Много ми е смотано!!!Имам чувството, че потъвам...

vagabond,
много е тъжно това, което се случва около теб.

Но колкото и да с еоплакваш и ние да ти съчувстваме, няма да се  оправи положението ти. Може да се почувстваш по-добре, но ще е за час-два-три, може би ден.


Казваш, че не можеш да си грабнеш шапката и да хукнеш нанякъде от чувство за вина и то заеми. Добре, но мислиш ли, че това, което ти се случва сега някога ще се оправи? не мислиш ли, че в даден момент, твоето здраве ще се срине, понеже си подложена на постоянен психически тормоз.

Хората са казали:"Помогни сам, за да ти помогне и Господ."

Не искам да омаловажавам проблемите ти, но да не си в ПМС? Ще кажа защо питам.
За втори път ми се случи този месец. Това дето си го написала като чувства и мисли е 1 към 1 с това, което чувствах през последните 5-6 дни. Фактите при мен са други, но ме накараха да искам да ме няма. Не да се самоубивам или подобна глупост, просто да ме няма, все едно никога не съм съществувала. По принцип не съм такъв човек и мнооого рядко ме налягат черни мисли. Но ето че ми се случи 2 пъти през около месец, което ме усъмни, че вероятно нещо се случва в мен. Извън мен си е все същото. Събрах 2 и 2 и стигнах до извода - ПМС. Попрочетох разни неща и сега търся да взимам нещо, защото няма да преживея още една такава дупка. Ужасно е да си смачкан, да не виждаш утре-то си, да не намираш причина да ядеш.
Та така. Потърси причината за промяната на възприятията ти към хората и нещата в себе си. И вземи мерки. Хората и нещата няма да промениш.

Не зная, дали отговора ти за "Пепеляшка" е само в пъвата част, аз имах впредвид края! Твоя принц го няма. Също не зная, дали твоята майка е била такава още в самото начало, но си имала татко си или тя е имала него. Наистина, хората с болестта се прпроменят много, но ако не е само от болестта.../не успях да изчита всичко/.
За Уважението/аз също бях такава когато бях млада/, но сега нямам впредвид такива разбирания. Уважението може да бъд9е и само парад пред другите/това също е важно, защото загубиш ли и това с теб е свършено/, въпросът е как ти се чустваш.
Ще разкажа друг опит /може би защото ми е по-лесно/. Този човек за когото разказвам найстина уважава себе си!/зная, че много хора няма да го възприемат/. Имах колежка /едно дете на майка и баща/. Един ден ми разказва следното. Омъжих се и идва 8-ми март и Казвам на съпруга си отивам на банкет с колежки, Прибирам се в къщи/ние живеех ме с моите родителии съпруга ми седи на дивана а баща ми му вика . Абе, къде е жена ти. Ти какъв мъж си путкин. Моят баща  винаги е бил ревнив и не позволяваше на майка ми да излезе навън без обяснение. Отиваме в стаята и казвам на съпруга си Скъпи събирай си багажа излиза ме на квартира. Та те до сега /синът им, също едно дете завърши вече право/ и тя казва: Аз съм особен характер, мисля, че и снахата /бъдещата/ също има право ние и те отделно където решат в единия или другия апартамент/внуци ще гледам, ще ми е приятно да идват..." Това е човек със самочуствие! Не измислено!Другото е фалш и то към самата себе си!

Е, добре аз съм си в нас и от нас ли да се изнеса?
Знам, че ако аз не вема решение няма как да си помогна, ясно ми е, просто ми е много тежко и знаех, че вие ще ме разберете
Да минат лъчетерапиите и ще видя  мъжът ми дали ще се промени и ще се оправям.

Оф не мога, ето сега й каах че ще излизам с приятели почна да ми крещи После ще каже и на мъжа ми и ... ох, как ще живея така?!

Ще си тегля въжето вече!Как ще живея 4 седмици?

Вагабондче, ами свий и сърмите бе жено ! Кажи и , че ако продължава така, чисто и просто да си стяга багажа и да се маха! Защо си причиняваш това?! Така или иначе пак си лошата. Като я изгониш също ще си лоша, но поне ще си имаш спокойствието!

Аз мога да й насвия сърмите, ама после ми става жал...И тя ще си тръгне даже напук на мен, а аз отново ще съм най-неблагодарната, най-лошат аи най-черната, защото ще съм изгонила болната  си майка...

Когато ти стане жал се замисли дали на нея не и става жал да се отнася така с теб ??? Не може само ти да си потърпевшата страна и всичко да събираш в себе! Ще експлоадираш. Като чета си много близко до това положение!
Тропни с крак и бъди силната жена, която познаваме от форума!!! 

Толкова ли ти е важно мнението й за теб?

Става ти жал за нея, а за тебе ти не ти ли е жал?


Ама не разбрах , само за това, че е вкъщата ти ли ти е така тежко или и когато си и само с мъжа си?

Майка ти има ли си собствено жилище? Ако да - с най-чиста съвест наеми някоя безработна/пенсионирана медицинска сестра да я наглежда. Вярно, ще се озориш, може би, докато и плащаш, но здравето и спокойствието ти са по-важни.
За мъжа не мога да ти помогна. Майките не си ги избираме, но мъжете - да.

Защо да й наемам, като тя си се оправя сама чудесно вече, само че ходи на лъчетерапии и е при мен, за да не пътува всеки ден.
Така зле ми е когато майка ми е покрай мен..Мъжа си го изтърпявам
Винаги ми е било напрегнато, когато тя е покрай мен или когато знам, че ще дойде, или когато аз си ходя при нея, което е всяка седмица. За да й изчистя, измия, изпера, изгладя, напазарувам.
Силна съм за всички, но пред нея, просто се сривам. Тя е единственият човек, който ме изкарва от равновесие само като си я представя, като я чуя...И сега пак ми вика с кого ще излизаш?Викам й понаваш ли ги? Дааа Пълно куку ви казвам. И кога ще се прибереш?
Казах на мъжа си и той ми вика: Че тя кво си мисли, че няма да излизаш 4 седмици ли?!Даже ме пита ако искам да й се обадел...И после си знам, че и той ще ми го изкара пре носа, ама поне сега е спокоен.Е, естествено че ще ми вънне 3000 пъти да ме пита къде съм с кого съм и кои са..Ама това по-се преживява

Човекът преди мен те е посъветвал много добре! Може да не ти звучи нормално, но преди 3 години майката на моя приятелка падна на легло /досега е жива и дай боже да и е жива много години/, но тя беше стигнала да ходи по улиците и да плаче...
Стегни се човек, та дори да и тръснеш един бой по гъза , този път за нейно добро. Понякога и това се налага. Стегни се човек! На никой не помагаш по този начин. Не те познавам, но тук хората казват, че си твърд човек. Застани в ролята на такъв, ако не за доброто на себе си, то на другите: съпругът ти и майка ти. Може би не се изказвам добре за да ме разбереш!

Ти добре ли си?

За да си спестиш това:


Спокойствието и душевното равновесие са скъпоструващ лукс. Не си мисли, че хората, които им се радват, не плащат по някакъв начин за тях. Въпросът е ти готова ли си да плащаш или предпочиташ да се самосъжаляваш? Още повече, че в твоя случай плащането е лесно - с пари. Други ги постигат по много по-болезнени начини.