, че много искам имам моменти, в които ме хваща адска паника, че няма да мога да имам, а ако имам няма да се справя. Но май това е нормално Simple Smile Има друг факт обаче - хората, които не отлагат, че дори и имат дете по случайност, без да са планирали, не са нещастни, а даже щастливи и не знаят как биха живяли без него. Други, които са се страхували и отлагали, после виждат, че не са били прави. Незнам дали ме разбра Simple Smile

Приятеля ти най-вероятно много те обича, както и ти него Simple Smile Поне според това, което прочетох - така, че, пробвайте си от време на време Simple Smile Говорете и решете  Hug Няма по-хубаво от това, човека до теб да те подкрепя и да иска дете заедно с теб! Heart Eyes

Успех!
Виж целия пост
# 27
Здравей, реших и аз да ти пиша. Аз съм на 27 години и след дълги терзания и въпроси, реших, че искам да си направим детенце с мъжа ми. В момента съм бакалавър, ще вляза в последна година, имам сериозни притеснения от това как ще завърша, ако евентуално забременея. После други въпроси като това дали съм готова, дали мога  да се справя, дали да не изчакам, дали от този мъж, дали ще имам пари, ами после как ще се развивам и въопще- много въпроси, ама си казах - аз май никога няма да съм готова, все ще има нещо и...затова реших ,обичам мъжа си, той ще е чудесен баща, дори и ако живота ни раздели за в бъдеще, искам дете, обичам децата, работата ми в момента е сериозна, вярно, осигурявам се на минимална заплата, ама и там ще го мъча, и с ученетоще се справя и си казах давай. Та искам да ти кажа, че ако го искаш, ако се обичате и подкрепяте, винаги ще се справите. Ако почнем много да го мислим, страха надделява и почваме да отлагаме. Готовност за неизвестното- какво ни чака като родители, май няма! Така че, нека не оставяме мечтите си за в бъдещето, все пак живеем днес и сега и мечтаем днес и сега Simple Smile
Виж целия пост
# 28
Момичета, сташно съм Ви благодарна, че ми давате съвети и мнения. Наистина е хубаво да го обсъждам с хора с подобна ситуация или такива, които са минали вече фазата мислене. Моите колежки и приятелки повечето нямат за сега намерения за деца и наистина се радвам, че мога да го обсъдя с Вас, макар и вируално и в писмена форма. Чета мненията по няколко пъти и премислям.
Зъболекар дори не ми беше минал през акъла да посещавам, но ще го направя докато съм си в България непременно. Август месец ще скокна и до гинеколога ми, да ме прегледа. Остава да се ориентирам към спиране на цигарите също. Намалявам ги за сега, но се надявам скоро да стигна до 2-3 сутрин до обяд. Ще си работим по въпроса с ММ след като се прегледам без да бързаме. Ние вече сме обсъждали доста пъти дори как ще изглежда бебчето, че и какви ли таланти ще има... Много ни се иска и на двамата, мъж ми го виждам като страхотен баща, за себе си имам някакви резерви, но това явно е нормално. ММ смята, че ще съм страхотна мама. Ех, никога не съм смятала, че ще дойде и моя ред да мисля за бебета... Така лети времето, като че ли вчера самата аз бях дете, а днес вече искам да поемам отговорност за собствено дете. Още веднъж много благодаря за мненията и съветите, наистина са ценни. Обсъждам и с мама бебеправенето, тя също иска да става баба. И свекито я пробвахме- веднъж на майтап ММ каза, че съм бременна, тя така се зарадва, че чак се скарах после на мъж ми, че я базикна така подло. Имам подкрепата на родителите си, желанието от страна на мъжа на живота ми, финансиите все ще ги оправим някак си. Май най-важните неща са на лице. Пък и не бих искала да съм от мамите, които имат 8 или 14 седмици майчинство, тук е толкова някъде...  Rolling Eyes Трябва да се поровя в законите, в Белгия знам, че е 3 месеца, тук май пак е толкова– 6 седмици преди раждането и 8 след. И после по живо по здраво на работа ако няма усложнения. После защо им застарявало населението...
Виж целия пост
# 29
Браво Рени, радвам се, че и майка ти те подкрепя  Peace Аз това мое решение не съм го обсъждала с нея Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия