Любители на котки(бъдещи леопарди)- тема 40

Oффф бееее, много съм и аз, баш на вас не съм се похвалила, сега котково като каза и се сетих. Аз си доброволствам в приюта,, откъдето взехме Бейкън и Егс, от около месец някъде, че имат много тромава система и кажи речи 2 месеца след като кандидаствах почнах. Приюта ни е  ноу кил, евтаназират се само много болни животни, аз съм само  в котешкото крило, и длъжността ми е кат сошълайзър, т.е. да социализрам котките като си играя с тях Също така, сега вече като ги понаучих кой с какъв характер е , като дойдат хора да осиновяват, помагам със съвети, развеждам ги, разпитвам ги хубаво какво очакват и каки изисквания имат, ако примерно искат котка която само спи и яде да не им дадем игрива, или ако имат други животни, деца, да изберем такива които се разбират добре, и всякакви такива каквито се сетите подробности.
МНого е готино, но и малко натоварващо, от една страна искаш всички котета да си намерят дом, от друга, като идеш и някой от любимците ти го няма и ти става малко мъчно...Да не говорим за болните животинки, те пък направо ми късат сърцето, но какво да се прави, поне получават добри грижи Та така за приюта, още дебна подходящия момент небрежно да питам каква е политиката за снимки, та да наснимам котета да ви показвам.

И аз искамммммм

Мис Нели, благородно ти завиждам и за работата в приюта и за държавата, в която живееш 
Подобни теми и размисли върху тях убиват всяко мое патриотично чувство 

Тук съм им разправяла за положението в БГ, за отношението към животните, за това как съсед като бях малка ни отрови коте, сещате се как ме гледат и цъкат... Тъжно ми е, но поне напоследък особено виждам, че има огромна разлика в манталитета на хората и все повече ги е грижа, и съм оптимист, че един ден и в БГ ще се наредят нещата в това отношение!

Да ви разкажа накратко за моите любимци, казват се Капитан Аргус и Майк с Монокъла. Капитан Аргус има само 3 лапички, само че той самият не знае и си лудее все едно са 4. Майк с монокъла е кръстен така, защото едното му оченце е наранено и забулено леко. Общото между двамата е, че страдат от FIV, или иначе казано котешки HIV, синдром на имунната недостатъчност. Заради това са изолирани от другите котки и не ги пускат да си играят, живеят в контролирана среда за да се намалят възможните инфекции. Което на тях двамцата много им тежи, защото са страшно игриви и любвеобилни котки, които обожават вниманието. Това е и една от причините, да са ми толкова любими - милите, като малки, окъсани циганета, които всеки подминава и извръща поглед, а те искат само малко любов...оффф спирам, че ще ревна.

Нещо друго което много ме изненада - за пръв път видях коте със 7 пръстчета на предните лапички. Което е още по-странно, не е едно, има поне 3-4 такива тук, все от различни места, явно е нещо нормално . Между другото, и котешки настинки има и са доста разпространени.


Котково, конретно по твоя пост, примерно нашия приют се води  част от държавната организация, която се занимава с тези неща, но е напълно автономен и не разчита на държавни пари изобщо, само на дарения. Сградата и терена са им дарени. Една голяма фирма за котешка храна им дарява храна в замяна получават доста безплатна реклама.  В зоомагазините в града, когато пазаруваш, те питат дали искаш да дариш 1$ на приюта. МНого хора го правят, символична сума е, а помага много. Също така на сайта им има списък с неща, от които има нужда в момента и  който иска, може да с еотбие да им занесе каквото може - примерно тривиални неща като прах за пране или тоалетна хартия, пак е мъничко нещо, но помага. В града има ветеринано училище и оттам идват доста доброволци, както от студентите, така и от преподавателите, и реално повечето им вет. услуги са безплатни. Та, реално погледнато, приюта успява да просъществува благодарение на милостта на хората, не на държавата. Вярвам, че и в България това е напълно възможно!
---------------------------------

Да добавя добре дошла на Ивелия! Слушай Трейси, тя тук е най-прясно патила и в крайна сметка къде волно (за пулверизатора) къде неволно (за второто коте ) ни последва съветите и сега е много доволна, има мир  

Богданка да се оправя! Направо настръхнах като го прочетох, и аз си мислех, нашите котачета, нали са ваксинирани, не излизат навън, пазим ги, едва ли ще се разболеят тежко от нещо, но пък ей, на какви неща изскачат, ужас! Дидитка, лек полет и приятно изкарване в родината!

Двукракото кученце много ме развълнува Токачка!

Делфи, страшни снимки, Феята явно добре се е възстановила, браво!

Извинявайте за предългия, 100 пъти редактиран пост. Няма вече

Мис Нели - моля те, дай бърз преразказ на статията - как се казва, каква е точно историята, че аз се мъчих да си превеждам и пак нищо не разбрах  

и аз ти завиждам благородно за възможността, но така е 100г сме назад в устройството на държавата и съзнанието на хората...

