А сега малко размисли за децата.
Винаги съм си мислила, че Зейно е най-потърпевша от създалите се ситуаций при Галип и Сабиха, защото тя е във възраст когато е наясно с проблемите на възрастните. Сега обаче разбирам, че Мемо макар и малък също е надрастнал възрастта си. И той преживява всичко случващо се с близките му - Галип и Сабиха, Кемал и Рухсар, болестта на Керем. По детски той разсъждава, че все някой на някъде заминава - баща му, майка му, Галип, Рухсар, Кемал, а сега я няма Сабиха и Керем. Той се страхува, да не остоне сам, а не съм сигурна дали не си мисли, че той е направил нещо за да си отиват всички от него. Дори казва на сестра си "и ти някой ден ще си отидеш и ти". Мемо е едно малко съкровище, красиво и обичливо дете. Той е обграден от много любов, но страда когато хората които го обичат и които той обича имат проблеми. Галип има по-специално отношение към Мемо, защото вижда в детето себе си - изоставен без родители и затова се стараеше да запълни тази празнота. Заминаването на Галип предполагам, че за Мемо е било най-болезнено, защото той не може да си обясни как става така, че големите изчезват от живота му. И следващите му реакции са свързани точно с тези заминавания на възрастните - може би и той иска да замине за някъде за да страдат и те. Ако не съм права моля да ме поправите.
Виж целия пост
Винаги съм си мислила, че Зейно е най-потърпевша от създалите се ситуаций при Галип и Сабиха, защото тя е във възраст когато е наясно с проблемите на възрастните. Сега обаче разбирам, че Мемо макар и малък също е надрастнал възрастта си. И той преживява всичко случващо се с близките му - Галип и Сабиха, Кемал и Рухсар, болестта на Керем. По детски той разсъждава, че все някой на някъде заминава - баща му, майка му, Галип, Рухсар, Кемал, а сега я няма Сабиха и Керем. Той се страхува, да не остоне сам, а не съм сигурна дали не си мисли, че той е направил нещо за да си отиват всички от него. Дори казва на сестра си "и ти някой ден ще си отидеш и ти". Мемо е едно малко съкровище, красиво и обичливо дете. Той е обграден от много любов, но страда когато хората които го обичат и които той обича имат проблеми. Галип има по-специално отношение към Мемо, защото вижда в детето себе си - изоставен без родители и затова се стараеше да запълни тази празнота. Заминаването на Галип предполагам, че за Мемо е било най-болезнено, защото той не може да си обясни как става така, че големите изчезват от живота му. И следващите му реакции са свързани точно с тези заминавания на възрастните - може би и той иска да замине за някъде за да страдат и те. Ако не съм права моля да ме поправите.
, но когато аз правя някому характеристика се опитвам да гледам САМО и ЕДИНСТВЕНО през неговите очи. Зная, че това е много трудно, когато трябва да преценяваш във филм или книга, където са разкрити и виждаш истинските мисли, намерения и чувства на другия/защото в живота не е така- почти никога не съумяваш да видиш това в опонента и дори в приятеля/ката/ си./Трудността естествено идва от това, че трябва да се абстрахираш от това, което знаеш за другия. Та моето разсъждение е на базата на това, което видях само и единствено през очите на Сабиха- не през очите на двамата, а през нейните. 
Ако взема да ви изпиша какво виждам през очите САМО на Галип, сигурно ще ме сметнете за ненормална, защото 100% ще се окажа от неговите най-горещи защитници. 