Бърз преразказ:

Фейт (Вяра) е 8 годишно куче, смеска между лабрадор и чау чау. Родена е без едно предно краче, а второто е било закърняло и се е наложило да го ампутират. Майката го е изхвърлила и отказала да се грижи за него, но сина на собственичката, тогава на 18, го взел и го отгледал. Отначало е трябвало да го носят на ръце навсякъде, но постепенно са го научили да ходи на задни лапи, използвайки лъжица, намазана с фъстъчено масло. След време кучето става доста известно, появява се в телевизионни предавания, има си собствен сайт, и е почетен сержат на американската армия, защото я водят на посещения при ветерани от войната като вдъхновение да се борят за нормален живот, въпреки травмите си. Има си дори и униформа. Собственичката му е започнала посещенията след като сина й  е служил в Ирак.
Повода за статията са плановете на собственичката да заведе Фейт на посещение във британски болници за ветерани, пострадали в Афганистан.

И аз с удоволствие бих доброволничила в приют

Уф, нема такава смрад!!! Докато ме нямаше, баща ми го чистил през 2-3 дена, беше станал на кече, та имаше зайцепер и подстригване на задни части. Но ако се чисти 2 пъти на ден, положението е поносимо.
На теория, декоративните зайчета са селектирани да не миришат, но моят явно не я знае тая теория

С удоволствие бих внасяла месечна такса за нуждите на приют, но нямам идея дали бих имала куража да бъда доброволец. Аз бих се вманиачила и бих зарязала всичките си останали задължения, за да съм там. Бих се ядосвала, че животни биват наранявани, изхвърляни, изоставяни. Взимам присърце грижата за животните и ги обичам безкрайно много, което, имайки предвид къде жиеем, ми носи по-скоро страдание. За това се чудя дали искам бъдещите ми деца да приличат на мен /не че аз съм си го избирала/, ама тази сензитивност си е направо недостатък. Преди случката с кучето Мима като че ли не го осъзнавах до такава степен.  

Благодаря Мис Нели! Чудесна история!

Аз не усетих никаква миризма при зайците на приятелката ми, нали ги видяхте в линка!?
Може би защото са малки.

Делфи - да не би Заешката яхния да смърди защото е активен мъж, чудех се при тях има ли кастрация, това може да помогне срещу миризмата 

  Зайцепер!!! 

Ей, Мис Нели, ама ти си истински зоополицай! Блазе ти! 

Добре, а няма ли в България подобна фондация, където можем да се цаним като доброволци от време на време? Аз затова споменах Четири лапи - само за тях се сетих. Ама вижте колко елементарно са го измислили хората - дарения в зоомагазините. И тук всеки би заделил 1-2 лева. Особено ако може да посети съответния приют, да помогне с нещо, да види къде му отиват парите. А и осиновяването на животни от приюти е много важно, не знам защо не се практикува в Б-я.

Така е. Все се каня да му резна семейните бижута, но ме е страх от упойката. Взех да се замислям за пътуване до Варна при вета, който кастрира Фея.

Котково, аз бях споменала за подобна група доброволци във Варна, които спасяват, кастрират и помагат на бездомни животинки. Феята е изцяло на тяхна издръжка - кастрация, глезотийки, играчки, лекарства, дори храна и носят, ние само предоставяме диван за спане и мнооооого гушкане. Е, и акушерски услуги при необходимост Имат група във фейсбук ANIMAL HELP VARNA. Защо не видиш във фейса, може и в София да има нещо подобно.

Благодаря на всички вас    за топлото посрещане.

Чета за благородната кауза за един по-добът живот за всички онези болни и бездомни животни и напълно подкрепям , че и в БГ е време да започнем подобни граждански инициативи. Всички ние , които гледаме домашни любимци, а и тези хора, които просто обичат животните, бихме се включили с някакви дарения. Трябва да открием  начина за популяризиране на тази идея, защото в нашата държава почти всичко опира до пари или по-скоро до липсата им. 'БГ Мамите' са голяма сила, така че можем да направим 'нещата да се случат'.

А нашият Гуди-Леони явно се засрами от гласността, която дадох, споделяйки за неговата лудост и снощи стоя мирно гушнат в мен за повече от минута ( а може да е доловил някъде в пространството съвета за пулверизатора  ,знае ли човек). Ей, много ни 'работят' тези животинки, ние си го знаем и въпреки всичко ги обичаме. Нали предизвикателствата правят живота интересен  .

Кажете ми нещо за катерушките, имат ли вашите котки и ползват ли ги ( в смисъл това намалява ли пораженията по мебелите) ?

Не, ни най-малко!  Поне в нашия случай. Една уважаваща себе си истинска котка не би удостоила с внимание купешка катерушка, особено скъпа такава!  И особено при наличието на пердета за катерене!

Има нещо такова Същото се отнася и за драскалките

Здравейте, аз не писах след първото ми появяване защото имах някой проблеми и 1 лоша новина, но с това не свършва всичко имам си бонус 4 котенца, котката ми роди отново. И Джими вече е на 4 месеца, но майка му ми цъфна с 4 котета. И ся си спят в едно кашонче с мама. И са като кебапчета. Ще ги снимам съвзем скоро след като мама реши да се измъкне малко от бебета за да се разхожда(само се надявам да не зачезне някъде за 2 дена както направи с предишните и се наложи аз да ги гледам докато се върне след 2дена)
  скоро ще пиша пак